РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно
дело № 20251450200097 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение ,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
5569203/12.07.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя М. П. Г.
от гр.М. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 50 / ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.18 ал.2, вр. с чл.14 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на М.
П. Г. от гр.М. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 900
лева.
ОСТАВЯ без уважение така направеното искане от адв. К. К. от АК-
Л. за присъждане на направени по делото разноски за път в размер общо на
1
273.62 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М. П. Г. от гр.М. , е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение , установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 5569203/12.07.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.
К. К. от АК-Л. и П. М. П. в качеството му на син и негов пълномощник.
Последните вземат становище да бъде отменен атакувания ЕФ, като погасен
по давност. Иска се присъждане на направените по делото разноски
включващи държавна такса, адвокатски хонорар, както и разноски по
депозираните и приетите по делото фактури. Визира се, че в конкретния
случай е налице обикновена давност, която дерогира приложението на
абсолютната давност.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
На 12.07.2021 год. в 09:39 часа в област В., община М., път І-1 ,
км.162+000, извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.Б.
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, служителят на РУ
гр.М. свидетеля Н. М. с автоматизирано техническо средство – мобилна
2
система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС „Мерцедес Е 250 Д”, вид
лек автомобил, с рег.№ ..., със скорост от 58 км/ч при разрешена скорост от 40
км/ч. Същият не е спрян, като автомобила е заснет, след което в сектор “Пътна
полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния
Електронен фиш на собственика на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д”, с рег.
№ ...., като административнонаказващия орган в случая е приел, че това е
жалбоподателя. Тук е мястото да се отбележи, че видно от приложената
Справка за собственост на процесното превозно средство се установява, че
негов собственик е П. М. П., на който първоначално е издаден Ел. фиш Серия
К №5091375/2021 г. Същият се е възползвал от правото си да попълни
Декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, в която е посочил, че по време на
извършване на нарушението водач на автомобила е бил именно
жалбоподателя М. П. Г. от гр. М., след което фиш серия К №5091375/2021 г. е
анулиран на 02.02.2022 г. и е издаден нов серия К №5569203/2021 г.
Посочената информация е видна от съпроводителното писмо по делото, като
тук е мястото да се подчертае, че многократно от ответника по делото бе
изискана справка за анулиране на ЕФ и съпровождащите го документи, такива
обаче не бяха представени от ответника. Свидетелят М. уточнява, че работи по
предварително утвърден график със системата за видеоконтрол, като
мобилната камера е монтирана в служебния автомобил и последната
автоматично засича нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с
това да закара автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на
скоростта, като посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и
ограничението, което е за мястото, след което системата започва да работи
автоматично. Свидетелят е категоричен, че мястото, където е бил
позициониран служебния автомобил има въведено ограничение със знак В-26
от 40 км/ч за извън населено място.
Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
по делото, в лицето на разпитания свидетел Н. М., както и от събрания писмен
доказателствен материал, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К №5569203/12.07.2021 г., Пощенски плик в оригинал с клеймо от
17.02.2025 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 от 24.02.2010 г., Протокол №5-13-20/29.07.2020 г. от проверка на
3
мобилна система за видеоконтрол „ TFR – 1M“, Заповед №
8121з172/29.02.2016 г., ведно с Приложение №1 и Приложени №2, Снимка
№18215 TFR – 1M от 12.07.2021 г. , Карта на мястото от нарушението под
№18215/2021 г., Разпечатка на заснетите нарушения от АТСС за 12.07.2021 г.,
Докладна записка с рег. №300р-7679/13.07.2021 г., от Н. К. М., Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с дата
12.07.2021 г., Справка за собствеността на лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“
с рег. № ..., Справка за нарушител/водач от 27.02.2025 г. и Разписка за връчен
Ел. фиш с дата 05.02.2025 г. Справка от Директора на ОД на МВР В. под вх.
№2141/23.04.2025 г., ведно със заверено копие на Инструкция за експлоатация
и техническо описание на техническо средство система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1 -M, Справка от АИС-АНД
„Преглед на фиш“, от която е видно, че има първоначално издаден Ел. фиш
Серия К №5091375/04.08.2021 г. на собственика на МПС с рег. № .., а именно
П. М. П., като същият е връчен на 24.01.2022 г. и анулиран на 02.02.2022 г.
поради депозирана декларация и заверено копие на Ел. фиш Серия К
№5091375/04.08.2021 г. и 2 броя фискални бонове от 28.04.2025 г. и
02.04.2025г. за заредено гориво. Справка от Директора на ОПУ - В. под вх.
№2337/07.05.2025 г. ведно с приложения - Схема на път I-I в района на км.
162+000, Справка от Директора на ОД на МВР-В. под вх. №2458/14.05.2025 г.
ведно с приложение, а именно история на прекъсвания в давностния период
касателно фиш Серия К №5569203. оригинал на фактура
№**********/28.05.2025 г. за заредено гориво. Справка от Директора на ОД
на МВР В. под вх. №3022/16.06.2025 г., ведно със Справка от АИС-АНД
„Преглед на фиш“, от която е видно, че фиш Серия К №5091375/04.08.2021 г. е
връчен на 24.01.2022 г. и анулиран на 02.02.2022 г. поради, въведена
„декларация“ от същия ден, като е генериран нов Ел. фиш Серия К
№5569203/02.02.2022г., Справка от АИС-АНД „История на прекъсванията в
давностния период“, от която е видно, че за Ел. фиш Серия К
№5091375/04.08.2021 г. няма отразени прекъсвания на давностния период чрез
изготвяни докладни записки и Справка от АИС-АНД „Преглед на фиш“ за Ел.
фиш Серия К №5569203/02.02.2022 г. и оригинал на фактура
№**********/07.07.2025 г. за заредено гориво и Договор за правна защита и
съдействие от 04.07.2025 г.
Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Електронният фиш
4
е връчен на жалбоподателя на 05.02.2025 год., видно от приложената по
делото Разписка находяща се на л.19 от делото , съответно жалбата е
входирана на 20.02.2025 г., респективно е изпратена на 17.02.2025 г., като в
тази насока е приложения по делото в оригинал пощенски плик и безспорно е
в срок.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 05.02.2025 год., като
същият не се е възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6
от ЗДвП, а е обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния
местно компетентен съд.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 18215
с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на
деянието за превишаване на разрешената максимална скорост в извън
населено място за превишаване от 11 до 20 км/ч, водачът се наказва с глоба от
50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
5
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-172/29.02.2016 год. на
Министъра на вътрешните работи образец.
В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи,
че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11,
да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН
и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния
фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване,
следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа,
както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-
напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ
орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред
реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно
лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на
извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е
изразила жалбоподателката основание, се явяват неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото,
езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че
употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за
измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде
6
автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително
присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от
нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена
към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при
заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или
иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН,
няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се
връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все
пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и
административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от
друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на
закона.
От материално правна страна, от анализа на доказателствените
източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и
недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш,
а именно, че на посочената в него дата – 12.07.2021 год. в 09:39 часа, с
техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „Мерцедес
Е 250 Д“, вид лек автомобил, с рег.№ ... със скорост от 58 км/ч над
разрешената за движение в извън населено място 40 км/ч., каквото
ограничение е било въведено с пътен знак В26 и е посочено отклонение от 18
км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване
на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е
отразено, че същото е извършено в област В., Община М. на път I-1 ,
км.162+000 – извън населено място, с посока на движение от гр.В. към гр.Б.,
но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения.
Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на
основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на
доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност
се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10
и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а
именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по
7
недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на
нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото
се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се
явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на
деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в
този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето –
собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по
административнонаказателната преписка справка от централна база данни –
КАТ – В. за установяване на това обстоятелство. При това положение и с
оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че
административното нарушение по чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДВП, може да се
вмени във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло
да бъде субект на административната отговорност.
Обосновано в първоначалния електронния фиш името на пълномощника
на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в качеството му на
собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно средство, т.е.
пълномощника на жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от
ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по
наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от
изложеното в хода на административното производство са събрани
съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени.
Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на
доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя
за нарушението по чл.21 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. В случай, че същият твърди,
че не той е извършил вмененото му административно нарушение, е следвало
същият да посочи на кого е предоставил управлението на лекия автомобил на
процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди това с подаване на
възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо
8
същият е ангажирана отговорността му за нарушение по чл.21 ал.2, вр. с ал.1
ЗДвП. Аргумент в тази насока изводът на съда намира и в разпоредбата на
чл.188 ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в конкретния случай по
безспорен начин е установено, че процесното МПС е собственост на
жалбоподателя. В тази насока е посочената справка, относно собствениците на
процесното превозно средство. Разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП
предвижда, че Електронния фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1
или ал.2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от Министъра на вътрешните работи
служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
Свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията се издава и изпраща Електронния фиш по ал.4 за извършеното
нарушение, а първоначално издадения Електронен фиш се анулира. Както
вече беше подчертано възможност да се освободи от отговорността, която е
вменена въз основа на декларирани и регистрирани в администрацията данни
е била посредством съответната декларация да се посочи лицето реално което
е осъществило деянието и което трябва да понесе отговорността за него.
Неупражняването на това право на нарушителя предоставено от закона само
по себе си не може да доведе до отмяна на Електронния фиш и това
твърдение да бъде осъществено на въззивното производство със сочене на
конкретни данни за извършителя на нарушението. Тук е мястото да се
отбележи, че видно от приложената Справка за собственост на процесното
превозно средство се установява, че негов собственик е П. М. П., на който
първоначално е издаден Ел. фиш Серия К №5091375/2021 г. Същият се е
възползвал от правото си да попълни Декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, в
която е посочил, че по време на извършване на нарушението водач на
автомобила е бил именно жалбоподателя М. П. Г. от гр. М. След което фиш
Серия К №5091375/2021 г. е анулиран на 02.02.2022 г. и е издаден нов, Серия
К №5569203/2021 г. Посочената информация е видна от съпроводителното
писмо по делото, като тук е мястото да се подчертае отново, че многократно
от ответника по делото бе изискана справка за анулиране на ЕФ и
съпровождащите го документи като такива не бяха представени от ответника.
9
Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на
електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия
автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по
административната преписка снимков материал от заснет с техническо
средство радар № 515 клип № 18215, т.е. създава се впечатление, че не намира
опора в доказателствения материал по делото. Това принципно би могло да се
прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално
нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в
конкретната хипотеза, доколкото е установен по-благоприятен за него режим,
поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да
се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш като незаконосъобразен.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 5-13-20/29.07.2020 год. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен
№ 515/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност
на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на
издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Неразделна
част към удостоверението е техническото описание на инструкцията за
експлоатация. Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство
е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено
заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба, то
на основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за
неговото използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална
полиция № 5-13-20 на л.9 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №
4835, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка след
10
ремонт за изправност на 29.07.2020 г. и в заключението на същия е посочено,
че съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на
нарушението. Предвид посоченото съдът намира, че изводите на
жалбоподателя за липса на техническа годност на използваното АТС, с което
е установено нарушението за неправилни, същото съответства на одобрения
тип като проверката е извършена на 29.07.2020 г., което означава, че към
датата на нарушението 12.07.2021 г. е отговаряла на условията на чл.43 от
Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 12.07.2021 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение
на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно
техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния
номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение,
както и съответната преписка, радара и клипа.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика
от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на
нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по
пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението
се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка, от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не
прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това
незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на
нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН и
издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от
изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
11
нарушението с техническо средство. Логическото тълкуване води именно до
този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното,
да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява
заснетото МПС.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. След като е електронно изявление, записано върху
хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, където са посочени
изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е
необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на
електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно
формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема,
че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на
издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото
нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо
средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може
да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода,
че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на
факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 40 км/ч,
установена – 58 км/ч и превишение на разрешената скорост с 18 км/ч,
настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била
налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да
се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на
приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение
на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо
средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че
12
това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост,
което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената
скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до
преквалификация на деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост
автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М
515, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол № 5-13-20/29.07.2020 г., приложен като
доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство
TFR1–М 515 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае
повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а
наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният
случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за
видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор,
13
разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък
полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране
на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна
норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процес и неговия край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение,
за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата
редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно автоматично и
независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът
с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и
първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-
горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за
измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса
и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението.
Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този
процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси.
Освен визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на
отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в инструкцията на
производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда преди установяване
на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл), отразяващ ситуацията
1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и последният, четвърти
фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план, така че от самия
фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно
(последното изискване е също на производителя в инструкцията). Наред с
това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени
14
относимите към нарушението параметри. Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява контрола са по предварително зададени параметри от оператора
със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни
- дата и час, географски координати на точката, в която е извършено
засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил. В конкретният
случай и достоверността на показанията на средството за измерване е
гарантирана, тъй като данните в електронния фиш са възпроизведени от
приложените като веществено доказателствено средство фотоси, отразяващи
конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно илюстрира
процесният автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно
посоката, в която се сочи, че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор Н. М. Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от
12.07.2021 г. по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и
края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално
разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото
средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане –
приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до
автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер
на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за
измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че използването на
заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. От
обективна страна жалбоподателя като водач на моторно превозно средство не
е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното
превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава от 40 км/ч извън
населено място, въведена с пътен знак В26. Непредставянето на снимка на
разположението на уреда на контролните органи по смисъла на чл.10 ал.3 пр.2
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата е едно от възраженията, което посочва жалбоподателя.
По това възражение следва да се посочи, че действително не е представена
15
снимка на разположението на уреда на мястото на заснемане, съгласно
изискванията на чл.10 ал.3 пр.2 от цитираната Наредба, но в случая съдът
приема ,че този пропуск не е съществен и не води до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание или до
съществено нарушаване правото на защита на наказаното лице. Видно е, че в
Протокола за използване на техническото средство е посочено мястото на
контроли – област В., община М., път I-1, км.162+000 . Отразено е по
надлежния ред в процесния протокол, че ограничението е 40 км. Наличен е
пътен знак за ограничение, като това е намерило отражение и в показанията на
разпитания по делото свидетел Н. М.. Протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 12.07.2021 г., находящ се
на л.16 е коректно попълнен с начален и краен час на работа, брой установени
нарушения и е подписан от съставилият го служител. В същия е отразена
посоката на движение на контролираните МПС-та от гр.В. към гр.Б., а в
графата „посока на задействане” е посочено „П”, като в легендата е пояснено,
че „П” означава приближаващ автомобил. От представената по делото
фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобила е заснет отпред, т.е.
приближаващ, което напълно съответства на отразеното в протокола. На
самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, което с
изключителна точност отразява мястото на нарушението и възраженията в
тази насока са неоснователни. От представената по делото Справка от
Директора на ОПУ гр.В. под изх.№ 11-00-55/07.05.2025 г., ведно със Схема на
вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на участъка от път І-1 в
района на км.162+000 по безспорен начин се установява ,че измерването на
скоростта на посочения в електронния фиш лек автомобил е извършено
именно след навлизане в зоната на действието на пътния знак В-26.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е
формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че
самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно
висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за
движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която
дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на
ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е
16
наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във
фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013 год.
на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със
стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на
скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на
Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на
ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в
тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като
видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на
контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по
делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
прикрепено към ППС, временно разположено в контролирания участък от
пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за
нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък
не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било необходимо
с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която промяна
е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год. Както бе отразено
в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 12.07.2021 г., т.е. след
постановената отмяна и такова изискване за предварително обозначаване вече
не е необходимо.
Съдебния състав въпреки изложеното намира за основателно да
отбележи, че следва да се отмени обжалвания ЕФ, защото е изтекла
17
погасителната давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Видно от приложената
справка от Директора на ОД на МВР В. под вх. №3022/16.06.2025 г., фиш
Серия К №5091375/04.08.2021 г. е връчен на 24.01.2022 г. и анулиран на
02.02.2022 г. поради въведена декларация от същият ден, като е генериран нов
ЕФ, а именно обжалвания Серия К №5569203/02.02.2022 г. Същият е връчен
на 05.02.2025 г. на жалбоподателя, като след извършена проверка ответника е
посочил, че не разполага с доказателства относно обстоятелството, кой орган
е анулирал първоначалният фиш, както и съпътстващата към този фиш
документация. Справка от АИС-АНД „История на прекъсванията в
давностния период“ установява, че за атакувания ЕФ не са налични
доказателства за предприети действия от страна на
административнонаказващия орган по прекъсвания на давностния срок чрез
изготвяни докладни записки, т.е. няма отразени прекъсвания на давностния
срок. Това се извлича и от Справка на Директора на ОД на МВР В. под вх.
№2458/14.05.2025 г. От датата на анулиране на първоначалният фиш, а
именно 02.02.2022 г. , която съвпада с датата на издаване на атакувания ЕФ, е
изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
тъй като атакувания ЕФ е връчен на 05.02.2025 г. Същевременно, от страна на
административния орган, не са предприети надлежни действия, с които
течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за
наказателно преследване на нарушителя, съобразно изискванията на чл. 81,
ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна
давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата
на чл. 81, ал. 3 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че видно от Справка от
Директора на ОД на МВР гр. В. под вх. №3022/16.06.2025 г. се установява, че
същият не разполага с доказателства, т.е. Докладни записки и обратни
разписки, които да удостоверяват действия по връчвания на обжалвания
ЕФ.Основният спорен по делото въпрос е за приложението на общата към
абсолютната погасителна давност в конкретния случай.
При правния анализ на този въпрос следва да се съобрази
задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и
Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два
вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява
18
възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от
ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.Институтът на
електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лица за точно определени
административни нарушения. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва,
че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се
състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН,
установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на
административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не
намира приложение в така регламентираното специално производство по
издаване на електронните фишове.Процесното нарушение е извършено и
установено на дата 12.07.2021 г., като тогава е издаден ЕФ Серия К
№5091375/04.08.2021 г. връчен на 24.01.2022 г. и анулиран на 02.02.2022 г. ,
когато е генериран нов ЕФ, а именно обжалвания Серия К
№5569203/02.02.2022 г.,от който момент е започнала да тече тригодишната
давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК. От момента на издаването на ЕФ – 02.02.2022 г. по аргумент от чл. 81, ал.
2 НК с това действие по преследване се прекъсва общата давност и започва да
19
тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на 02.02.2025 г.
г., а следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш, е
извършено на 05.02.2025 г., т. е. извън рамките на общата давност, поради
което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване
на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и
прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.При това положение към момента на
връчване на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за
провеждане на административнонаказателно преследване, поради изтекла
обща погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на ал. 2 от с. з.
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая е
предявено от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение с писмото, с което са изпратени на
основание чл. 60, ал. 2 от ЗАНН жалбата и административнонаказателната
преписка. Горецитираните разпоредби не съдържат правила относно
предявяване на възражението, поради което настоящият състав споделя
извода, че липсва пречка това да бъде направено с отговора на жалбата,
включително при условията на евентуалност. Не е установено в закона
изискване това да бъде сторено в съдебно заседание и липсата на процесуално
представителство на страната да има за резултат пропускане на възможността
да възрази срещу размера на претендираните разноски като "санкция. Това не
би могло да бъде различно предвид обстоятелството, че претенция за
присъждане на разноски може да бъде предявена във всеки момент от
производството до приключване на устните състезания. След като няма
изискване за предявяване на претенцията в съдебно заседание с участие на
страните, не би следвало да има такова и за релевиране на процесното
възражение. На следващо място, е без значение дали ответникът е бил
20
запознат с конкретния размер на адвокатското възнаграждение при
предявяване на възражението за неговата прекомерност, доколкото той не е
задължен да го мотивира и да излага конкретни съображения за това.
Преценката относно съответствието на размера му с фактическата и правна
сложност на делото е на съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договорите за правна защита и съдействие, приложени на л.37 и
л.101 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав
намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е сключен
на 30.03.2025 г., а вторият на 04.07.2025 г. Към тези дати и съгласно
измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г. действащото законодателство – чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа , е предвиждало, че при наложено
административно наказание глоба в размер до 1 000 лева възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие е 400 лева. В настоящия
случай съдействието от адвокат се е изразило както в подаване на жалбата
срещу електронния фиш, така и в изготвянето на устно становище, в което се
сочат доводи по съществото на делото и се обосновава формулираното искане
за отмяна на ЕФ. Претендираните от жалбоподателя разноски от 400 лева не
надвишават минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл
да присъди по-нисък размер на разноските от минимално определения
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Присъдените разноски от 500
лева, съгласно представения втори Договор за правна защита и съдействие на
л.101 от делото са съобразени с разпоредбата на чл.14 ал.2 от Наредбата №1
от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно, че при
защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лева. По делото са проведени общо
4 броя съдебни заседания, на които лично е присъствал процесуалния
представител на жалбоподателя и е участвал в събиране на доказателства и
21
разкриване на обективната истина. От приложения Договор за правна защита
и съдействие на л.101 от делото и от устното волеизявление изрично е
отразено , че претендираното възнаграждение от 500 лева е за защитата за
проведените открити съдебни заседания след второто такова. Тук е мястото да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа изрично е
регламентирано, че за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева. Посоченият размер
на допълнителното адвокатско възнаграждение е уреден като независим от
определения с чл. 18 на Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа за тази категория дела, поради което в хипотезата на чл. 143
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63д ал.1 от ЗАНН дори при наличието на направено
от насрещната страна съгласно чл. 63д ал.2 от ЗАНН възражение за
прекомерност, съдът следва да ги присъди, когато са налице доказателства за
заплащането му, без да държи сметка дали с него е надвишен нормативно
установения с чл. 18 минимум на адвокатското възнаграждение. Наред с това
следва да се има в предвив, че нормата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не поставя заплащането
на допълнителното адвокатско възнаграждение в зависимост от причините
обусловили провеждането на повече от две съдебни заседания по делото. В
конкретния случай делото е отлагано не по вина на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, а поради неизпълнение на процесуалното
задължение на ответника да представи по делото пълната
административнонаказателна преписка, което е наложило съдът трикратно да
изисква от органа релевантни за спора доказателства. На основание
разпоредбата на чл. 14 ал.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа и отчитайки правната и фактическата
сложност на конкретния спор, следва да се присъди на жалбоподателя
претенидраното възнаграждение в размер на 500 лева. Сборът на
присъденото възнаграждение от 400 лева и допълнително договореното и
заплатено от 500 лева или като обща стойност на жалбоподателят следва да
бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 900 лева.
По отношение на претендираните разноски за пътни разходи за съдебни
заседания на 02.04.2025г., 28.04.2025 г., 28.05.2025 г. и 07.07.2025 г. съдът
22
намира, че същите не са дължими, тъй като явяването в съдебно заседание е
част от процесуалното представителство по сключен договор и не следва да се
присъдят. Както бе отбелязано от адв. К. К. от АК-Л. са представени 4 броя
фискални бонове за обща стойност от 273.62 лева, които разноски бяха
оставени без уважение за присъждане. Отново следва да се посочи, че
доколкото в случай на указано процесуално представителство защита и
съдействие осъществявано в съдебно учреждение намиращо се извън населено
място, в което е кантората на адвоката, в адвокатското възнаграждение не се
включват сумите за пътни разходи и престой, като аргумент в тази насока се
черпи и от чл. 2 ал.8 от Наредбата №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. По същество на отправената молба настоящия съдебен
състав намира, че актуално е и Решение №832/12.08.1955 г. на ВКС по Гр.
дело №3010/1955 г. на Второ гражданско отделение на ВКС, чието виждане е,
че пътните разходи не са възнаграждение на ангажирания адвокат и затова не
следва да се присъждат в полза на страната, която ги е направила и в полза,
на която делото е решено. Разходите по ангажираната защита се свеждат до
възнаграждението, което е платено за един адвокат. В този смисъл
последователно е проведено и законодателното разрешение по въпроса. В тази
насока е чл. 143 ал. 3 от АПК и чл. 189 ал.4 от НПК, поради което и искането
на адв. К. К. за присъждане на пътни разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи и следното:
Тълкуването на понятието съдебни разноски, съобразно нормите на чл.143 от
АПК и чл.78 и сл. от ГПК, води до извод, че под разноски в процеса следва да
се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във
връзка с извършването на определени процесуални действия – депозити за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за
извършване на оглед и други подобни, т.е. разноски са сумите, които страната
е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса,
докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и
техните процесуални представители по събиране на доказателствата –
изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори,
транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд,
дневни нощувки и др. подобни не представляват разноски по смисъла на
чл.143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на
23
отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния
административен съд, видно от постановяваните от него съдебни актове –
решение № 7087/18.05.2012г. по Адм.д. № 48/2011г., решение №
3568/13.03.2014г. по Адм.д.№ 2459/2013г., решение № 15209/19.11.2013г. по
Адм.д.№ 7308/2012г. и мн.др. В този смисъл претенцията за присъждане като
разноски на платените суми за пътуване и други такива не може да бъде
уважена.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени
от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая електронния фиш,
какъвто в конкретния случай е ОД на МВР гр. В.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение , установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 5569203/12.07.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
24