Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр.
Перник, 23.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД №
143 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
С.Д.М., ЕГН **********, срещу Решение № 301
от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 1030 по описа за 2023 на Районен съд –
Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7300823, издаден от ОДМВР - Перник, с който на С.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв /петдесет лева/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал.
1 от същия закон.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши
делото по същество, като отмени електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2020 г., 11.16 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град София,
се движело МПС – л.а. “БМВ 316Д“, с рег. ****. В района на кв. Бела вода,
км.75+500 на посочения път /до дом №56/, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№11743d0, насочена към гр. Радомир, се извършвало измерване на скоростта на
движещите се в посока към град София пътни превозни средства в стационарен
режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение за посока към град
Радомир била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 11.16 часа през обсега
на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-7483/12.08.2020г.
/приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите
нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от
66 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 69 км/ч на
допустимата грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се
установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на **** **** ЕАД, предоставено на лигингополучател "****"ЕООД.
Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП срещу законния
представител на дружеството ползвател - управителят Л.Д.Д.бил издаден
електронен фиш, серия К, №3877019, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП
във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, й била наложена глоба 50 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш
в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Л.Д. депозирала в ОД МВР – Перник декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че С.Д.М., ЕГН **********, е управлявал
процесния автомобил през посочения ден и час, като е представено и копие на
неговата шофьорска книжка. Въз основа на декларацията и приложения към нея
документ, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу Л.Д. бил анулиран,
а срещу жалбоподателя бил издаден процесния – серия К, №7300823.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд приел, че деянието е правилно
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на извършителя му е наложено
предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно
наказание – „глоба“ в размер на 50 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна
на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на
отговорността на С.М. за нарушението. Неоснователно в касационната жалба се
претендира приложимост на давностните срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за електронните фишове издадени на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. За електронните фишове е приложима специалната уредба в чл. 189, ал. 4
и следващите от ЗДвП. По дефиницията в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Електронният фиш безспорно не е акт за установяване на
административно нарушение, поради което са различни изискванията за неговото
съдържание и правилата за издаването му. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш се издава по утвърден образец за цялата
страна с изискване да съдържа посочване на териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Тъй като ЕФ е електронно
изявление, създадено чрез административно-информационна система и не е
волеизявление на физическо лице, без значение е датата и името на този, който
извършва техническата дейност по разпечатването му на хартия. За разлика от ЕФ,
АУАН е волеизявление на оправомощено за това длъжностно лице, с което се
повдига и предявява обвинение на дадено лице за извършване на административно
нарушение, поради което ЗАНН изисква задължително в АУАН да са посочени дата на
съставянето му, имената и длъжността на органа, който го съставя и подписа му.
За разлика от производствата, при които е съставен АУАН и издадено НП, глобата,
по което се заплаща в размера определен в НП или в решението на съда по
обжалването му, при ЕФ в чл. 189, ал. 9 от ЗДвП е предвидено, че глобата
наложена с него се дължи в по-малък размер от наложената – в 70 на сто от
нейния размер, ако се плаща в срока по ал. 8.
Аргумент за съществените различия
в производството по издаване на ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо
производството по съставяне на АУАН в ЗАНН е и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
съгласно която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Тоест последиците на влезлия в сила електронен фиш
са същите, каквито са последиците на влязлото в сила НП, но ЕФ и НП не са
приравнени нито по съдържание, нито по процедура на издаване. Тъй като електронния
фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е нито АУАН, нито НП, по препращането в чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП за неуредените въпроси към ЗАНН, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП са неприложими за електронния фиш, а са
приложими по препращане в чл. 11 от ЗАНН разпоредбите за абсолютната давност в
НК.
Предвид изложеното за нарушение
на ЗДвП като процесното, изразяващо се в управление на МПС от С.М. на 10.08.2020г.
в населено място със скорост с 16 км/час над максимално разрешената от 50 км/час,
което е установено и заснето с автоматизирана система и е издаден електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, с който е наложено
административно наказание "глоба" е приложима е абсолютната давност
от четири години и половина в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. От датата на нарушението 10.08.2020г. не са изминали
четири години и шест месеца към датата на постановяване на Решение № 301/20.07.2023
г. на РС – Перник, с което ел. фиш е потвърден, нито към настоящия момент.
Поради това доводите в касационната жалба за отмяна на решението на РС-Перник и
за отмяна на ел. фиш поради изтекъл давностен срок следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното правилно,
законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях
релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Перник е направен извода, че
в производството по издаване и връчването на ел. фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му като незаконосъобразен.
Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с
доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, нарушението е
квалифицирано правилно и за него е наложено предвиденото административно
наказание "глоба" в размера в приложимата разпоредба, на отговорния
за извършването му субект.
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.
То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова
норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е
правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 301 от 20.07.2023 г., постановено по АНД № 1030/2023 г.
по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/