Р Е Ш Е Н И Е
№ 185, гр. Добрич, 01. 07. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА СТОЯНОВА
МАРИНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 302 по описа на Добричкия окръжен съд за 2016г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, вх. № 3337/ 22. 04. 2016г., подадена от И.К.П. ***, против насрочването на публична продан на недвижим имот по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ Н. Н. с район на действие ДОС, вписан под № ** на КЧСИ поради несеквестируемост на имота. Според изложените в жалбата оплаквания, принудителното изпълнение е насочено срещу поземлен имот /дворно място/ с пл. № *, с площ от 1 000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м., ведно с построеното в дворното място къща. Към настоящия момент това било единственото жилище на длъжника, независимо от това, дали живеел в него. По този начин действията на съдебния изпълнител, насочени към насрочване на публична продан по отношение на несквестируемо имущество, били незаконосъобразни и следвало да бъдат отменени.
Насрочването на публичната продан е съобщено на длъжника И.К.П. на 15. 04. 2016г. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащо на атакуване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят „А. Б. Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение, в което е изразил становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, тъй като предмет на публичната продан бил единствено поземления имот, но не и построената в него къща.
В представените при условията на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви частният съдебен изпълнител е изразил становище за неоснователност на подадената жалба, тъй като имотът, против който било насочено принудителното изпълнение, не попадал в нито една от предвидените от законодателя хипотези за несеквестируемост на имуществото.
Производството по изп. д. № **г. по описа на ЧСИ Н. Н. с район на действие ДОС, вписан под №* на КЧСИ, е образувано по молба на „А. Б. Б.“ АД и приложен изпълнителен лист № 247 от 28. 05. 2010г., издаден по ч.г р. д. № **г. по описа на РС гр. Добрич, по силата на който длъжникът И.К.П. ***, с ЕГН **********, и авалистът Н.Д.Б. са били осъдени осъдени солидарно да заплатят на взискателя сумата от 5 705. 17лв., представляваща парично задължение по запис на заповед, издаден на 06. 03. 2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27. 05. 2010г. /датата на депозиране на заявлението в съда/ до окончателното и изплащане, както и сторени разноски в размер на 114. 10лв. и 316лв. адвокатско възнаграждение.
От приложените по изпълнителното производство титули за собственост става ясно, че по силата на н. а. за замяна на недвижими имоти № * т. * рег. № * н. д. */ ***г. на нотариус с рег. № * на НК гр. С., с район на действие ДРС, длъжникът е придобил право на собственост върху дворно място с площ от 890 кв. м., съставляващо парцел *, с пл. № * по плана на с. Ген. К., общ. Добричка. По силата на н. а. за дарение № * т. * рег. № * дело № */ ***г. на нотариус № * с район на действие ДРС, е придобил собствеността върху 3/ 4 ид. части от апартамент № * в ж. к. „Б.“ № * вх. * ет. *, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № * и ведно с 2. 866 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.
От приложеното по изп. производство доказателства става ясно, че принудително изпълнение е било предприето по отношение на други, земеделски имоти, собственост на длъжника, както и по отношение на дворното място в с. Ген. К.. На ***г. под акт № *, т. *, вх. рег. № *, съдебният изпълнител вписал възбрана върху апартамента, находящ се гр. Добрич, ж. к. „Б.“ бл. * вх. * ет. * ап. *, където длъжникът е бил адресно регистриран.
По силата на договор за доброволна делба, вписан в СлВп гр. Добрич род акт № *, т.*, вх. рег. № **/ *г., И.К.П. придобил в собственост недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Добричка и представляващ поземлен имот с пл. № * с площ от 635 кв. м., за който е отреден парцел *** в кв. * по плана на селото, ведно с потроените в имота жилищна масивна сграда и масивен гараж.
На 19. 11. 2014г. съдебният изпълнител извършил опис на поземлен имот с пл. № *, с площ от 1000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м., ведно с построеното в дворното място къща.
На 10. 12. 2014г. обявил първа публична продан по отношение на единствено на поземления имот /дворното място/, описано по – горе, която е следвало да бъде проведена за периода от 02. 01. 2015г. до 02. 02. 2015г. С постановление от непосочена дата проданта била обявена за нестанала.
На 23. 12. 2014г., с вх. № *004, И.К.П., но вече посочващ адрес ***, депозирал жалба против насрочената публична продан по отношение на дворното място, находящо се в с. с., с пл. № *, с площ от 1000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м., ведно с построеното в дворното място къща, с твърдения, че имотът е несквестируем, тъй като къщата била единственото му жилище. Жалбата била оставена без движение от съдебния изпълнител с постановление от същата дата, с указания жалбоподателят да внесе държавна такса по сметка на ДОС в размер на 25лв., както и таксите по сметка на ЧСИ за изготвяне на препис от делото и за връчване съобщенията на страните. Длъжникът получил лично постановлението на 09. 01. 2015г. и поради неотстраняване в срок нередовностите в жалба, същата била върната с постановление от 12. 02. 2015г. Няма данни връщането да е било обжалвано. Проведената публична продан на процесния имот е била обявена от съдебния изпълнител за нестанала.
С постановление от 29.03. 2016г. ЧСИ постановил провеждането на втора публична продан на поземления имот /дворно място/ с пл. № *, с площ от 1000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м. На длъжника И.К.П. съобщението за това била връчено лично на 15. 04. 2016г., поради което депозирал жалбата, инициирала настоящото производство. В рамките на въззивния процес е представил доказателства относно притежаваните от него недвижими имоти. Става ясно, че с н. а. за продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № *, дело */***г. на нотариус с рег. № * на НК гр. С. с район на действие ДРС, се е разпоредил с недвижимия имот – апартамент ж. к. „Б.“ бл. * вх. * ет. * ап. *. Няма данни да притежава други жилищни имоти, освен къщата в с. П., общ. Добричка.
При така изложените фактически данни Добричкият окръжен съд достига до извода за неоснователност на подадената жалба. Няма спор, че построената в поземления имот /дворното място/ с пл. № *, с площ от 1 000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м., къща е единствено жилище на длъжника и като такова представлява нескевстируемо имущество по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК. Но действията по принудително изпълнение не са насочени против несеквестируемото жилище на длъжника, а единствено срещу дворното място, в което това жилище се ситуира. Независимо, че описът е бил извършен от съдебния изпълнител както на дворното място, така и на построената в него къща, публичната продан, което именно е действието по принудително изпълнение, е била обявена и насрочена единствено касателно поземления имот. Не съществува законова пречка за публичната продан единствено на поземления имот, без построените върху него сгради, като по този начин, при евентуалното осъществяване на проданта, собственикът на сградата ще се превърне в суперфициарен собственик. В този смисъл неговото право на собственост върху постройката няма да бъде накърнено от факта, че правото на собственост върху терена ще принадлежи на друго лице.
От друга страна, самото дворно място не съставлява имущество, което законодателят да е обявил в нормата на чл. 444 от ГПК за несквестируемо, ерго насрочването на публична продан единствено по отношение на него не нарушава императивната законова норма.
След като според настоящия съдебен състав е допустимо принудително изпълнение единствено върху поземления имот, то обжалваното от длъжника действие не е насочено срещу негово несеквестируемо имущество. В този ред на мисли подадената от него жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 435 ал. 2 от ГПК ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 3337/ 22. 04. 2016г., подадена от И.К.П. ***, против насрочването на публична продан на недвижим имот: поземлен имот /дворно място/ с пл. № *, с площ от 1 000 кв. м., за който е отреден парцел * в кв. *, целия с площ от 1 070 кв. м., по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ Н. Н. с район на действие ДОС, вписан под № * на КЧСИ поради неговата несеквестируемост.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.