гр. Сливен, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1526 по описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК- „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19,
против длъжника М.И.К., ЕГН: ********** ***, на когото заповедта е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди,
че с договор за текущо потребление от 27.03.2013 г.банката- ищец била отпуснала
на ответника кредит в размер на 23 200 лв., като кредитът бил изцяло усвоен от
ответника. Кредитът следвало да се издължава чрез разплащателната сметка на
ответника съгласно договора за кредит за текущо потребление и общите условия
към него. Видно от представеното извлечение от заемната му сметка редовното
заплащане по кредита било преустановено още през м. февруари
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 22 007,90 лв., съставляваща предсрочно изискуема незаплатена главница по договора за кредит за текущо потребление от 27.03.2013 г., изискуема възнаградителна лихва в размер на 7539,63 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 02.06.2016 г. и неустойка в размер на 660,97 лв. за забава за периода от 23.01.2014 г. до 02.06.2016 г., ведно със законна лихва за забава от 06.06.2016 г. до окончателно плащане на вземането и 120 лв. такси за обслужване на кредита. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 1798,07 лв. и в исковото производство в размер на 906,57 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Н.П. ***. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, от
събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: С
договор за текущо потребление от 27.03.2013 г.банката- ищец е отпуснала на
ответника кредит в размер на 23200 лв., като срокът за изплащане на кредита бил
120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът щял да бъде
погасяван на равни погасителни вноски предвидени в погасителния план, който бил
съставлявал неразделна част от договора.Видно от представеното извлечение от
заемната му сметка редовното заплащане по кредита било преустановено още през
м. февруари
Общо погасената сума по кредита е в размер на 2870,15 лв., от които сумата от 1192,10 лв. съставлява неплатена главница, сумата от 1665,51 лв., съставлява изплатени договорни лихви, а сумата от 12,54 лв. съставлява платена санкционираща лихва по просрочие на главницата. Кредитополучателят е направил последното плащане за погасяване на процесния кредит на 17.02.2014 г. в размер на 499,42 лв. Кредитът е бил осчетоводен като предсрочно изискуем на 09.03.2016 г. поради забава в плащанията на дължимите вноски над 90 дни и уведомяване на длъжника чрез уведомително писмо. До тази дата кредитополучателят има общо 25 падежирали неплатени вноски, като след приспадане на направените плащания общия размер на дълга към датата на подаване на заявлението -06.06.2016 г. е в общ размер на 29 292,82 лв., от които усвоената и непогасената главница е в размер на 22 007,90 лв., просрочената договорна лихва за периода от 15.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 6552,58 лв., санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., а мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв., а заемните такси и разноски се равняват на 120 лв. Вещото лице е взело предвид ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита-09.03.2016 г., като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. С оглед на тези съображения вещото лице е изчислило, че размерът на усвоената и непогасена главница се равнява на 22 007,90 лв., просрочената договорна лихва се равнява на 6552,58 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 08.03.2016 г., неустойка за забава в общ размер на 612,34 лв. за периода от 23.01.2014 г. до 02.06.2016 г., от които санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв. и се дължат заемни такси и разноски в размер на 120 лв.
Ищцовото дружество в рамките на съдебното дирене и с оглед изготвената съдебно-счетоводна експертиза измени размера на предявените искове, като същите се считат за предявени в следните размери- размерът на усвоената и непогасена главница се равнява на 22 007,90 лв., просрочената договорна лихва се равнява на 6552,58 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 08.03.2016 г., санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв. и се дължат заемни такси и разноски в размер на 120 лв.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по Договор за потребителски банков кредит от 27.03.2013 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника в размер на 23200 лв. Кредитът следвало да бъде погасен с 120 анюитетни месечни вноски. Длъжникът бил пропуснал да погаси 29 бр. падежирали неплатени вноски и съгласно чл. 20.1 от договора на 09.03.2016 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответника било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на посочения от нея адрес за коресподенция в договора и уведомлението било получено лично от него на 25.02.2015 г. Ответникът бил дължал на банката неустойка за забава в общ размер на 612,34 лв. за периода от 23.01.2014 г. до 02.06.2016 г., от които санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв. и се дължат заемни такси и разноски в размер на 120 лв. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/31.05.2018 г./ до окончателното плащане.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, който лично е получил уведомрението. Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 09.03.2016 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и наказателната неустойка, която се състои от два различни компонента- наречени санкционираща и мораторна лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери след допуснатото изменение на размерите на исковете, като се съобрази ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита-09.03.2016 г., като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. С оглед на тези съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в намалените им размери или размера на усвоената и непогасена главница се равнява на 22 007,90 лв., просрочената договорна лихва се равнява на 6552,58 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 08.03.2016 г., неустойка за забава в общ размер на 612,34 лв. за периода от 23.01.2014 г. до 02.06.2016 г., от които санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв. и се дължат заемни такси и разноски в размер на 120 лв.
Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията е неоснователно, тъй като от дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита-09.03.2016 г. до подаването на заявлението-06.06.2016 г. не е изтекла нито тригодишната, нито петгодишната погасителна давност.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 1798,07 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 1106,57 лв., съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът М.И.К., ЕГН: ********** ***, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, усвоената и непогасена главница в размер на 22 007,90 лв., просрочената договорна лихва в размер на 6552,58 лв. за периода от 15.01.2014 г. до 08.03.2016 г., неустойка за забава в общ размер на 612,34 лв. за периода от 23.01.2014 г. до 02.06.2016 г., от които санкциониращата лихва за периода от 23.01.2014 г. до 08.03.2016 г. е в размер на 147,73 лв., мораторната лихва за периода от 09.03.2016 г. до 05.06.2016 г. е в размер на 464,61 лв. и заемни такси и разноски в размер на 120 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-06.06.2016 г. до окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК на г. по ч.гр.д. № 2294/2016 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА М.И.К., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 1106,57 лв. - разноски по настоящото исково производство, и сумата от 1798,07 лв. -разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: