Присъда по дело №2456/2010 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2456 по описа за 2010 год. на ВРС ХХХVІІІ състав.

 

Против подсъдимия П.Й.П., ЕГН ********** Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.206 ал.3 пр.ІІ вр. ал.1 от НК за това, че на 25.10.2009 г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Нокия 6300", ведно със СИМ-карта на "М-Тел", на стойност 185.25 лв., собственост на И.Г.И., която владеел.

Предвид наличието на предпоставки за провеждане на производството по делото в отсъствие на подсъдимото лице, след като е назначил служебен защитник, съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.

В пледоарията си по съществото на делото представителя на ВРП поддържа обвинението. Моли съда за осъдителна присъда при условията на чл.373 ал.2 от НПК като наложи наказание лишаване от свобода към средния размер.

Защитника на подсъдимия П. счита, че повдигнатото обвинение не е доказано с категоричност. Счита, че експертизите по делото не изясняват факти и не следва да бъдат приети. Моли за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт , а именно:

Свидетелят И.И. упражнява трудова дейност като таксиметров шофьор във фирма за таксиметров превоз "Орион" в гр.Русе. За превозите св. И. използва личния си л.а."Опел Астра" с ДК№ Р 1725 РХ.

На 25.10.2009 г. подс. П.П.,***, спрял свид. И., който от своя страна бил на работа с горепосоченото МПС. Подс. П. помолил св. И. ***. Свидетелят И. приел, тъй като имал близки в града и решил, че може да използва случая за да се види с тях. Двамата се уговорили, че превоза ще сткрува на подс. П. 150 лв. като таксата подс. П. щял да плати при пристигането му в гр. Варна, тъй като не разполагал към този момент с цялата сума. По време на пътуването от гр.Русе към гр.Варна подс. П. показал на  свид. И. снимки на съпругата и дъщеря си; двамата си говорили. През цялото време подс. П. пиел ракия - "Пещерска гроздова", от малка /200 мл/ зелена пластмасова бутилка.

Тъй като според св. И. подс. П. не миришел добре, свид. И. му дал  парфюм марка "Hello la rive" и подсъдимият се напръскал, след което го върнал обратно.

Когато пристигнали в гр.Варна подс. П. помолил свид. И. да му даде неговия мобилен телефон, за да се обади да му донесат пари и да плати уговорената сума за превоза. Свид. И. извадил мобилния си телефон - "Нокия 6300",'който бил със СИМ-карта на "М-Тел" и го дал на подсъдимия, при което подс. П. неочаквано изскочил от автомобила и побягнал между блоковете. Отначало свид. И. го последвал, извикал му да се върне, но после размислил, върнал се и подал в полицията сигнал за извършеното престъпление.

Извършен бил оглед на МПС на свид. И. - л.а."Опел Астра" с ДК№Р 1725 РХ, при който били иззети следните вещи: малка /200 мл/ зелена пластмасова бутилка от ракия "Пещерска гроздова" и шише /90 мл/ с парфюм "Hello la rive".

Видно от изготвената по делото дактилоскопна експертиза, на вещото лице са били предоставени за изследване вещите, иззети при огледа на горепосочения автомобил. Експертът е извършил оглед на същите, при който е открил, фиксирал и иззел 7 бр. дактилоскопни следи, залепени върху картон за изземване на дактилоскопни следи - образец на МВР, приложен по делото. Видно от заключението на експертизата дактилоскопни следи №№ 6 и 7, иззети при оглед на веществените доказателства по делото, са идентични с дактилоскопични отпечатъци на ляв палец и ляв малък пръст на обвиняемият П.Й.П.. Дактилоскопни следи с №№ 1,4, и 5 са идентични с дактилоскопичните отпечатъци на свид. И.И.. Дактилоскопни следи с №№ 2 и 3 са неидентифицирани.

По делото е проведено разпознаване на лица по фотоснимки, при което свид. И. категорично разпознава подсъдимият П.Й.П. като лицето, което взело телефона му на горепосочената дата и не му заплатило дължимата за транспорта от гр.Русе до гр.Варна сума.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираната вещ е 185.25 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраният по делото доказателствен материал: показанията на разпитания в с.з. свидетел И.; поддържаното от вещото лице в съдебно заседание заключение по дактилоскопна експертиза; материалите от досъдебното производство, приолщени по реда на чл.283 от НПК.

Събраните доказателства са непротиворечиви-същите се подкрепят и допълват взаимно,поради което съдът ги кредитира изцяло.

В пледоарията си по съществото на делото защитника на подс. П. изразява категорична позиция за оправдаването му. Счита, че обвинението не е доказано с категоричност и че експертизите по делото не изясняват факти и не следва да бъдат приети.

Съдът категорично не може да сподели подобно становище, тъй като всички събрани по делото доказателства установяват авторството на деянието от страна на подс. П..

На първо място това са показанията на пострадалия И., в които той разказва за случилото се между него и подс. П..

При внимателния анализ на гласните доказателства, предвид на факта , че са депозирани от пострадалото лице, същите съдът съпостави с останалите доказателства по делото- от дактилоскапната експертиза се установява наличието на дактилоскопни следи, оставени от подс. П. върху вещи, сочени от пострадалия за употребени от подс. П., което подкрепя твърдяното от него като фактология/л.25-27/. Св. И. категорично разпознава подс. П. като извършител на деянието /л.17/.

Изложеното по отношение показанията на св. И., както и липсата на каквито и да било доказателства внасящи съмнение в обективността на показанията му сочи, че показанията на този свидетел следва да бъдат възприети изцяло така, както това е сторил и съда при установяване на фактическата обстановка.

С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия П.Й.П. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.206 ал.3 пр.ІІ вр. ал.1 от НК, тъй като на 25.10.2009 г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Нокия 6300", ведно със СИМ-карта на "М-Тел", на стойност 185.25 лв., собственост на И.Г.И., която владеел.

 

 

Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие - противозаконно разпореждане с чуждо имущество в свой интерес.

Субект на престъплението: пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна: деянието е извършено при пряк умисъл. Подс. П. е съзнавал, че вещта, която владее е чужда собственост - на св. И., съзнавал е, че така предадената вещ не е негова /на подс./ собственост, с която може да извършва действия на разпореждане, но въпреки всичко е насочил действията си към разпореждане с вещта- мобиблен телефон. Волята на подс. П. е била насочена към постигане на съставомерния резултат. Той е искал и целял настъпването му.

Квалификацията на деянието по чл.206 ал.3 от НК, а именно :" опасен рецидив" се определя от предходната съдимост на лицето. Видно от приложените бюлетини за съдимост подс. П. е извършил деянието след като е бил осъждан на лишаване от свобода , като изпълнението на наложени наказания не е било отлагано по реда на чл.66 ал.1 от НК.  Горното сочи на хипотезата на чл.29 ал.1 б."б" от НК и предвид факта, че не е изтекъл срока по чл.30 от НК, извежда квалификация на деянието "опасен рецидив".

Причини за извършване- стремеж към материално облагодетелстване по престъпен начин. При издирване на мотивите на подс. П. да извърши деянието, съдът намери, че единствен мотив за извършване на престъплението е била възможността подс. Христов да си набави парични средства, без за това да му се налага да полага обществено полезен труд, или да извършва действия на разпореждане със свое имущество.

При определяне на наказанието на подсъдимия П. съдът съобрази степента на общестевна опасност на конкретното деяние и прецени същата под средния размер, предвид обстоятелствата на извършване на престъплението и стойността на присвоената вещ – подс. П., под предтекст, че ще ползва и заплати таксиметрова услуга, отдалечил св. И. от мястото, където упражнява трудовата си дейност – гр. Русе и едва при пристигането им в гр. Варна, поискал мобилния телеон и избягал с него. Същевременно обяче стойността на присвоената вещ е сравнително ниска – 185,25 лева.

Съдът прецени и степента на обществена опасност на дееца, като взе предвид следното:

Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Предходната съдимост е основание за квалифициране на деянието като опасен рецидив и по тази причина не се цени от съда като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Изложените обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание в минимален размер, при условията на чл.54 от НК, който размер е адекватен на извършеното деяние, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид, че съобразно чл.61 т.2 от ЗИН на подс. П. следва да се определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието.

По отношениена типа на затворническото заведение, където подс. Илиев да изтърпи определеното наказание, съдът взе предвид, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.60 ал.1 от ЗИН, тъй като подс. П. не попада в хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИН. Водим от изложеното съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в условията на затвор.

 

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и на специалната превенция.

Съдът възложи на подсъдимия направените разноски по делото съобразно чл.189 ал.3 от НПК.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :