Р Е Ш Е Н И Е
№
20.01.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2429/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против М.С.С., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
628/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г., и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО”ЕАД, гр. София.
Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата
13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 2187,38лв., от
които сумата от 1790,06лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 397,32лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето
лице- помагач- “НЕЛБО”ЕАД, гр. София.
Ответникът
М.С.С., чрез назначеният й особен представител адв. С. А., изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
С определение №5057/13.12.2016г.,
с което е изготвен проекто-
доклад по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституирано
НЕЛБО”ЕАД, гр. София.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №376/04.02.2016г.,
по ч. гр.д.№ 628/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
Безспорно по делото се установява,
видно от представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от дата 10.06.2009г., № 47, н.д. №284/2009г., на Нотариус *** че отв. М.С., е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр. *** По делото се установява
също, че въз основа на заявление то ищеца, от дата 11.09.2013г, отв. С. е заявила откриване на партида на нейно име. Видно от приложената към ч. гр.д. №628/2016г.
по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се
установява, че ответникът е титуляр на партида, с аб.№
1021629, за топлоснабден имот, находящ
се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото са приети представените
от третото лице-помагач- топлинен счетоводител, помесечни
справки за отчетената като потребена ТЕ, за имота на
ответника.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 1021629, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за
всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума,
за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г., е общо
в размер на 1790,06лв.- главница, от която- сумата от 1163,75лв-сума за
отопление, сумата от 527,89лв- ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, и сумата от 98,42лв- услуга дялово разпределение. ВЛ е
установило, че в имота има 0 бр. водомери и 4 бр. уреди. ВЛ е посочило, че
сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация са изчисление въз основа на
действителния обем на жилището-
По делото не се установява извършване на плащане
на дължимите суми от страна на отв. С..
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди,
се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповетяване на Общите услови. Съобразно нормата на чл.145 от
ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се
установи, че на името на собственика на имота- отв. М.
С., е открита партида – с аб.№ 1021629. С оглед на
изложеното, Съдът намира за безспорно установен факта, че ответника С., има качеството на потребител на ТЕ, за процесния
период, и съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът
приема, че искът е основателен и следва да бъде признато за установено спрямо
ответника М.С., че дължи сумата от общо
2187,38лв., от които сумата от 1790,06лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 397,32лв- лихва
за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-03.02.2016г., до окончателното
й изплащане.
Следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство, в размер на 938лв, по представеният списък по чл.80 от ГПК, в т.ч. и разноските за особен представител на ответника, както и направените разноски в заповедното
производство, в размер на 114,38лв, съобразно
частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на
заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над предявеният размер от общо 2187,38лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
законния си представител ***, от общо 2187,38лв., от които сумата от 1790,06лв-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от 397,32лв- лихва за забава, за
периода 04.02.2013-01.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-03.02.2016г., до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед
за изпълнение №376/04.02.2016г., по ч. гр.д.№ 628/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано
от законния си представител ***, сумата
от 938лв.-разноски по делото
и сумата от 114,38лв.-разноски по ч.гр.д.№
628/2016г на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
№376/04.02.2016г., по ч. гр.д.№ 628/2016г. по описа на ПлРС,
ЗА РАЗЛИКАТА НАД предявеният размер от 1790,06лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2012-31.12.2015г. и сумата от
397,32лв- лихва за забава, за периода 04.02.2013-01.02.2016г.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „НЕЛБО” АД гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: