№ 7933
гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20241100514010 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 16461/03.09. 2024г., постановено по гр. д. № 66945/2023 г., по описа на СРС,
160 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Е. К. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е. К. Г., ЕГН: ********** дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, следните суми : 1/ сумата от 216,19 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в
имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
52509, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 52,24 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.08.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 3,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., за
имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
1
52509, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 0,96 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 01.07.2019 г. до 16.06.2022 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за които суми на 15.09.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 511/2022
г. по описа на Районен съд – Берковица, 1-ви състав.
Недоволен от решението е останал ищеца, сега въззивник, „Топлофикация София“ ЕАД,
който го обжалва изцяло. Оспорва като неправилен извода на съда, че ответникът, дори и
съсобственик на процесния топлоснабден имот, не е клиент на топлинна енергия. Моли
въззивният съд да отмени като неправилно решението и вместо него да постанови друго, с
което уважи предявения иск. Претендира за разноски пред въззивния съд.
Въззиваемата страна Е. К. Г. , представляван от особен представител, не е депозирал
отговор на въззивна жалба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната
жалба.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът и третото лице
помагач не изпращат представител. Въззивникът е депозирал становище, в което излага
доводи в подкрепа на депозирания по-рано отговор на въззивната жалба. Въззиваемата
страна чрез назначения от съда особен представител оспорва въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения
въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и
възражения доказателства.
Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна
страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно
решение е допустимо.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна
квалификация чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за плащане по чл.410 от ГПК срещу длъжниците М.П.Г. и
2
Е. К. Г., съсобственици на топлоснабден имот, за заплащане на доставена неплатена
топлоенергия съобразно правата им на собстевност върху имота, а именно по ½ ид.ч. от
паричното задължение . Длъжникът М. П. не е възразила срещу връчената й заповед за
плащане. Заповедта не е била връчена надлежно на ответника Г., като са събрани данни, че
той не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес. Исковата молба е предявена
срещу ответника Г. за заплащане на ½ ид.ч. от дължимата за жилището цена за доставена
топлоенергия за процесния период. За ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид
което производството се явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в исковата молба по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК по
предявените установителни искове.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване /така ТР
№2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът
на топлинна енергия, който купува енергия за собствени битови нужди. Клиенти на
топлинна енергия могат да бъдат както субектите посочени в чл.153 ал.1 от ЗЕ - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, така и
правни субекти, различни от тях, когато ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика /така в цитираното ТР/. Договорът между третото ползващо имота лице и
топлопреносното дружество подлежи на доказване по общия на ГПК ред, напр. с откриване
на индивидуална партида на ползватели при топлопреносното дружество.
В настоящия случай е представено заявление-декларация за откриване на партида на
името на М.П.Г. от 09.01.2011г. От този момент облигационните отношения по доставка на
топлинна енергия са възникнали между нея и топлофикационното дружество, което е
продължило до прекратяване на собствеността й върху имота /следващ по време дължимия
период по претенцията на ищеца/.
Това заявление-декларация представлява по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на М. Г. за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. От
3
посочената дата – 09.01.2011г., предхождаща началото на исковия период, между М. Г. и
ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия за имота. Ето защо, задължено лице да заплаща стойността на потребената
в имота топлинна енергия за процесния период е единствено М. Г.. Само при липсата на
такъв договор топлопреносното дружество може да търси заплащане на доставената
топлоенергия и от другия съсобственик на топлоснадбения имот - ответника по делото – в
този см. е цитираното ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК. С оглед
изложеното, се налага извод, че ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия и в този смисъл не е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените
искове. Като е отхвърлил предявения срещу ответника Е. К. Г. иск, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, изцяло съобразено със задължителната
практика на съдилищата.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивника не се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16461/03.09. 2024г., постановено по гр. д. № 66945/2023 г.,
по описа на СРС, 160 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4