Решение по дело №781/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 60
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20214120200781
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Горна Оряховица, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200781 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „Ц. .“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ******, представлявано от управителя С. Т. останал недоволен
и чрез адв. М. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 602078-
F625334/28.09.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК. Поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Излага твърдения за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че на дружеството не е съставен и връчван АУАН.
Твърди и, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от
ДОПК. Излага, че не отговаря на истината, че в декларираните дата и час на
разтоварване в склада на дружеството в гр. Д.О. не е присъствал
упълномощен представител на дружеството, като е присъствал лично
управителя на дружеството, както и упълномощен представител на
дружеството, но проверяващите са си заминали. Счита, че следва да намери
приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, като счита, че с действията на
дружеството не е застрашен фиска. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
разноските по делото.
1
В съдебно заседание адв. И. поддържа жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО В ЦУ НА НАП, представлявана от гл.
юрисконсулт Х. К., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно. Поддържа, че не са допуснати нарушения в
хода на административнонаказателното производство. От събраните по
делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от
дружеството нарушение. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. Административнонаказателното производство е протекло при
спазване на закона. Наложената санкция е в предвидения от закона минимум,
като е съобразено, че търговецът по друг начин не е бил санкциониран за
нарушаване на данъчната дисциплина от НАП. Моли съда да остави без
уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Дружеството – жалбоподател „Ц.“ ЕООД, ЕИК **** било получател на
стока с висок фискален риск /СВФР/ - Мляко и сметана, концентрирани или с
прибавка на захар или други подсладители: Други-сухи млека - 22 000 кг.
Фискалния контрол на горепосочената стока започнал на 22.06.2021 г. в 05:05
часа на ГКПП Русе - Дунав мост, документирано с Протокол №
180601884774_1/22.06.2021 г. /л. 8/. При проверката било установено, че
СВФР се превозва от Полша за България с автомобил марка - MAN, с peг. №
**** и peг. № на ремарке *****. Водачът на МПС - T. O. декларирал място на
разтоварване - с. *****, с дата и час на пристигане - 22.06.2021 г. в 10:00 часа.
На автомобила било поставено обикновено техническо средство за контрол №
0561072.
На 22.06.2021 г. в 10:00 часа М. И. К. и П. Р. Т. – инспектори по
приходите в ГД „Фискален контрол“ пристигнали на мястото на разтоварване
в гр. *****, склад на фирмата. Установили, че транспортното средство с peг.
№ ******, peг. № на ремарке ****** и водач на МПС - T. O. е на място, но не
се е явил получателят на СВФР „*****, ЕИК ****** на посочените пред
органа по приходите място, дата и час на получаване/ разтоварване или
упълномощен представител. Органите по приходите почакали до 10:45 часа,
но никой не се появил за разтоварване на стоката и съставили Протокол №
180601884774_2/22.06.2021 г. /л.13, 14/.
Около обяд началникът на сектора се обадил по телефона на М.К. и й
казал, че представляващият „*****“ ЕООД се е обадил, като й дал неговия
телефон. К. се свързала с управителя С. Т. и уговорили нов час за
разтоварване на стоката.
Така в 17:42 часа в присъствието на управителя „Ц****“ ЕООД С. Х. Т.
2
органите по приходите извършили проверка на стоки с висок фискален риск,
за което били съставени Протокол за отстраняване/поставяне на техническо
средство за контрол № 180601884774_4/22.06.2021 г., Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 180601884774_5/22.06.2021 г.,
Приемо – предавателен протокол № 180601884774_7/22.06.2021 г. /л. 15-л.
23/. При извършената проверка не били констатирани нарушения на пломбата
и други нарушения.
Видно от Протокол № 1664540/07.07.2021 г. управителят на
дружеството отказал да получи покана за съставяне и връчване на АУАН.
До „Ц****“ ЕООД била изпратена Покана № изх. № 11202/28.06.2021 г.
за съставяне и връчване на АУАН, която е получена на 06.08.2021 г. от С. К.
На 01.09.2021 г. М. И. К. съставила против „Ц*****“ ЕООД, ЕИК *****
Акт за установяване на административно нарушение № F625334/01.09.2021 г.,
с който констатирала извършено от дружеството нарушение по чл. 13, ал. 3, т.
2 от ДОПК. АУАН е връчен същия ден на Х. Т. Н. – упълномощено от
дружеството лице, съгласно приложеното на л. 25 от делото пълномощно от
01.09.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения
по съставения акт.
На 28.09.2021 г., след като разгледала административнонаказателната
преписка, образувана по съставения АУАН № F625334/01.09.2021 г., М. Д. К.
- Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП
издала обжалваното Наказателно постановление № 602078-
F625334/28.09.2021 г., с което на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК наложила
на „Ц****“ ЕООД, ЕИК ****** имуществена санкция в размер на 3000 лева
за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, изразяващо се в това, че на
22.06.2021 г. в гр. ***** не се е явил на посочените пред органа по приходите
място, дата и час на получаване/разтоварване на стока с висок фискален риск
или не е осигурил присъствието на упълномощен свой представител.
Препис от НП бил връчен на управителя Т. на 27.10.2021 г. Жалбата
против постановлението била подадена на 03.11.2021 г. чрез АНО до РС –
Горна Оряховица.
В обясненията си управителят на дружеството С. Т. сочи, че не е бил
уведомен от шофьора за часа за извършване на проверката от НАП, но е знаел
за проверката. Твърди, че на 22.06.2021 г. в 10:00 часа е бил на мястото на
получаване на стоката, а баща му бил в двора. Складът се намирал в двора на
баща му. Мотокарът бил повреден и не могло да се извърши разтоварване и
органите по приходите писали, че няма явяване и си заминали. В тяхно
присъствие звънял по телефона за определяне на нов час на разтоварване.
Казали му, че не може по телефона да се определя нов час за разтоварване, а е
необходимо да се изпрати имейл.
Свидетелят Х. Т. Н. е баща на управителя. В показанията си сочи, че
има пълномощно от фирмата на сина си, но не помни от коя дата. Складът на
3
фирмата е в неговия двор и има достъп до него. На къщата няма звънец, а го
търсят по телефона. Твърди, че към 22.06.2021 г. е имал пълномощно от
управителя на „Ц****“ ЕООД. На този ден може и да е спирал камион, но не
го е видял, тъй като бил в градината. В този ден никой не го е търсил.
Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на управителя С. Х. Т.,
показанията на разпитаните свидетели Х. Т. Н., М. И. К. и П. Р. Т. и приетите
по делото писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на Т. в частта, в която сочи, че на
22.06.2021 г. в 10:00 часа е бил на определеното място за получаване на
стоката. В тази част обясненията на Т. се опровергават по несъмнен и
безспорен начин от показанията на свидетелите К. и Т. и приетите по делото
писмени доказателства. В тази част обясненията на Т. не се потвърждават и от
показанията на св. Н. – негов баща. Поради това съдът приема обясненията в
тази част за защитна версия и не ги кредитира като достоверни.
Съдът не дава вяра и не кредитира като достоверни показанията на св.
Х. Н. в частта, в която сочи, че към 22.06.2021 г. е имал пълномощно от
управителя на „Ц.“ ЕООД. В тази част показанията на Н. се опровергават от
приетото като писмено доказателство пълномощно от 01.09.2021 г.,
приложеното на л. 25 от делото. Поради това съдът изключва от
доказателствения материал показанията на Николов в посочената част.
Показанията на свидетелите М.К. и П.Т. са последователни,
безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от останалите
приобщени писмени доказателства. С оглед недоказаността на твърдението на
управителя на дружеството Т. за наличие на лошо отношение на тези
свидетели към него и предубеденост и липсата на доказателства за особени
отношения на свидетелите с Т., от които да извличат ползи от твърденията си,
същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура и от компетентен орган предвид Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Както в акта,
така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е
започнало със съставянето на протокол от извършена проверка, и въз основа
на него съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
4
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име
и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и
представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са
достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването
на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че
в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено
от ЕООД.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че на дружеството не е
съставен и връчван АУАН. Видно от Протокол № 1664540/07.07.2021 г.
управителят на дружеството – жалбоподател отказал да получи покана за
съставяне и връчване на АУАН. До „Ц.“ ЕООД била изпратена Покана № изх.
№ 11202/28.06.2021 г. за съставяне и връчване на АУАН, която е получена на
06.08.2021 г. от Соня Коева. На 01.09.2021 г. М. И. К. съставила против „Ц.“
ЕООД, ЕИК ****Акт за установяване на административно нарушение №
F625334/01.09.2021 г., с който констатирала извършено от дружеството
нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК. АУАН е връчен същия ден на Х. Т.
Н. – упълномощено от дружеството лице, съгласно приложеното на л. 25 от
делото пълномощно от 01.09.2021 г.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на
НП. НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта.
В конкретния случай АУАН е съставен от компетентен орган - М.К. -
инспектор по приходите ЦУ на НАП, който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез
изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава
правото на защита на дружеството -жалбоподател. Издадения в съответствие
с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на НП.
С оглед изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Отговорността на дружеството – жалбоподател е ангажирана на
основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази санкционна разпоредба
лице, което не изпълни задължение по чл. 13, се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер
от 3000 до 20 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци. При
повторно нарушение наказанието е глоба от 3000 до 5000 лв. – за
физическите лица, или имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв. – за
5
юридическите лица и едноличните търговци.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено
по несъмнен начин, че на 22.06.2021 г. в гр. ***** жалбоподателят „Ц****“
ЕООД в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск – Мляко
и сметана, концентрирани или с прибавка на захар или други подсладители:
Други-сухи млека - 22 000 кг. не изпълнил задължението си регламентирано в
чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК. Нарушението е формално по своя характер и за
осъществяване на състава му не е необходим вредоносен резултат.
Задълженията за активни действия от страна на получателя на стоки с висок
фискален риск в случаят са безусловни. По делото се установи, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си като получател на стоки с
висок фискален риск – Мляко и сметана, концентрирани или с прибавка на
захар или други подсладители: Други-сухи млека - 22 000 кг., при извършване
на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск да се
яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на
получаване/разтоварване на стоката – гр. Д*****, ул. „Д*****“ № **** /склад
на дружеството/, с дата и час на пристигане – 22.06.2021 г. в 10:00 часа или да
осигури присъствието на упълномощен свой представител, с което
осъществил вмененото му нарушение на закона и за което на юридическото
лице била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание
чл. 278б, ал. 1 от ДОПК.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителя се установяват по безспорен начин от показанията на
свидетелите М. И. К. и П. Р. Т. и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че извършеното нарушение от дружеството осъществява
признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. ЗАНН не
съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР
№ 1/2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН
по своята същност представлява освобождаване от
административнонаказателна отговорност и следователно по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието
маловажен случай и критериите за определяне на дадено административно
нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9
от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на
административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от съответния вид.
По делото липсват доказателства, а и не се твърди, дружеството –
жалбоподател да е било санкционирано за други нарушения по ДОПК. Освен
това, не са установени факти и обстоятелства за откриване на допълнителни
данъчни задължения на дружество. Контролно -административната дейност
6
на представителите на данъчната администрация не е била препятствана, тъй
като законният представител на дружеството е уведомил началника на
сектора, че се налага уговаряне на нов час на проверката предвид повредения
мотокар, с който да се разтовари стоката, проверката е извършена 7 часа по-
късно и управителят е оказал необходимото съдействие по време на
проверката и не се е стигнало до накърняване на обществения интерес. Освен
това, не е било констатирано несъответствие между количеството и вида на
превозваната стока - по документи и представената за проверка. Тези
обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на обществената
опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и
преценени в своята съвкупност, обосновават по - ниска обществена опасност
на деянието и дееца спрямо други нарушения от същия вид.
Не е спорно, че вмененото на санкционираното лице нарушение е
формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за
маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на
вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. В случая изложените
по – горе обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства,
обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни
условия, като такова с по - ниска степен на обществена опасност.
Значимостта на охраняваните обществени отношения свързани с движението
и контрола на високорискови фискални стоки, са обусловили
законодателното разрешение неизпълнението на задължението по чл. 13, ал.
3, т. 2 от ДОПК да бъде квалифицирано като административно нарушение
по чл. 278б, ал. 1 от ДОПК. Това обаче не означава, че с оглед цялостната
характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към
извършеното нарушение, не може да е налице по - ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Степента на обществена опасност на
конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на
конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на
нарушителя. Не може да се приеме, че в конкретния случай нарушението
рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на чл. 278б, ал. 1 от
ДОПК обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.
28 от ЗАНН. В случая, с оглед установената по делото фактическа
обстановка, липсата на накърнени интереси - както обществени, така и на
фиска и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по - ниска в сравнение със степента на
обществената опасност, която законодателят е възприел при
регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 278б, ал. 1
от ДОПК. Освобождаването от административнонаказателна отговорност
по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от
ЗАНН, доколкото предупреждението към нарушителя, че при повторно
извършване на такова нарушение ще му бъде наложена санкция, би било
7
адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк.
н. д. № 1/ 2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия
орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това,
води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и обуславя неговата отмяна. В този смисъл и Решение № 390
от 15.03.2017 г. по к.а.н.д. № 187/2017 г. на АдмС – Пловдив, Решение № 70
от 12.04.2017 г. по к.а.н.д. № 34/2017 г. на АдмС – Хасково, Решение от
23.11.2017 г. по к.а.н.д. № 380/2017 г. на АдмС – Стара Загора, Решение №
600 от 30.05.2018 г. по к.а.н.д. № 301/2018 г. на АдмС – София област и др.
С оглед изложените съображения съдът следва да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и да отмени обжалваното
Наказателно постановление № 602078-F625334/28.09.2021 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, като
предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските, представляващи адвокатско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с
чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 36 от
Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалното
представителство от адвокат в три съдебни заседания, съдът намира, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да бъде уважено. Поради това и с оглед разпоредбата на
§1, т. 6 от ДР на АПК следва да осъди НАП – София /в структурата на която е
административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на дружеството
направените по делото разноски в размер на 400 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 29.11.2021 г. /л. 41/.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 602078-F625334/28.09.2021 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на „Ц.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
*****, представлявано от управителя С. Х. Т., на основание чл. 278б, ал. 1 от
ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева /три хиляди
лева/ за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.
8
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Ц.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. В******, представлявано от управителя С. Х. Т., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид /по чл. 278б,
ал. 1 от ДОПК/, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ да
заплати на „Ц.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
*******, представлявано от управителя С. Х. Т., разноски по делото в размер
на 400 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9