Р Е Ш Е Н И Е
№ 1151
гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и
деветнадесета годна, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
2471/2019г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Пан 2018“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 395123- F428943 от 08.01.2019г.,
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Пан 2018“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция
в размер от 200 / двеста / лв.
В жалбата се сочи, че дружеството
действително е депозирало годишния финансов отчет за 2017г. на дата
09.10.2018г.- тоест, след изтичане на законоустановения срок. Излагат се
аргументи в насока маловажност на процесния случай. Акцентира се върху
обстоятелството, че дружеството е регистрирано на 04.09.2017г. Стартирането на
дейността и организацията му е отнело време и усилия, като при така създалите
се затруднения, управителният орган на дружеството е пропуснал да депозира в
срок годишния финансов отчет за 2017г. Изтъква се, че нарушението е извършено
за пръв път. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В проведеното открито съдебно заседание,
дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален
представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-
гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител, оспорва
жалбата. Противопоставя се на изложените от жалбоподателя доводи в жалбата.
Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок,
произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен
контрол по съдебен ред.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ-
610/ 03.07.2018г. на Министъра на финансите. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и
чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са
налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН- нарушението е установено от органите
на приходната администрация на дата 07.08.2018г., АУАН е съставен на
22.10.2018г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на
08.01.2019г.
Съдът счита за нужно да акцентира
и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината,
за която не е подаден ГФО (2017г.), както и времевият интервал, в който това е
следвало да бъде сторено- до 30- ти юни на годината, следваща отчетната ( в
случая- 02.07.2018г., доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени
дни). Посочена е по ясен и недвусмислен начин и датата, на която е извършено
нарушението, а именно- 03.07.2016г.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Пан 2018“ ЕООД е
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец по
смисъла на Търговския закон. Вписан управител на дружеството е лицето В.А.П.. Предвид
това, за дружеството възниква задължение да публикува годишния си финансов
отчет за всяка отчетна година. „Пан 2018“ ЕООД не е представило за публикуване
в Търговския регистър при Агенция по
вписванията годишния финансов отчет за 2017г. в установения законов срок, а
именно- до 30 юни на годината, следваща отчетния период- тоест до 02.07.2018г.
( доколкото 30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни). Дружеството „Пан
2018“ ЕООД е извършвало търговска дейност през отчетната 2017г., за което е
подало в ТД на НАП- гр. Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И0587434/ 29.03.2018г. Съобразно
изложеното в декларацията за 2017г.,
дружеството е реализирало приходи в размер на 2718, 62 лв.,
сторило е разходи в размер на 2518, 47лв., като отразената счетоводна печалба е
200, 15 лв. Изяснява се и че на дата 09.10.2018г, ГФО на дружеството на 2017г.
е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при
Агенция по вписванията. Нарушението е установено при извършена проверка от
служители към ТД на НАП- Пловдив по повод на писмо изх. № 20- 00- 149/
17.08.2018г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП- Пловдив с вх. № 04- 01- 1347/
17.08.2018г. Изпратена е покана до „Пан 2018“ ЕООД, като на 22.10.2018г. е
съставен АУАН № F428943 в присъствието на управителя на дружеството- В.А.П.. АУАН е
предявен на управителя на дружеството, той се е запознал със съдържанието му и
го е подписал.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел- С.И.Р. ( л. 16- гръб). В рамките на проведения
разпит, свидетелят изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания
по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Описаната и възприета по делото фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени
доказателства- писмена покана до „ПАН 2018“ ЕООД за явяване за съставяне на
АУАН; АУАН бл. № F428943 от 22.10.2018г.; ГДД по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И0587434 от 29.03.2018г.
Следва да се посочи и че в
депозираната от „ПАН 2018“ ЕООД жалба, не се оспорват възприетите и
впоследствие отразени в АУАН и НП фактически констатации на актосъставителя и
на наказващия орган.
От правна страна:
При така изяснената фактическа
обстановка съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел,
че от обективна страна, дружеството- жалбоподател е осъществило всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1,
т. 1. Закон за счетоводството. Съгласно цитираната норма, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по
смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Безспорно е, че в процесния случай
се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ЕООД“, регистрирано
като търговец по смисъла на Търговския закон. Именно и предвид това, за „ПАН
2018“ ЕООД се е породило и правното задължение ежегодно да публикува своя
финансов отчет. Действително, нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2, изр. „първо“ ЗСч.
предвижда, че предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния
период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър годишен
финансов отчет. Чл. 38, ал. 9, изр. 2-ро ЗСч. повелява, че това обстоятелство
се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата
година. Същевременно, § 1, т. 30 от ЗСч. пояснява за кои предприятия се отнася изключението,
разписано в чл. 38, ал. 9, изр. 1- во, а именно: „предприятия, които не са
осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които
едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са
извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период
не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали
дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са
осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
В конкретния случай се установява,
че „ПАН 2018“ ЕООД не попада в изключението от общото правило, тъй като не
отговаря на цитираните по- горе критерии. От приобщената по делото ГДД по чл.
92 ЗКПО за отчетната 2017г. се изяснява, че дружеството е регистрирало печалба
в размер от 2718, 62 лв. Това е ясен показател, че „ПАН 2018“ ЕООД е извършвало
дейност през отчетната 2017г., като е доставяло възмездно стоки и/или услуги до
трети лица, съконтрагенти на дружеството. Всяка една икономическа и търговска
дейност по необходимост е свързана с определени приходи и разходи за съответния
период, което обстоятелство е намерило и своето надлежно отражение в подадената
годишна данъчна декларация.
Именно предвид гореизложеното, то
за дружеството „ПАН 2018“ ЕООД се е породило задължение да публикува годишен
финансов отчет за 2017г. до 30 юни на годината, следваща отчетния период-
тоест, до 30.06.2018г. Правилно в атакуваното НП е отбелязано, че доколкото
30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни, то последният възможен ден, в
който е следвало да бъде подаден за публикуване ГФО, без това да влече
неблагоприятни последици за дружеството, е бил 02.07.2018г. Тоест, считано
03.07.2018г., жалбоподателят е в просрочие и с бездействието си е консумирал
състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
По размера на наказанието:
Правилно
административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна
норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч. Законосъобразно е определена и имуществената
санкция, която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум-
200лв. Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни,
дружеството- жалбоподател да е извършвало други нарушения по смисъла на ЗСч.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за
нарушение от този вид- възникналото за дружеството-
жалбоподател задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в установения в
закона срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по
себе си не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Както
бе посочено и по- горе, това обстоятелство е отчетено при индивидуализиране на
наказанието и е наложена имуществена санкция в минимален размер. Следва да се
посочи и че задължението, въведено с нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
охранява отношенията, свързани с точното, своевременно и прозрачно отчитане на
финансовата дейност на търговските дружества. Цитираната норма защитава
интересите не само на фиска, но и на всички трети лица- съконтрагенти и/или
кредитори на юридическото лице и има за цел да сведе до знанието им конкретното
финансово състояние на дружеството, за което възниква задължение за обявяване
на ГФО.
Предвид изложеното, атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 395123- F428943 от 08.01.2019г.,
издадено oт
Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл.
38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на „Пан 2018“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция
в размер от 200 / двеста / лв.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по
реда на гл. XII-та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.