Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/…………………………..,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа
докладваното от административния съдия Административно дело №2167 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Л.Г.М. *** против Отказ рег.
№439000-19584/10.09.2020г. на Началника на Трето РУ на ОД на МВР-Варна да му
бъде издадено разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за
самоохрана и самозащита.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и постановен в
нарушение на процесуалните правила. Счита за производен извода в мотивите за
отказа, че в случая не е налице основателна причина за издаване на
разрешението. След като органът намерил, че в заявлението и в анкетният лист не
са посочени конкретни факти и обстоятелства във връзка със заявената причина за
издаване на разрешението, съобразно чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ той следвало да го уведоми
за това с указания за отстраняване на нереводностите. Като не го уведомил за
непълнотата и несъответствието на заявлението с изискванията на чл.61, ал.1,
т.3 от ЗОБВВПИ, а постановил отказ, жалбоподателят счита, че административният
орган е допустал съществено нарушение на процесуалните правила и ограничил
правата му. С жалбата се претендира отмяна на отказа и административната
преписка да бъде върната за процедиране и произнасяне съобразно закона. В съдебно заседание оспорващият се явява лично,
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът - Началникът на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна представя административната преписка. В съдебно заседание се явява юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, а отказа да бъде
потвърден.
Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност
доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на
приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
Административното производство е започнало с подадено заявление с
УРИ387400-895/21.08.2020г. от Л.Г.М. *** до началника на Трето РУ към ОД на МВР-Варна с искане за издаване на разрешение за съхранение и
носене на късоцевно оръжие Байкал 442, кал.9х18, №XEK0973, тъй като изтичал срока на разрешението му за
носене и съхранение. Със заявлението М. представил декларация по чл.26 и чл.27 от ЗОБВВПИ и декларация на основание чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ. Приложил копие
на личната си карта с постоянния си адрес в района на Трето РУ-Варна.
Представил свидетелство за съдимост издадено на 18.08.2020г. от Районен съд
– Варна, с което удостоверил, че не е осъждан. Представил удостоверение от
Окръжна прокуратура - Варна, че към 17.08.2020г. срещу него няма обвинения по неприключени
наказателни производства.
Приложил психиатрично освидетелстване №894/18.08.2020г., в което
експерта отразил, че към момента при изследването му не са установени данни за
психоза и/или припадъчни състояния, за ЧМТ със загуба на съзнание; че е апсихотичен
и без данни за психично разстройство и няма данни за минали заболявания, да е
лекуван за злоупотреба или зависимост към ПАВ и през последните 3 години не е
настаняван в лечебни заведения по чл.5, раздел 2 от Закона за здравето.
Към заявлението М. приложил протокол от 18.08.2020г. за изстреляни
боеприпаси съгласно чл.87 от ЗОБВВПИ с притежавания от него пистолет Байкал
442, кал.9х18, №XEK0973.
Представил удостоверение за годност и употреба на ловно/бойно оръжие №2398/18.08.2020г.,
че е извършен преглед на късото му нарезно оръжие, за което има Разрешение за
носене №20150146591 от Трето РУ-Варна и е установено, че е годно за употреба.
Със заявлението М. представил разписка за внесена на 18.08.2020г. такса за
издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие в размер на
40лв.
Приложил попълнен на 21.08.2020г. анкетен лист, в който вписал данните за
адреса си, посочил, че работи като шофьор в «Интер травел БГ». «Самоотбрана» е
посочената от него в анкетния лист причината, във връзка с която имал оръжието
и с която обосновал необходимостта от него.
По повод заявлението е извършена проверка от полицейски служители на М.,
констатациите на които са отразени в приложените в преписката документи:
В докладна записка от 25.08.2020г. полицейския инспектор извършил проверка
на адреса му и справка в АИФ-МВР отразил установеното, че М. ***, че е
български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование. Посочено е, че е
собственик на «Аполо-транс» ЕООД, занимаваща се с международен транспорт, че от
2004г. живее на семейни начала и има 16 годишен син; че няма склонност към
злоупотреба с алкохол и няма данни да употребява наркотични вещества; че той и
членовете на семейството му не са познати органите на Полицията по местоживеене
и нямат регистрирани противообществени прояви в блока, входа и района. Отразил
констатацията си, че съседите му имат положително
мнение за начина му на живот и поведение. Описал притежаваното от заявителя оръжие
и констатациите си за начина на съхраняването му. Посочил, че няма данни спрямо
М. да има налагани ограничителни мерки по ЗДДН и при проверката не са
установени нарушения на чл.59 и чл.60 от ЗОБВВПИ.
В докладна записка от 01.09.2020г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна е отразено
установеното при проверката по местоживеене за М., че при беседа съседите му заявили,
че го познават като коректен съсед с уравновесен характер. Посочил, че не
установил данни да злоупотребява с алкохол, да употребява наркотични вещества и
да има склонност към хазарт и нарушения на обществения ред. Вписал установените
в информационната система на МВР за М., че имал регистрираация 2006г. във вр. с
чл.206 от НК и 2005г., 2008г. и 2009г. във връзка с чл.183 от НК.
В докладна записка от 02.09.2020г. мл. ПИ по «КОС» в Трето РУ-Варна по
повод заявлението на М. за продължаване на разрешението за носене и употреба и
на разрешение за съхранение на оръжието посочил, че преписката е окомплектована
с необходимите документи съгласно ЗОБВВПИ. Посочил, че М. е проверен в АИС на
МВР. Отразил, че за него има информация за наличие на данни относно обстоятелствата по
чл.58 от ЗОБВВПИ. Върху тази докладна записка на 09.09.2020г. мл. ПИ П.
П. поставил резолюция «Не».
На 10.09.2020г. гл. инспектор С. Х. в качеството на началник на Трето РУ на
ОД на МВР-Варна съгласно Заповед №365з-4957/11.08.2020г. издал Отказ рег. №
439000-19584/10.09.2020г., с който на основание чл.59 от АПК във вр. С чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ отказал да бъде издадено на Л.Г.М. разрешение за
съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоохрана и самозащита.
Мотивите за отказа са, че заявителят не посочил основателна причина. Взето
е предвид, че в анкетния лист на въпроса за мотивите за притежаване на оръжие
посочил «самоохрана» и декларирал, че
срещу него и член на семейството му не са отправяни заплахи и не е подавал
жалби за отправяни заплахи. От данните в заявлението и в анкетния лист Началникът
на Трето РУ-Варна намерил, че: «…Л.М. не е посочил като основателна причина за
съхранението и носенето на огнестрелно оръжие с необходимост от «самоотбрана».
…Отсъствието на аргументирано доказателство за необходимост от съхранение и носене
на ООБ и след като заявителят не е посочил основателна причина по смисъла на чл.58,
ал.1, т.10 вр. чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ в заявлението си, то това не
предпоставя издаване на положителен за лицето индивидуален административен
акт.». В отказа е посочено, че изложените аргументи не обославят необходимост от съхранение и
носене на ООБ, че самозащитата може да се осъществява с други достатъчно
ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, които свободно
се продават и подлежат само на регистрационен режим. В конкретния случай
началникът на Трето РУ-Варна намерил, че е налице неоснователна причина за
издаване на разрешение за съхранение и носене на късо наредно оръжие за
самоохрана. Липсата на тази задължителна законова предпоставка или
недостатъчната обоснованост имали за последица неоснователност на заявлението,
поради което
Отказът е съобщен на М. на 14.09.2020г., а жалбата срещу него е депозира на
25.09.2020г.- датата на клеймото на пощенския плик и на системния бон, с който
е изпратена пратката. Подадена е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във
връзка с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, от надлежна страна - адресат на отказа, при
наличие на правен интерес и активна легитимация срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол. Жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Отказът е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ и в изискуемата от закона форма.
Основателни са оплакванията в жалбата за провеждане на производството при
нарушение на процесуалните правила, което довело до неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и незаконосъобразност на акта.
В чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - посочена от административния орган като
правно основание за издаване на оспорения акт е предвидено, че разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По
аргумент от тази правна уредба закона дава възможност за придобиване от
физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана при условие,
че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост от издаване на такова пред
органа по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ - директорът на ГДНП на МВР или оправомощено
от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР. Т.е. подаването на
искането има не само сезираща функция и с него се поставя началото на
административното производство, а с него заявителят посочва причината за
издаването му и обхвата на проверката, която административният орган е длъжен
да извърши, за да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства,
с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението за ползване на оръжие
за посочената в заявлението цел.
В случая няма спор между страните и от материалите в преписката е видно, че
жалбоподателят М. има собствено късо нарезно оръжие - пистолет Байкал 442,
кал.9х18, №XEK0973, за съхранение и носене на което е имал надлежно издадено
Разрешение №20150146591 от Трето РУ-Варна. Поради това, че срокът на разрешението
изтекъл, той подал процесното заявление с искане за издаване на разрешение зца
носене и съхранение на оръжието си. От анкетният лист е видно, че това оръжие
той придобил за самоотбрана, за която декларирал, че му е необходимо оръжието и
поради това поискал да му бъде подновено разрешителното за неговото носене и
съхранение. Т.е. в случая не се касае за хипотеза при която заявителят –
физическо лице тепърва желае да придобива, носи и съхранява оръжие, а за такъв,
на който вече е било разрешено от полицейските органи за самоотбрана да придобие,
носи и съхранява оръжие и боеприпаси.
Тези факти и обстоятелства е следвало да бъдат съобразени при произнасяне
по преписката от административният орган, тъй като заявителят е имал издадено
разрешение за оръжие за осъществяване на самоотбрана и единствено изтичането на
срока му е посочено като причината за подаване на искането за издаване на ново
такова. Като не е направено това и не са дадени указания за обосноваване на
декларираната в анкетният лист необходимост от оръжието за «самоотбрана» е
допуснато съществено нарушение на процедурните правила, защото заявителят е бил
лишен от възможността да изложи доводи и да обоснове нуждата да носи оръжието
си за самозащита и самоохрана.
Поради това макар обжалваният отказ да съдържа правни основания за издаването
му, фактическите такива са формални и бланкетни, като част от тях представляват
пресъздаване на законовите разпоредби. Административният орган е обосновал
постановения отказ с липсата на обоснована в заявлението и в анкетния лист и достатъчно
доказана основателна причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за извършване на
дейности, попадащи в режима на специалния закон. Неправилно административният
орган преценил, че изтъкнатата причина «самоотбрана» не е сред предвидените в
закона. След като установил, че в заявлението не са изложени конкретни факти и
обстоятелства, които да мотивират издаване на акт по искането, на основание
чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ е следвало да се дадат казания на заявителя за
отстраняване на тези нередовности. Като не е процедирано по този начин, основателно
в жалбата се сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение. С
допускането му не е дадена възможност на заявителя да обоснове и докаже фактите
и обстоятелствата свързани с причината поради която иска издаване на ново разрешение,
с което да бъде продължен срока за носене и съхранение на оръжието си.Това е
довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното
решаване на случая.
По повод изложените противоречиви мотиви в отказа следва да се съобрази приетото в практика на ВАС, че за да
е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие
по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е
реална към датата на подаване на заявлението, както и да е постоянна.
Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на
застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Поради това в тежест
на молителя е да докаже необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие,
като посочи и докаже обстоятелствата, обуславящи необходимостта от самоотбрана,
съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Ако не е направил това, следва да му
бъде указано изрично със срок за изпълнение и след изтичането му да се извършва
преценка и произнасяне с краен акт, както в случая не се установява да е
процедирано. След като органът е преценил, че заявителят не е мотивирал детайлно
в анкетния лист и в заявлението нуждата си от «самообрана» и не е подкрепил с
доказателства твърдението си за наличие на необходимост от оръжие за
осъществяване на такава, той е следвало да му даде указания за това с
възможност в определен срок да отстрани тази нередовност. Като не е направил
това, а се произнесъл по същество и отхвърлил искането, административният орган
е нарушил правото на защита на заявителя. Основателно в жалбата това се сочи
като съществено нарушение на процедурните правила, доведол до неправилно и
незаконосъобразно постановяване на отказ за издаване на разрешението по
искането на М.. Така му е попречено да получи ново разрешение за следващия
петгодищен период, с което да запази правата си по предходното си разрешение и да
носи и съхранява оръжието, което има в съответствие със законовите изисквания с
цел самозащита.
Налага се извода, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен на основание чл.146, т.3 и т.4 от АПК и тъй като предмета на делото не
позволява съдът да се произнесе по същество на искането, преписката следва да
бъде върната на органа за процедиране и произнасяне в съответствие със
законовите изисквания по заявлението с УРИ 387400-895/21.08.2020г. на Л.Г.М..
Водим от това и на основание чл.172 и чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказът рег. №439000-19584/10.09.2020г. на Началника на Трето РУ на
ОД на МВР-Варна да бъде издадено на Л.Г.М. *** разрешение за съхранение и
носене на късо нарезно оръжие за самоохрана и самозащита.
ВРЪЩА преписката на Началника на Трето РУ към ОД на МВР-Варна за процедиране
и произнасяне по заявление с УРИ 387400-895/21.08.2020г. на Л.Г.М., съобразно
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ по реда на
глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: