№ 40597
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110131193 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – ревандикационен иск)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
190709/02.06.2025 г., с клеймо от 01.06.2025 г., уточнена с молба с вх. №
282090/22.08.2025 г., 315259/29.09.2025 г., от Л. С. К., ЕГН **********
********** срещу ******, ЕИК ******, *********, с която е предявени
осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. ревандикационен иск чл.108 ЗС, с който ответникът да бъде осъден да
предаде владението завзетата от улица част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер ***** от кв. 17 по плана на с. Панчерево, вилна
зона „Градище“, с площ от 500 кв. м.
2. осъдителен иск по чл.59 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща сума, с която
ищецът е обеднял неоснователно, а ответникът се е обогатил
неоснователно за това, че ответникът е ползвал процесния имот за период
от 5 години назад от 01.06.2025 г., а ищецът е бил лишен от това.
ПРОЦЕСЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер ***** от кв. 17 по плана на с. Панчерево, вилна зона
„Градище“, с площ от 500 кв. м.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е
съсобственик на идеална част от процесния имот, по наследство от бащата
С.Ф.М.. Твърди, че през имота е построена улица, която прави имота
неизползваем и непродаваем. Твърди, че съгласно ПУП има улица. Твърди, че
според ЗТСУ и ЗУТ уличния – регулационен план няма непосредствено
отчуждителното действие, поради което ответникът не е станал собственик на
1
процесната част от имота. Същото не е превърната в улица. Сочи, че след като
няма отчуждителна процедура, то няма разместване в собствеността, но
ответникът ползва частта от имота като улица. Твърди, че ответникът без
правно основание използва процесната площ за преминаване на автомобили и
граждани. Твърди, че с отреждането на частта от имота за улица, ответникът е
лишил ищецът да ползва реално имота – да упражнява фактическата власт.
Владението на имота без правно основание довело до неоснователно
обогатяване.
Отделно от това твърди, че след като ответникът ползва имота като
улица, за която няма правно основание, то ответникът се е обогатил
неоснователно, а ищецът е обеднял неоснователно, защото е нямало
основание ответникът да ползва имота.
Моли съда да уважи исковете.
Прилага и моли да се приемат, като писмени доказателства, следните
документи: не посочва
С допълнително молба посочва, че имотът е част от ПИ
55419.67.04.3198 и от него е взета част, отредена за улица от ответника, която
иска да я върне от него и последният да му заплати обезщетение, че е лишен
от правото на ползване.
Едва с молба от 30.09.2025 г., след изтичане на срок представя документ
за данъчна оценка на имота.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Т. М., с надлежно учредена
представителна власт за всички инстанции (л. от делото). Ответникът се
представлява от юрисконсулти, на основание чл.32 ГПК.
По държавната такса
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Липса данъчна оценка на имота. Ето защо цената на иска е данъчната
оценка на притежаваните идеални части от ищеца спрямо тези части от имота,
2
които са завзети като улица.
Държавната такса е 4 % от 1/4 от цената на иска.
Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса.
Следва да се представят.
Липсва цена на иска по чл.127, ал.1, т.3 ГПК.
По редовността на ИМ
С Разпореждане № 89961/06.06.2025 г. съдът е дал указания на ищеца да
отстрани следните нередовности:
1. да представи доказателства, че искова молба с вх. № 190709/02.06.2025 г.
е вписана в СВ – София
2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства
на каква вещ иска да бъдат признати за собственици
3. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да индивидуализира имота по
действаща кадастрална карта (КК) или регулационен квартал, ако няма
кадастрална карта. Следва да се посочи имота по КК или да се означи по
скица с точки или букви.
4. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да посочи на каква идеална част е
собственик от имота, на какво основание и каква част от имота. Да опише
имота по граници, КК и регулационен план. Да посочи за коя част от
имота се води дело.
5. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум поотделно в установителната част и в осъдителната
част на претенцията, който да съответства на твърденията, изложени в
обстоятелствената част - в него да посочат придобивното основание и
индивидуализират имота, съответно да посочат дали претендират да са
собственици на идеални части от същия или на реална част (в последния
случай следва да се очертае нейното местоположение и да се представи
комбинирана скица, в която по цифри следва да се очертаят границите на
реалната част, такива, каквито се твърди да са нарушили владението на
ищците);
6. да представи скица на имота
7. да представи актуална данъчна оценка на имота
8. на основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1 % от цената на
иска, който се определя съобразно данъчната оценка на идеалните или
3
реалните части от претендираната вещ. Внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка"
на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2.
чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на
съда. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
9. на основание чл.128, т.1 ГПК да представи валидно пълномощно на адв.
Т. М., което да е валидно към датата на подаване на ИМ 01.06.2025 г. или
с нарочна писмена молба да потвърди подаването на исковата молба от
адв. Т. М., на основание чл. 42 ЗЗД.
Ищецът е предявил иск за признаване право на собственост и връщане
на владението върху част от имот, който не е нанесен в КК. Посочва, че този
имот е бил окрупнен с ПИ *******, като ответникът е взел част от имота за
улица, като не е бил обезщетен. Тъй като не е бил обезщетен,
отчуждинетлното действие не се е случило, поради което иска връщане на
вещта в частта от отчуждената улица. При условията на кумулативност иска
съда да осъди ответника, че е ползвал имота без правно основание - чл.59 ЗЗД.
Ищецът се позовава на н.а. за собственост от 1955 г.
Съдът е дал указания по чл.129, ал.2 ГПК да индивидуализира имота да
посочи границите му, тъй като имотът не е нанесен в КК и да посочи коя част
от него иска да бъде върнат от ответника. С молба, тъй като е необходима
комбинирана скица, ищецът е поискал продължаване на срока по чл.63 ГПК с
20 - дни. Съдът е уважил молбата с едномесечен срок. В този нов срок ищецът
подава нова молба за ново продължаване на срока, като не представя за кой
имот или коя част от него иска да се върне.
Новото продължаване на срока е отказано и разпореждането е влязло в
сила.
Ищецът и без исковото производство може да си изготви комбинирана
скица, но същата се заплаща от него и не може да иска от съда да го
освобождава от такси и разноски по чл.83 ГПК.
Ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба – не е вписал,
не е индивидуализирал вещта. Това е така, тъй като става иск за чл.54 ЗКИР,
който имот не е нанесен в ККККР и се иска връщане на част от този имот,
който ответникът владее без основание (чл.108 ЗС). Следователно съдът на
първо място следва да индивидуализира имота като отчете грешка в КК и КР,
а едва след това да изследва дали тази част от ненасения имот е при
ответника.
С разпореждането съдът е посочи на ищеца да индивидуализира както
неговия имот, така и частта, за която претендира връщане. Не е посочил нито
по място, нито по граници, нито по КК, РП или скица, да я опише по точки
4
или букви. При това положение съдът няма как да връчи книжата на
ответника, защото не се знае за кой имот се предявява иск.
Едва с молба от 30.10.2025 г., след изтичане на срока, ищецът представя
данъчна оценка на имота, но не за предмета на делото (частта за улица), а за
целия имот от 500 кв. м., за който не е ясно дали попада в ПИ *******. Съдът е
дал указания на ищеца да не представя данъчна оценка, а да представи
документ по чл.128, т.2 ГПК. Такъв ищецът не е представил, въпреки, че знае
цената на имота по данъчна оценка.
Така ищецът не е посочи какъв предмет иска да бъде признат, къде се
намира, кои са неговите граници, не е вписал ИМ, не е представил документ
по чл.128, т.2 ГПК. Едва като си изготви комбинирана скица преди исковото
дело, ищецът следва да подаде молба.
Съдът не е длъжен и е в нарушение на чл.19 ДЕС за безпристрастен съд
да указва какво точно ищецът да предяви и да направи, за да си защити
правата.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е отстранил в срок
нередовности на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната
и делото да се прекрати, на основание чл.129, ал.2 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 190709/02.06.2025 г., с клеймо от
01.06.2025 г., уточнена с молба с вх. № 282090/22.08.2025 г.,
315259/29.09.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №
20251110131193 по описа за 2025 година на СРС, поради неотстраняване в
срок на нередовности на исковата молба, на основание чл.29, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6