Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 83
08.01.2024г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива
Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно
дело № 654 по описа за 2023г.
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 178 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от П. Р. Ж. –
полицейски инспектор V ст. в група "Териториална
полиция" – юг на сектор "Охранителна полиция" към Второ РУ –
Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, срещу Заповед УРИ: 349з-4437/ 06.10.2023
г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която, считано от 01.10.2023г., на
жалбоподателя е определено да се изплаща допълнително месечно възнаграждение в
размер на 2% от базата по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че не е бил запознат със съдържанието на предложение №
8245р-19212/02.10.2023 г., а от съдържанието на обжалваната заповед не били
ясни мотивите за да се определи допълнително възнаграждение в посочения размер.
Сочи и неяснота относно срока на заповедта, както и противоречие между
конкретно определения размер на допълнителното възнаграждение с извършваните от
жалбоподателя по вид и обем специфични служебни дейности. Претендира се
отмяната на оспорения административен акт и присъждане на разноските по делото.
Пред съда жалбата се поддържа с писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – Директор на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
По делото не съществува спор относно
обстоятелството, че жалбоподателят П. Р. Ж. заема длъжността „полицейски
инспектор в група "Териториална полиция" – юг на сектор
"Охранителна полиция" към Второ Районно управление – Стара Загора при
ОДМВР – Стара Загора.
С Предложение УРИ: 8245р-19212/ 02.10.2023г., съставено от гл.
инспектор П. М. и гл. инспектор Г. Г. - Началник Второ РУ – Стара Загора, е
предложено на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР /Наредбата/, за пряко неосъществяване
на охрана на обществения ред и съгласно чл.10, ал.2, т.7, б. „вв“ от Наредбата,
на служителя инспектор П. Р. Ж. – ПИ в група ТП-02 на сектор ОП при Второ
РУ-Стара Загора, да бъде определен размер на допълнително възнаграждение от 2
%, считано от 01.10.2023 г. Посочено е, че предложеният размер е с оглед на
това, че служителят не работи непосредствено по опазване на обществения ред и
противодействие на престъпността . Не планира, не отчита, не контролира и
анализира получените резултати от дейността по опазване на обществения ред,
безопасността и контрола на пътното движение и противодействието на
престъпността на обслужваната територия. Не участва в организацията на
разстановката на силите и средствата, съобразно особеностите на оперативната
обстановка. Не изпълнява задълженията, свързани със стриктно спазване на
мерките за безопасност и съответните инструкции за работа при изпълнение на
служебните задължения, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд.
Въз основа на цитираното предложение е
издадена оспорената Заповед УРИ: 349з-4437/ 06.10.2023 г. на Директора на ОД на
МВР, с която на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 10, ал. 2, т. 7 /вв/ от Наредба №
8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане
на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР – за патрулно постова
дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип и
във връзка с предложение рег. № 8245р-19212/02.10.2023 г. е определен размер на
допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности на инспектор П. Р. Ж.
– полицейски инспектор V ст. в група "Териториална полиция" – юг на
сектор "Охранителна полиция" към Второ Районно управление – Стара Загора
при ОДМВР – Стара Загора, в размер на 2% от базата по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, считано от 01.10.2023 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена е от легитимирано лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу
подлежащ на оспорване административен акт. Липсват доказателства за датата на
връчване на заповедта /на л. 7 ответникът изрично сочи, че не разполага с
такива/, а и предвид обстоятелството, че в процесната заповед не се сочи пред
кой орган и в какъв срок може да се оспори, срокът следва да се счита за
удължен с два месеца, съгласно чл. 140 от АПК, поради което
оспорването е в срок и процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
В чл.178, ал.1 от ЗМВР е регламентирано, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения, като една от нормативно установените хипотези е за изпълнение
на специфични служебни дейности /т.2/. Съгласно
разпоредбата
на чл. 179а, ал. 1 от ЗМВР
условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното
възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а предвид ал. 2, определянето на конкретния размер на
допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична
служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки
служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37,
както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и
на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на
населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и
ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или
от оправомощени от него длъжностни лица.
В текста на § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР е
дадена легална дефиниция на понятието "специфични служебни дейности"
– пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за
осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистична,
патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна
аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна,
водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с
тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и
неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
С Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
издадена на основание чл. 179а от ЗМВР, са
определени условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл. 2, ал. 1 и 2 от същата наредба,
допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща на държавните служители,
които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а от ДР на ЗМВР.
Правото на допълнителното възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на
започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
допълнителното възнаграждение по чл. 1 се изплаща за действително отработено
време. За действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на
платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и отменената (ДВ, бр. 85 от
2020 г.) т. 3 от ЗМВР; 2.
професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът на обучението е до
30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30 календарни дни,
независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок повече от 30
календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна дейност по
време на командироването. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата времето по ал. 1,
т. 2, 3 и 4 се зачита за всеки конкретен случай, а не сумарно за календарната
година.
В чл. 6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
цитиран като основание за издаването на акта, определянето на конкретния размер
на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна
дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се
определят по мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със
заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, както и на
директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" (РДГП) и на
регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението"
(РДПБЗН) и началниците на зонални жандармерийски управления към Главна дирекция
"Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", а за главния
секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по
чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него
длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 2 от същата наредба,
предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3 работни дни от настъпване на
обстоятелствата по ал. 1, а заповедта за определяне на конкретния размер на
допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни дни от утвърждаване на
предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата, при изменение на
индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния служител се
предоставя копие на заповедта за изменение.
Според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 50 на сто от
утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната
година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за
най-ниската длъжност по чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 7 б. "а" /вв/ от Наредбата /цитирана в
оспорената заповед/, конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл.
1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва за: патрулно-постова
дейност или опазване на обществения ред на териториален или линеен принцип в
населени места извън посочените по букви "аа" /гр. София/ и
"бб" /гр. Пловдив, Варна и Бургас/ – до 35 на сто.
Въз основа на цитираната нормативна
регламентация съдът приема, че Заповед УРИ: 349з-4437/ 06.10.2023г. е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган - Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в
качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР.
Обжалваната заповед е в писмена форма, посочени
са правните основания за нейното издаване, но при постановяването й не е
спазено нормативно установеното изискване по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за нейното
мотивиране от фактическа страна.
Смисълът на вложеното в нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК изискване, е
актът да съдържа описание на конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице регламентираните материално
правни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. Действително
мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към
който актът препраща и който се намира в административната преписка. В
конкретния случай в оспорената заповед е налице позоваване на Предложение УРИ
8245р-19212/02.10.2023 г., в което се сочи, че служителят не работи
непосредствено по опазване на обществения ред и противодействие на
престъпността, не планира, не отчита, не контролира и анализира получените
резултати от дейността по опазване на обществения ред, безопасността и контрола
на пътното движение и противодействието на престъпността на обслужваната
територия; не участва в организацията на разстановката на силите и средствата,
съобразно особеностите на оперативната обстановка; не изпълнява задълженията,
свързани със стриктно спазване на мерките за безопасност и съответните
инструкции за работа при изпълнение на служебните задължения, осигуряващи
здравословни и безопасни условия на труд. Така изложената „обосновка“ е твърде
обща и нито в оспорената заповед, нито в цитираното предложение, на което се
основава тя, са налице ясни и конкретни факти и обстоятелства, касаещи
служебната дейност на инсп.П.Ж.. Липсва конкретика какви задачи са били
поставени и съответно неизпълнени от служителя, за да се извърши преценка на
изпълнението/неизпълнението/ или неточното изпълнение на поставените служебни
дейности. Възлагани ли са му, кога и защо не са изпълнени задачи по планиране,
отчитане, контролиране, анализиране на резултати от дейността по опазване на
обществения ред, безопасността и контрола на пътното движение и
противодействието на престъпността на обслужваната територия и т.н. Освен липсата на индивидуализация в посочения
смисъл, в съдържанието на Предложение УРИ 8245р-19212/ 02.10.2023г. е налице и вътрешно
противоречие, доколкото от една страна е прието, че жалбоподателят осъществява
специфични служебни дейности и поради това е предложено да му се определи
допълнително възнаграждение съгласно чл.10, ал.2, т.7, б.“вв“ от Наредба №
8121з-1060/ 26.09.2019г., а от друга страна са изложени твърдения - „пряко
неосъществяване на охрана на обществения ред“, „не работи непосредствено по
опазване на обществения ред и противодействие на престъпността“ и др., които
изначално отричат този служител да е изпълнявал специфични служебни дейности по
см. на §1, т.26а от ДР на ЗМВР. В
преписката не са налични никакви данни, въз основа на които да се направи
извод, че инсп.Ж., с оглед заеманата от него длъжност в група 02“Териториална
полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ-Стара Загора, не работи непосредствено по опазване на
обществения ред и противодействие на престъпността. От заповедта, респективно
предложението, не става ясно дали се касае за констатации за нарушения на
служителя /неизпълнение на служебни задължения/, които да обосновават
определения минимален размер на допълнително възнаграждение.
Липсата на конкретно, ясно и точно
посочване поради какви причини на жалбоподателя е определено допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности в посочения
размер, несъмнено нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере кое е
мотивирало Директора на ОД на МВР Стара Загора да издаде акт с такова
съдържание. Липсата на относими фактически обстоятелства възпрепятства и възможността
съдът да осъществи контрол за законосъобразност на направената от
административния орган преценка. Въпреки, че органът действа в рамките на
оперативната си самостоятелност при определяне на размера на допълнителното
възнаграждение в определените с Наредбата рамки, то това определяне не следва
да е произволно, а трябва да е коректно и ясно аргументирано /в т. см. Решение № 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 3549/2022 г., V о. /.
Така установеното нарушение на
изискването за мотивираност на административния акт обосновава извод за
неговата незаконосъобразност и съставлява отменително основание по см. на чл. 146, т. 2 от АПК.
С оглед на изложеното съдът намира
жалбата за основателна, а оспорената заповед, като издадена при съществени
процесуални нарушения, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, като Областна дирекция на МВР – Стара Загора бъде осъдена да
заплати на П. Р. Ж. сумата от 510.00лв., съгласно приложения по делото списък
на разноските, представляващи 10лв. внесена държавна такса и 500лв. договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на П. Р. Ж. ***, Заповед УРИ: 349з-4437/ 06.10.2023 г. на
Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара
Загора да заплати на П. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 510. 00
/петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: