Решение по дело №382/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 23.07.2018 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в следния състав          

                                               

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Ц. Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 382 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Ю.И.” ООД, ЕИК ********, против ответника С.О.искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 28 035,83 лева, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О.през месец февруари 2015 г. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О., сключен между С.О.като възложител и “Ю.И.” ООД като изпълнител, и частта от цената по договора за месец февруари 2015 г., включена в издадената от ищеца Фактура № **********/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28 035,83 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (27.02.2018 г.) до окончателното й плащане, и сумата от 8 369,66 лева, представляваща мораторна лихва за забавата върху сумата 28 035,83 лева за периода от 21.03.2015 г. до 26.02.2018 г. включително.

В исковата молба ищецът “Ю.И.” ООД твърди, че между него и ответника С.О.е сключен Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О.. Срокът на действие на договора е 8 години, считано от деня на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия № 27, извършено на 01.04.2008 г. Ищецът твърди, че при сключване на договора е определена цена за превоза от 2,80 лева без ДДС на километър извършен маршрутен пробег. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора било уговорено, че цената се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Твърди, че обявената от НСИ годишна инфлация за 2008 г. е 7,8%, за 2009 г. е 0,6%, за 2010 г. е 4,5%, за 2011 г. е 2,8%, за 2012 г. е 4,2%, за 2013 г. е -1,6%, за 2014 г. е -0,9%. Твърди, че с оглед на това увеличената цена за 2015 г. е 3,31 лева/км без ДДС.

Ищецът твърди, че с Договор № 119/11.04.2003 г. с рег. индекс № РД-56-373/11.04.2003 г. С.О.е възложила на “Ц.Г.М.” ЕАД (универсален правоприемник на “Ц.Г.М.” ЕООД) да управлява, контролира, окачествява, отчита и др. пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от С.О.на транспортните оператори. Ищецът твърди, че във връзка с така възложените функции “Ц.Г.М.” ЕАД е отчело и документирало изпълнението на транспортната услуга по процесния договор през месец февруари 2015 г., за което е издадена съответната фактура от ищеца на “Ц.Г.М.” ЕАД.

Ищецът твърди, че съгласно сключения между страните договор е осъществил през месец февруари 2015 г. общ маршрутен пробег от 45 810,172 км по основна градска автобусна линия № 27 от транспортната схема на С.О..

Ищецът твърди, че при съобразяване на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора, дължимата индексирана цена за извършената транспортна дейност през месец февруари 2015 г. за общия маршрутен пробег от 45 810,172 км по градска автобусна линия № 27 е в размер на 181 958 лева с ДДС и същата е следвало да бъде платена в срок до 20.03.2015 г. Твърди, че е извършено частично плащане в размер на 151 759,34 лева (след приспадане на санкция в размер на 1 802,36 лева без ДДС), т.е. част от цената за месец февруари 2015 г., изчислена по единична цена от 2,80 лева/км без ДДС, а не по индексираната цена в размер на 3,31 лева/км без ДДС. Твърди, че неплатеният остатък е 28 035,83 лева без ДДС, който се претендира.

В дадения срок ответникът С.О.не депозира отговор на исковата молба.

Преди насроченото съдебно заседание по делото ответникът подава становище, в което оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че условията за увеличаване на цената за превоз по сключения договор са уговорени кумулативно в чл.5, ал. 3 от договора, а не като самостоятелни предпоставки. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираното от ищеца вземане по договора, което възражение е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което същото се явява просрочено и не се разглежда от съда.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представения от ищеца и приет като доказателство по делото Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г., сключен между С.О., като възложител, и “Ю.И.” ООД, като изпълнител, на основание Решение № 658 по Протокол № 113/12.07.2007 г. на СОС, заповед № РД-09-01-312/04.10.2007 г. на кмета на СО за назначаване на комисия, протокол от 12.10.2007 г. за проведен конкурс и заповед № РД-09-01-319/15.10.2007 г. на кмета на СО за определяне на изпълнител, че по силата на договора възложителят ответник възлага, а изпълнителят ищец приема при условията на договора да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О., с маршрутни схеми и разписания, съгласно Приложение А, с автобуси, описани в Приложение Б.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, същият е сключен за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на основна градска автобусна линия № 27.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 2,80 лева без ДДС на километър, определяна на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение. Възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег за текущия месец. За тези суми изпълнителят издава данъчни фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец, като изравняването се извършва до 20 число на месеца, следващ отчетния, при спазване на показателите и условията, заложени в настоящия договор.

В чл. 5, ал. 3 от договора страните са приели, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя: 1. с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%; 3. в случай на общо поскъпване на ГСМ (гориво-смазочните материали), гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.

            Представени са от ищеца цитираната по-горе Заповед № РД-09-01-319/15.10.2007 г. на Кмета на С.О.за определяне на изпълнител, както и Решение № 9 от 03.10.2007 г. на СГС, по ф.д. № 7969/1997 г. за вписване на промени по партидата на ищцовото дружество, включително за промяна на наименованието му от “Ю.Т.К.” ООД на “Ю.И.” ООД.

            Представена е Заповед № РД-09-3026/27.03.2008 г. на Кмета на С.О.във връзка с условията на сключения между страните договор, че считано от 01.04.2008 г. се извършва обществен превоз от изпълнителя по обособената маршрутна линия А № 27 съгласно процесния договор.

            Представени са от ищеца данни за размера на годишната инфлация, определен от НСИ.

Представено е от ищеца сведение за изпълнение на показателите за курсове и пробег по линиите на гараж “Ю.И.” за периода от 01.02.2015 г. до 28.02.2015 г. в ОККБД при “ЦГМ” ЕАД, в който са посочени километрите пробег и за процесната автобусна линия № 27.

            Представена е също Фактура № **********/27.02.2015 г., издадена от ищеца за изпълнение на транспортни услути съгласно договор за месец февруари 2015 г. за линия 27, която е посочено перо – санкции в размер на 1 802,36 лева без ДДС.

С представената от ищеца покана с вх. № СО15-2600-11269/10.11.2015 г. на С.О., ищецът е поканил ответника да му заплати индексираната цена на превозите по три договора, включително процесния, както и лихви за забава върху дължимите суми, изчислени до 30.09.2015 г., в срок от тридесет работни дни от получаването на поканата.

            Представен е Договор № 119/11.04.2003 г., сключен между С.О., като възложител, и “СТОЛИЧНА КОМПАНИЯ ЗА ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – СОФИЯ” ЕООД, като изпълнител, относно организация, управление, контрол, отчитане и окачествяване на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от С.О.на транспортните оператори и разплащанията с тях в границите на утвърдена, за съответния период, икономическа рамка. Представено е и допълнително споразумение от 15.05.2010 г. към договора, подписано между С.О., като възложител, и “Ц.Г.М.” ЕООД, като изпълнител.

Представено е също Решение № 423/19.07.2012 г. на Столичния общински съвет за преобразуване чрез промяна на правната форма на “Ц.Г.М.” ЕООД в “Ц.Г.М.” ЕАД, като последното дружество става правопиремник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.С., от което се установява, че след индексация на цената по чл. 5, ал. 1 от процесния доогвор – всяка година с размера на обявената годишна инфлация за предходната година, изчислената цена за един километър пробег за 2015 г. е 3,31 лева без ДДС/3,972 лева с ДДС.

Вещото лице дава заключение, че по сведение за изминати километри маршрутен пробез за м. 02,2015 г. за автобусна линия № 27, отчетеният маршрутен пробег за периода е 45 810,172 км.

Вещото лице дава заключение, че изчислената обща индексирана цена за отчетения пробег м. 02,2015 г. е 181 958 лева с ДДС.

Вещото лице дава заключение, че по данни на страните общият размер на извършените плащания по фактура № **********/27.02.2015 г. е 151 759,34 лева, каквато е стойността по процесната фактура с ДДС. Получената разлика между изчислената обща индексирана цена за м. 02.2015 г. (181 958,00 лева) и общият размер на плащаният (151 759,34 лева) е 30 198,66 лева. Вещото лице дава заключение, че след приспадане на наложената санкция на стойност от 2 162,83 лева с ДДС (1 802,36 лева без ДДС) по процесната фактура, получената разлика е в размер на 28 035,83 лева.

Вещото лице изчислява и законната лихва за забава върху получената разлика в размер на 28 035,83 лева, за периода 21.03.2015 г. до 26.02.2018 г., съгласно действащото ПМС за изчисляване на законна лихва за забава, която възлиза на 8 369,10 лева.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа на сключения договор от 24.10.2007 г., между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за възлагане изпълнението на транспортни услуги за автомобилен превоз на пътници, за който са приложими специалните правила на Закона за автомобилните превози и Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на Министъра на транспорта и съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, превозите по утвърдени транспортни схеми се възлагат чрез конкурс, като за линиите от общинските транспортни схеми с решение на съответния общински съвет. Процесният договор е сключен именно по този ред, след проведен конкург за определяне на изпълнител на обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27 на Столичния общински транспорт.

Не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че през месец февруари 2015 г. ищецът е изпълнил общ маршрутен пробег от 45 810,172 км.

Не се спори между страните, че размерът на възнаграждението по чл. 5, ал. 1 от договора възлиза на 2,80 лева без ДДС, т.е. базовия размер на възнаграждението.

Спорният въпрос между страните се свежда до приложението на клаузата на чл.5, ал. 3 от договора, в първа точка от която е предвидено, че размерът на уговореното възнаграждение за километър маршрутен пробег по договора се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.

От изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че обявената от НСИ годишна инфлация за 2008 г. е 7,80%, за 2009 г. е 0,60%, за 2010 г. е 4,50%, за 2011 г. е 2,80%, за 2012 г. е 4,20%, за 2013 г. е -1,60%, за 2014 г. е -0,90%. С оглед на това вещото лице изчислява, че увеличената цена за 2015 г. е 3,31 лева без ДДС на километър или 3,972 лева с ДДС на километър.

От граматическото и смислово тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 3 от процесния договор се налага изводът, че страните са уговорили три самостоятелни основания за промяна (“индексиране”) на възнаграждението за километър маршрутен пробег, дължимо на изпълнителя по договора. Тези основания са свързани с промяна на икономическите условия, съответно повишаване на цени, от които зависи изпълнението на транспортната услуга от страна на изпълнителя. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора е определен конкретен размер за самостоятелно увеличаване на цената по договора – годишната инфлация, обявена от НСИ. С посочената норма страните са постигнали съгласие за актуализиране на възнаграждението на изпълнителя по договора със стойността на обявената от НСИ годишна инфлация. Размерът на възнаграждението, дължимо за всяка година следва да бъде определен при съобразяване на стойността на инфлацията за предходната година и след това върху този индексиран размер се начислява стойността на годишната инфлация за следващата година (така в Решение № 102/01.08.2017 г. по гр.д. № 50254/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., ІV Г.О. и Решение № 149/30.11.2017 г. по гр.д. № 268/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).

С оглед на горното, дължимото възнаграждение за обществен превоз на пътници по градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на СО за месец февруари 2015 г. възлиза на 3,31 лева без ДДС или 3,972 лева с ДДС. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при отчетен и разчетен маршрутен пробег от 45 810,172 км, общото възнаграждение на ищеца възлиза на 181 958 лева с ДДС, от което към датата на изготвяне на заключението са платени 151 759,34 лева (след приспадане на санкция в размер на 1 802,36 лева без ДДС). Неплатеният остатък е в размер на 28 035,83 лева.

При така установеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 28 035,83 лева, представляваща разликата между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 27 на Столичния общински транспорт през месец февруари 2015 г. по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора и частта от цената на същата, включена във Фактура № **********/27.02.2015 г., е основателен и следва да бъде уважен.

 

Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху претендираната главница от 28 035,83  лева, считано от датата на подаване на исковата молба (27.02.2018 г.) до окончателното й плащане.

Следва да бъде уважен искът за присъждане на законната лихва за забава в размер от 8 369,10 лева върху главницата от 28 035,83 лева за периода от 21.03.2015 г. до 26.02.2018 г. включително, както е изчислен от вещото лице в изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Законната лихва е дължима от 20 число на месеца, следващ отчетния съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, т.е. считано от 21.03.2015 г., както се претендира в случая. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 8 369,10 лева до пълния претендиран размер от 8 369,66 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и поради това неоснователен.

 

По разноските:

Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 2 829,95 лева, от които 1 456,22 лева – държавна такса, 500 лева – депозит на вещо лице и 873,73 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за получаването на което са представени доказателства по делото, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 2 829,89 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което съдът което съдът определя в размер на 300 лева, като съобразява фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и материалния интерес по делото над 10 000 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 0,60 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, с молба с вх. № 87362/22.06.2018 г. ищецът е посочил банкова сметка ***: ***, BIC: *** “Банка ДСК” ЕАД, титуляр: “Ю.И.” ООД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, ул. “******, да заплати на “Ю.И.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 28 035,83 лева (двадесет и осем хиляди и тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О.през месец февруари 2015 г. съгласно чл. 5, ал.3, т. 1 от Договор № РД-56-1067/24.10.2007 г., сключен между С.О.като възложител и “Ю.И.” ООД като изпълнител, и частта от цената по договора за месец февруари 2015 г., включена в издадената от ищеца Фактура № **********/27.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28 035,83 лева, считано от 27.02.2018 г. до окончателното й плащане, и сумата от 8 369,10 лева (осем хиляди триста шестдесет и девет лева и десет стотинка), представляваща мораторна лихва за забавата върху сумата от 28 035,83 лева за периода от 21.03.2015 г. до 26.02.2018 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 8 369,10 лева до предявен размер от 8 369,66 лева за периода от 21.03.2015 г. до 26.02.2018 г. включително, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, ул. “******, да заплати на “Ю.И.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 829,89 лева (две хиляди осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) - разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Ю.И.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. София, ул. “******, сумата от 0,60 лева (шестдесет стотинки) - разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :