Р
Е Ш Е
Н И Е № .......
гр.К.,
06.**.2025 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при
секретаря......................Радиана Димитрова..........................като
разгледа докладваното от съдията .....................гр.дело №1277 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.34, ал.1 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството
е във фаза след допускане на делбата.
С
влязло в сила решение №260434/**.12.2021 г., постановено по настоящото дело е
допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: -реално обособен самостоятелен обект, състоящ
се от двете източни стаи и половината от салона разделен посока юг-север на
първия етаж, малкото антре при южния вход заедно с южния вход от първия етаж и
една източна стая и източното избено помещение на (от) сутеренния
етаж, който се намира в жилищна
сграда на три етажа с идентификатор ****, цялата със застроена площ от 117
кв.м., построена в североизточната
част на поземлен имот с идентификатор ****, по КККР на гр.К., одобрени със
Заповед №РД-18-88/26.11.2015г. на АГКК, адрес на сградата: гр.К., ул.“П.Д.П.“ №**, при
дялове: 1/2 идеална част за А.Й.Ц., с ЕГН-********** и 1/2
идеални части за
Н.А.Н., с ЕГН- **********; и - 1/4 идеална
част от поземлен имот с идентификатор **** с площ от 367
кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., одобрени със
Заповед №РД 18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. К.,
ул.“П.Д.П.“ №**, трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин
на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи на поземления имот: ****; ****;
****; ****, като прилежаща част към реално обособен
самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ****, състоящ се от
двете източни стаи и половината от салона разделен посока юг-север на първия
етаж, малкото антре при южния вход заедно с южния вход от първия етаж и една
източна стая и източното избено помещение на (от) сутеренния етаж; при
дялове: 1/8 идеална част за А.Й.Ц., с ЕГН-********** и 1/8
идеални части за
Н.А.Н., с ЕГН- **********.
Ищецът А.Й.Ц.
е предявил по реда на чл.346 от ГПК против Н.А.Н. претенция за заплащане на
2650 лв. обезщетение лишаване от право на ползване на 1/2 идеална част от имота
за периода от 16.05.2019 г. до 30.**.2023 г. и 50 лв. месечно до окончателното
прекратяване на съсобствеността.
Ответникът Н.А.Н.
е предявил по реда на чл.346 от ГПК против А.Й.Ц. претенция за заплащане на
сумата от 11 800 лв. за извършени с лични средства подобрения подробно описани
в молба от 16.03.2022 г.
Ищецът А.Й.Ц. оспорва претенцията на
ответника за подобрения с възражение, че са погасени по давност. Изразява
становище делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.
Ответникът
Н.А.Н. оспорва претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение лишаване от
право на ползване с твърдение, че не е препятствал ползването на имота.
В
първото о.з.
процесуалният представител на Н.А.Н. пояснява, че описаните строително монтажните
работи са извършвани през 1990 г.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Съгласно показанията на свидетеля Н.И.С., първи братовчед на ответника,
след 1960 г., когато била закупена къщата и когато родителите на Н.А. били
живи, тя била на един етаж с изба, вкопан в земята с прозорчета. Родителите на Н.
били живи, когато започнали строежа. Съборили гредите на етажа и керемидите,
залели бетонна плоча с колони и трегери, и започнали да правят стълбище, което
било залепено за къщата. Ходил в имота, докато се строяло. Заявява, че ремонтът
започнал преди 1989 г. и бил няколко години като „цялото нещо“ приключило след
1990 г., но не си спомня точно кога. Н. отлял плочата и колоните на първия етаж
и започнал нагоре. Направил вътрешна баня с тоалетна на първият етаж, поставил
плочки в банята и мозайка, поставил бойлер, кранове, тръби и водомер /“….Имам инструменти
и и аз съм правил тръбите на банята. Той се отдели от братовчед си с питейната
вода. Тръбите са за питейната вода. Те с братовчед си бяха заедно и след като
се отделиха. Водата за Н. идва от пътя, от тротоара и е с отделен водомер.
Каквото той е направил, ние с брат ми ходихме да мажем – таваните и цели стени
на въпросният първи етаж…. Тъй като имаше и някои съборени стени трябваше да се
направят зидани стени и след това ние минахме с хоросан и боядисвахме с боя и с
вар…“ /. Всичко се правело на етапи. Ответникът викал различни майстори да
работят различни неща. Когато приключил ремонтът, Н. правил допълнителни неща
по банята. В имота се влизало през желязна врата с две крила, която се
заключвала с катинар, който ответникът поставил след като махнал ключалката.
Заявява, че така било от 5-6 години, може би и ** години.
В показанията си
свидетелят Г.И.С., първи братовчед на ответника сочи, че когато родителите на Н.А.
били живи къщата била на един етаж с покрив и вкопана изба. Родителите на ответника и последният решили
да вдигат още един етаж.. Съборили керемидите било каратаван. Залели плоча и
взели да зидат нагоре допълнителни стълби, за да се качват нагоре. Залели плоча
на стаите на етажа, изградили отпред тухли с цимент и накрая със стъпала
нагоре, за да може да се качват на етажа. Направили зидария с тухли и колони да
държат плочите, измазали, боядисали отвътре за да се приберат да живеят на
етажа. Не си спомня, кога свършили ремонтите на етажа, но бащата на Н.А. бил
жив. Н. плащал на работниците. Вратата от улицата към двора представлявала
широка врата да можело да влиза кола. Вратата се заключвала с ключ.
В показанията си свидетелят Б.П.Д., без родство, сочи,
че повече от 4 пъти
през миналата и по-миналата година била с ищеца до процесния имот. Имотът
винаги бил заключен, вътре нямало никой и не могли да влязат. А.Й. се опитвал
много пъти да осъществи връзка с Н.А. чрез съседа на завършената къща, която се
обитавала, но безуспешно./“…. А. в мое присъствие е звънял и никога не се вдига
този телефон… Братовчедът влиза от към неговата си страна и ние сме ходили там
да питаме за Н. откриваем ли е.“/. Ищецът нямал ключ за имота. Вратата била
винаги заключена с катинар- ръждясал и стар.
Съгласно показанията на свидетелят С.Х.Х.,
без родство, 2- 3 пъти ходил с А.Й. до имота, но било затворено и не могли да
влязат. Имало катинар на пътната врата. Ищецът звънял по телефона, но никой не
отговарял. Тръгнали си обратно за гр.С..
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза с в.л.Д.Д., с депозирано
заключение, оспорено в частта относно пазарната му цена и стойността, с която е
увеличен имота. Съгласно заключението и поясненията на в.л.Д. допуснатия до
делба имот е неподеляем, пазарната му стойност е 55806 лв., а обезщетението за
лишаване правото на ползване на ½ ид.част, определено на база средата
пазарна наемна цена за периода 30.11.2020 г.- 30.11.2023 г. е **48 лв.
По делото е назначена повторна
съдебно-техническа експертиза с в.л.С.А., с депозирано заключение, неоспорено
от страните. Съгласно заключението пазарната стойност на процесния имот е 54600
лв.
Предвид
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Основен
принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез
възлагане по реда на чл.349 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда
на чл.353 от ГПК, посредством теглене на жребие в случай на равни
дялове между съделителите и поделяемост на имота – чл.352 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан съгласно чл.348 от ГПК. Недопустимо е
съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за
ликвидиране на съсобствеността между съделителите. В случая допуснатия до делба
недвижим имот е неподеляем, което се установява от заключението на СТЕ с в.л.Д.,
неоспорено в тази му част, която съдът кредитира, при равни права на
съделителите. Ищецът А.Й.Ц. е придобил правата си в съсобствеността по силата
на договора за продажба на наследство нот.зав.рег.№26396 и рег.№26397 от 19.**.2017
г. на А. Ч.нотариус рег.№3** на НК с район РС-С., вписан в АВ, Службата по
вписвания -гр.К. с вх.рег.№7684/09.11.2017 г., №93, том 4, а ответникът Н.А.Н.
- на основание чл.5, ал.1 от ЗН.
За да се възложи по реда на чл.349, ал.2
от ГПК недвижимия имот на един от съделителите е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: съсобствеността между страните да е
възникнала от наследяване; да е допусната делбата на неподеляемо жилище;
претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване на
наследството (т.е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл.1 от ЗН;
и претендиращият съделител да не притежава друго жилище. В случая от
доказателствата и неоспорените обстоятелства съдът намира, че заявилият
претенцията за възлагане съделител Н.А.Н. отговаря на условията на чл.349, ал.2
от ГПК. Процесният имот е жилищен и неподеляем. Към 23.01.1991 г.-датата на
откриване наследството на А. Н.А., починал на 23.01.1991 г. и към момента на
смъртта на наследодателя С.С.А.ова - 13.02.2001 г.,както и след това
наследникът А. Н.А. е живее в допуснатия до делба недвижим имот и не притежава
друг жилищен имот. Съсобствеността върху делбения имот съдът приема, че е
възникнала от наследяване поради следното: С договора за продажба на наследство, който по своята
същност е договор за продажба, наследникът прехвърля в полза на купувача
съвкупността от права и задължения, които той е придобил по силата на откритото
в негова полза наследство, без да посочва неговите предмети. Купувачът на
наследството в този случай замества наследника, като приема неговите права и
задължения, произтичащи от наследството. С придобиването на наследството между
купувача и останалите сънаследници, не се създава нова съсобственост, различна
от тази, породена с откриването на наследството. Правната същност на съсобствеността
между сънаследниците не се променя, след като един от тях е прехвърлил своята
наследствена част в полза на трето лице. И след продажбата съсобствеността
между сънаследниците и купувача на част от наследството остава такава, каквато
е създадена от наследяването. /Тълкувателно решение №20/03.II.1955 г. по
гр.д.№153/54 г. на ВС, ОСГК/. С оглед гореизложеното претенцията е
основателна, следва да бъде уважена и допуснатия до делба недвижим имот да се
постави в дял на съделителя Н.А.Н.. Съгласно заключението на повторната СТЕ с
в.л.С.А., което съдът кредитира като обосновано, пазарната стойност на имота е
54600 лв. За уравнение на дела, на А. Цвятков той следва да получи от Н.Н.
сумата от 27300 лв., съответстваща на идеалната му част. Сумата за уравняване
на дела, ведно със законна лихва следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от
влизането в сила на решението за възлагане- чл.349, ал.5 от ГПК. Следва да се
посочи, че вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след
плащане на сумата за уравняване на дела в указания от законодателя срок. В
случай, че определеното парично уравнение не бъде изплатено от съделителя Н.Н.
в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и и имотът се изнася
на публична продан- чл.346, ал.6, изр.2 от ГПК.
По претенциите по чл.386 от ГПК:
Предявената от ответника Н.А.Н. претенция за
подобрения през 1990 г., извършени с лични средства следва да се квалифицира
като такава по чл.12, ал.2 от ЗН. Претенцията е уредена като имуществен коректив,
черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване.
Легитимиран да предяви иска е наследник, който лично е допринесъл за
увеличението на наследството. Увеличението на
наследството по чл.12, ал.2 от ЗН може
да извършено под различна форма и начини и един от тях е подобряването на
имоти, докато наследодателя е бил жив и след откриване на наследството са
включени в наследствената маса. Вземането по чл.12, ал.2 от ЗН се погасява с
изтичане на петгодишна давност и тя започва да тече от предявяване на иска за
делба /ПП№7/73 г. на ВС на РБ /. От събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност се установява, че през 1989 г. А. Н.А. и С.С.А.ова
и ответникът, който живеел при тях съборили покрива на къщата, отлели бетонна
плоча над първия етаж, с колони и трегери, и стълбище, измазали стаите и ги
боядисали. Направена била баня с тоалетна на първият етаж, с плочки, мозайка,
бойлер, кранове, тръби и водомер. Ответникът осигурявал различни майстори за
различните работи, сред тях и роднини. Ремонтите работи на етажа били
завършени, докато бащата на ответника бил жив. По делото не се установи
ответникът да е разполагал с лични средства. Собствеността върху вложените в
подобряването на имота средства в т.ч. за СМР следва да бъде установена главно,
пълно и пряко т.е представените от страната доказателства трябва да създаде у
съда сигурно убеждение относно верността на твърдението. В случая показанията
на св.Г.С., че ответникът е плащал
на работниците са изолирани и опосредствени, поради което и недостатъчни, за да
може съдът безпротиворечиво да приеме, че е извършеното в допуснатия до делба
имот е със средства на ответника. Следва да се посочи, че показанията на Г.И.С. и Н.И.С. за построеното
извън допуснатия до делба етаж на жилищната сграда са неотносими. С оглед изложеното
претенцията на Н.А.Н. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По претенцията на А.Й.Ц. с правно
основание с чл.31, ал.2 от ЗС:
Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е средството за
защита на лишения от възможността съсобственик пряко да си служи с общата вещ
съобразно притежавания от него дял в съсобствеността и е компенсация срещу
неправомерното ползване на един от съсобствениците, а размерът на
обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при
съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик надхвърля своята
квота в съсобствеността. Вземането по чл.31, ал.2 от ЗС цели да се избегне
неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето
защо за възникването му не е необходимо да има противоправно действие от
ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който
надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да
препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта. Предвид това,
възраженията, че ответникът не е препятствал ползването на имота от ищеца, са
ирелевантни за възникване на правото на съсобственика на обезщетение, след като
по делото се установи непротиворечиво и ответникът не оспорва, че ищецът не е
ползвал имота през претендирания период. Задължението за заплащане на
обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на
поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в
забава.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика като веднъж отправено, то се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика. /Тълкувателно
решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д. №7/2012 г. на ВКС, ОСГК/.
Доказателствената тежест за установяване
на всички елементи от фактическия състав на чл.31, ал.2 от ЗС /ползване,
лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик/ и размера
на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетението. След деня
на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става
неправомерно, поради което той дължи обезщетение. В последователната съдебна
практика относно поканата за заплащане на обезщетение се приема, че от
съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че
лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото
поискване действа само за в бъдеще. Тъй като с обезщетението се репарират
вреди, то се дължи, когато са реално претърпени т.е. обезщетение се дължи за
минало време. В случая по делото не се установи преди предявяването на
претенцията по съдебен ред ищецът да е поканил писмено ответника Н.А.Н. да му
осигури достъп до имота или да му заплаща обезщетение вместо това. В съдебната
практика е прието, че покана по чл.31, ал.2 от ЗС може да се приеме исковата молба за делба, но
само когато в нея се съдържа изрично волеизявление, с отправено искане за
плащане на обезщетение за ползване на съсобствения имот. Само в такъв случай
ответникът ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на
получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване,
до датата на предявяване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС в делбеното производство
по реда на чл.346 от ГПК -във втората
фаза на дълбата. / в т.см. решение №294/13.07.20** г. по гр.д.№2654/2008 г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение №1**/**.07.2014 г. по гр.д.№1300/2014 г. на І г.о.,
решение №130/15.07.2013 г. по гр.д.№24/2012 г. на ВКС, І г.о./ Предвид
изложеното, доколкото до ответника не е отправена писмена покана преди
завеждане на претенцията по сметки, а в исковата молба липсва изрична покана за
заплащане на обезщетение, то искът по чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ответника е предоставена безплатна
правна помощ с определение №1953/12.09.2019 г. на основание чл.23, ал.3 вр. с
чл.21, т.3 от ЗПП. Ответникът не е освободен от държавна такси и разноски по
дело. На основание чл.355, изр.1 от ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите следва да платят в
полза на съдебната власт по сметка на РС-К. съобразно правата им в
съсобствеността по **92 лв. държавна такса. Върху размера на отхвърлената претенция по чл.31, ал.2 от ЗС ищецът
А.Й.Ц. следва да заплати държавна такса от 4% държавна такса на основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, а именно сумата **6 лв. Върху размера на отхвърлената претенция по чл.12, ал.2 от ЗН ответникът
Н.А.Н. следва да заплати държавна такса от 4% държавна такса на основание чл.1
от Тарифата за държавните такси, а именно сумата 472 лв. Ответникът Н.А.Н.
следва да заплати по сметка на Районен съд-К. и 1300 лв. разноски за
експертизи. Направените от ищеца разноски са по делбения иск и отхвърлената му
претенция по сметки, поради което не му се следват.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на съделителя Н.А.Н., с
ЕГН-********** с адрес ***, на основание
чл.349, ал.2 от ГПК следния недвижим имот: Реално
обособен самостоятелен обект, състоящ се от двете източни стаи и половината от
салона разделен посока юг-север на първия етаж, малкото антре при южния вход
заедно с южния вход от първия етаж и една източна стая и източното избено
помещение на (от) сутеренния етаж, който се
намира в жилищна сграда на три етажа
с идентификатор ****, цялата със застроена площ от 117 кв.м., построена в североизточната част на
поземлен имот с идентификатор ****, по КККР на гр.К., одобрени със
Заповед №РД-18-88/26.11.2015г. на АГКК, адрес на сградата: гр.К., ул.“П.Д.П.“ №** и 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор **** с площ от 367
кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.К., одобрени със
Заповед №РД 18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с адрес на поземления имот - гр.К.,
ул.“П.Д.П.“ №**, трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин
на трайно ползване - ниско застрояване, при съседи на поземления имот: ****; ****;
****; ****, като прилежаща част към реално обособен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, състоящ се от
двете източни стаи и половината от салона разделен посока юг-север на първия
етаж, малкото антре при южния вход заедно с южния вход от първия етаж и една
източна стая и източното избено помещение на (от) сутеренния етаж; на стойност
54600 лв.
ОСЪЖДА Н.А.Н., с ЕГН-********** с
адрес ***, да заплати на А.Й.Ц., с ЕГН-********** с адрес ***, сумата 27300 лв.
за уравнение на дела, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила
до окончателното й изплащане, при условията на чл.349, ал.5 от ГПК- в 6-месечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от А.Й.Ц., с ЕГН-********** с адрес ***, срещу Н.А.Н., с ЕГН-**********
с
адрес ***, по реда на чл.346 ГПК претенция по чл.31, ал.2 от ЗС като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от Н.А.Н., с ЕГН-********** с адрес ***, против А.Й.Ц., с ЕГН-********** с адрес ***, по реда
на чл.346 ГПК претенция по чл.12, ал.2
от ЗН като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Й.Ц., с ЕГН-********** с
адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-К. **92 лв. държавна такса върху стойността на дела и 472 лв.
държавна такса по отхвърлената претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.А.Н.,
с ЕГН-********** с адрес ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. **92 лв.
държавна такса върху стойността на дела, 472 лв. държавна такса по отхвърлената
претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН и 1300 лв. разноски за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия: