Р Е
Ш Е Н
И Е
№
26.11.2019г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретар Д. Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 966/2016г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба от ищеца Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.К. от МАК против ЕТ ”АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ” с ЕИК ……,
гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9 и Р.Г.С. с ЕГН ********** ***, с която е
предявен установителен
иск по чл.124 от ГПК.
В Исковата молба се твърди, че на
18.07.2005г. М. Н. Г., наследодател на Р.Г.С., като арендодател
е сключила договор с арендатора ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски” за аренда,
с който е предоставила на арендатора за временно възмездно ползване срещу
заплащане на арендна цена свой наследствен недвижим
имот, а именно: Нива в землището на с.Разград, с ЕКАТТЕ 61707, общ.Вълчедръм, с
площ 10,202дка, трета категория, местност „Цибърски
път/188”, имот № 188008, останал в наследство от М. Н. Ш.. Срокът на договора е
7 стопански години, считано от 2005/2006г. до 2011/2012г. Договорът е вписан в
Служба по вписванията при ЛРС на 16.09.2005г. вх.рег.№ 5438, № 74, том ІХ.
Преди изтичане на този договор, се твърди, че между същите страни и за същия
имот е сключен анекс на 10.10.2008г.с който е удължен
срока до 30.10.2015г. Анексът е вписан в Служба по вписванията при ЛРС на
29.10.2009г. дв.вх.рег. № 7082, акт № 121, том 16.
Твърди се, че на 14.05.2010г. в качеството
на арендатор ищеца Р.Д.Р. е сключил с ответника Р.Г.С., в качеството му на арендодател, договор за аренда на земеделска земя за имот №
188008, останал в наследство от М. Н. Г.. Договорът е сключен за срок от 7
години, считано от стопанската 2010/2011г. и е вписан в Служба по вписванията
на 28.05.2010г. дв.вх.рег. № 3190, акт 105, том 9.
В ИМ
се твърди, че въпреки наличието на вписан договор за аренда между ищеца и
ответника, на 09.03.2013г. между двамата ответници по
делото е сключен анекс към договор за аренда на земеделска земя вх.рег.№ 5438
от 16.09.2005г., том ІХ, с който по взаимно съгласие се удължава срока на
договора до 01.10.2017г. Този анекс е вписан в Служба по вписванията при ЛРС на
28.05.2013г., вх. рег.№ 4937, акт. 241, т.11.
Налице са два последователни договора за
аренда на един и същ имот, за съвпадащ период от време, сключени от един и същ
собственик на имота с двама различни арендатори, вписани в Служба по
вписванията при ЛРС.
Иска се: да бъде признато за установено
по отношение на ответниците, че сключения между тях
Анекс към Договор за аренда вх.№ рег.№ 5438 от 16.09.2005г., който анекс е
вписан на 28.05.2013г. в Служба по вписванията гр.Лом, нямат действие за
стопанските 2015/2016г.- 2017/2018г., а има действие договорът сключен между
ищеца Р.Д.Р. и Р.Г.С. ***, вписан в Служба по вписванията гр.Лом на
28.05.2010г. дв.вх.рег.№ 3190, акт 105, том 9.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от страна и на двамата ответници по
делото.
От
ответника ЕТ»Агро-Светлозар Дичевски»
гр.Варна, със собственик С. И. Д., чрез адв.Г.Г. от ПАК, в който излага
становището си за вероятната допустимост, но неоснователност на предявеният
иск. От изложените в ИМ твръдения намира, че са
налице два сключени договора за аренда за един и същ имот, а именно «нива» с
площ от 10,200дка, трета категория, съставляваща имот № 188008, находящ се в землището на с.Разград, общ.Вълчедръм, за
съвпадащ период от време, сключени от един и същ собственик с различни арендатори.
Първият сключен на 16.09.2005г. с М. Н. Г. за срок от 7години, включиелно и за стопанската 2011/2012г. На 10.01.2008 е подписан Анекс, с който е
променен срока на договора до 30.10.2015г. На 28.05.2013г. наследника на М. Г.-Р.С.
преди изтичане на първоначалния договор за аренда е сключен нов Анекс, с който
е удължен срока на договора до 01.10.2017г.
Процесуалният представител на ответното
дружество приема в отговора си, че е налице хипотезата на продължаване на срока
на първоначалния договор за аренда от 16.09.2006г., по смисъла на разпоредбата
на чл.18 от Закона за аренда в земеделието. Ищецът по делото на 14.05.2010г. е
сключил договор за аренда с Р.С. за същия имот, като новия договор е по време
на действащ договор за аренда.
В отговора прави възражение за нищожност
на договора за аренда от 14.05.2010г., като сключен от лице, без представителна
власт, поради липса на съгласие от страна на Р.С..
В съдебно
заседание ищеца редовно призовано, не се явява, представлява се от процесуален
представител адв.Н.К. от МАК, който поддържа предявеният
иск и моли съда да постанови решение с
което уважи предявения с ИМ иск, като присъди и направените в хода на производството
разноски.
Ответниците редовно призовани не се представляват.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
С изготвеният
по делото от съда Проекто-доклад, който е обявен за
окончателен съдът е приел, че не се нуждаят от доказване следните факти и
обстоятелства, за които са представени писмени доказателства:
На първо място, че за един и същи имот
– „нива“ с площ от 10,200дка, трета категория, съставляваща имот № 188008, находящ се в землището на с.Разград, общ.Вълчедръм, за
съвпадащ период от време са сключени два договора от един и същ собственик с
различни арендатори. Първият сключен на 16.09.2005г. с М. Н. Г. за срок от
7години, включително и за стопанската 2011/2012г. На 10.01.2008 е подписан Анекс, с който е
променен срока на договора до 30.10.2015г.
На 28.05.2013г. наследника на М. Г.-Р.С.
преди изтичане на първоначалния договор за аренда е сключен нов Анекс, с който
е удължен срока на договора до 01.10.2017г.
Спорно по делото е действието на
сключените анекси.
Спорно по делото е и наличието на
представителна власт на лицето Г. И. Б. за извършване на действия описани в
пълномощно № 3984/12.04.2010г. на
нотариус Р. П. с ре.№ 601 на НК, с район на действие
РС гр.Монтана, в това число да действа като пълномощник на Р.Г.С. при
подписването на договора за аренда. Както и липсата на съгласие /воля от страна
на последния за сключването на договора за аренда.
С оглед разпределената от съда доказателствена тежест ответниците
по делото е следвало да докажат на първо
място твърдяната липса на съгласие, установено в практиката като изтръгнато
чрез насилие или без намерение за обвързване, тъй като разпоредбата на чл.26,
ал.2, изр.-ро от ЗЗД създава оборима
презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка,
което означава, че страната която твърди, че сделката е сключена при липса на
съгласие носи тежестта на доказване, както и да установи обстоятелствата и
фактите, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на
атакувания договор за аренда на земеделска земя от 14.05.2010год. сключен между
ищеца и Р.Г.С..
В разпоредбата
на чл.3, ал.1 от ЗАЗ законодателят е предвидил форма за действителност на
договора за аренда-писмена форма с нотариална заверка на подписите, а с оглед противопоставимост пред трети лица е предвидено и вписване
на договора в имотния регистър и в съответните книги на службата по
вписванията. Вписването в нотариалните книги има за последица само противопоставимост на правата на арендатора на трети лица,
които по-късно черпят права от същия праводател, а
вписването в общинската служба по земеделие има чисто оповестително
действие.
При наличие на два последователни договора за
аренда на един и същ имот за еднакъв период, сключени от един и същ собственик
на имота, възниква конкуренция между правата на арендаторите. Настоящият
съдебен състав намира, че разрешаването на спора кое от двете конкуриращи се
помежду си съглашения има предимство следва да бъде извършено с оглед момента
на вписването като предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор
за аренда е вписан пръв - чл.3, ал.5 от ЗАЗ.
В
конкретния случай и двата договора са сключени в посочената форма и са вписани
в нотариалните книги. Под формата на възражение в отговора на ответника ЕТ са наведени доводи за нищожност на сключения
между ищеца Р.Д.Р. и арендодателя
Р.Г.С. договор за аренда от 14.05.2010год. вписан 28.05.2010год. с рег. № 3190,
Акт 105, том 9 в Агенция по вписванията гр.Лом, като такъв сключен без
представителна власт и липса на съгласие, съгл. чл.26, ал.2, предл. второ във вр. с чл.42,
ал.2 от ЗЗД.
От
приложеното по делото пълномощно се установява, че първият сключения договор от 14.05.2010 г. е
законосъобразен упълномощителя е положил подписа си
на пълномощното нотариално заверено и настоящия състав на съда намира, че е
налице пълномощно, сключено в предвидената от закона форма - писмено с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя -
чл.37 от ЗЗД. В него подробно е индивидуализиран недвижимия имот, наследствен
на упълномощителя, конкретизиран е и видът на
разпореждането - „право да се подписва от мое име където е необходимо във
връзка с подписване на договор за наем /аренда/ на собствените ми
/наследствените ми/ земи.
Тежестта
на доказване в исковото производство лежи върху ответника, който не опроверга
по някакъв начин, че между страните по този договор не е налице съгласие за
сключването му и по съществените условия в него /т. е. за отдаване под аренда
на земеделската земя.
Поради
което и възражението за обявяване нищожност на арендния
договор от 14.05.2010 год. поради липса на процесуално представителство като основание за нищожност на договора по
чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД Пълномощното е установено по категоричен
начин, че е подписано от него, същия е бил дееспособен /не е бил поставен под
пълно или ограничено запрещение/ и е могъл лично да извършва валидни правни
действия и да разбира свойството и значението на постъпките си.
Установено
е безспорно, че договорът за аренда от 14.05.2010 г., вписан на 28.05.2010 г. в
служба вписвания гр. Лом сключен между Р.Г.С.,
чрез пълномощник: Г. И. Б. и Р.Д.Р.,
поради което и съгласно чл.21, ал.1 от ЗЗД този договор има действие
единствено по отношение на страните по него, съответно породил е права и
задължения за изпълнението му единствено за
Р.Д. Р. които са обвързани от
валидно възникнало облигационно правоотношение основано на постигнато съгласие
за сключването на договора в изискуемата се за действителност форма и договорът
не е сключен при порок липса на представителна власт и съгласие, поради което и
е действителен.
В конкретния случай сключеният договор
за аренда от ответника ЕТ „АГРО – Светлозар Дичевски”
с ЕИК … в качеството му на арендатор вписан на 28.05.2013 год., с рег. № 4937, акт № 241, т.11
в Агенция по вписванията гр.Лом и арендодателя Р.Г.С. съобразно разпоредбата на чл.3, ал.5 ЗАЗ не може да бъде противопоставен на договора
сключен от ищеца Р. Д.Р.,
в качеството на арендатор по договор за аренда от 14.05.2010г. вписан на 28.05.2010г. в Служба вписвания гр. Лом,
за срок от 7 години, считано от
2010/2011 стопанска година, сключен от собственик на същия имот, който е бил
вписан по-рано в службата по вписванията.
Водим от
горното съдът намира, че след като ищецът Р.
Д. Р. е с предимство в
конкуриращите се съглашения, то се явява основателна претенцията му за отричане
правата на ответниците да се признае за установено по
отношение на ЕТ „АГРО – Светлозар Дичевски” с ЕИК ……. със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.”Мария Луиза”№ 9 с управител С. И. Д. и Р. Г.С. с ЕГН ********** ***, че сключеният Договор
за аренда вписан 28.05.2013год., с рег.
№ 4937, акт № 241, т.11 няма действие за
стопанските от 2015/2016 г. до 2016/2017 година, тъй има сключен със същия собственик за същия имот,
за който е вписан друг по-рано договор в службата по вписванията, поради което и
предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието е основателен и следва да бъде
уважен.
Такава е и установената от МОС съдебна
практика – решение № 39 от 22.06.2017г. по в.гр.д. № 140/17г. по описа на МОС.
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени солидарно да заплатят на ищеца Р.Д.
Р. направените разноски по делото,
в размер на общо 360лв / триста и шестдесет лева/, както следва - 200лв /двеста лева/ за
адвокатско възнаграждение, 50.00 лева държавна такса, 10лв /десет лева/ за вписване
на исковата молба и 100лв /сто лева/ депозит за вещо лице.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците по делото -
ЕТ ”АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ” с ЕИК …..,
гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9 и Р.Г.С. с ЕГН ********** ***, че сключения
между тях Анекс към Договор за аренда вх.№ рег.№ 5438 от 16.09.2005г., който
анекс е вписан на 28.05.2013г. в Служба по вписванията гр.Лом, нямат действие
за стопанските 2015/2016г.- 2017/2018г., а има действие договорът сключен между
ищеца Р.Д.Р. и Р.Г.С. ***, вписан в Служба по вписванията гр.Лом на
28.05.2010г. дв.вх.рег.№ 3190, акт 105, том 9.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците по делото - ЕТ ”АГРО-СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ” с ЕИК ……,
гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9 и Р.Г.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
солидарно на Р.Д.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Н.К.
от МАК, съдебен адрес:*** направените
разноски по делото, в размер на общо 360лв / триста и шестдесет лева/, както следва - 200лв /двеста лева/ за
адвокатско възнаграждение, 50.00 лева държавна такса, 10лв /десет лева/ за
вписване на исковата молба и 100лв /сто лева/ депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: