РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Враца, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20231420100285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. Н. с ЕГН ********** и с адрес
гр. ***** срещу „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от
09.05.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1028/2014 г. на Врачански районен съд, а именно
сумата 351,02 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 31.10.2010 г. до
31.12.2011 г. за жилище с адрес гр. *****, сумата 105,27 лева-мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2010 г. до 31.01.2012 г., законната лихва върху главницата,
считано от 06.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за
държавна такса в размер на 25,00 лева, както и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1012/2022 г. на ЧСИ Г. Б. с
рег. № 722 в КЧСИ.
Ищцата поддържа, че вземанията на ответника, предмет на принудително изпълнение
по горепосоченото изпълнително дело следва да се считат за погасени по давност поради
изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз основа изпълнителен лист
от 09.05.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1028/2014 г. на Врачански районен съд, след
влизане в сила на заповед № 1122 от 24.03.2014 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с който
1
изпълнителен лист са присъдени процесните задължения, било образувано изпълнително
дело № 167/2016 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като същото било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на поискани от взискателя
изпълнителни действия в двугодишен срок. По това изпълнително дело последното
процесуално действие, прекъсващо давността било на 25.05.2016 г., от когато започнала да
тече нова кратка тригодишна давност за процесните вземания и същата изтекла на
25.05.2019 г. След прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ Г. Б. ответникът образувал
въз основа на същия изпълнителен лист второ изпълнително дело - № 1012/2022 г. на ЧСИ
Г. Б. с рег. № 722 в КЧСИ, като обаче към момента на образуването му погасителната
давност за вземанията била изтекла.
Ответникът „Топлофикация-Враца“ ЕАД не е подал писмен отговор в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не е изпратил представител в
първото по делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в
отсъствие на негов представител, като на ответника е указано с връчването на исковата
молба, а също и с връчването на определението за насрочване от 27.03.2023 г. по делото, че
при непредставяне на писмен отговор в срок и неизпращане на представител в първото
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на негов
представител, може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищцата.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена,
като при извършването на тази преценка съдът съобрази разпределението на
доказателствената тежест между страните и представените с исковата молба доказателства,
от които се установява, че за процесните суми е издаден изпълнителен лист и че същите са
предмет на принудително изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски в размер на 450,00 лева, в това число 50,00 лева-внесена
държавна такса и 400,00 лева-платено (видно от отбелязването в договора за правна помощ)
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Д. Г. Н. с ЕГН
********** и с адрес гр. ****** не дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
2
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумите по изпълнителен лист от 09.05.2014
г., издаден по ч. гр. дело № 1028/2014 г. на Врачански районен съд, а именно сумата 351,02
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 31.10.2010 г. до 31.12.2011 г. за
жилище с адрес гр. *****, сумата 105,27 лева-мораторна лихва върху главницата за периода
от 30.11.2010 г. до 31.01.2012 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2014 г.
до окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за държавна такса в размер
на 25,00 лева, както и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1012/2022 г. на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 в
КЧСИ, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 да заплати на Д. Г. Н. с ЕГН ********** и с
адрес гр. ****** сумата 450,00 лева – направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3