№ 3485
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110126228 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
против Столична Община, с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45
ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 528,11 лева, представляваща вземане по
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП, настъпило на
18.05.2022 год., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата в размер на 39,63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
07.09.2022 год. до 15.05.2023 г.
Ищецът твърди, че на 18.05.2022 г. в гр. София, при движение на ул. „Данаил
Дечев“ е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско+“ – лек
автомобил марка „Мазда“, с рег. № СВ5169АТ. Твърди, че причина за ПТП е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са
нанесени щети на автомобила. За настъпилото ПТП била образувана щета №
44012132212887 и бил извършен оглед на автомобила и опис на щетите. Сочи, че
автомобилът бил отремонтиран в автосервиз „АВТО ВИП СЕРВИЗ“ ООД за сумата от
513,11 лева, която била платена на сервиза от ищцовото дружество. Посочва, че отговорност
за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има
ответникът. Твърди, че с регресна покана изх. № 0-92-10858/12.08.2022 г. е предявил
претенция пред Столична Община за заплащане на сумата от 528,11 лева, но с писмо от
25.08.2022 г. същата е отказала да извърши плащане по предявената претенция, поради
което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди
наличието на забава, поради което претендира обезщетение и за това. Претендира разноски.
Ответникът Столична Община в срока по чл. 131 ГПК оспорва изцяло исковата
претенция, за което излага подробни съображения. Поддържа, че не са налице доказателства
за наличието на процесното препятствие. Посочва, че не е приложен протокол за ПТП.
Възразява срещу размера на изплатеното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване,
обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Ето защо моли съдът да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, евентуално за неговото намаляване поради
1
съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Мазда“, с рег. № СВ5169АТ.
Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
От представената по делото Комбинирана застрахователна полица №
4401212113117551/12.10.2021год., съдът приема за установено, че ищецът „ДЗИ –Общо
Застраховане“ЕАД и Ц. М. А. са сключили договор за имуществена застраховка на “Каско
+”, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Застраховката е
сключена за л.а „Мазда“, с рег. № СВ5169АТ и е за период от 16.10.2021год. до
15.10.2022год.
От Уведомление за щета по застраховка 44012132212887 ,подадени до „ДЗИ-Общо
Застраховане“ЕАД от Светослав Велинов,в качеството му на посредник ,се установява ,че в
срока на застрахователното покритие,а именно на 18.05.2022год. в 08,88часа в
гр.София,ул.“Данаил Дечев“ ,застрахованото МПС е претърпяло увреда,след като при
движение по улицата попада в невъзможност да продължи,поради спрели коли и насрещни
такива.правейки маневра на заден ход ,попада със задна лява гума в необезопасена дълбока
дупка на пътното платно.Автомобила е закаран на ход до доверен сервиз.Посочен е и начин
за определяне на размера на обезщетението- в доверен сервиз.
Същите вреди по застрахованият автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца претенция – опис-заключение по щета
44012132212887/18.05.2022год.
С възлагателно писмо от 09.05.2023год. на „Авто Вип Сервиз“ООД е възложен
ремонта на процесното ППС,а видно от Приемо-предавателен протокол от 26.05.2022год.
същия е приет за ремонт.
От страна на „авто Вип Сервиз“ООД е издадена фактура на стойност 513,11лв. като
с приемо-предавателен протокол от 03.06.2022год. са върнати части – шенкел заден
ляв,носач ,заден ляв.Въз основа същите е изготвена калкулация по претенция от
18.05.2022год. и с Ликвидационен акт от 18.05.2022год. е определено обезщетение в размер
на 513,11лв.С преводно нареждане от 01.07.2022год. от страна на ищеца е заплатена сумата
от 513,11лв. на автосервиза ,извършил ремонта.
На ответника Столична Община е изпратена от ищеца регресна покана,получена на
22.08.2022год. ,с която се претендира сумата от 528,11лв., с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски.
С писмо от 30.08.2022год. Столична община е възразила и е отказала плащане на
ищеца по регреса.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетелят Ц. А. сочи ,че през м.май
2022год. управлявала лек автомобил Мазда 3.Свидетелката била в кв.Витоша като не
можела да продължи движението си ,тъй като следвало да преминат насрещно движещите се
автомобили.При движение назад,за да изчака същите ,попаднала в дупка на пътното платно
,която била разположена по-близо до реда на паркираните автомобили,при което била
увреден управлявания от нея автомобил- били счупени носача и окачването му.Също така
сочи ,че нямало обозначителни знаци за дупки и неравности на пътя.
Съдът приема заключението на вещото лице Й. Й., което в съдебно заседание ,след
като изслуша показанията на свидетеля , посочва, че извежда категоричен извод за
механизма за настъпване на произшествието,а именно при движение на заден ход
,преминава през необезопасена ,дълбока дупка на пътното платно.Според вещото лице са
били увредени задна броня,задно ляво окачване,които щети се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 28.05.2022год. произшествие.
Според вещото лице стойността на щетите по автомобила ,изчислени по средни
2
пазарни цени към датата на ПТП е 592,58.Обичайните разноски за ликвидиране на щета по
застраховка „Каско“ са в размер от 15лв. до 25лв.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
От анализа на представите по делото писмени доказателства съдът приема, че
между ищеца в качеството му на застраховател и собственикът на л.а „Мазда“, с рег. №
СВ5169АТ е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор "Каско" на
МПС.
От представения по делото писмени доказателства – уведомление до застраховател и
декларация от водач,а и от показанията на св.А. се установява, че на 18.05.2022год. в
гр.София е настъпило ПТП, при което застрахованото при ищеца МПС е преминало през
дупка на пътното платно, вследствие на което на последното са настъпили увреждания.
Според заключението на вещото лице ,изложено в с.з. и неоспорено от
страните,щетите са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Ц. А. - водач на увредения автомобил.В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно
и главно доказване.
Ето защо, съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
3
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а „Мазда“, с рег. № СВ5169АТ при
ищеца е била заведена щета , по която след направена оценка на щетите е определено
застрахователното обезщетение в размер на 513,11 лева.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, механизма на
настъпване на ПТП,както и че изобщо не е налице ПТП ,по смисъла на ЗДвП са
неоснователни.
На първо място е налице ПТП ,по смисъла на § 6 ,т.30 от ДР на ЗДвП ,тъй като е
налице събитие,възникнало в процеса на движение на превозното средство и предизвикало
повреда .Също така , съгласно чл.125 от ЗДвП,посещението на местопроизшествието от
службите на контрол на МВР не е било задължително.В случая обаче са събрани и гласни
доказателства като показанията на св.А. са конкретни. Същият сочи участъка от пътя, на
който се случило ПТП –кв.Витоша,а съгласно подаденото уведомление,непосредствено след
същото – на ул.“Данаил Дечев“.Показанията му възпроизвеждат непосредствени
възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като напълно се
подкрепят от събраните писмени доказателства, както и от категоричното заключение на
съдебната автотехническа експертиза относно вида на вредите, настъпили именно в
причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 592,58лв.
Видно от представеното по делото преводно нареждане по процесната щета
застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ в общ размер на 513,11 лева.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”.
В периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло
ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и щети на застрахования лек автомобил е било необезопасено препятствие
на пътното платно – дупка.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от С. община. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините. Следователно Столична община като собственик на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят
препятствието на пътното платно, каквото се явява течния асфалт като по този начин са
предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея. Посочения течен асфалт на
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
4
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че поставянето на асфалта е било
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите за същия, а и да е имало
каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначения и несигнализиран ремонт ,при който е поставен асфалт,който да
фугира не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е
налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования,поради това съдът
намира претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния претендиран размер
от 528,11 лева, с вкл. ликвидационни разходи в размер на 15лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба /16.05.2023год./ до окончателното й заплащане.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира мораторна лихва в размер на 39,63лв.,за периода 07.09.2022год.
до 15.05.2023год.,който иск е обусловен от изхода на спора по главния иск като съдът прие
,че главницата се дължи от ответника.
В случая е неприложимо правилото на чл.412 от КЗ ,тъй като същото се отнася само
до претенции срещу застрахователи.Следователно за изпадане на ответника в забава по
отношение на регресната претенция е необходима покана от кредитора.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение във връзка със
застрахователната преписка, получена от ответника на 22.08.2022год., поради което и по
аргумент то чл.84,ал.2 от ЗЗД, последният е изпаднал в забава, с изтичането на 15 дневния
срок,в който е поканен да плати ,поради което и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи
мораторна лихва (обезщетение за забава в размер на законната лихва) от 07.09.2022год..
Следователно и при приложението на чл. 162 ГПК, с оглед извършване на
аритметическо пресмятане на дължимите суми, съдът достига до извод, че претенциите за
мораторна лихва следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Същият е доказал разноски в размер на такива в общ размер на 1000лв., от които
100 лева – държавна такса, 400 лева – за експертизи, 20 лева – за свидетели и 480лв.
адвокатско възнаграждение ,съгласно представеното по делото пълномощно и доказателства
за заплащането му,с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ,с адрес в гр.София,ул.“Московска“ № 33, да
заплати на ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,район „Триадица“,бул.“Витоша“ № 89Б ,на основание чл.410, ал.1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 528,11 лева,
представляваща вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, за
вреди от ПТП, настъпило на 18.05.2022 год., ведно със законната лихва от 16.05.2023 г. до
окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 39,63 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.09.2022 год. до 15.05.2023 г.,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 1000лв. ,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6