Присъда по дело №546/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 26.10.2022г. по НОХД № 546 / 2022г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против И.В.И. - ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК за това , че за периода от м.
ноември 2019г. до м. октомври 2021г. включително в гр. Варна след като бил осъден с
Решение № 2052/04.05.2015г. по гр. д. № 12564/2014г. по описа на ВРС, 24-ти състав,
влязло в законна сила на 02.06.2015г. и с Решение № 261127/10.11.2020г. по гр. д. №
19456/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, влязло в законна сила на 02.12.2020г. да
издържа своя низходяща – дъщеря си Ц.И.В., родена на 22.03.2005г., чрез нейната
майка и законен представител Ж.Д.С., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 13 /тринадесет/ месечни вноски по 120,00
/сто и двадесет/ лв. и 11 /единадесет/ месечни вноски по 200,00 /двеста/ лв. или общо 3
760,00 /три хиляди седемстотин и шестдесет/ лв.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. И. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.Прокурорът , предвид обстоятелството, че
подсъдимият е с добри характеристични данни и не е осъждан, пледира да му бъде
наложено наказание „Пробация” с приложението на двете задължителни мерки за срок
от 9 месеца.
Подс. И.И. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е дал лаконични
обяснения. В хода на съдебното следствие прави самопризнания , като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната
си дума изразява съжаление и заявява, че не е имал възможност да изплаща издръжката
, но към момента плаща. .
Процесуалният представител на подс. И. - адв.И. , също не оспорва
обективната и субективна съставомерност на деянието, като сочи, че са били
направени частични плащания, които продължава да прави и към момента.Поради това
и пледира на подс.И. да бъде наложено по-ниско наказание.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.И.И. и св.Ж.С. през 2004г. заживели на семейни начала. По време на
1

съжителството им , на 22.03.2005г. се родила дъщеря им Ц.И.В.. С течение на времето
отношенията между подс.И. и св.С. се влошили и двамата се разделили през 2010 г.
През 2014г. св.С. депозирала искова молба с правно основание чл.127 ал.2 от
СК и пред ВРС и било образувано гр.дело № 12 564/2014г.С решение № 2052 от
04.05.2015г. съдът предоставил упражняването на родителските права по отношение
на детето Ц. на св.С. и осъдил подс. И. да заплаща в полза на детето си , чрез
неговата майка и законен представител , издръжка в размер на 120 лева месечно,
считано от 08.10.2014 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Съдебното решение влязло в
законна сила на 02.06.2015 г. Въпреки това подс.И. не плащал дължимата за детето си
издръжка.Поради това и след жалба от св.С. против него било образувано ДП №
3850/2015г. по описа на ІІ РУ-Варна, което било прекратено.
С Решение № 261127/ 10.11.2020г. по гр. дело № 19 456/2019г. по описа на ВРС,
размерът на дължимата на детето издръжка бил увеличен от 120лв. на 200лв.Решението
влязло в сила на 02.12.2020г.
Въпреки, че бил осъден със стабилни съдебни актове да издържа дъщеря си, в
периода от месец ноември 2019 г. до м. октомври 2021 г. подс. И. не заплащал
дължимите издръжки. На 21.03.2020г. и 14.04.2020г. той превел на св.С. по 60лв., на
20.04.2020г.- 40лв., на 22.04.2020г. -20лв., на 04.05.2020г. – два пъти по 20лв., на
08.06.2020г. – два пъти по 20лв., и на 17.06.2020г. и на 18.06.2020г.- отново по 20лв.
През 2021г. , на 25.03.2021г., подс.И. превел сумата от 100лв.Поради това св. С.
депозирала жалба във ВРП и било образувано настоящото досъдебно производство.В
хода на разследването било установено, че подс.И. в инкриминирания период не е имал
сключени трудови договори, не са му били изплащани обещетения за безработица, че
притежава пет леки автомобила и недвижими имоти, както и че не е бил регистриран
като безработен и търсещ работа .
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като обективно , компетентно и пълно и неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че общата дължима сума за
издръжка за периода от м.112019г. до м.05.2021г. е 2 760лв., като платените месечни
вноски са били в размер на 490лв.
С оглед данните за психичното състояние на подс.И. по отношеине на него е била
назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло като обективно, компетентно и пълно.От него се установява, че
подсъдимитя страда от „Биполярно афективно разстройство“, като е в медикаментозна
ремисия.Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс. И.В.И. е роден на 30.10.1967г. в с.Орляк , живее в гр. Варна, български
гражданин, с висше образование, не женен, работи.Към момента на извършване на
деянието и към настоящият момент той не е бил осъждан за престъпления от общ
характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78“а“ ал.1
от НК.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. И. , както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
254/2020г. по описа на ІІ РУ при ОД-МВР- Варна – жалба, заверени копия от съдебни
актове, показанията на св. С., справки от Агенция по заетостта , КАТ , НАП-
2

Агенция социално подпомагане , Агенция по вписвания , от справка за съдимост, и
други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК , чиито съвкупен анализ не налага
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. И.В.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от м.
ноември 2019г. до м. октомври 2021г. включително в гр. Варна след като бил осъден с
Решение № 2052/04.05.2015г. по гр. д. № 12564/2014г. по описа на ВРС, 24-ти състав,
влязло в законна сила на 02.06.2015г. и с Решение № 261127/10.11.2020г. по гр. д. №
19456/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, влязло в законна сила на 02.12.2020г. да
издържа своя низходяща – дъщеря си Ц.И.В., родена на 22.03.2005г., чрез нейната
майка и законен представител Ж.Д. С., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 13 /тринадесет/ месечни вноски по 120,00
/сто и двадесет/ лв. и 11 /единадесет/ месечни вноски по 200,00 /двеста/ лв. или общо
3760,00 /три хиляди седемстотин и шестдесет/ лв.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
месечна сума за издръжка на низходящият му.
От субективна страна подс.И. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре е
знаел, че е осъден с два стабилни съдебни акта да заплаща определени месечни суми
за издръжка на дъщеря си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи. По делото са налице доказателства, че подс.И. не е бил
регистриран като безработен и търсещ работа, а и същия собственик на превозни
средства и имоти. Поради това съдът намира, че не са налице доказателства, за това че
подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълнява задължението си.Не на
последно място, личните и финансови взаимоотношения между родителите,
независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за изпълнението на
безусловното задължение за заплащане на издръжка на малолетно дете.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна И.И. за виновен за това, че е извършил престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема дългия период на
неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка и упоритостта на това
бездействие. Същевременно като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
съобрази представените по досъдебното производство доказателства за изплатени
макар и минимални суми за издръжка, както и чистото съдебно минало на подс.И..
Самопризнанията му в хода на съдебното следствие не биха могли да се приемат за
такова обстоятелство, доколкото са единствено основание за разглеждане на делото по
предвидена в НПК диференцирана процедура и за налагане на редуцирано наказание
изразеното съжаление за стореното. Поради това съдът намира, че смекчаващите
3

отговорността на подс. И. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни,
поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко,
респективно счита че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от
НК. С оглед горното , в хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК и със задължителното в този
случай приложение на чл.58”а” от НК, съдът определи наказание при условията на
чл.54 от НК и наложи на подс.И. наказание „Пробация”, като приложи разпоредбата на
чл.58 „а” ал.5 от НК. Преценявайки какви конкретни мерки да наложи на подсъдимият
, съдът взе предвид всички обстоятелства , имащи значение за определянето им , а
именно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства , тежестта на
конкретното престъпление, причините за неговото извършване и личността на дееца.
Първоинстанционният съд, в настоящият си състав счете, че наказание „Пробация” с
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца с периодичност за явяване и подписване два пъти седмично и срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца, ще реализира адекватно и в пълна степен
целите на генералната и специалната превенция по смисъла на НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 343,80лв. в полза на бюджета на ОД на
МВР-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	180
Дата:	26 септември 2022 г.
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20223110200546
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2022 г.

Присъда по дело №546/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите