№ 60
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206653 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. И-И (подадена чрез адв. З.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-029170 от 27.03.2023г., издадено от Началник Група в Отдел
„Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя В. В. И-И на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
(шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на В. В. И-И са
отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на В. В. И-И се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Поради това се иска неговата отмяна. В жалбата И-И
признава, че е взела автомобила на И.Е.И., за да си свърши работа и тъй като моторното
превозно средство (МПС) било управлявано редовно, жалбоподателката не е допускала
възможността да не е заплатена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила. Поради това В. В. И-И отрича да е извършила деянието виновно, тъй като не е
знаела, че управляваният от нея автомобил е с прекратена регистрация. Доколкото и
собственикът на МПС не е знаел, че е прекратена регистрацията на автомобила,
жалбоподателката твърди, че не е действала и по непредпазливост. Претендира да е
положила дължимата грижа, за да се увери, че МПС е изрядно. Алтернативно В. В. И-И иска
случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С тези
1
аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление, както и да се присъдят
разноски в полза на жалбоподателя.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. В. И-И не се явява лично, но се
представлява от адв. З.. Същата в съдебно заседание на 04.10.2023г. посочва, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. З. заявява, че от събраните по делото
доказателства се установява, че деянието не е извършено виновно и не съставлява
административно нарушение. Поради това се иска съдът да отмени Наказателното
постановление като незаконосъобразно, както и да присъди на жалбоподателя разноски за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***“ с рег. № **** е собственост на И.Е.И.. Поради липса на данни за
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за този
автомобил от Гаранционен фонд изпратили на 30.09.2022г. до И.Е.И. Уведомление №
001722 от 25.09.2022г. Това Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, обаче, няма данни да е
било получено на Иванов. Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили на 24.10.2022г.
към МВР уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването от Гаранционен фонд било получено в
ОПП – СДВР по електронен път и въз основа на него на 25.10.2022г. била прекратена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № **** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ,
но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен от ОПП - СДВР.
Майката на И.Е.И. предоставила за послужване лек автомобил „***“ с рег. № **** на
жалбоподателката. На 14.12.2022г. около 05.00 часа докато В. В. И-И управлявала този
автомобил в гр. София по ул. „Димитър Гушанов“ № 15, с посока на движение от ул.
„Железопътна“ към ул. „София“, била спряна за полицейска проверка, в хода на която се
установило, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от
25.10.2022г. Поради това полицай И. Л. (в присъствието на своя колега К.И.) съставил на В.
В. И-И Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД с бланков №
411887 от 14.12.2022г. – за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен
на В. В. И-И срещу подпис на 14.12.2022г.
След като на 14.12.2022г. В. В. И-И разбрала, че автомобилът няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, с това обстоятелство бил запознат и собственикът
на МПС-то. Още същия ден били предприети действия по сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила и на 14.12.2022г. била служебно възстановена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № **** след уведомление от Гаранционен фонд
за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което било направено и
2
съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 43330-1851 от 10.01.2023г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на
02 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на
14.12.2022г. на територията на 02 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК.
Поради това от ОПП – СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 02
РУ – СДВР, от където материалите били препратени към СРП. С Постановление на
прокурор от СРП от 10.03.2023г. (изведено в деловодството на СРП на 13.03.2023г.) е
отказано образуването на досъдебно производство по материалите, съдържащи се в пр. пр.
№ 13649/2023г. на СРП. Прокурорският акт, ведно с преписката, били изпратени по
компетентност на ОПП – СДВР.
На 27.03.2023г. Г.Б. – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 22-4332-029170, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на В. В. И-И са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на В.
В. И-И са отнети и 10 контролни точки.
В. В. И-И получила препис от това Наказателно постановление на 19.04.2023г. и на
03.05.2023г. подала жалба срещу него чрез ОПП – СДВР до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : свидетелство за регистрация на МПС – част I; писмо
от ОПП – СДВР до 02 РУ – СДВР за връчване на НП; писмо от 02 РУ – СДВР до ОПП –
СДВР с рег. № 226р-17021 от 21.04.2023г.; справка картон на водача; Заповед № 513з-4576
от 01.06.2022г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; Постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство от 10.03.2023г.; писмо от СРП с вх. № 181980 от
26.06.2023г. (с приложени Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
от 10.03.2023г., писмо с рег. № 43330-1851 от 10.01.2023г. до Началника на 02 РУ – СДВР,
АУАН Серия АД с бл. № 411887 от 14.12.2022г., справка за регистрации на МПС с рег. №
****, справка за собствеността на МПС с рег. № ****, справка картон на водача, писмо от
ОПП – СДВР с рег. № 4332р-13644/2023г.), писмо от ОПП – СДВР с вх. № 189583 от
03.07.2023г. (с приложени справка за регистрации на МПС с рег. № **** и справки за
собствеността на МПС с рег. № ****); писма от Гаранционен фонд с вх. № 192627 от
05.07.2023г., с вх. № 192620 от 05.07.2023г. и с вх. № 211700 от 25.07.2023г. (с приложени
Уведомление № 001722/25.09.2022г. по чл.574, ал.10 от КЗ, справка за изпратени писма от
Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № **** и справка от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на
МПС с рег. № ****), както и показанията на свидетелите Л. и И..
Предоставените от СРП с писмо вх. № 181980 от 26.06.2023г. писмени документи
(подробно цитирани по-горе и приложени на лист 27 и лист 29-36 от делото) следва да се
3
кредитират от съда, тъй като са достоверни, обективни и взаимно се допълват.
Констатациите от АУАН Серия АД с бл. № 411887 от 14.12.2022г. (приложен на лист 30 от
делото) касателно собственика на МПС-то и прекратената регистрация на автомобила
намират опора в свидетелството за регистрация на МПС – част I, справките за регистрации
на МПС с рег. № **** и за собствеността на МПС с рег. № ****, както и в справката от
базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС с рег. № ****. Поради това съдът кредитира Акта. Писмото с рег. №
43330-1851 от 10.01.2023г. до Началника на 02 РУ – СДВР (приложено на лист 29 от делото)
намира опора в АУАН Серия АД с бл. № 411887 от 14.12.2022г., както и в Постановлението
за отказ от образуване на досъдебно производство от 10.03.2023г. Поради това СРС
кредитира и това писмено доказателство и съответно приема, че на 14.12.2022г. на В. В. И-
И е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но поради твърдения за
съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е
била изпратена от ОПП – СДВР на 02 РУ – СДВР.
Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 10.03.2023г.
(приложено на лист 16 и лист 27 от делото) е официален документ, издаден от държавен
орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради
това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 13649/2023г. по
описа на СРП, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора да
образува досъдебно производство.
Приложените на лист 9, лист 31, лист 32, лист 33, лист 35, лист 36, лист 39 и лист 40-
42 от делото справки, както и приложеното на лист 6 от делото свидетелство за регистрация
на МПС – част I са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справките за
регистрации на МПС с рег. № **** и за собствеността на МПС с рег. № ****, както и
свидетелството за регистрация на МПС – част I намират опора в справката от базата данни
на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“
на МПС с рег. № ****. Поради това СРС се доверява напълно на тези писмени
доказателства. От справка картон на водача се установява, че жалбоподателят е имал и други
предишни нарушения по ЗДвП, а от справките на лист 32, лист 36, лист 41 и лист 42 от
делото, както и от приложеното на лист 6 от делото свидетелство за регистрация на МПС –
част I се доказва, че лек автомобил „***“ с рег. № **** е собственост на И.Е.И.. От
справките за регистрации на МПС с рег. № **** се доказва, че регистрацията на лек
автомобил „***“ с рег. № **** е била служебно прекратена на 25.10.2022г. и е била
възстановена на 14.12.2022г. В тази връзка справките на лист 31, лист 35 и лист 39 намират
опора и в приложените по делото справки за изпратени писма от Гаранционен фонд към
собственика на МПС с рег. № **** и от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № ****.
Приложените на лист 34 и лист 38 от делото писма от ОПП – СДВР са обективни и
достоверни писмени доказателства, които имат доказателствена сила за посочените в тях
4
обстоятелства. Освен това отразеното в тези писма намира опора в справката за регистрации
на МПС с рег. № ****, справката от базата данни на информационен център към
Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** и
справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. № ****.
Поради това и доколкото писмото на ОПП – СДВР с вх. № 189583 от 03.07.2023г. не се
опровергава от нито едно, събрано по делото доказателство, СРС го кредитира и приема за
доказано, че от ОПП – СДВР не са уведомили собственика на автомобила, че е прекратена
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповед №
513з-4576 от 01.06.2022г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. От Заповед № 513з-4576 от
01.06.2022г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. 1.3.3. от Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи следва, че И. Л. е имал правомощието да
съставя АУАН. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи и Акта за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. се налага изводът, че Гергана
Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно –
наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на
основание точка 3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи е имала правомощието да издава Наказателни постановления, включително и
процесното НП. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са
издадени от компетентни за това лица.
Писмата на лист 7 и лист 8 от делото също са обективни, достоверни и еднопосочни.
Поради това и доколкото не се опровергават от останалите доказателства, съдът дава вяра и
на тях.
Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ с № 001722/25.09.2022г. се явява
информативно, относимо, достоверно и обективно писмено доказателство, което намира
опора и в справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с
рег. № ****. Поради това СРС кредитира писмените доказателства, приложени на лист 45,
лист 52 и лист 73 от делото. От тях се установява, че е имало изпратено на 30.09.2022г.
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ до собственика на автомобила, но не и че същото е било
връчено на И.Е.И.. Справките за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на
МПС с рег. № **** и от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** са обективни и достоверни
писмени доказателства. Те намират опора, както помежду си, така и в справките за
регистрации на МПС с рег. № ****, писмата от ОПП – СДВР на лист 34 и лист 38 от делото
и АУАН. Поради това СРС дава вяра на справките, приложени към писмата от Гаранционен
фонд с вх. № 192627 от 05.07.2023г., с вх. № 192620 от 05.07.2023г. и с вх. № 211700 от
25.07.2023г. От справките се доказва, че Гаранционен фонд е изпратил уведомление към
5
МВР на 24.10.2022г., в резултат на което на 25.10.2022г. е била служебно прекратена
регистрацията на МПС с рег. № ****. От съвкупната преценка на кредитираните по-горе
доказателства се установява, че на 30.09.2022г. е изпратено Уведомление към собственика
на МПС с рег. № ****, на 24.10.2022г. Гаранционен фонд е изпратил уведомление и към
МВР, а на 25.10.2022г. е била служебно прекратена регистрацията на автомобила, след
което - на 14.12.2022г. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за същото МПС.
Писмата от Гаранционен фонд с вх. № 192627 от 05.07.2023г., с вх. № 192620 от
05.07.2023г. и с вх. № 211700 от 25.07.2023г. (на лист 44, лист 49 и лист 69 от делото) са
придружителни писма. Те не следва да се кредитират от съда, тъй като не съдържат
обективна информация. От тях внимание заслужава писмото с вх. № 211700 от 25.07.2023г.
доколкото в него се съдържат разсъждения за приложението на закона, които обаче не се
споделят от този съдебен състав. Редно е да се посочи, че чл.574, ал.10 от КЗ изисква от
Гаранционен фонд да уведоми, а не само да изпрати на собственика на МПС-то информация,
че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била
прекратена и не е подновена. Освен това законът дава срок от 14 дни на собственика на
МПС-то да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка. Ако собственикът на МПС-то не е получил Уведомлението от
Гаранционен фонд той няма как да узнае, че за него е започнал да тече 14-дневният срок по
чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ едва когато този 14-дневен срок по
чл.574, ал.10 от КЗ изтече и не са били предоставени доказателства за сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният
фонд следва да уведоми компетентните органи (МВР), че следва да се прекрати
регистрацията на МПС-то. Поради това този състав на СРС приема, че Уведомлението по
чл.574, ал.10 от КЗ трябва да е достигнало до знанието на собственика на МПС-то и без то
да е връчено – в случая на И.Е.И. – няма как да се предприемат действия от страна на
Гаранционен фонд по информиране на ОПП – СДВР, а съответно и от тях за прекратяване
на регистрацията на автомобила. Именно поради това СРС отказва да кредитира писмото на
Гаранционен фонд, приложено на лист 69 от делото, тъй като съдържанието му се явява
предубедено и едностранчиво.
Показанията на свидетеля Л. са неинформативни спрямо процесното нарушение, тъй
като той няма съхранен спомен относно проверката на лек автомобил „***“. Това би могло
да бъде оправдано с обема и естеството на работа на св. И. Л.. Въпреки това, обаче, от
разпита на този свидетел се установява, че чрез справка с дежурната част на 02 РУ – СДВР и
системата на ОПП – СДВР полицаите получават информация дали дадено МПС има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, респ. дали е с прекратена регистрация. В тази част
показанията на св. Л. касаят принципно как се извършва проверка и доколкото звучат
непредубедено, достоверно и намират опора в справките, приложени по делото, СРС
кредитира думите на св. Л. относно посочените тук обстоятелства. В останалата част
(касателно доказване на елементи от фактическия състав на конкретното нарушение)
показанията на този свидетел се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави
6
в основата на фактическите и правните си изводи.
Показанията на свидетелката Снежанка И. звучат достоверно, логично и доколкото
намират опора в приложените по делото справки за собствеността на МПС с рег. № ****,
свидетелство за регистрация на МПС – част I и АУАН Серия АД с бл. № 411887 от
14.12.2022г., а същевременно не се опровергават от останалите, събрани по делото
доказателства (вкл. и предвид направения по-горе анализ на доказателствата, представени от
Гаранционен фонд), настоящият съдебен състав прие, че следва да кредитира показанията на
св. И..
Приложената на лист 28 от делото Докладна записка и писмените сведения на лист
37 от делото следва да останат извън доказателствената маса, която подлежи на анализ, тъй
като те не представляват писмени доказателства. Доколкото съдържат свидетелски
показания, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, тези
документи не са нито гласни, нито писмени доказателства. Съдебният състав приема, че
въпросните документи са били изготвени в хода на проверката, протекла в СРП, но не
подлага тяхното съдържание на анализ, тъй като приема, че чрез писмените сведения и
Докладната записка не може да се приобщава по реда на НПК съдържащата се в тях
информация, още повече, че тези документи са били изготвени в хода на едно друго
производство, различно от настоящото. Освен това трайно установената съдебна практика
(Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и
други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и
съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване
авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи
на анализ Докладната записка на лист 28 от делото и писменото сведение на лист 37 от
делото.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС прие следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка).
Доколкото след съставянето на АУАН на 14.12.2022г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 02 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
13649/2023г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ
от образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. компетентност на актосъставителя и срокове за съставяне на
АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че
7
обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поради това не е
необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, дали съдържа реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН, дали са изпълнени изискванията
на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, вкл. и дали е издаден от компетентно лице, тъй като и без Акт –
при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се образува
административно-наказателно производство.
За пълнота следва да се отбележи, че АУАН Серия АД с бл. № 411887 от 14.12.2022г.
е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от него и от актосъставителя. От
съставянето на Акта до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца. Датата на
съставяне на Акта съвпада с датата на извършване на твърдяното нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП и установяването на дееца. Налице са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН.
Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е описано в Акта и в НП по ясен и разбираем
начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно се ангажира
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, посочено е, че В.
В. И-И е управлявала МПС-то, изписана е посоката на движение на автомобила, същият е
индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е и от коя дата.
Изрично в НП е отбелязано, че изпълнителното деяние на нарушението се състои в това, че
деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, т.е. МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред. Поради това може да се приеме, че има съответствие
между фактическото и цифровото описание на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП в
обжалваното НП. Според настоящия съдебен състав датата на извършване на нарушението е
ясно посочена и това е датата на твърдяното управление на автомобила с прекратената
регистрация – 14.12.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в
движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само наличието на прекратена
регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на винетка/ не е
достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
превозното средство не се движи. Естеството на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
показва, че то може да бъде реализирано в момента и на датата, на която са осъществени
всички елементи от фактическия състав на това нарушение. В случая тези елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП са налични като реквизити
в НП. Дали е доказано тяхното извършване е въпрос по съществото на спора, който ще бъде
8
обсъден по-долу.
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая не са допуснати
процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са
ограничени правата на В. В. И-И да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и
спорът следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че В. В. И-И е привела в движение превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е
било регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 14.12.2022г. около 05.00 часа лек
автомобил „***“ с рег. № **** е бил управляван от В. В. И-И в гр. София по ул. „Димитър
Гущанов“ № 15, с посока на движение от ул. „Железопътна“ към ул. „София“. В подкрепа на
този фактически извод е АУАН. Освен това В. В. И-И не отрича да е управлявала МПС-то
на процесните място, дата и час. В подкрепа на този извод са и показанията на св. И.. На
следващо място - от съвкупната преценка на АУАН, справките за регистрации на МПС с
рег. № ****, за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственика на МПС с рег. №
**** и от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС с рег. № **** се установява, че към процесната дата и
час (14.12.2022г. – 05:00 часа) лек автомобил „***“ с рег. № **** е бил със служебно
прекратена регистрация. От съдържанието на писмата на лист 34 и лист 38 от делото, както
и от цитираните по-горе справки, съдът достига до извода, че по електронен път е било
получено в ОПП – СДВР уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът няма
застраховка „Гражданска отговорност“ и въз основа на това уведомление на 25.10.2022г. е
била прекратена служебно регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № **** на 25.10.2022г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на
основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОПП – СДВР да получат
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че
автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо да се уведоми и
собственикът на превозното средство. В случая от писмо на ОПП – СДВР с вх. № 189583 от
03.07.2023г. се доказва, че собственикът на МПС с рег. № **** не е бил уведомен. Липсата
на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от
ЗДвП не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с
прекратена регистрация на 25.10.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с
изискванията на закона. Това на свой ред означава, че щом незаконосъобразно е била
прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил
уведомен собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не
са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък
следва, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140,
9
ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
В допълнение на изложеното по-горе следва да се посочи, че по делото не е доказано
собственикът на автомобила да е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 от КЗ от
Гаранционен фонд - доколкото не се установи Уведомление с № 001722/25.09.2022г.,
изпратено на 30.09.2022г., да е получено от И.Е.И. и съответно за него да е започнал да тече
14-дневният срок за представяне на доказателства за наличие на сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради това не е доказано да са
били изпълнени и предпоставките за изпращане на уведомление по чл.574, ал.11 от КЗ от
Гаранционния фонд към МВР, от където пък следва, че не са били налице и предпоставките
за служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС на основание чл.18, т.2, вр.
чл.18б, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила не се установи да е знаел преди 14.12.2022г., че е
служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № ****, от където да може да се изведе,
че и ползвателят на МПС-то е имал знание, че автомобилът е с прекратена по служебен път
регистрация.
Водим от посоченото по-горе съдът прие, че административно – наказателното
обвинение за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП срещу В. В. И-И не е доказано от
обективна и субективна страна. Това означава, че не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС. Поради това обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено поради недоказаност на
конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. З. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, СРС следва да осъди въззиваемата страна да заплати на
жалбоподателя направените от И-И разноски за адвокат. За пълнота следва да се посочи, че в
хода на производството пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна не е
10
направила възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Поради
това и доколкото настоящото производство е административно – наказателно и
жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в
производството пред СРС, то, с оглед изхода на спора, в случая СДВР (като разпоредител с
бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде осъдена да
заплати на В. В. И-И сумата от 500 лева за направени от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение пред СРС – съгласно приложените на лист 15 и лист 79 от
делото договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че жалбоподателят е
платил на адв. З. възнаграждение един път в размер на 200 лева и втори път в размер на 300
лева, т.е. общо 500 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева (както в
случая – 200 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева.
Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. З. в случая е над тази сума, а именно 500
лева. Въпреки това, доколкото няма изрично направено възражение по смисъла на чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, съдът не може да присъди по-нисък размер от действително направения за
разноски за адвокат на жалбоподателя и следователно СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на В. В. И-И за направени от нея по делото разноски за адвокат сумата от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-029170 от 27.03.2023г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на В. В. И-И са наложени „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест)
месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й отнети и 10
контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. В. И-И с
ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11