Решение по дело №3944/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …..

гр. София, 13.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

     мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 3944 по описа на съда за 2021 година.

 

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците по иска К.Б.А. и В.Б.А., чрез адв. С.Г., и Л.В.А., чрез адв. П.Х., срещу решение № 20047660 от 19.02.2021 г. по гр.д. № 52819/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, както следва:

К.Б.А. и В.Б.А., чрез адв. С.Г., обжалват решението в частите, с които по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат на „Т.С.“ ЕАД, при условията на разделност, всеки от тях по 1/6, от следните сумите: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – от сумата 468,06 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************************и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – от сумата 90 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33678/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав;

Л.В.А., чрез адв. П.Х., обжалва решението, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че същата дължи на „Т.С.“ ЕАД, при условията на разделност, 4/6 от следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – от сумата 468,06 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************************и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – от сумата 90 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33678/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав.

С жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото не е доказано ответниците да са собственици или ползватели на процесния имот, поради което нямат качеството на потребители на топлинна енергия за същия, че заплащането на услугата дялово разпределение се дължи не на ищцовото дружество, а на дружеството, извършващо тази услуга. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се твърди, че ответниците не са изпаднали в забава, поради липса на отправена от ищеца покана. В жалбата на Л.В.А. се твърди също, че ищецът не е доказал, че процесният имот е бил придобит от общия на ответниците наследодател в режим на съпружеска имуществена общност, поради което не може да се приеме, че делът на Л.А. от претендираните суми възлиза на 4/6. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С подадения от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД отговор на въззивната жалба се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Иска се да не бъдат присъждани адвокатски възнаграждения на насрещните страни, тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане, евентуално се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на същите.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи, при условията на разделност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, съответната част от призната с първоинстанционното решение сума от 468,06 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. топлинна енергия, и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, настоящият състав намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължило да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената на същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Т.С.“ ЕАД. Ответниците К.Б.А., В.Б.А. и Л.В.А. са собственици на процесния имот, видно от представения от Столична община – район „Красно село“ и приет като писмено доказателство по делото четлив вариант на договор за продажба на държавен жилищен имот от 01.08.1966 г., както и от удостоверение за наследници на Б.А.А. от 21.11.2019 г. Няма данни в исковия период друго лице да е било титуляр на вещното право на ползване на имота или да е бил ползвател на облигационно основание, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период (01.05.2018 г. - 30.10.2019 г.) са действали общите условия, публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът – ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост,  услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая, видно от протокол от 01.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици на ************, находящ се в гр. София, ж.к. „************“, за извършване на услугата дялово разпределение е избрано дружеството „Б.“ ООД, а видно от договор № 2000/23.09.2002 г. етажната собственост е възложила на „Б.“ ООД монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция; обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия; месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон; изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. Видно от договор от 08.07.2011 г. „Т.С.“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, доводите на въззивниците, че заплащането на услугата дялово разпределение се дължи не на ищцовото дружество, а на дружеството, извършващо тази услуга, са неоснователни.

Налице е изправност на ищеца. От представените по делото съобщение към фактура 0 **********/ 31.07.2018 г., и извлечение от сметка за аб. № **********, че за процесния имот, в процесния период, е било доставено твърдяното количество топлинна енергия и е била извършвана услугата дялово разпределение. Тяхната стойност е 468,06 лв.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.

Горното налага извод за дължимост от ответниците по иска, при условията на разделност, общо на сумата 468,06 лв., включваща 450,63 лв. - цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. топлинна енергия, и 17,43 лв. - цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение в ап. 82, находящ се в гр. София, ж.к. „************– Борово“, ************, ет. 4.

По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделност обезщетение за забавено плащане в периода 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г. на дължимите суми за цена на доставена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. топлинна енергия и на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат в условията на разделност обезщетение за забавено плащане в периода 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г. на дължимите суми за цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение съдът намира следното:

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на цената на услугата дялово разпределение е неоснователен. В общите условия не е предвиден срок за плащане на цената за услугата за дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а по делото липсват данни покана да е отправяна преди предявяване на иска.

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане на цената на доставената топлинна енергия е основателен. В процесния период между страните са действали ОУ от 2016 г., според чл. 33, ал. 4 от които продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени.

Неоснователен е доводът на въззивниците, че не са изпаднали в забава, поради липса на отправена от ищеца покана. Изпадането на длъжника в забава в случая не е обусловено от такава покана, а от изтичане на посочения в чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2 ОУ от 2016 г. 45-дневен срок.

Обезщетението за забавено плащане в периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г. на месечните дължими за топлинна енергия вноски на стойност 450,63 лв. възлиза на 92,14 лв., поради което първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на разделност, общо сумата 90 лв.

Възраженията на ответниците, направени в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземанията на ищеца, са неоснователни. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.07.2020 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл нито за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., нито за вземанията за цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., нито за вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г.

Настоящият състав намира за основателно оплакването на въззивницата Л.В.А., че припадащата й се част от задължението й за заплащане на признатите за дължими суми не възлиза на 4/6, тъй като ищецът не е доказал, че процесният имот е бил придобит от общия на ответниците наследодател Б.А.А. по време на брака му с Л.А., в режим на съпружеска имуществена общност. Ответницата е изложила този свой довод още с отговора на искова молба, поради което същият не е преклудиран. Ищецът не е доказал твърдението си, че процесният имот е придобит възмездно от Б.А. по време на брака му с Л.А.. По делото няма данни за датата на сключване на гражданския брак, поради което не би могла да се приложи презумпцията на чл. 21, ал. 3, вр. ал. 1, вр. § 4 СК. Ето защо приложение в случая намира разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН, според която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно ответницата Л.А. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД 1/3 от процесните суми, а не както е приел районният съд – 4/6 от процесните суми. Първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е признато, че ищецът има вземания към същата в размери над 1/3 до 4/6 от общо дължимите суми.

С оглед диспозитивното начало по отношение на ответниците К.Б.А. и В.Б.А. следва да бъде прието за установено, че същите дължат по 1/6 всеки от тях от общо дължимите на „Т.С.“ ЕАД суми (каквато е заявената от дружеството претенция), въпреки че припадащата им се част от задължението им за заплащане на признатите за дължими суми възлиза на по 1/3 за всеки (чл. 9, ал. 1 ЗН).

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че Л.В.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД, при условията на разделност: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата над 156,02 лв. (1/3 от 468,06 лв.) до признатата за дължима сума 324,04 лв. (4/6 от 468,06 лв.), представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************************и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата над 30 лв. (1/3 от 90 лв.) до призната за дължима сума 60 лв. (4/6 от 90 лв.) обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33678/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав.

В останалите обжалвани части решението ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на Л.А. 44 % от разноските, направени пред двете инстанции и в заповедното производство, съответно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата 700,44 лв. (44% от 1250,80 лв.), включваща платени адвокатски възнаграждения и държавна такса за въззивната жалба. Неоснователно е възражението на въззиваемата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 68 от 2020 г.). На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 20047660 от 19.02.2021 г. по гр.д. № 52819/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че Л.В.А. дължи на „Т.С.“ ЕАД, при условията на разделност: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата над 156,02 лв. (1/3 от 468,06 лв.) до признатата за дължима сума 324,04 лв. (4/6 от 468,06 лв.), представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************************и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата над 30 лв. (1/3 от 90 лв.) до призната за дължима сума 60 лв. (4/6 от 90 лв.) обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33678/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване за установено, че Л.В.А. дължи на дружеството, при условията на разделност: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – сумата над 156,02 лв. (1/3 от 468,06 лв.) до 324,04 лв. (4/6 от 468,06 лв.), представляваща цена на доставена за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************************и цена на извършена в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата над 30 лв. (1/3 от 90 лв.) до 60 лв. (4/6 от 90 лв.) обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 16.07.2018 г. до 21.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33678/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047660 от 19.02.2021 г. по гр.д. № 52819/2020 г. на СРС, ГО, 76 състав, в останалите обжалвани части.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л.В.А., ЕГН **********, сумата 700,44 лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Л.В.А., ЕГН **********, К.Б.А., ЕГН **********, и В.Б.А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, с ЕИК ********, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

           2.