Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../……….11.2017 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА СТЕФАНОВА, сложи за
разглеждане въззивно гражданско дело № 1429
по описа на съда за 2017 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Д. Д.-И., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител адв. Д. П. ***,
срещу Решение № 1757/28.04.2017 год., постановено по гр. дело № 16619/2016 год.
по описа на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеН. от А.Д. Д.-И. ЕГН ********** *** срещу Г.Г.Щ. ЕГН **********
*** по чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношеН.та между
страните, че ищцата А.Д. Д.-И. ***, в качеството й на солидарен длъжник с Н.Т.И.
ЕГН **********, не дължи на Г.Г.Щ. *** от 22 719,
14 лева, присъдена в полза на Г.Щ. по издаден по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС изпълнителен лист, за което
вземане е образувано изпълнително дело №
20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № 808.
В жалбата
са наведени оплакваН., че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено е в нарушение на материалН. закон и при допуснати съществени нарушеН.
на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
доказателствата, в резултат на което е и необосновано. Неправилно и в разрез
със събраните по делото доказателства е прието, че с налагането на запор на дружествените
дялове на А.Д. Д.- И. в „Н. елеганс" ЕООД и „Н. Комерс" ООД и с постановлеН.та за
овластяване на взискателя по
чл. 517, ал. 4 от ГПК е прекъсната давността, в
резултат на което и изводът на съда, че в
периоди по-малки от 2 години по инициатива на взискателя /ответник по предявеН. иск/ са
предприемани и извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника А.Д.- И., е неправилен. В случая не е било съобразено от първоинстанционН. съд, че запорът
на дружествените дялове на А.И. в „Н.
елеганс" ЕООД и „Н. Комерс" ООД е наложен не по изпълнителното дело №
20137130400137 (образувано въз основа на
изпълнителН. лист, издаден по ч. гр. дело № 13428/2010 год. по описа на
РС-Варна), а по изп. д. № 20137130400136, което дело е
образувано на основание издаден изпълнителен лист против А.И. по друго гражданско
дело. По изп. дело №
20137130400137 не са налагани запори на дружествените дялове и взискателят не е
бил овластяван да предявява искове за прекратяване на дружествата, поради което и изводът на съда, че вземането на
взискателя против А.И. по изп. дело № 20137130400137, преобразувано впоследствие в изп. дело №
20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № 808,
не е погасено по давност е неправилен и необоснован.
Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и за постановяване на друго, с което искът на А.Д. Д.-И. ЕГН ********** *** срещу Г.Г.Щ. ЕГН **********
*** чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените
разноски.
В писмен
отговор въззиваемият / ответник по предявеН. отрицателен установителен иск/
оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от част за правилно и настоява
да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въззивничката, чрез процесуален представител
поддържа жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемият чрез представител оспорва жалбата,
поддържа отговора на жалбата.
Първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеН. от
другия солидарен длъжник Н.Т.И.
ЕГН ********** *** срещу Г.Г.Щ. ЕГН **********
*** иск по чл. 439, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенита между
страните, че Н.Т.И., в качеството й на солидарен длъжник с А.Д. Д.-И., ЕГН **********,
не дължи на Г.Г.Щ. ЕГН ********** сумата от 22
719,14 лева, присъдена в полза на ответника с издаден по ч. гр. дело № 13428/2010 год. по описа на ВРС изпълнителен лист, за
което вземане е образувано изпълнително дело № 20168080401048 по описа на ЧСИ З.Димитров,
поради погасяване на вземането по давност, не е обжалвано, в тази част е влязло
в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС–Варна е
образувано по предявен от А.Д. Д.-И. ***
срещу Г. Г.Щ. *** иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В
исковата си молба ищцата твърди, че заедно с Н.И. е солидарен длъжник по изпълнително дело №
20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.с взискател ответникът Г.Щ.. Вземането на Щ. за сумата в
размер на 22 719, 14 лева е недължимо тъй като е погасено по давност. Навежда, че със
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 13428/2010г. на ВРС е била осъдена да заплати солидарно с Н.И. на ответника Г.Г.Щ. сумата
от 16 000 евро /с левова равностойност от 31293,
28 лева/, дължима на основание издаден запис на
заповед от 20.03.2006 г. и разноски в размер на
625, 86
лева. След образуването на изпълнителното дело от ответника на 15.09.2010г.
/изп.дело № 20108070400361 по описа на ЧСИ Н.Д./ въз основа на
издадеН. изпълнителен лист, на 21.09.2010г. е бил наложен запор върху собствени
на ищцата А. Д.-И. автомобили. На 11.10.2010
год. на ищцата, в качеството й на длъжник по изпълнението, е била връчена
покана за доброволно изпълнение. На 05.08.2011 год. А.И. е внесла по сметка на
съдебН. изпълнител сумата от 11 200 лева и след извършено разпределеление,
на взискателя Щ. е била преведена по сметката му сумата от 9200 лева. В периода
от налагането на запор върху притежаваните от А.И. леки автомобили до 04.07.2016г.,
когато е била наложена възбрана върху
неин имот, взискателят не е искал извършване на изпълнителни
действия, което е довело до прекратяването на изп.
дело по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – на 21.09.2012 год. От
последното извършено изпълнително действие на 21.09.2010г. по отношение на
длъжника А. Д.-И. изразяващо се в налагане на запор върху лек автомобил са
изтекли повече от 5 години, поради което
вземането на ответника е погасено по давност. Понастоящем
изпълнителното дело е висящо пред ЧСИ З.Д.под № 2016808041048.
В
съответствие с наведените твърдеН. е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношеН.та между страните, че ищцата А. Д.-И., в качеството си на
солидарен длъжник, не дължи на ответника Г.Г.Щ. сумата от 22 719, 14 лева,
присъдена в полза на Щ. с издаден по ч. гр. дело № 13428/2010 год. по описа на ВРС изпълнителен лист, за
събирането на което вземане е образувано изпълнително дело №
20168080401048 по описа на ЧСИ З.Димитров, поради
погасяване на вземането по давност.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Г.Щ., чрез процесуален
представител оспорва иска. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело
против длъжниците А.И. и Н.И. регулярно е искал извършване на изпълнителни
действия против длъжниците в качеството му на взискател и такива са били
извършвани от съдебН. изпълнител – на 11.11.2010 год. е наложена възбрана върху
собствен на А.Д.-И. и Н.Т.И. имот, а на 04.07.2013 год. е наложен запор върху
дружествени дялове на А. Д.-И. в „Н. Комерс” ООД и „Н. Елеганс” ЕООД, като
впоследствие са проведени съдебни производства за прекратяване на дружествата с
цел изплащане на дружествеН. дял на длъжника за удовлетворяване на вземането
му. Отделно от това, на 21.09.2016г. е вписана възбрана върху собствен на
двамата длъжници недвижим имот, находящ се в ж. к. ”Бриз” в гр. Варна, а през
2017г. са предприети изпълнителни действия върху недвижими имоти в с. Садово.
Поради изложеното счита, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното дело не са налице, съответно и че вземането му
по изп. лист не е погасено по давност. Настоява за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ищцата А. Д.-И., чрез процесуалН. си представител, поддържа
предявеН. от нея иск и настоява да бъде уважен. Твърди, че новият факт,
настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителН.
лист срещу нея, който изключва вземането на ответника по изпълнителното дело е
изтекла погасителна давност.
В
съдебно заседание ответникът Г.Щ., чрез процесуален представител, поддържа
отговора си на исковата молба, твърди, че вземането му не е погасено по
давност, тъй като в рамките на двугодишН. срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК многократно
са предприемани изпълнителни действия против длъжника, с
които давността е прекъсвана. Настоява за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.09.2010 год. по ч. гр. дело № 13428/2010 год.
по описа на РС-Варна, в полза на ответника Г.Г.Щ. е издаден изпълнителен лист
от 08.09.2010 год. по ч. гр. дело №
13428/2010г. по описа на ВРС, с който длъжниците А.Д. Д.-И. и Н.Т.И. са
осъдени да заплатят солидарно на кредитора Г.Г.Щ. сумата от 16 000 евро,
дължима съгласно издаден от А.И. на 20.03.2006г. запис на заповед с падеж 02.10.2006г., авалиран от Н.И..
По молба на кредитора Г. Щ. от
15.09.2010 год. и въз основа на изпълнителН. лист, на същата дата е разпоредено
образуването на изпълнително дело № 20108070400361 при ЧСИ № 807 – Н.Д..
В полза на Г.Г.Щ. са издадени
още 2 изпълнителни листа срещу длъжниците А.Д. Д.-И. и Н.Т.И. съответно – по ч.
гр. д. № 13427/2010г. по описа на ВРС за сумата от 29 000 евро – главница, дължима съгласно
издаден от А.И. на 10.10.2005г. запис на заповед с падеж 02.10.2006г., авалиран от Н.И. и по ч. гр. дело № 9699/2010г. по
описа на ВРС за сумата от 5000 лева, представляваща дължима главница по запис
на заповед с дата на издаване 10.10.2005г. и с падеж 02.10.2006г.
Независимо от наведеното от ищцата, по делото доказателства,
установяващи, че по изп. дело № 20108070400361 по описа на ЧСИ Н.Д.на 21.09.2010г. е бил
наложен запор върху МПС, собственост на А. Д.-И. липсват. С писмо от
21.09.2010г. /л.100 от делото на РС-Варна/
Сектор КАТ при ОД на МВР -Варна е уведомил ЧСИ Д.и е приложил справка
/л.102 от делото на ВнРС/ за вече наложените запори на собствени на А. Д.-И.
МПС по друго изп. дело № 20108070400244 по описа на ЧСИ. Горното е сторено
във връзка с искане на ЧСИ Д.до Сектор КАТ при ОД на МВР – Варна за
предоставяне на справката, изпратена с изх. № 4366/15.09.2010г./л.101/ Сектор КАТ при РДВР-Варна.
С покана за доброволно
изпълнение, получена от длъжника А. Д.-И. на 11.10.2010г., същата е поканена да
заплати на кредитора Г.Щ. сумата от общо 36 338,08 лева по издадеН. по ч. гр. д.
№ 13428/2010г. изпълнителен лист. На същата дата е връчена ПДИ и на другия
солидарен длъжник.
На 11.11.2010г. по искане на ЧСИ Д., като
действие по изп. дело № 20108070400362
(различно от процесното изп. дело – № 361/2010г.) в книгите за вписваН. в СлВп
– гр.Варна е вписана възбрана върху собствен на А. Д. –И. и Н.И. недвижим имот
– етаж от къща, находяща се в гр.Варна, местност „Св. Никола” 120 със застроена
площ от 86,95 кв.м. (л.197 от делото на ВнРС).
На 05.08.2011 год. А.И. е заплатила по сметка на ЧСИ Н.Д.по изп. дело
№ 361/2010г. сума в размер на 11 200
лева, като на взискателя Г. Щ. е преведена сумата от 9200 лева – видно от извършеното
отбелязване на гърба на изпълнителН. лист за постъпилото от длъжника плащане.
На 30.01.2012 год. взискателят по изп.дело № 20108070400361 по описа
на ЧСИ Н.Д.– Г.Щ. е поискал от съдебН.т изпълнител да извърши принудителна
продажба на собствени на двете длъжници недвижими имоти с цел удовлетворяване
на вземаН.та му.
С обявление, поставено на
06.02.2012г. на таблото на РС-Варна е оповестено, че по изпълнителни дела №
20108070400244, № 361/2010 (процесното
изп. дело) и 362/2010, за времето от 07.02.2012 год. до 07.03.2012 год. ще се
проведе публична продан на собствен на А. Д. и Н.И. недвижим имот – етаж от
къща в гр.Варна, местност „Св.Никола” 120 със застроена площ от 86,95 кв.м. при
начална тръжна цена от 150 000 лева.
Въз основа на молба от
21.03.2012 год. и представено удостоверение по чл. 456, ал. 2 ГПК, с постановление
от 02.04.2012 год. в качеството на
взискател по изп. дело № 361/2010 год. е
конституиран „Банка Пиреос България” АД за вземане на банката срещу длъжника А.
Д.-И..
По молба от взискателя от
25.07.2012 год. изп. дела № 20108070400361,
№ 20108070400362 и № 20108070400244 по описа на ЧСИ Н. Д.са изпратени на
ЧСИ С.Д. с рег. № № 718, при която изп.
дело № 20108070400361 е образувано под № 20127180403142
на 03.08.2012г.
На дата 04.10.2012 год. длъжникът А.И. е
депозирала молба до ЧСИ Ст. Д. по изп. дело № 3142/2012 год., с която същата е
заявила, че е изплатила частично задължеН.та си към взискателя Г. Щ. по
водените от него против нея изпълнителни дела (между които е и процесното изп.
дело № 3142/2012 год. по описа на ЧСИ Ст. Д.) и желае да му заплати и остатъка
от вземането му, като е поискала от ЧСИ да вдигне възбраната, наложена върху
неин имот (апартамент в гр. ВАрна) с цел имотът да бъде ипотекиран срещу банков
кредит, с който А.И. да плати задължеН.та си към Щ..
На 08.10.2012 год.
взискателят е депозирал становище за неоснователност на молбата.
Молбата на А. И. от 04.10.2012 год. следва да се окачестви като признание на
вземането на взискателя по изп. дело № 3142/2012 год. по описа на ЧСИ Ст. Д., по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, което признание е достигнало и до взискателя
с оглед депозираното от него на дата 08.10.2012 год. становище.
По молба на взискателя от
22.02.2013г. изп. дела № **********3142,
№ 20127180403141 и № 20127180403140 по описа на ЧСИ С.Д. са изпратени за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ Л.Т. с рег. № 713, при която изп. дело №
**********3142 е образувано под № 20137130400137.
Въз основа на заявлеН. за
вписване на обстоятелства до Агенция по вписваН.та, Търговски регистър изх. № 01875/04.07.2013г. и изх. № 01876/04.07.2013г. по изп. дело № 20137130400136 по описа на ЧСИ Л.Т. и по молба на взискателя Г.Щ., на
основание издадени в негова полза изпълнителни листи по ч. гр. дело № 9699/2010
год. по описа на ВРС за главница в размер на 5000 лева и 100 лева разноски, по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС
за сума в размер на 16000 евро главница и 625,86 лева – разноски и по ч. гр.
дело № 13427/2010 год. по описа на ВРС за сумата от 29 000 евро – главница и
1134,38 лева – разноски или общо за сумата от 93 012,35 лева, на дата 12.07.2013г. е наложен запор на
дружествените дялове на длъжника А. Д.-И. в дружествата „Н. Комерс” ООД и „Н.
Елеганс” ЕООД за посочените по-горе суми.
С постановление за
овластяване по чл. 517, ал. 4 ГПК с изх. № 3610/14.11.2013г., изд. по изп. дело
№ 136/2013 год. /л.52 от делото на ВнРС/, взискателят Г.Г.Щ. е овластен от ЧСИ Л.Т.
*** за прекратяване на „Н. Елеганс” ЕООД за сумите, посочени в изпълнителните
листи, издадени по ч. гр. дело № 9699/2010г. по описа на ВРС, по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа
на ВРС и по ч. гр. д. № 13427/2010г. по описа на ВРС.
С постановление за овластяване по чл.517, ал.4 от ГПК
изх. № 2539/29.09.2014г., изд. по изп. дело № 136/2013 год. (л. 51 от делото на
РС-Варна) взискателят Г.Г.Щ. е овластен от ЧСИ Л.Т. *** за прекратяване на „Н.
Комерс” ЕООД за сумите посочени в изпълнителните листи по ч. гр. дело №
9699/2010г. по описа на ВРС, по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС и по ч. гр. дело № 13427/2010г. по
описа на ВРС.
Видно от писмо на ОС-Варна по т. д.
№ 2244/2013 год. по описа на ОС-Варна (л. 47 от делото на РС-Варна) на ТР при
АВп е изпратен препис от влязло в сила Решение № 265/14.03.2014 год. по т. д. №
2244/2013 год. на ОС-Варна, с което дружеството «Н. Елеганс» ЕООД е прекратено
– чл. 517, ал. 4, изр. последно ГПК.
Видно от писмо на ОС-Варна по т. д.
№ 1792/2014 год. по описа на ОС-Варна (л. 48 от делото на РС-Варна) на ТР при
АВп е изпратен препис от влязло в сила Решение № 175/27.02.2015 год. по т. д. №
1792/2014 год. на ОС-Варна, с което дружеството «Н. Комерс» ООД е прекратено –
чл. 517, ал. 4, изр. последно ГПК.
От двете приложени писма следва
извода, че през 2013 год. и през 2014 год. взискателят Г.Щ. е предявил искове
по чл. 517, ал. 4 ГПК и по чл. 517, ал. 3 ГПК, които искове са били уважени с
влезли в сила решеН..
С молба
от 20.04.2016 г. до ЧСИ Л.Т. по
изп.дело № 20137130400137, взискателят Г.Щ. е поискал да бъдат предприети
действия за налагане на възбрани, опис на имущество и изнасяне на публична
продан на имот на А. Д.-И. ***.
С молба от 30.06.2016г.
до ЧСИ Л.Т. взискателят Г.Щ. е поискал да бъдат предприети действия срещу
длъжниците А.И. и Н.И. чрез налагане на запор върху постъплеН. на парични
средства от продажбата на недвижим имот, собственост на „Н. Елеганс” ЕООД.
На 04.07.2016г.
по искане на ЧСИ Т. в книгите по вписваН.та към Служба вписваН. –гр.Варна е
вписана възбрана върху собствен на А. Д. –И. и Н.И. недвижим имот представляващ
етаж от къща със застроена площ от 86,95 кв.м., изградена в ПИ 10135.2526.2421
по КК на гр.Варна, местност „Св. Никола” за обезпечение на вземането на
взискателя Г.Щ. за сумите по издадеН. по ч. г. дело № 13428/2010г. изпълнителен
лист.
С молба от
19.07.2016г. А.И. и Н.И. са поискали от ЧСИ Л.Т. да прекрати изп. дело №
20137130400137, поради това, че по същото не са извършвани изпълнителни
действия в продължение на 2 години.
С молба от 11.08.2016г. взискателят Г.Щ. е поискал изп. дела
№ 20137130400137, № 20137130400136 и
№ 20137130400135 по описа на ЧСИ Л.Т. да бъдат прехвърлени на ЧСИ № 808 З.Тодоров,
при когото изп. дело № 20137130400137 е
образувано под № **********1048.
Видно от издадено удостоверение изх. № 36598/22.12.2016г.
на ЧСИ З.Д.общият размер на задължението на солидарните длъжници А. Д.-И. и Н.И.
по изп.дело № **********1048 е в
размер на 22 719, 14 лева.
С разпореждане от
04.10.2016г. на ЧСИ З. Димитров, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изп. дело № 20168080401048.
С влязло в сила Решение № 1478/23.11.2016г. по в. гр. дело № 2173/2016г. на ОС-Варна е
отменено постановлението на ЧСИ З.Д.от 04.10.2016г., с което на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено производството по изп. дело № 1048/2016г.
по описа на същия съдебен изпълнител.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на вземането по изпълнителен лист, издаден на 08.09.2010
год. по ч. гр. дело № 13428/2010 год., поради погасяването му по давност.
В случая
изпълнителН.т лист в полза на ответника Г.Щ. е издаден по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС, по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание. Поради това и доколкото вземането
на кредитора произтича от запис на заповед и не е установено със съдебно
решение, чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложим. ДавностН.т срок е 3
години, съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика – Решение
№ 94/27.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 943/2009 г., I т. о., ТК;
Решение № 42/26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016
г., IV г. о., ГК и др.
Чрез
иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение,
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
ИзпълнителН.т лист в полза на ответника Г.Щ. е издаден по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС, по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание в рамките на проведено
заповедно производство, като срещу издадената заповед липсват данни да е
подавано възражение по чл. 414 ГПК, При това положение искът може да се
основава на факти, осъществили се след изтичане на срока по чл. 414 ГПК, в
случая – на факти осъществили се след 25.10.2010 год.
Ищцата в
качеството си на длъжник по изп.дело № 20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.твърди,
че след издаване на изпълнителН. лист по ч.гр.д. № 13428/2010г. по описа на ВРС
е настъпил нов факт, който погасява вземането на взискателя Г.Щ. срещу нея, а
именно изтичане на погасителна давност в периода от 21.09.2010г. до
04.07.2016г. Обосновава твърдеН.та си с настъпила перемпция на цитираното
изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради бездействие на
взискателя да предприеме изпълнителни действия с цел удовлетворяване на
вземането си в продължение на 2 години.
Съгласно
чл. 116, б. "а" ЗЗД
давността се прекъсва с признание на вземането от длъжника, а според чл. 116,
б. „в“ ЗЗД – с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.
В ТР № 2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, е прието, че в хипотезата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането
на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали извършването му е било поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на съдебН. изпълнител въз основа на възлагане от
взискателя съгл. чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ;
назначаването на пазач;
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащаН. от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покани
за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасеН. остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. под. В същото тълкувателно решение е прието също, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването в хипотезата на чл. 438, ал. 1, т.
8 ГПК настъпва по силата на закона /ex lege/ и актът на съдебН. изпълнител -
постановлението за прекратяване на производството – има декларативен ефект, то
само констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство, а няма конститутивен ефект. Без правно значение е обстоятелството
дали съдебН.т изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Установено е по делото, че първоначално изпълнителното дело срещу ищцата А. Д.-И. въз основа на
изпълнителН. лист, издаден по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС за
главница в размер на 16 000 евро по запис на заповед е образувано на
15.09.2010г. при ЧСИ Н.Д.под № 20108070400361.
Образуването на изпълнителното дело и получаването на поканата за доброволно
изпълнение не са довели до прекъсване на давността за вземането, тъй като
същите не обективират посочени от взискателя изпълнителни способи.
Независимо от извършеното признание в исковата молба на факта, че на
21.09.2010 год. е бил наложен запор на собствени на А. Д.-И. МПС доказателствата
по делото не обосновават подобен извод – те установяват, че на посочената дата
е изпратено писмо от Сектор КАТ при ОД
на МВР - Варна, с което на ЧСИ е изпратена справка за вече наложени през 2010г.
по друго изп.дело (№ 20108070400244) запор на притежаван от А. Д.-И. лек
автомобил. Не е довела до прекъсване на давността по изп. дело № 20108070400361
по описа на ЧСИ Н.Д.и вписаната на 11.11.2010г. възбрана на недвижимия имот на
длъжниците в местност «Св. Никола», тъй
като доколкото изпълнителното действие е предприето за обезпечаване вземането
на взискателя Щ., но по друго изпълнително дело между същите страни, водено от
същия съдебен изпълнител, а именно – по изп. дело № 20108070400362.
На 05.08.2011г.
А. Д.-И. е извършила плащане на сума в размер на 11200 лева по цитираното
изпълнително дело, което действие по същноста си е признание на вземането към
взискателя по смисъла на чл.116, б. «а» от ЗЗД, поради което и прекъсва давността
за същото. След 05.08.2011 год. е
започнала да тече нова 3-годишна давност за вземането на Г.Щ., прекъсната на 30.01.2012 год. с подаването на молбата
му до ЧСИ да извърши принудителна продажба на
собствени на длъжниците недвижими имоти с цел удовлетворяване на вземаН.та му.
От 30.01.2012 год. е започнала да
тече нова тригодишна давност, прекъсната с първото извършено изпълнително действие по изп. дело №
361/2010г. на ЧСИ Н.Д.на дата 06.02.2012г.
– насрочената публична продан на собствен на длъжниците недвижим имот –етаж
от къща находящ се в гр.Варна, местност
«Св.Никола» 120.
Присъединяването на дата 02.04.2012г. на друг взискател по изп. дело, на
основание чл. 456, ал. 2 ГПК няма за последица прекъсване на давността на
вземането на първоначалН. взискател – ответникът Г. Щ., а до прекъсването на
давността за вземането на присъединеН. взискател.
Започнала да тече давност от 06.02.2012
год. е прекъсната с признанието на А.И. на вземането на взискателя (чл.
116, б. «а» ЗЗД), съдържащо се в молбата й от 04.10.2012 год., което признание на дълга е достигнало до кредитора
Г. Щ..
По молба
на взискателя Щ., на 12.07.2013г. е
наложен запор на дружествени дялове на А. Д. И. в «Н. Елеганс» ЕООД и «Н.
Комерс» ЕООД. Макар формално в запорните съобщеН. до Агенция по вписваН.та,
РД-Търговски регистър да е цитирано изп. дело № 20137130400136 по описа на ЧСИ
Л.Т., то в запорните съобщеН. е отбелязано изрично, че запорът на дружествените
дялове се налага за изпълнение на задължение към кредитора в размер на общо
93012, 35 лева, която сума включва задължеН.та по издадените изпълнителни листи
по ч. гр. д. № 9699/2010г., ч. гр. д. № 13427/2010г. и ч. гр. д. № 13428/2010г.
по описа на ВРС, т. е. запорът е налбожен и за задължеН.та по процесното изп. дело
№ 20137130400137 по описа на ЧСИ Л.Т..
Налагането на запор на дружествени дялове на длъжника А.И. е прекъснало
давността за вземането на Щ. срещу нея и от 12.07.2013 год. е започнала да тече
нова давност, която е прекъсната и с издадените по молба на взискателя два броя
постановлеН. за овластяване по чл.517, ал.4 от ГПК – от 14.11.2013г. и от 29.09.2014г.
за предявяване на искове за прекратяване на дружествата „Н. Елеганс” ЕООД и „Н.
Комерс” ЕООД с цел изпълняване върху запорираните по-рано дружествени дялове на
длъжника А.И..
От данните по делото е видно още, че в периода от 15.11.2013
год. до края на декември 2013 год. взискателят е предявил и иск по чл. 517, ал.
4 ГПК, а в периода септември 2014 год. /най-рано на 30.09.2014 /– декември 2014
год. – иск по чл. 517, ал. 3 ГПК, които действия също прекъсват давността, тъй
като са пряко насочени към удовлетворяването на взискателя.
Започналата
да тече най – рано от 30.09.2014 год. нова давност е прекъсната с наложената на
04.07.2016г. възбрана върху собствеН.
на длъжниците А. и Н. И.недвижим имот, представляващ етаж от къща със застроена
площ от 86,95 кв.м., изградена в ПИ 10135.2526.2421 по КК на гр.Варна, местност
„Св. Никола” за обезпечение на вземането на взискателя Г.Щ. за сумите по издадеН.
по ч.г.д. № 13428/2010г. изпълнителен лист и е започнала да тече нова давност,
прекъсната с подадената от Г. Щ. молба от 27.07.2016
год., с която той е поискал извършване на публична продан на възбраН. на
04.07.2016 год. недвижим имот, собственост на А.И..
От
изложеното е видно, че всяко едно по предприетите по инициатива на взискателя Щ.
изпълнителни действия е извършено в рамките на двугодишен срок от предхождащото
го, поради което и наведените от ищцата доводи, че изпълнителното дело №
20108070400361 на ЧСИ-Н.Д., продължено при ЧСИ – Ст. Д. под №20127180403142, след
това при ЧСИ Л.Т. под № 20137130400137 и под № 20168080401048 при ЧСИ – З.Д.– е
прекратено по силата на закона в хитотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са
неоснователни.
Отделно от това, с влязло
в сила Решение № 1478/23.11.2016г. по в. гр. дело № 2173/2016г. на ОС-Варна е
отменено постановлението на ЧСИ З.Д.от 04.10.2016г.,
с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по
изп. дело № 1048/2016г. по описа на същия съдебен изпълнител.
Съгласно
чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждеН. и общини в Република България.
След като
с цитираното решение е прието, че към дата 04.10.2016 год., не са били налице
основаН.та по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по
изп. дело № 1048/2016г. по описа на ЧСИ З. Димитров, настоящият състав е длъжен,
съобразно нормата на чл. 297 ГПК, да зачете последиците му – а именно, че в
периода от образуването му на 15.09.2010 год. до 04.10.2016 год. не са налице
основаН.та по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по
изп. дело № 1048/2016г. по описа на ЧСИ З. Димитров.
След
като не е налице прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са налице и извършени след прекратяването му изпълнителни действия, за
които да се приеме, че не са валидно извършени.
След всяко прекъсване на давността,
съобразно изложеното по – горе, е започвала да тече нова давност, като от
последното прекъсване на давността на 27.07.2016
год. до предявяване на иска на 29.12.2016
год. не е изтекъл предвидеН. в закона 3 годишен срок, поради което
вземането на взискателя Г. Щ. срещу длъжника А.И. по изп. дело № 1048/2016г. по описа на ЧСИ З. Димитров,не е
погасено по давност.
Поради
изложеното предявеН.т от А. Д.-И. иск за установяване недължимостта на
останалата дължима сума по изп. дело № 20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.в
размер на 22719,14 лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Решението в обжалвана част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивницата не се присъждат.
Предвид
отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемия Г.Г.Щ. следва да се
присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1757/28.04.2017
год., постановено по гр. дело № 16619/2016 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен предявеН. от А.Д. Д.-И. ЕГН ********** *** срещу Г.Г.Щ. ЕГН ********** *** по чл. 439,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношеН.та между страните, че ищцата А.Д.
Д.-И. ***, в качеството й на солидарен длъжник с Н.Т.И. ЕГН **********, не
дължи на Г.Г.Щ. *** от 22 719, 14 лева,
присъдена в полза на Г.Щ. по издаден по ч. гр. дело № 13428/2010г. по описа на ВРС изпълнителен лист, за което
вземане е образувано изпълнително дело №
20168080401048 по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № 808;
ОСЪЖДА А.Д. Д.-И. ЕГН ********** *** да заплати на Г.Г.Щ. ЕГН **********
*** от 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.