гр. Сливен,
22.05.2019г.
В ИМЕТО Н А НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретар ИВАЙЛА
КУМАНОВА и в присъствието на прокурор ХРИСТО КУКОВ, като
разгледа докладваното от съдията НЕЙЧЕВА ВНОХД № 163 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда № 13 / 30.01.2019г. по НОХД № 399 / 2918г. на Районен съд – Нова Загора
подс. Д.М.С. е признат за невинен в
това, че на 22.03.2016г. в ГР.Н.З., в жилищни сгради на ***********, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества – коноп/марихуана, както
следва: 1.339 гр. коноп/марихуана със съдържание на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 6% на обща стойност 8.03 лева; 0.365 гр.
коноп/марихуана със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 4%, на обща стойност 2.19 лева; 1.527
гр. коноп/марихуана със съдържание на активния наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 17%, на обща стойност 9.16 лева и 953.28 гр. коноп/марихуана
със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол
16%, на обща стойност 5 719.68 лева и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.
354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 53 ал. 1
от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства: Бяла
пластмасова бака, с червен етикет с надпис „Родопи“, с вместимост 8 кг. и
поставени в нея 2 бр. електронни везни; 1 бр. празен полиетиленов плик с надпис
„изследвано ВД“; 1 бр. празен полиетиленов плик с лепенка А 1455 на ОД на
МВР-Сливен; 1 бр. празен полиетиленов плик с лепенка А 1465 на ОД на
МВР-Сливен, с изписана на него цифра 3, съдържащ друг празен полиетиленов плик;
1 бр. прозрачен полиетиленов плик с лепенка А 6840 на ОД на МВР-Сливен, с
изписана на него цифра 1, съдържащ друг полиетиленов плик с тестова лентичка; 1
бр. прозрачен полиетиленов плик с лепенка Б 5830 на ОД на МВР-Сливен, съдържащ
друг празен полиетиленов плик с изписана на него цифра 2; 1 бр. празна
жълто-червена полиетиленова торбичка с надпис „BILLA“; 1 бр. празна бяла полиетиленова торбичка с червени
и сини надписи по нея, с лепенка А 1466 на ОД на МВР-Сливен и е постановено
след влизане на присъдата в сила, тези веществени доказателства да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
В законния
срок е подаден протест от РП – Нова Загора. Прокурорът счита за безспорно
доказано, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава престъплението
по чл. 354а, ал. З, предл. 2, т. 1,
предл. 1 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен и осъден за това
престъпление. Искането е въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да
постанови друга, с която да признаете подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. З, предл. 2, т. 1, предл.
1 от НК и да му наложи предложеното от РП - Нова Загора наказание лишаване от
свобода. В допълнение към протеста, подадено след изготвяне на мотивите към присъдата,
прокурорът твърди, че приетата за установена от съда фактическа обстановка
съответства на доказателствата по делото, но не споделя направените правни
изводи. РС приел, че са налице само косвени доказателства по отношение
наличието на поведение от страна на подс. С., което да осъществява състава на
престъплението за което му е повдигнато съответното обвинение, въпреки че
наличието само на косвени доказателства не изключвало по принцип възможността
въз основа на тях да се изведе съответния извод за наличие на виновно
поведение. Според прокурора, доказателствата по делото опровергавали
твърдението на подсъдимия, че той имал само формална връзка с
жилището, находящо се на ул. „П. Бакалов“ № 56, тъй като на този адрес той бил
не само регистриран, но и посочил същия
като адрес за своето призоваване по делото. Прокурорът счита, че откритите
единствено три дактилоскопни следи върху баката, иззета от жилището на същия
адрес, всички оставени от подс. С., води до извод за наличие на пряк контакт на
подсъдимия с въпросния пластмасов съд, в който е открито почти цялото
количество наркотично вещество, предмет на обвинението, а липсата на други
следи води до извод за липса на данни друго лице да е било в досег със
съответното веществено доказателство. В допълнението към протеста се твърди
още, че според показанията на свид. Д. Георгиев и справката с рег. №
306р-2351/05.02.2018г. на РУ МВР - Нова Загора, от 2002г. полицейските
служители са констатирали данни по отношение на подс. С., че той притежава
наркотични вещества и по точно, марихуана и за никое друго лице, регистрирано
на адресите на ***********или ***********, или обитаващо жилищата, находящи се
на тези адреси, не е установено да има някакво отношение към държане на
наркотични вещества. Това, съотнесено и към обстоятелството, че за жилището
находящо се на ул. *********** безспорно е установено, че се обитава от самия Д.С.,
обосновавало извод, че количества коноп/марихуана открити и на този адрес са
били държани от подсъдимия. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства
обосноваващи безспорен извод за извършване на престъплението от страна на подс.
