Определение по адм. дело №2227/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Производството по делото е образувано по жалба на И. Д. П., [ЕГН], против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/1890#8 от 27.06.2025 г. на Зам.изпълнителния директора на ДФЗ – РА.

С искане вх.№ 17379 от 20.10.2025 г., 16.12 ч., се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт с доводи, че посредством това предварително изпълнение ще се нанесе на стопанството на жалбоподателката значителна или трудно поправима вреда.

Съобразявайки изложеното по искането и приложените към него доказателства (СД за ДДС и справки за уведомления за сключени трудови договори), съдът достигна до следните изводи:

Искането, с което е сезиран, е процесуално допустимо, като подадено при наличието на образувано съдебно производство, по което няма постановено влязло в сила съдебно решение, и от страна, за която е налице правен интерес.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

С оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/1890#8 от 27.06.2025 г. на Зам.изпълнителния директора на ДФЗ – РА е прекратен по отношение на жалбоподателката П. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г. в размер на 16 745.29 лева на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б.“Г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на м.11 „Биологично земеделие“.

С оглед изричната разпоредба на чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато по силата на закона и спирането му е при условията на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК-когато то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 от АПК законодателят е този, който презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивният ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 от АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това ex lege предварително изпълнение. Съответно оспорващият, който иска спиране, трябва да установи по делото наличието на тези предпоставки, като докаже, че предварителното изпълнение на оспорения акт би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, както и наличието на нови обстоятелства.

В настоящото искане за спиране искателят сочи, че на стопанството му ще бъде причинена значителна и трудно поправима вреда в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение като се излагат доводи и във връзка с тях се представени доказателства за извършени разходи през стопанската 2025 г. в размер на 95 710,01 лева. Сочи се освен това и че в стопанството на жалбоподателката се извършват разходи за работни заплати и осигуровки на персонала.

Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране, е на жалбоподателката като в конкретния случай съдът приема, че тези предпоставки не са доказани въпреки представените доказателства. Представените към искането писмени доказателства касаят разходи по цялостното функциониране на стопанството на жалбоподателката без да се индивидуализират и съотнасят същите конкретно към прекратената процесна мярка, по която е и определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Т.е. жалобоподателката не доказва как и какви значителни и трудно поправими вреди за нея ще настъпят посредством именно процесното предварително изпълнение. Следва да се отчете и обстоятелството, че определеното подлежащо на възстановяване публично държавно вземане е в размер на 16 745,29 лева за петгодишен период назад, което не се явява прекомерно съотнесено към посочените от жалбоподателката разходи, осъществявани от стопанството й в размер на 95 710,01 лева без заплати/осигуровски за една стопанска година. Практиката на ВАС приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да го изпълни, обосновава извода за наличие на реална опасност от настъпването на труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, но това не е така в конкретния случай дотолкова доколкото не са сочи някакво финансово затруднение за жалбоподателката, а разходите, извършвани за стопанството ѝ за една стопанска година значително надвишават определеното за подлежащо за възстановяване държавно вземане, отнасящо се за кампании за пет години. Представените доказателства не касаят напр. задължения на искателя или невъзможност да изпълни някакви финансови тежести. В конкретния случай не са представени писмени доказателства от вида на посочените, за да бъде възможно извършването на преценка дали е налице "значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на закона - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Представяните доказателства и изложените доводи се отнасят за функционирането на стопанството при това с разходи значително надвишаващи подлежащото на възстановяване държавно вземане.

Извън гореизложеното, наведените в искането факти и обстоятелства са ирелевантни за основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК предпоставя преценка дали поради новонастъпили нови факти и обстоятелства, предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, т. е. съдебното произнасяне е свързано с променените последици от законосъобразното, допуснато по силата на закона, предварително изпълнение, в резултат на новонастъпилите факти. Такива факти по делото не са доказани – представените доказателства към искането доказват разходи за нормално регулярно функциониране на стопанството през настоящата стопанска година и същите по никакъв начин не могат да се третират като новонастъпили факти и обстоятелства.

В аналогичен смисъл Определение № 3191 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2025 г., VIII о., докладчик съдията Х. К.

В заключение се налага извода, че жалбоподателката П. не е ангажирала доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства, нито значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят за нея в резултат на предварителното изпълнение на административния акт и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от което, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане вх.№ 17379 от 20.10.2025 г. на И. Д. П., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/1890#8 от 27.06.2025 г. на Зам.изпълнителния директора на ДФЗ – РА.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.