Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 01.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 31.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Даниела Маринова,
като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА гр.д.№ 8445 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е от
„Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.Ц.В.,
против Ф.Н.К. ЕГН ********** *** с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 302,09лв., от които 260,60 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и 41,49 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 02.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело №6226/2017 г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 6226/2017 г. на РС Плевен, като
съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Твърди, че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ ответника е собственик/ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото и в едномесечния срок
след получаването им ответника е подал отговор, с който признава, че
действително ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до ПлРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№6226/2017 г.Сочи, че признава вземането на ищеца до размера, посочен в
петитума на исковата молба. Моли да се остави без уважение искането за
назначаване на ВЛ с оглед постигане на процесуална икономия по делото. Моли за
редуциране на разноските на ищеца в заповедното производство.
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение по реда на
чл.237 ГПК.
Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните
и доказателствата по делото, намери за установено следното:
На 17.08.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№6226/17 г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК от 17.08.2017 г. С тази заповед ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 626.60 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до 30.04.2017
г., лихва върху главницата в размер на 208.50 лв. за периода от 02.03.2012 г.
до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на молбата-17.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50.00 лв.
По тази заповед
ответницата е възразила в законоустановения срок. В изпълнение на указанието на
заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето
вземане, като е съобразил претенцията си с кратката погасителна давност. С
отговора си ответникът признава предявените срещу него искови претенции така,
както са предявени в исковата молба.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Такава е и
настоящата хипотеза, като поради представените в заповедното производство и по
делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 25027, общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ,,Т.П.” ЕАД ***, съдът намира,
че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива
права, с които ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното
признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде
постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането
по исковете така, както са предявени с
исковата молба.
Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК №4017/ 17.08.2017 г. по ч.гр.д.№6226/2017 г. на ПлРС следва да се
обезсили за сумите, за които не е
предявен иск.
На основание на чл.
78 ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в
исковото производство. В случая следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. При това положение, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 175 лв., представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от страните в заповедното производство.
Съобразно отношението на
предявена и уважена/непредявена част, в тежест на ответника следва да се
присъдят следните разноски-27,13 лв., представляващи
разноски в заповедно производство.
Воден от горното, и
на осн. чл. 237 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление ***, че ответникът Ф.Н.К. ЕГН ********** *** му дължи сумите от 260,60 лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и 41,49 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017
г., ведно със законната лихва от 17.08.2017 г.-датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №6226/2017
г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение на осн. чл. 410 от ГПК №4017/ 17.08.2017 г. по ч.гр.д.№6226/2017 г. на ПлРС над 260,60
лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и над 41,49 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. –
02.08.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Ф.Н.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
разноски по настоящото производство в общ размер на 175 лв., както и
разноски в производството по ч.гр.дело №6226/2017 г. в размер на 27,13 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: