Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9030 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189 ЗЗД.
Ищецът А.А.Н. твърди
в исковата молба, че с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 103 от 27.10.2014 г., том I,
рег. № 6385, дело № 98 от 2014 г., на нотариус А.Б., е закупил апартамент № 77,
находящ се в гр. София, ж.к. „******от Б.И.Щ. и М.Г.Щ..
Поддържа, че още при преговорите продавачите са уведомили купувача, че в имота
живее човек и като условие за закупуване на апартамента е било поставено този
човек да остане да живее там известно време. Сделката е изповядана при нотариус
А.Б., нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 391, като по време на сделката не е имало индикации за наличие на
някакви проблеми по собствеността на имота. През 2017 г. ищецът е получил
обаждане, с което е уведомен, че може да
се нанася в имота, който вече е освободен.
Когато ищецът е отишъл на място и е потърсил домоуправителя, с цел да се
представи, последният е заявил, че имотът е собственост на държавата. А.А.Н. сочи, че е посетил Областната администрация, като в
деловодството е подал молба за деактуване на
закупения от него имот частна държавна собственост.
През м. юли 2017 г. ищецът сочи, че се е
снабдил със схема №15-359917-27.07.2017 г.от СГКК, гр. София, на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68124.4356.36.4.77, като в графа собственици,
под първи номер е вписан областен управител на област София, а на второ място –
А.Н.. Междувременно ищецът сочи, че е бил призован от СДВР да даде показания в
качеството на свидетел по наказателно производство за имотни измами.
Поддържа, че по партидата на имота в
имотния регистър е вписан акт за държавна собственост № 4111437 от 30.01.2001
г., съдържащ бележка с изменение на границите, касаещ
друг имот, а именно апартамент № 73. В
същия акт за частна държавна собственост под т. 6 е вписан друг акт за държавна
собственост № 1485/09.06.1978 г., който евентуално би доказал, че апартамент №
77 е актуван като държавна собственост и на какво основание, но същия акт не се
намира в имотния регистър към Агенцията по вписванията, а се съхранява в
Областна администрация на област София.
Ищецът сочи, че след проверка е
установил, че екземпляр от договора за покупко -
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 122, том VIII от 21.03.1989 г., с който Главна дирекция за
изграждане на София при СГНС продава на Б.И.Щ. апартамент № 77, с площ 114,30
кв. м., находящ се в жилищен комплекс „******, се
съхранява в „С.“ ЕООД, който е правоприемник на Главна дирекция за изграждане
на София при СГНС. Договорът, който му е представен, без възможност да го снима
или копира, от външна страна изглеждал същия, със същите идентификационни
данни, но с тази разлика, че става въпрос за недвижим имот, находящ
се в кв.“Овча купел“, като собственик на имота не е бил Б.И.Щ., а съвсем различно лице.
Междувременно е бил осъден от
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати сума в размер на 4000 лв., за ползвана
топлинна енергия в периода 2014 г. до 2017 г. в процесния
недвижим имот.
Ето защо, поради наличие на
самостоятелни вещни права в полза на трето лице (държавата), ищецът счита, че за него е налице правен интерес
от предявяване на иск за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 103 от
27.10.2014 г., том I, рег. № 6385,
дело № 98 от 2014 г., на нотариус А.Б., вписан под акт № 39, том CXXXI, дело № 41241/2014 г. на Службата по вписванията,
гр. София.
Ответниците Б.И.Щ. и М.Г.Щ., чрез адв.
М.А., в депозирания отговор по чл. 131 ГПК подържат, че иска е неоснователен,
защото не дължат връщане на продажната цена по процесния
договор, защото никога не са били собственици на имота, сочен в нотариален акт
№ 103
от 27.10.2014 г., том I, рег. № 6385,
дело № 98 от 2014 г., на нотариус А.Б.. Във връзка с оспорването на тяхното
участие в тази сделка е образувано НОХД № 5549/2021 г. на 6 с-в, НО, на СРС. В
това наказателно производство е представен документ – договор за
покупко-продажба на процесния имот, като му е
придаден вид, че имотът е закупен от ответниците.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 103 от 27.10.2014 г., том I, рег. № 6385, дело № 98 от 2014 г., на нотариус А.Б., Б.И.Щ.
и съпругата му М.Г.Щ. продават на А.А.Н. следния
имот, придобит чрез договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117
ЗТСУ и представляващ СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4356.36.4.77 по кадастралната карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: гр. София, район „Люлин“, ж.к. ******, който се намира в
сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.36, с площ
от 114,30 кв.м., с прилежащото таванско помещение № 72. Продажната цена е в
размер на 70 000 лв., която сума продавачите са заявили, че е платена
изцяло от купувача преди извършване и преди вписване на настоящия нотариален
акт в АВ, на 15.12.2010 г., съгласно
сключен между страните предварителен договор.
По делото е представен договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 122, том VIII, от 21.03.1989 г., съгласно който Главна дирекция
за изграждане на София продава на Б.И.Щ. новопостроено жилище № 77, находящо се в жилищна сграда, бл. ******“, на XIV ет., на ул. „115“, състоящо се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, на 114,30 кв.м. застроена площ, заедно с таванско помещение
№ 72 и 1,904% ид. ч. от общите части на сградата.
Представен е акт за частна държавна собственост № 02743 от
30.01.2001 г., за имоти – апартаменти с №№ 16, 56, 73 и 77, година на
построяване 1979 г., находящи се в гр. София, район
„Люлин“, ж.к. ******.
С акт № 1485 за държавна собственост на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“,
ул. ******(нов 006), съставен на
09.06.1979 г., е обявен и зает за държавен имот ново строителство на
Министерство на снабдяването и държавните резерви, а именно 78 бр. апартаменти,
сред които и апартамент № 77 - на Министерство на химическата промишленост. Въз
основа на този акт, с Акт за държавна собственост № 02401 от 16.11.2000 г. е
актуван като държавна собственост апартамент № 77, състоящ се от две стаи,
дневна, столова, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 96,44 кв.м.,
заедно с мазе № 63, с площ 4,41 кв.м. и 1,746 ид.
части от общите части на сградата и 1,746 % от правото на строеж върху мястото,
с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. ******. Имотът е предоставен на основание
чл. 18, ал. 1 от ЗДС на областния управител.
Видно от определение от 01.06.2022 г. на
СРС, производството по Н.О.Х.Д. № 5549/2021 г. на СРС, НО, 6 с-в, е прекратено
поради изтекла давност за наказателно преследване.
Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), в ред. ДВ
бр.14 от 1988 г. (отм.), строежът на жилища и други обекти за продажба на
гражданите в отчуждени недвижими имоти и в наличен държавен имот се осъществява
от общинските народните съвети чрез техните стопански предприятия-инвеститори
или по договаряне със строителни самоуправляващи се стопански организации. Предприятието
или самоуправляващата се стопанска организация продава жилищата и други обекти
на нуждаещи се граждани, при условия и по ред, определени с наредба, издадена
от Министерския съвет, в която се определят и нормите за задоволяване жилищните
нужди на купувачите.
В настоящето производство не е
представена преписката по закупуване на имота от Главна дирекция за изграждане
на София при СГНС по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм.), а отделно от това не е представен договора за
продажба и от С.“ ЕООД, изискан по реда на чл. 192 ГПК.
Изявлението на ответниците,
че не са собственици на продаваемия имот в отговора представлява по същество
признание на иска, а отделно от това от тяхна страна, не са ангажирани
доказателства, които да опровергават доказателствената
стойност на акта за държавна собственост от 09.06.1979 г., и съставения въз
основа на него Акт за държавна собственост № 02401 от 16.11.2000 г. Според чл.
5 от ЗДС актът за държавна собственост, има качество на официален свидетелстващ
документ, който констатира собствеността на държавата, като на основание чл.
143, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна
собственост, имат доказателствена сила до доказване
на противното. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД.
Следователно, доколкото се установи, че ответниците не са собственици на имота (изявлението в отговора е в тази насока, независимо
че формално оспорват иска, доводите са че не дължат връщане на продажната цена,
което не е предмет на настоящия иск), на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. 189 ЗЗД договорът за продажба
следва да бъде развален.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ
на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, договор за покупко
– продажба от 27.14.2014 г., сключен
между А.А.Н.,***, като купувач и Б.И.Щ., ЕГН **********,***
и М.Г.Щ., ЕГН **********,***, в качеството на продавачи, обективиран в нотариален акт № 103 от 27.10.2014 г., том I, рег. № 6385, дело № 98 от 2014 г., на нотариус А.Б., нотариус с
район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 391, за
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4356.36.4.77
по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, район „Люлин“, ж.к. ******, който се намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4356.36, с площ от 114,30 кв.м., с
прилежащото таванско помещение № 72, вписан под акт № 39, том CXXXI, дело № 41241/2014 г. на Службата по вписванията,
гр. София.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: