№ 15414
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110136090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу С. Й. Д. – К.а, за сумата 4011,96 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ул. „Х***, аб.№ 31835, ведно със законна
лихва от 24.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 531,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за период от 15.09.2021г. до 13.07.2023г., за сумата от 45,77 лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за период от 24.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 10,06 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за период от 15.08.2020г. до 13.07.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 41282 по описа за 2023г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Директ“ ЕООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че не е
доказано между страните да е възникнало облигационно правоотношение, както и това, че в имота
е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Директ“ ЕООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
1
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на жилище по чл.55г ЗПИНМ №
95, том XXVII, дело № 4478/1963г. се установява, че за собственик на процесния имот е признат
Й.В.Д. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници, Й.В.Д.е починал на 17.07.2001г.
и е оставил за свои наследници : съпруга Р.П. Д. и дъщери : ответницата С. Й. Д. и В. Й. Д.. При
това след смъртта на Й.Д. имотът е бил съсобствен между Р. Д. – 4/6 ид.ч. (1/6 ид.ч. по наследство
от съпруга й и ½ ид.ч. при прекратяване на съпружеската имуществена общност) и В. Д. и С. Д. –
по 1/6 ид.ч. по наследство от баща им. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том I,
рег. № 8188, дело № 26/2006г. от 03.10.2006г. В. Й. Д. е дарила на сестра си – ответницата по делото
С. Й. Д. – К.а, 1/6 ид.ч. от процесния имот. От приетото като доказателство съдебно удостоверение
по гр.д. № 1299/2013г. на СРС, 113 – ти състав,се установява, че В. Й. Д. се е отказала от
наследството на Р.П. Д., починала на 30.04.2012г., и отказът е вписан в специалната книга на съда.
От така събраните писмени доказателства се установява, че ответницата С. Д. е изключителен
собственик на процесния имот, като 1/6 ид.ч. е придобита по наследство на баща си, 1/6 ид.ч. – по
дарение от сестра си и 4/6 ид.ч. - от наследство от майка си, като частта на отреклата се от
наследството нейна сестра е увеличила дела й в наследството – чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.53 ЗН. По
делото няма данни и твърдения ответницата да се е разпореждала с правото на собственост върху
процесния имот или на друго основание да е изгубила правата си върху имота, поради което съдът
приема, че през процесния период ответницата е собственик на процесния имот (арг. чл.99 ЗС).
Като собственик на имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия - арг.
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
2
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
В заключението е посочено, че имота има монтирани 3 бр. радиатори, на които са монтирани
топлинни разпределители и термостатни вентили. Има 1 бр. щранг – лира в помещението баня.
Липсва водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване. През процесния период дялово
разпределение е извършено на база служебен отчет поради неосигурен достъп, като в този случай
топлинната енергия се равнява на максималния специфичен разход за отопление на сградата.
Потреблението на топла вода също е определено по изчислителен път при нормативно установен
разход от 140 л на денонощие.
По делото като доказателства са приети протоколи за неосигурен достъп до процесния имот за
отчет на уредите за дялово разпределение (л.71 и л.72), както и индивидуални справки за
отопление и топла вода до имота (л.73 и сл.).
Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия
през процесния период възлиза на сумата от 4185,02 лева, формирана като сбор между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 3862,93 лева и сума за доплащане
като резултат от изравнителни сметки в размер на 322,09 лева.
От отбелязване върху обща фактура № ********** от 31.07.2021г. (л.26), че е платена сума в
размер на 112,98 лева. Други плащания не се твърдят и не се установяват.
Предвид горното непогасеният размер на задължението за цена за топлинна енергия възлиза на
сумата от 4072,04 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период е издадена на 31 – ви
юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в
съответната година клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално
потребеното количество ТЕ за съответния отчетен период. При това ответниците са изпаднали в
забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия и за процесния период дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на претендираната сума.
Предвид горното съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главното вземане
следва да се уважи до предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
3
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици от
22.08.2002г., като въз основа на същия следва да бъде сключен договор между етажните
собственици и избраното от общото събрание на етажните собственици лице, което да извършва
услугата „топлинно счетоводство“. Следва да се посочи, че договорът между етажните
собственици и лицето, което е избрано за извършване на услугата топлинно счетоводство не може
да бъде източник на задълженията за размер на цената на услугата дялово разпределение през
процесния период, защото така сключеният договор между етажните собственици и топлинния
счетоводител (лицето, извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на
договор между топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5
от ПЗР на Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие
сключва договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в
договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето,
което до влизане в сила на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на
разпоредбите по чл. 139б и чл.140, ал.2 ЗЕ.
Размерът редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла
вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно
процесния имот е доставена услугата дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки,
а отчетът на водомера за топла вода не е извършен спрямо процесния имот поради неосигурен
4
достъп. За посочените услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като
поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да са бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и предвид изхода на делото има
право на такива съразмерно с уважената част от исковете. За заповедното производство при пълен
размер на разноските от 141,98 лева (държавна такса от 91,98 лева и юрисконсутлстко
възнаграждение в размер на 50 лева) се следва сумата от 141,67 лева. За исковото производство при
пълен размер на разноските от 491,98 лева (държавна такса от 91,98 лева, депозит за вещо лице в
размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от
100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца съразмерно с уважената част от
исковете се следват разноски от 490,90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Й. Д. – К.а, ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „Х***, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 4011,96 лева - цена на доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ул. „Х***, аб.№ 31835, ведно
със законна лихва от 24.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 531,09 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2021г. до 13.07.2023г. и сумата от
45,77 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 24.07.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
10,06 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период от 15.08.2020г. до 13.07.2023г.
ОСЪЖДА С. Й. Д. – К.а, ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Х***, да плати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 490,90 лева – разноски за исковото
производство и сумата от 141,67 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач -
„Директ“ ЕООД, *********, с адрес гр.София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6