Решение по дело №21/2013 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 38
Дата: 4 октомври 2013 г. (в сила от 29 октомври 2013 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20133130100021
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 18 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Провадия, 04.10.2013г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично заседание на  двадесет и трети септември  през две хиляди и тринадесета  година, в състав:                             

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

         При участието на  секретаря  М.А. , след като разгледа докладваното от съдията бр.дело №21 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  по предявен иск от М.Я.М. срещу С.М.И.   с правно основание чл.49,ал.1 СК. 

Ищцата излага, че с ответника сключили граждански брак на 25.11.2004г. , от който имат едно дете Я., родена на ***г. Двамата живели в жилището на родителите на ответника в гр.Варна. Скоро след сключването на брака им отношенията между двамата се влошили, защото ищцата разбрала, че съпругът ѝ има две деца от друга жена, с която бил живял на семейни начала. Децата живеели при тях и макар, че полагала грижи като тяхна майка нещата не се получили и отношенията им се променили. Отчуждили се един от друг. Започнали да се карат и в един момент разбрали, че проблемите им са непреодолими. Твърди, че през 2005г. напуснала семейното жилище и се прибрала в гр.*** при родителите си.След това правели опити да живеят заедно, но всичко пропадало. Сочи, че двамата живеят във фактическа радяла от лятото на 2005г. и отношенията им са трайно отчуждени. Излага, че след раздялата заживяла на семейни начала с друг мъж, от който имала дете, което носело имената на ответника.Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен. Моли след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име М. Не отправя искания по отношение на последиците от развода свързани с детето, тъй като то не произхождало от съпруга ѝ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът  е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за основателност на иска. Не оспорва обстоятелство , че двамата с ищцата живеят във фактическа раздяла от 2005г. , като и че отношенията им са трайно отчуждени. Сочи, че разбрал за детето от изложеното в исковата молба за развод, като твърди, че не е биологичен баща на детето. Предлага сключването на споразумение, като  производството по делото  премине в развод по взаимно съгласие. 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 25.11.2004г., издадено от Варна е, че страните   са сключили граждански брак на  25.11.2004г., за което е съставен акт за граждански брак №1980/ 25.11.2004г.

Видно от удостоверение за раждане, издадено на 07.12.1998г.  от Община Варна  е, че  родители на детето Я. С. М. , ЕГН: **********   са страните по делото.

Свидетелят Я. М. –баща на ищцата сочи, че страните се събрали и живели заедно много за малко. От пет години били разделени и ищцата живеела при него в гр.***.От две години М. живеела с друг  от когото имала дете. М. и С. не поддържали никаква връзка. 

В депозирания по делото социален доклад, Дирекция ”Социално подпомагане” –гр. Провадия е изложено становище, че искът за развод е изцяло в интерес на детето.

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

В закона липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”. Съгласно разпоредбите на чл.14 и чл.15 СК съпрузите следва да изграждат взаимоотношенията си на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, както и да живеят съвместно. Следователно дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да се разбира като такова отрицателно състояние на брачната връзка, при която тя съществува само формално, като брачните отношения са лишени от взаимна привързаност и уважение т.е. бракът е лишен от изискуемото законово и житейско съдържание. 

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати от пет години. Двамата се намират във фактическа раздяла , живеят в различни населени места, ищцата е създала семейство с друг мъж от две години. Предвид установените факти по делото съдът счита, че  брачната връзка на страните  съществува формално и липсва възможност същата да бъде заздравена и възстановена.

С оглед събраните доказателства по делото, съдът намира,  че бракът  на страните   е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен на основание - чл.49, ал.1  СК .

Макар и да няма изрично искане съдът следва служебно да се произнесе относно последиците на развода, касаещи упражняване на родителските права, режима на личен контакт с другия родител и издръжката на детето, на основание чл.59,ал.2 СК.

Относно упражняването на родителските права. Ищцата твърди, че детето Я., родено по време на съществуване на брачната връзка  са от лицето, с което същата живее на семейни начала. Независимо от изложените твърдения, по отношения на тези деца действа презумпцията за бащинство на лицето, с което ищцата се намира в граждански брак, установена в чл.61,ал.1 СК , което  обстоятелство е удостоверено с официален свидетелстващ документ – удостоверение за раждане, който има задължителна обвързваща материална доказателствена сила относно отразените в него факти. Предвид обстоятелството, че ответникът е вписан за баща на детето Я., то съдът е  обвързан от отразеното в удостоверенията за раждане до оборване на вписването в него по законоустановения ред. 

  Безспорно в хода на производството от събраните по делото доказателства се установи, че пряката грижа за отглеждане и възпитание  на детето  се осъществява от ищцата, с оглед и на което  упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на нея.

На бащата  следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като с оглед възрастта на последното съдът намира за подходящ режим в следните параметри : бащата да има право да вижда детето всяка първа събота от месеца от 10.00ч. до 12.00ч. в присъствието на майката.

Относно издръжката  която бащата   следва да заплаща в полза на детето, съдът намира следното: установява се, че и двамата родители са в трудоспособна възраст. По делото са  липсват доказателства  за трудовата заетост и на двете страни, както и за размера на техните доходи. При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая. По настоящото дело липсват доказателства за извънредни специфични нужди на децата, които да надхвърлят необходимите такива за нормалното съществуване и задоволяване на ежедневните им потребности. Бащата се намира в трудоспособна възраст, липсват индиции да е с влошено здравословно състояние, което да й пречи да се издържа или да има задължение за даване на издръжка към други лица, предвид и на което съдът намира, че  същият,  следва да заплаща сумата от 77.50  лева месечно, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

По отношение на  фамилното  име на съпругата след прекратяване на брака. Ищцата отправя искане след прекратяването на брака да запази възприетата след сключването на гражданския брак фамилия  Михалева, като ответникът не се противопоставя на искането ѝ.

По отношение на разноските :

На основание чл.329,ал.1 ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от  50 лева - по 25 лева за всеки от тях, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното производство на основание чл.6,т.2 ТДТССГПК, както и сумата по определените месечни издръжки , която възлиза в общ размер от 111.60 лева.

Воден от горното, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между  М.Я.М., ЕГН : ********** *** и С.М.И., ЕГН: **********,******,    сключен на 25.11.2004г., за което е съставен Акт за граждански брак №1980/25.11.2004г.,  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1  СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Я. С. М. ЕГН: ********** на майката М.Я.М., ЕГН : ********** *** определя местоживеенето му  при местоживеенето на майката.

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на  С.М.И., ЕГН: **********,****** с детето Я. С. М., ЕГН: **********, както следва : бащата  има възможност да вижда  детето всяка първа събота от месеца от 10.00 до 12.00 часа в присъствието на майката.

 ОСЪЖДА  С.М.И., ЕГН: **********,****** да заплаща месечна издръжка в полза на  детето Я. С. М., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител М.Я.М., ЕГН : ********** ***, в размер на 77.50 /седемдесет и седем лева и петдесет ст. / лева за всяко от тях, с падеж първо число на месеца, за който се дължи,  считано от  влизане в сила на съдебното решение  до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи браното си фамилно име М.

 ОСЪЖДА  М.Я.М., ЕГН : ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса  по производството в размер на 25/ двадесет и пет / лева.

 ОСЪЖДА  С.М.И., ЕГН: **********,****** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса  по производството в размер на 141.60/ сто четиридесет и един лева и шестдесет ст. / лева

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.

                                                       

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :