№ 1746
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.А
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110201933 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по
жалба на И. И. Ц., подадена до СРС чрез адв. П. Г.-САК по имейл на
29.01.2025 г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 3384-
33
51/25.01.2025 г., издадена от П.цейски орган към 09 РУ-СДВР, с която жалб.
Ц. бил задържан за срок до 24 часа.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като
се претендира, че същата е издадена при липса на мотиви, както и че от
съдържанието и не става ясна причината, поради която жалбоподателят е
задържан. С тези съображения се моли за отмяната и, като неправилна и
незаконосъобразна. Моли се за присъждане на направените разноски в хода на
производството.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. Г. поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства,
както и от съдържанието на обжалвания административен акт, се установява,
че същият е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразило се в липса на мотиви, а именно липса на посочени
фактически и правни основания за издаване на заповедта, което се счита, че е
ограничило правото на задържаното лице да разбере причините за
задържането му, както и да организира правилно защитата си. С оглед на така
изложените съображения, се моли за отмяна на обжалваната заповед за
задържане, като незаконосъобразна и неправилна. Моли за присъждане на
направените разноски, като представя списък по чл.80 ГПК. Моли да се
остави без уважение възражението на процесуалния представител на
1
административния орган, издал обжалваната заповед, обективирано в
представени по делото писмени бележки, за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, считайки, че то е заявено
бланкетно – без посочени никакви конкретни основания относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
П.цейският орган, издал атакуваната заповед, след редовно изпълнена
процедура по призоваването му, не се явява и не се представлява, като по
делото са постъпили писмени бележки от негов процесуален представител, с
изложени съображения за законосъобразност и правилност на издадената
заповед. Направено е искане за потвърждаване на същата, моли се за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства се
установяват от събраните по делото доказателства, а именно: Заповед за
задържане на лице с № 3384-51/25.01.2025 г., издадена от Г. З. А. - П.цейски
33
орган към 09 РУ-СДВР, с която жалб. Ц. е задържана за срок до 24 часа;
удостоверение рег. № 513000-22924/27.03.2025 г., издадено от началник на
отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата длъжност от П.цай Г. З. А.,
протокол за обиск на лице, декларация за правата на задържано лице, разписка
за върнати вещи и пари от задържано лице. Други писмени доказателства не
са представени и посочени от ответната страна.
От горепосочените доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателят И. И. Ц. бил задържан за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане на 09 РУ-СДВР на 25.01.2025 г. в 09:30 часа въз основа
на оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 3384-51/25.01.2025 г.,
33
издадена от Г. З. А. - П.цейски орган към 09 РУ-СДВР. В същата е отразено, че
издателят Г. З. А. изпълнява длъжност ст. П.цай при 09 РУ-СДВР. Това
обстоятелство се доказва от представеното по делото удостоверение рег. №
513000-22924/27.03.2025 г., издадено от началник на отдел „Човешки ресурси“
– СДВР.
Като правно основание за задържане на лицето е посочена разпоредбата
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В графата фактически и правни основания за
задържане на лицето е посочено „данни за извършено престъпление във
връзка с чл.131, ал.1, т.5а НК“.
При задържане на жалбоподателя са му били разяснени правата, които
има в качеството на задържано лице.
В 20:20 ч. на 25.03.1.2025 г. жалбоподателят бил освободен.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са
2
следните:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН - административно разпореждане на
орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която
има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Следва да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма /посочена в
чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР в конкретния случай/, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
предвидената от закона писмена форма, като съобразно разпоредбите на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР правомощие да задържат граждани имат П.цейски органи,
каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР,
съгл. представеното доказателство - удостоверение рег. № 513000-
22924/27.03.2025 г., издадено от началник на отдел „Човешки ресурси“ –
СДВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
надлежно подписана от адресата й. Заповедта съдържа част от
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът
на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3 - 5
и чл. 73 от ЗМВР.
Но обжалваната заповед не съдържа съществен реквизит, а именно: - не
са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР фактическите основания за задържането. В обжалваната заповед
е посочено само правно основание за задържането, а именно: чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР и „данни за извършено престъпление във връзка с чл.131, ал.1, т.5а НК“.
В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в издадената заповед определят и предмета на доказване и само
тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с
допустимите доказателствени средства, вкл. и чрез разпит на свидетели.
В конкретния казус, видно от оспорената заповед, след посочване на
правното основание за задържането като: чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и „данни за
3
извършено престъпление във връзка с чл.131, ал.1, т.5а НК“, липсва каквото и
да е фактическо описание на основанието за задържане, т.е. на поведението на
лицето и на извършените фактически действия от него и следователно не е
спазено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за ясно и недвусмислено
посочване на фактическите и правни основания за задържането.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че постановеното задържане
на И. Ц. не е фактически обосновано и обжалваната заповед за задържане се
явява незаконосъобразна поради това, че е издадена в противоречие с
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактическите
обстоятелства, на които се основава задържането.
Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от
посочване на правни основания, какъвто е процесният случай и изписване
само на правна квалификация. В този смисъл следва да се има в предвид
решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби №
50027/08 и № 50781/09 – Петков и Профиров срещу България, в което е
прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното
лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва
да се отнася до конкретно престъпление.“. Съдът приема, че единствено
посочването на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а изхождайки от изискването „подозрението да се базира на
разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен
арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с
принципа за защита на лицата от произвол. С оглед на това, основателно се
явява твърдението на защитника, че липсват каквито и да е фактически
основания за задържането на лицето.
В настоящия казус е издадена немотивирана и фактически необоснована
заповед за задържане, която с постановеното задържане засяга съществено
правната сфера на своя адресат, тъй като ограничава за срок до 24 часа
субективното право на И. Ц. на свободно движение. Задържаното лице е било
поставено в невъзможност да разбере мотивите за това решение на
административния орган, което от своя страна се е отразило върху
възможността за ефективна защита на неговите права и законни интереси.
От изложеното може да се направи единственият извод, че в настоящия
случай не е било спазено категоричното изискване, възведено в чл. 72, ал. 2, т.
2 от ЗМВР за излагане в кумулативна наличност на фактическите и правни
основания за задържането, което се явява достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването й при липса на мотиви.
Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002
г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт дава
възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга
правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
4
административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност
на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и да са обективирани в друг документ,
стига той да изхожда от същия административен орган, като и в този случай
страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите
към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В хода на настоящото производство, от
ответната страна, не е представен никакъв документ, в който да са изложени
мотивите и фактическите основания за задържането на Ц. с процесната
заповед и който да е бил доведен до знанието на задържаното лице към
момента на неговото задържане, така че той да има възможност да организира
защитата си срещу акта, с който е постановено задържането му.
Що се отнася до доказаността на основанието за задържане, следва да се
отбележи и това, че съгласно съдебната практика, за прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило
престъпление, както и да е определена точната наказателноправна
квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под
наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи
предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление.
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства не се
установяват и данни за извършено от страна на лицето престъпление, т.е. не са
изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба
на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или най-малкото не са представени съответните
доказателства за това.
Следователно, оспорената заповед за задържане, освен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила е издадена и в
противоречие с материалноправните разпоредби и е налице и отменителното
5
основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените съображения оспорената заповед за задържане следва да
бъде отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
следва да уважи своевременно направеното искане на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител, за присъждане на направените по настоящото
производство разноски за държавна такса в размер на 10.00 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение. На жалбоподателя Ц. е оказана правна помощ от
адв. П. Г., като в представения договор за правна защита и съдействие е
записано, че между страните е договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лева, в брой, като в самия договор е
удостоверено заплащане на договорената сума в брой при сключване на
договора.
По отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение и с оглед на направеното възражение за прекомерност от
насрещната страна и като съобрази даденото в Решение по дело С-438/22 на
СЕС тълкуване на чл.101, параграф 1 ДЕС, настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение, което се претендира в конкретния
случай не съответства на вида, количеството и сложността на извършената
работа от адвоката и в този смисъл се явява прекомерно.
С оглед на това, като прецени вида на спора / дело от административен
характер/, интереса /адм. дело по ЗМВР без определен материален интерес/,
вида и количеството на извършената работа /депозиране на жалба и
процесуално представителство в едно съдебно заседание/ и най-вече
фактическата и правна сложност на делото /без фактическа и правна
сложност, приключило в едно съдебно заседание/, съдът намира, че в
конкретния случай, на посочените характеристики съответства справедливо
възнаграждение в размер на 400.00 лева. Следователно до този размер, който
съответства на фактическата и правна сложност на делото, следва да се
намали претендираното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3384-51/25.01.2025
33
г., издадена от Г. З. А. - П.цейски орган към 09 РУ-СДВР, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на И. И. Ц., с ЕГН ********** е наложена
принудителна административна мярка „задържане до 24 часа“.
НАМАЛЯВА размера на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя И. И. Ц., с ЕГН ********** от 750.00 /седемстотин и
петдесет/ лева на 400.00 /четиристотин/ лева и
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
6
жалбоподателя И. И. Ц., с ЕГН ********** сумата от 410.00 /четиристотин и
десет/ лева, представляваща разноски за държавна такса в размер на 10.00
/десет/ лева и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14–дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7