С.. Той не споделя и подходът възприет в мотивите към присъдата, изложените в
тях доводи да се обосновават и с мотивите в решение на Aпелативен съд - Бургас, доколкото в мотивите
към Решение № 182/10.11.2017г. по ВНОХД № 212 / 2917г. на Апелативен съд -
Бургас, изводите били относими най - вече към обосноваване на процесуално
нарушение, което според същата съдебна инстанция е било допуснато при изготвяне
на съответния обвинителен акт и след това „пренесено“ в мотиви към присъда на
ОС - Сливен. В коментираното решение Апелативният съд не обосновавал липса на
доказателства за вина, а непосочване на такива в коментираните обвинителен акт
и присъда.
В подаденото възражение от подс. С. *** се твърди, че
настоящото наказателно производство е започнало още на 11.03.2016г. с
постановление на Окръжна прокуратура - Сливен за образуване на досъдебно
производство, в което не е посочен нито законния повод, нито какви са
„достатъчното данни” за извършено престъпление. Подсъдимият твърди още, че с Определение № 112 от 17.03.2016 г. без
посочен номер на делото на Окръжен съд – Сливен е разрешено претърсване и
изземване, извършено в негово отсъствие и от жилище, което не обитава и няма
свободен достъп до него. При извършеното претърсване било иззето количество
коноп с неясно тегло, понеже не било претеглено, не му било предявявано до
момента и не го бил виждал. След това по
досъдебното производство с постановление от 06.04.2016г. била назначена експертиза, без да са посочени имената на вещите лица – експерти, възложена
и извършена не от физически лица, а от експерти в НТЛ на ОДМВР - гр. Ямбол. В
изготвения в последствие от Окръжна прокуратура - Сливен обвинителен акт се
твърдяло, че са събрани достатъчно доказателства за престъпление по чл. 345а, ал. 1
от НК, но постановената присъда № 14 от 05.07.2017г. по НОХД № 339/2017г.
на СлОС била
отменена с Решение № 182 от 10.11.2017г. на Бургаския апелативен съд поради
констатираната липса на доказателствена обезпеченост и сериозни нарушения на
правата на защита на подсъдимия. На внесения в съда втори обвинителен акт, с
Определение № 4 от 12.01.2018г. Бургаския апелативен съд дал указания на
прокурора да изпълни задължителните указания, дадени от апелативния съд, но
вместо да ги изпълни, Окръжна прокуратура - Сливен със свое Постановление от
13.02.2018г. частично прекратила наказателното производство и изпратила делото
по компетентност на Районна прокуратура - Нова Загора, в което дефинира и
новото обвинение по чл. 354а , ал. 3 от НК - вместо „държане с цел
разпространение” вече само „държане” на наркотични вещества. Тъй като това
постановление на Окръжна прокуратура не му било връчено, нито бил уведомен за него,
подсъдимият счита, че тенденциозно бил лишен от законните си права на защита,
от правото да обжалва прокурорските постановления, засягащи законните му
интереси. Счита още, че приемайки по компетентност делото на 26.02.2018г.,
Районна прокуратура - Нова Загора възобновила ДП № 121/2017г., приключило в Апелативен съд - Бургас със съдебно решение и така
нарушила принципа "Ne in idem”, според
който никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също
престъпление – право, признато от Хартата на основните права на Европейския
съюз и от Европейската конвенция за защита правата на човека. Подсъдимият счита
за неправилно, че не с постановление, а с писмо с изх. № В-З 14/2018г. от
27.04.2018г. до РУ на МВР - Нова Загора, наблюдаващия делото прокурор е приел,
че „не се налага привличане на съшия обвиняем”, въпреки че ал. 1 от чл. 354а от НК имала друг, различен състав от този по ал. 3 и по този начин бил лишен от
основно процесуално и първо право на защита на обвиняемия, а именно разпита на
обвиняемия, от който разпит бил лишен. Според подсъдимия, будело недоумение
твърдението на Районна прокуратура — Нова Загора от Разпоредителното заседание
на 12.09.2018 г. по НОХД № 399 по описа за 2018 г. на Районен съд - Нова
Загора, че „настоящото обвинение е за същото деяние, за което той вече е бил
привлечен като обвиняем”, което не
налагало ново привличане на обвиняем. Във възражението е посочено още, че в
мотивите към подадения протест , Районна
прокуратура - Нова Загора си служи с неистина, твърдейки че „за никое друго
лице, регистрирано на адресите *************, или обитаващо жилищата, находящи
се на тях, не е установено да има някакво отношение към държане на наркотични
вещества”. Цитирана е и част от Решение № 182 от 10.11.2017г. на Апелативен съд
– Бургас, а именно: „... не са посочени доказателства и не става ясно въз
основа на кои от тях е прието, че стаята, в която са намерени тези вещества, е
обитавана от подсъдимия, и защо всички вещества, не само тези от баката са държани
именно от него, при известните обстоятелства, че на адреса живеят и други лица,
някои от които осъждани за подобни престъпления”. Подс. С. счита протестираната присъда на Районен съд - Нова Загора за
„напълно законосъобразна, мъдра и справедлива” предвид липсващият безспорен
доказателствен материал и нарушаването,
лишаването му от процесуални права на защита, гарантирана му от
Закона, а обвинителния акт на Районна прокуратура
- Нова Загора за неясен, неточен с
хипотетични твърдения относно вината му.
В подаденото възражение от М.С. –
баща и защитник на подс. С. се твърди, че протестираната присъда е напълно
справедлива, макар съдът да не взел отношение по посочените в хода на делото
многобройни нарушения на процесуалните
правила от страна на РП - Нова Загора, които сериозно ограничавали правото
на защита на подсъдимия. Твърди се още,
че вероятно липсата на доказателствена обезпеченост в обвинителния акт принудила РП – Нова
Загора да си послужи с неистина, че „за
никое друго лице, регистрирано на адресите *************, или обитаващо
жилищата, находящи се на тях /в които е било извършено претърсване и са открити
процесните количества коноп –
марихуана/, не е установено да има някакво отношение към държане на наркотични
вещества”. В Решение № 182 от 10.11.2017г. на Апелативен съд – Бургас, било
посочено, че „... не са посочени доказателства и не става ясно въз основа на
кои от тях е прието, че стаята, в която са намерени тези вещества, е обитавана
от подсъдимия, и защо всички вещества, не само тези от баката са държани именно
от него, при известните обстоятелства, че на адреса живеят и други лица, някои
от които осъждани за подобни престъпления”.
Подателят на възражението счита за непочтенно ползването на неистини от страна на РП – Нова
Загора, като предоставя на съда да прецени дали това е законосъобразно и предвид липсата на
доказателствена и правна опора в
Протеста на РП – Нова Загора, която била очевидна, моли въззивния съд да не го
уважава.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на ОП – Сливен поддържа протеста. Счита, че при оценка на
събрания доказателствен материал от
страна на РС – Нова Загора не е извършен задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства. Намира присъдата за необоснована, неправилна, постановена
в противоречие с доказателствата по делото, поради което предлага да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението и да му бъде наложено
наказание в размера, който е бил поискан от обвинението в първоинстанционното
производство.
Защитникът на подсъдимия счита присъдата на
първоинстанционния съд
за правилна и законосъобразна, обоснована на фона на събрания и проверен
доказателствен материал. Твърди, че липсата на доказателствена обезпеченост в
обвинителния акт била очевидна и съчетана и с ограничаване на правото на защита
на подсъдимия, гарантирано от закона - той не бил привлечен като обвиняем, нито
му била дадена възможност да се защити по време на разпит. Според защитника, ОП
- Сливен си позволила частично да прекрати досъдебното производство и да
изпрати делото по компетентност на районен съд, лишавайки ги от правото да обжалват прокурорското
постановление в Окръжен съд – Сливен в частта му за частичното прекратяване,
понеже това постановление не им било връчено. Посочените процесуални нарушения
били достатъчно сериозни, тъй като лишавали или ограничавали правото на защита
на подсъдимия и затова моли въззивният съд да потвърди решението на районния
съд.
Подсъдимият изразява становище, че решението на районния
съд е правилно, предвид това, че нямало никакви доказателства срещу него. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Сливенският
окръжен съд, след като взе в предвид
доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на
протестираната присъда
съгласно чл.314 ал.1 от НПК, направи изложените по-долу КОНСТАТАЦИИ.
Изпълнявайки
задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда,
независимо от основанията, които са посочени в протеста и независимо от устно
изразените претенции на страните пред въззивния съд, последният трябва на първо
място да прецени дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били допуснати нарушения
на процесуалния закон и ако е така - дали те са съществени по своя характер и
само в случай на липса на такива нарушения следва да разгледа спора по
същество.
Въззивната
проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане на районния съд от стадия на разпоредително
заседание, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в
разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
поради допуснато от първата инстанция отстранимо съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на една от
страните в процеса, а именно РП – Нова Загора.
Видно
от протокола от проведеното на 28.11.2018г. съдебно заседание по НОХД № 399 /
2018г. на РС – Нова Загора, е снета самоличността на посочените от РП – Нова
Загора свидетели Д. П.С., П. Т.С., В. П. С.и Д. С.С. и тъй като тези свидетели
са заявили, че не желаят да дават показания, съдът ги е освободил от залата.
Тези свидетели обаче не са от кръга на лицата, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 119 от НПК, които могат да откажат да свидетелстват. Извън
лицата, посочени в цитираната разпоредба, никой друг не може да откаже да
свидетелства и в качеството си на свидетел има задължения по чл. 120, ал. 1 от НПК – „да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко,
което знае по делото и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане
на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо”. Районният съд е бил длъжен да разпита свидетелите
Д.П. С., П.Т.С., В. П.С. и Д.С. С.като те, съгласно чл.
121, ал. 1 от НПК е можело да се възползват единствено от правото си да
не отговарят на въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление тях, техни възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или
лице, с което се намират във фактическо съжителство, но не и да откажат въобще
да свидетелстват. В случая на тези свидетели не са зададени никакви въпроси; не
е предоставена възможност и на представителя на прокуратурата да изрази
становище по отказа на свидетелите да дават показания; липсват и мотиви на
първоинстанционния съд за
освобождаването на тези свидетели от залата без същите да са дали
показания.
Предвид
гореизложеното се налага и извода, че вътрешното убеждение на контролираната
инстанция относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не е било
формирано след събиране, проверка и оценка на всички възможни годни
доказателства, тъй като самата дейност по събиране на относимите доказателства
е била извършена в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК. Допуснатото от РС –
Нова Загора нарушение на така посочените разпоредби, предвиждащи задължения за
осигуряване разкриването на обективната истина чрез събиране на всички
съществуващи относими доказателства и за вземане на решенията въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в
случая е съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права
на страна в процеса – РП – Нова Загора, която е поискала разпита на посочите
свидетели, а съдът след като ги е допуснал до разпит и ги е призовал за съдебно
заседание, без да има каквото и да било законово основание, не е осъществил
разпита им. Така от една страна районният съд въпреки, че не е положил усилия
да събере всички възможни, годни и относими доказателства, от друга страна е
приел, че е останал „неизяснен” въпроса подс. С. ли е автор на процесното
престъпно деяние /въпреки че съгласно чл. 305, ал. 7 от НПК оправдателната
присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания/
и го е оправдал поради недоказаност на авторството на престъплението.
Изложеното дотук обоснова извод за наличие на
основанието по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК за отмяна на атакуваната присъда изцяло. В разглеждания случай, допуснатото
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК
не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка, но е отстранимо
при ново разглеждане на делото. Предвид изхода на делото, окръжният съд не може
да обсъжда доводите по същество, изложени в протеста на РП – Нова Загора и
възраженията на подсъдимия и неговия защитник. Те обаче следва да бъдат
обсъдени от районния съд при новото разглеждане на делото.
За пълнота, следва да бъде отбелязано и че в мотивите към
проверянатата присъда незаконосъобразно районният съд е изложил и съображения
относно приложението на чл. 354а, ал. 6 от НПК, тъй като в диспозитива на
присъдата липсва произнасяне по този въпрос. Относно отнемането на предмета на
престъплението съдът се е произнесъл с отделно определение № 21 / 01.02.2019г.,
в което са изложени и съображенията му за това.
С
оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
СлОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Присъда № 13 / 30.01.2019г., постановена по НОХД № 399 / 2018г. по описа на
Районен съд – Нова Загора и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредително заседание.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: