Р
Е Ш Е Н И Е
№ / .12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 12 декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА Иван
СТОЙНОВ-мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №2100 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба
вх. №8659/14.10.2019г.
на З.К. срещу Постановление за прекратяване на изп.д.
№20157170400109 по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова. Излага, че с посоченото постановление, ЧСИ прекратила
производството по изп. дело, по което жалбоподателят
е взискател, на осн. чл.
433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че
постановлението е неправилно поради неправилно
приложение на разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че
още с образуване на изпълнителното дело е поискано извършването
на изпълнителни
действия, като „възбрана" на недвижими имоти на длъжника. Поради наличието на други вече
образувани изпълнителни дела срещу същият длъжник, жалбоподателят се
е присъединил към тях като взискател, на основание
издадените изпълнителни листи, чрез издаване на удостоверение от ЧСИ Румяна
Тодорова за образуваното пред нея изпълнително дело и размера на дълга. Излага, че се
е присъединил като взискател по изпълнително дело №4219/2013г. по описа на ДСИ Павлина
Русева, по което е била насрочена
публична продан срещу 1/7 ид. част от самостоятелен
обект с идентификатор №10135.2520.53.1.16, с предназначение ГАРАЖ от 20.02.2019г. до
20.03.2019г., за което бил
уведомен,
че с постановление от 21.03.2019г. тя е била обявена за
нестанала поради липсата на купувачи.
Твърди, че в качеството си на присъединен кредитор се ползва и от
действията на всеки един кредитор по изпълнителните дела, по които се е
присъединил, извършени след неговото присъединяване и има същите права като
първоначалният кредитор.
Налице
е равнопоставеност между двата
способа на присъединяване-
чрез прилагане на изпълнителния лист и чрез прилагане на удостоверение за
наличие на изпълнителен лист по образувано при друг съдебен изпълнител дело
срещу същият длъжник.
Счита, че след като по изпълнително дело №4219/2013г. на ДСИ при ВРС има извършена
публична продан на имущество на длъжника, която ползва и кредитора по
изпълнително дело №20157170400109, то действията се отнасят и за това
изпълнително дело и не са налице
предпоставката за настъпила перемция по смисъла на
чл.433,
ал. 1, т.8 от ГПК. Публичната
продан е от изпълнителните действия визирани в TP №2/2013г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС действия, които прекъсват давността от две години и започва да тече нов
двугодишен срок. След
като действията по едно изпълнително дело ползват всички присъединени кредитори, е правно и процесуално необосновано същите действия да
бъдат повтаряни от всеки един от кредиторите, които са се присъединили чрез
удостоверение от съдебен изпълнител, а не чрез прилагане на изпълнителният
лист, за да не настъпят последиците на чл.433 ал.1 т.8 ГПК по техните
образувани дела. Още повече, че както отбелязах по-горе двата способа са равнопоставени.
По изложените съображения моли обжалваното постановление за прекратяване да
бъде отменено.
Ответникът по жалбата и длъжник в
изпълнителното производство –Д. Л. Д. не
е депозирал становище по жалбата.
По
делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител във връзка с подадената жалба, в които се
излагат доводи за нейната
неоснователност. Излага, че по отношение на длъжника последното изп. действие е от 10.09.2016г., след която дата до
изготвяне на постановлението за
прекратяване, взискателят не е предприемал никакви
изпълнителни действия, не е посочил способи и начини за изпълнение, предвид
което и делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и писмените
обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и правна
следното:
Изпълнително дело
№20157170400109/2015г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано по молба на
З.Д.К. и въз основа на изпълнителен лист от 13.02.2015г. от ВРС по гр. дело
№15435/2013г., по силата на който Д. Л. Д. е осъден да заплати на взискателя сумата от 11 000 евро, ведно със законната
лихва, считано от 18.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, и
2084.57 лв. – разноски.
На 09.09.2016г.
е постъпила молба вх. № 8944 от З.К.,с която моли в качеството му на взискател по изп. дело
№109/2015г./настоящото/, да бъде присъединен като взискател
по изп. дело № 31/2015г., образувано срещу същия
длъжник.
С разпореждане от 10.09.2016г., ЧСИ е
уважил молбата като е присъединил изп. дело №109/2015г.
към изп. дело №31/2015г.
След тази дата по изп.
дело не са извършвани никакви действия.
Със съобщение изх. №
10256/01.10.2019г., редовно връчено на 07.10.2019г., чрез неговия адвокат, взискателят е
уведомен, че изпълнителното дело е прекратено на осн.
чл. 433, ал. 1 ГПК.
На 14.10.2019г. пред ЧСИ
е депозирана жалбата, по която е образувано настоящото производство.
Видно от приложените към
жалбата писмени доказателства, с молба вх. №17301 от 12.09.2016г., З.К. е
поискал да бъде присъединен като взискател по изп. дело № 2419/2013г., съобразно удостоверения за
вземания по изп. дела № 31/2015г. и №109/2015г. по
описа на ЧСИ Р. Тодорова. С постановление от 21.03.2019г., на ДСИ по изп. дело № 2419/2013г., обявената публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжника е обявена за нестанала поради неявяване
на купувачи.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет на
обжалване е постановлението, с което производството по изпълнителното дело е
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят
е уведомен за постановлението на 07.10.2019г., като на 14.10.2019г. е депозирал
пред ЧСИ жалба, предвид което същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, и
е допустима с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, тъй като е срещу
действие /постановление за прекратяване/, което е сред лимитативно изброените в
цитираната разпоредба.
За
да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното: В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно
посочени хипотезите, при наличието на
които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Тълкуването на нормата налага извода,
че изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно
провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на
изпълнително основание поначало е пречка за неговото образуване, а отпадането
му - за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпването на
основанията, визирани в цитираната норма, прекратяването на изпълнението,
схванато като изпълнително правоотношение настъпва по силата на закона.
Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от
визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона
налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за
прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. / в този см.
Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г.,
II т. о., ТК, постановено на осн. чл. 290 ГПК и имащо
характер на задължителна практика/.
Според
разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си
поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.
Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 год. на
ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По прекратено изп. дело последното изп. действие е молбата за присъединяване на взискател, по която ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от
10.09.2016г.
Съдът счита, че с това свое разпореждане ЧСИ всъщност е
присъединил цялото изп. дело №109/2015г. към изп. дело № 31/2015г., и от този момент настоящото изп. дело вече е станало част от изп.
дело №31/2015г., т.е. от момента на присъединяване всички изпълнителни действия
се извършват по посоченото изп. дело.
В този смисъл изп. дело №109/2015г.,
включително вземането, за събирането на което е било образувано, е станало част
от изп. дело №31/2015г., и всички изпълнителни
действия касаят събирането и на това вземане, предвид което ЧСИ неправилно е
прекратил производството. След като в последствие взискателят
К. се е присъединил като кредитор по изп. дело №
4219/2013г. по описа на ДСИ, то последното изп.
действие за събиране на вземането е извършено на 21.03.2019г. Тъй като към
датата на постановяване на обжалваното постановление не са изтекли повече от
две години от извършване на последното изп. Действие
за събиране на дълга, то не е била налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
ЧСИ не може да извършва никакви действия, включително да
прекратява изп. дело № 109/2015г., тъй като то вече е
присъединено към изп. дело №31/2015г., в последствие
към изп. дело №4219/2013г. по описа на ДСИ Павлина
Русева предвид което постановлението за прекратяване следва да бъде отменено
като неправилно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление на ЧСИ Румяна Тодорова, с което производството по изп. дело
№20157170400109 по описа на ЧСИ, рег. №717 е прекратено на осн.
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
КОПИЕ от
настоящото решение да се връчи на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. №717 за
прилагане към изп. дело №20157170400109/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: