№ 1429
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000500280 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 415/29.07.24 г., постановено по гр.д. 1314/20 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд, в полза на всеки от ищците К. П. и Г. П. е присъдено
на основание чл. 226 КЗ отм. ответникът ЗК Лев Инс АД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди заради смъртта на сина им И. П., загинал на 02.09.2015 г. по
вина и при независимо съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил Фолкваген Пасат, ДК № ***, (застрахован по риска Гражданска отговорност
на автомобилистите при ответника ЗК Лев Инс АД) и водача на товарен автомобил
Камаз ДК № *** (без валидна застраховка по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите). За разликите до претендираните обезщетения от по 180 000 лв.
исковете са отхвърлени. На основание чл. 86 ЗЗД в полза на пострадалите са
присъдени законните лихви от 02.09.2015 г. Съдът, на база експертните заключения, е
приел, че без значение на обстоятелството дали загиналият е бил с или без поставен
обезопасителен колан, деформациите на купето поради освободената от удара
кинетична енергия са такава, че коланът не би изпълнил предпазна роля и травмите,
довели до смъртта на И. П., биха имали същата интензивност и последици.
Отхвърлен с решението е искът срещу ЗК Лев Инс АД, предявен от А. П. за
обезщетяване на неимуществените му вреди от смъртта на брат му И. П. в размер на
180 000 лв. (сумата е поправена по реда на отстраняване на ОФГ като възлизаща на
1
100 000 лв., каквато е била претенцията към съда на този ищец), ведно със законните
лихви от 02.09.15 г. до изпълнение на задължението.
Отхвърлени поради погасяване по давност са исковете от К. П., Г. П. и А. П.,
предявени на основание чл. 288 КЗ отм. срещу Г. за осъждането му солидарно със ЗК
Лев Инс АД да заплати обезщетения на всеки от ищците за неимуществените вреди
поради смъртта на И. П., загинал при ПТП, станало на 02.09.2015 г., ведно със
законните лихви от 02.09.2015 г.
Като трето лице, помагач, на страната на ЗК Лев Инс АД е привлечен водачът
на Пасата – М. З., а на страната на Г. – водача на Камаза – П. Д..
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителната част. Родителите считат,
че страданията им са подценени и искат да им се присъди обезщетение в пълния
заявен размер.
Братът оспорва виждането на съда, че тълкувателните решения на ВКС се
прилагат за касуси, възникнали след постановяването им и набляга на изживяванията
си, свързани със загубата на брат му.
Повереникът на ищците счита, че неправилно е отхвърлен искът срещу Г., тъй
като исковата молба е предявена своевременно, а в нея е допусната техническа грешка
– като втори ответник е записано ЗД Евроинс АД. Тази грешка е отстранена с молба от
10.12.20 г.
Поради смърт на въззивника К. П. през време на въззивното производство, в осз
от 05.11.25 г., съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК на негово място
съпругата му Г. П. и сина му А. П. (участващи на собствено основание като
въззивници в процеса).
С насрещна въззивна жалба ЗК Лев Инс АД обжалва решението в частта, с която
са присъдени лихви от 02.09.2015 г., като се позовава на направено пред
първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност.
Насрещна въззивна жалба в същия смисъл (за незачетено възражение за
настъпила погасителна давност спрямо лихвите) е депозирана от третото лице помагач
М. З..
Всички участници в процеса (вкл. Г.) са представили отговори във връзка с
жалбите на противните страни.
2
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната
му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства. При
служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустими жалби, насочени срещу
валидно и допустимо съдебно решение.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира за установено
следното:
Катастрофата е станала на 02.09.2015 г. между Фолксваген Пасат и товарен
автомобил Камаз. Двете превозни средства са се движели в една и съща посока, в
тъмната част на денонощието, като товарният автомобил бил без изправни светлини и
светлоотразители, а Пасатът се е движел с висока скорост. При катастрофата са
загинали двама млади човека, пътували в лекия автомобил. С влязла в сила присъда по
нохд 139/17 г. по описа на ОС Благоевград, е прието, че вина за катастрофата имат
водачите на двете превозни средства, участвали в сблъсъка, чието противоправно
поведение е проявено в условията на независимо съизвършителство.
С исковата молба от 09.11.20 г. (подадена чрез спедиторско дружество ЕКОНТ)
ищците насочват претенциите си към ЗК Лев Инс АД (като застраховател на лекия
автомобил) и ЗД Евроинс АД (като застраховател на товарния автомобил). С исковата
молба ищците са поискали да се спре делото до стабилизиране на постановената
присъда и БлОС с определение от 16.11.20 г. е спрял производството по делото до
приключване с влязъл в сила акт на производството по нохд 139/17 г. на БлОС.
Процесът пред гражданския съд е възобновен на 07.04.22 г. През времето, през което
производството е било спряно (следователно по същото не могат да се извършват
никакви процесуални действия), с молба от 10.12.20 г., ищците са уточнили, че за
товарния автомобил няма валидна застраховка при втория ответник и поради това
искат на негово място след възобновяване на производството претенцията да се счита
предявена срещу Г..
Необосновано е виждането на повереника на ищците, че замяната на ответника
представлява техническа грешка. Дори изготвящият исковата молба да е допуснал
такава, процесуалният способ за коригирането й е институтът на замяна на страна или
привличане на нов ответник съобразно чл. 228 ГПК. Най-ранният възможен момент за
това (ако ищецът би представил ведно с искането си от 10.03.20 г. и искова молба за
връчване на новоконституирания ответник) е моментът на възобновяване на делото, но
тогава е изтекъл и удълженият по силата на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. (обстоятелство,
3
обсъдено от първоинстанционния съд) срок по чл. 3, ал. 2, вр. чл.197 КЗ отм.
На това основание постановеното отхвърляне на исковете, предявени срещу ГФ,
е правилно (маар погасителната давност да е процесуална предпоставка, обсъждането
й се осъществява с акта по същество, след изследване на основания за спиране или
прекъсване на давността).
Настоящият състав споделя виждането на БлОС за това, че отмененият КЗ не
предвижда солидарна отговорност между застрахователи в случаи на съпричиняване
на вредоносния резултат от водачите на МПС, застраховани в различни
застрахователни дружества. Важат общите правила на чл. 123 ЗЗД, предвиждащи
солидарност в случаите на постигнато между страните съгласие или по силата на
изрична законова регламентация. Такава законова регламентация има по отношение на
деликвентите, но не и по отношение на функционално заместващите ги субекти, чиято
отговорност е законово установена (КЗ регламентира прекия иск на пострадалите
срещу застрахователите). С оглед на това на доказване от пострадалите подлежи
съотношението в съпричиняването на вредоносния резултат на участниците в
усложнения деликт, като претенциите следва да се съизмерят с това
съотношение.
Механизмът на ПТП е доказан с помощта на влязлата в сила присъда и
настоящият състав приема, че всеки от участниците в катастрофата е съпричинил в
равна степен вредоносния резултат.
Събраните гласни доказателства установяват изключително силна връзка между
родителите и загиналия син. Той завършвал висше образование в Медицинския
университет с отлични постижения, с предстояща специализация в
Гастроентерологията на болница «Свети Йоан Рилски» - София. Тъй като е щял да
наследи професията на двамата си родители, те възлагали на него и професионални
надежди. Успехите му на медицинското поприще им давали повод за радост и гордост.
Доказана е степента на емоционален срив на родителите на И., които били отстранени
от лечебното заведение, в което той бил откаран (след настъпване на смъртта му).
Тогава се наложило да им се приложат инжекционни успокоителни лекарства.
Свидетелите утвърждават състояния на повишено кръвно налягане и диабетна болест,
отключени при всеки от родителите след загубата, пълна промяна в начина им на
живот, белязан от състоянието на траур и тъга. Факт е, че през време на въззивното
производство е удостоверена смъртта на бащата на загиналия И..
С оглед доказаната силна връзка и интензивността на страданията на родителите
настоящият състав приема, че обезщетения от по 150 000 лв. за всеки от тях е
справедлив еквивалент на страданията им. При извод за равностойно причиняване на
вредоносния резултат от участниците в катастрофата, ответникът ЗК Лев Инс АД би
следвало да бъде осъден да заплати обезщетения в размер на по 75 000 лв. за
4
неимуществените вреди на всеки от родителите на И. П.. Липсата на жалба в частта
над приетите от настоящия състав 75 000 лв. и присъдените 130 000 лв. е причина
съдът да потвърди решението в тази негова част.
Не са доказани настъпили за брата на загиналия вреди, надхвърлящи
обичайното страдание, характеризиращо отношенията, създавани при същата степен
на родство. Съобразно разширения кръг на лицата, търпящи неимуществени вреди,
подлежащи на обезвреда според ТР 1/21.06.18 г. ОСГТК на ВКС извън лицата,
визирани от утвърдената дотогава съдебна практика, обезщетение се присъжда и в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и загиналото лице да се породи особена близост, равняваща се на тази,
характерна за лицата в родство по права линия от първа степен или при отглеждане
като свои, но неосиновени деца. Доказаната близост следва да надхвърля естествените
емоционални връзки, обичайни за съответната степен на родство. Липсата на
доказателства в тази насока е причина настоящият състав да приеме за основателен и
постановения по отношение на ответника А. П. отхвърлителен диспозитив.
Относно момента на пораждане на действие на тълкувателните актове
настоящият състав приема, че е необосновано виждането те да се прилагат от момента
на постановяването им. От една страна те не са нормативни актове и в закона няма
установен момент за произвеждане на действие. Логиката е тълкувателните решения
да уеднаквяват съдебната практика. Това означава, че те следва да се прилагат при
решаването на всички спорове, за които се отнасят. Това способства за изпълнението
на поставените от закона цели и еднакво третиране на страните по идентични правни
спорове.
Относно момента на изпадане на ответника в забава с отговора на исковата
молба ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва предявените искове, като изрично се
позовава на разпоредбата на чл. 197 КЗ. От това съдът е направил правилния извод, че
възражението се отнася до главния иск.
С отговора си на исковата молба М. З., привлечен на страната на ЗК Лев Инс АД
като трето лице помагач, който управлявал лекия автомобил, в който загиналият И. е
пътувал, е направил възражение, основано на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД по
отношение на акцесорните искове.
Настоящият състав приема, че направеното от третото лице, помагач на
ответника-застраховател възражение ползва подпомаганата страна. Помагачът може да
прави правоограничаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения и да
ангажира доказателства, които да минимизират отговорността на страната, която
подпомага, и която в последващ момент би могла да има регресни претенции към него.
С оглед на това обезщетение за забавено плащане на присъдените от Благоевградския
окръжен съд главници се дължи от 10.11.2017 г. и от тази дата следва да се начисли
5
законна лихва.
Поради извод за неоснователност на жалбите на главните страни в процеса,
направените от тях разноски за въззивното производство следва да се понесат по
начина, по който са направени, а на третите лица-помагачи, по силата на закона, макар
и при зачетени като основателни възражения за изменение на обжалваното решение, не
се дължат разноски.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 415/29.07.24 г., постановено по гр.д. 1314/20 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд в частите, с които на основание чл. 26 ЗЗД съдът е
присъдил обезщетения за забавено парично плащане в полза на Г. П. и К. П.
(последният заменен на основание чл. 227 ГПК във въззивното производство от
наследниците му Г. П. и А. П.) в размер на законните лихви за времето между
02.09.2015 г. и 10.11.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД,
предявени от Г. П. и К. П. (последният заменен на основание чл. 227 ГПК във
въззивното производство от наследниците му Г. П. и А. П.) за времето02.09.2015 г. и
10.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
Решението е постановено при участието на трети лица, помагачи на главните
страни М. Х. З. (помагач на ЗК Лев Инс АД) и П. М. Д. (помагач на Г.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6