Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 14,05,2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5921 по
описа на съда за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, против Л.П.Т., ЕГН **********,***, и Н.П.З., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че по подадено заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№2534/2018
г. на ПлРС за сумите 1091,26 лева главница и 248,18 лева лихва за забава за
периода 01,07,2013 г. – 13,03,2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
16,04,2018 г. С допълнителна молба от 24,10,2018 г. ищецът претендира
установяване съществуването на вземане срещу ответниците при условията на
разделност, както следва – за Л.Т. – 239,25 лева главница и 34,49 лева лихва за
забава и за Н.З. - 239,25 лева главница и 34,49 лева лихва за забава. Сочи се,
че ищецът е предоставял на ***З., ЕГН **********, в качеството му на
потребител, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес ***, за
което са издавани съответните фактури на ИТН ***. Сочи се, че ***З. е починал
на 11,12,2015 г. и е оставил за наследници ответниците и ***. Сочи се, че в
настоящото производство от ответниците се претендират непогасените по давност
суми. Претендират се деловодни разноски. Към молбата са приложени писмени
доказателства по опис и е направено доказателствено искане за прилагане на
ч.гр.д.№2534/2018 г. на ПлРС и за СИЕ.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът Н.З. депозира писмен отговор чрез адв.Г.Г., в който
сочи, че искът е неоснователен и недоказан. Възразява се срещу качеството
„потребител“ на ответника З. за посочения период и имот. Направено е
доказателствено искане по чл.190 от ГПК и по чл.193 от ГПК относно съдържанието
на издадените фактури за процесния период. Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл.131 от ГПК особения представител
на ответницата Л.Т. – адв.Е.Й. от ПАК, сочи, че оспорва предявеният иск по
основание и размер. Сочи се, че няма данни за собствеността на имота, чиито
разходи се търсят, както и кой е ползвател на имота. Твърди се, че няма
доказателства отв.Т. да е приела или да се е отказала от наследството на *** З..
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№2534/2018
г. на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
С определението за
насрочване на делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като на ищеца е указано, че следва да установи наличието
на валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните
суми, че ответниците имат качеството на потребител през процесния период, да
докаже, че е доставил твърдяното количество вода, както и нейната стойност; да
докаже, че ответниците са изпаднали в забава - нейния начален момент, както и
размера на дължимите лихви за забава. Визираните по- горе обстоятелства следва да
бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване.
От заключението на ВЛ
по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът
кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена, се установява, че имотът,
находящ се в ***, е регистриран с абонатен номер ***и абонат ***З., като в
имота има два водомера, всеки с по две партиди – една за топла и една за
студена вода. ВЛ е установило, че за процесния период фактури са издавани на
получател *** З., и подробно е посочило задълженията по отделните фактури.
В хода на съдебното дирене ищецът не е представил никакви
доказателства, от които да се установява, че ответниците притежават качеството
потребител по смисъла на §1 т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, чл.3 от Наредба №4 от 14,09,2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ***. Съгласно
посочените три разпоредби, потребители на ВиК услуги са физическите лица, които
са собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на
водоснабдения имот. В конкретния случай няма данни, че ответниците са
собственици, носители на правото на ползване или суперфиция върху процесния
недвижим имот в ***, с ИТН номер ***. От друга страна, в хода на съдебното
дирене ищецът не е представил доказателства, че ответниците са наследници на
починалия абонат ***З. /каквито доводи са въведени в ИМ/ и съответно дали има и
други наследници, от където да се установи и каква е наследствената част на
всеки от тях. Оттук следва изводът, че недоказан остава фактът,
че ответниците са потребители на ВиК услуги и се намират в договорно
правоотношение с ответното дружество, по което да дължат изпълнение. На второ
място следва да се има предвид, че единствените документи представени от ищеца
като доказателство за основанието и размера на вземането му се явяват
издадените от ВИК оператора фактури. Тук следва да се отбележи, че се касае за
частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална доказателствена сила
единствено относно факта на писменото изявление и авторството на съставителя.
Поради това процесните фактури не могат да установят по безспорен и категоричен
начин дали е извършена претендираната услуга и стойността й, тъй като сами по
себе си фактурите не са основание за плащане, а и още повече, че по делото не
са представени карнетите за процесния период, които са основният документ за
установяване отчетеното количество изразходвана вода /чл.32, ал.4 от Наредба №
4 и чл.21, ал.4 от Общите условия/.
В
заключение може да се обобщи, че не се установи вземане на ищеца *** против
ответниците за процесните суми, поради което предявените установителни искове се
явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
При
този изход на делото в полза на отв.Н.З. следва да бъдат присъдени сторените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Следва
на адв.Е.Й. да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер
на внесения за това депозит от 200,00 лева.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ предявените от ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, против
Л.П.Т., ЕГН **********,***, и Н.П.З.,
ЕГН **********,***, искове по чл.422,
ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу всеки от
ответниците за сумата от 239,25 лева главница за предоставени, но
незаплатени ВиК услуги, и 34,49 лева лихва за забава за периода от 01,05,2015
г. до 13,03,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,04,2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед №2671/11,06,2018
г. по ч.гр.д.№2534/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК
***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.З., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Е.Й.
възнаграждение за особено представителство в размер на 200,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: