РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200479 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от Д. И. Д. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. З. К. – АК-Хасково, с посочен съдебен адрес: гр. ****************
срещу Наказателно постановление № 22-0769-003077/24.11.2022 г., издадено от Началник на
група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че нарушението не е извършено виновно от жалбоподателя. Счита се, че не са
събрани доказателства за това, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена,
както и че собственикът е бил надлежно информиран за това. Допълва се, че автомобилът на
жалбоподателя е бил паркиран по време на проверката, а не в движение.
С разпореждането си за насрочване на основание чл. 79б, ал. 2, вр. с 63г ЗАНН съдът
е прекратил производството по делото, в частта относно наложеното на жалбоподател
наказание „Глоба“, доколкото е констатирал, че на 06.01.2023 г. жалбоподателят е заплатил
сумата от 160 лева - 80% от наложената с процесното НП глоба. Разпореждането е било
надлежно връчено на страните и е влязло в сила на 18.02.2023 г., като след тази дата
предмет на делото, съгласно повелята на чл. 79б, ал. 3 ЗАНН е останало само наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което и проверката на
съда се разпростира само в тази част.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.
К. – АК – Хасково, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея
доводи, които допълват и развиват. Молят за отмяна на НП в частта, предмет на съдебен
1
контрол.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас се представлява от надлежно упълномощен представител – юрисконсулт Ж., която
счита, че жалбата е неоснователна и НП, в обжалваната част, следва да се потвърди. В
писмено становище юрк. Ж. развива съображенията си, като достига до извод, че НП е
правилно и законосъобразно, поради което и санкционният акт следва да се потвърди.
Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 7) НП е връчено на
жалбоподателя на 06.01.2023 г., а жалбата е депозирана на 18.01.2023 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че В ЧАСТТА относно наложеното наказание „Лишаване от право“ е
процесуално допустима. Разгледана по същество в тази част жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.03.2022 г., около 22.25 часа св. Х. Х. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“
бил изпратен в ************** по сигнал за паркирано МПС, което пречи на другите
участници в движението. При пристигане на място той установил, че се касае за л.а.
„Крайслер Вояджър“ с рег. № ************Чрез дежурната част била осъществена връзка
със собственика на автомобила – жалбоподателят Д., който се явил при автомобила си и по
разпореждане на полицейските служители го преместил, за да не пречи на другите
участници в движението. Докато жалбоподателят премествал автомобила си, св. Х. му
извършил проверка, при която констатирал, че автомобилът е със служебно прекратена на
09.03.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
За констатираното на място Х. съставил АУАН бл. № 145110/11.03.2022 г., като
посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
получил препис от него, без да направи възражения.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
05.09.2022 г. (л. 10) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 24.11.2022 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая и решил, че с действията си Д. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание
2
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния
автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно
прекратена, както и че го е управлявал не по собствено желание, а по разпореждане на
полицейските служители.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, която към дата 24.11.2022 г. е била
оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
3
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл.18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП -
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал.2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 09.03.2022
г., но за това действие към 11.03.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила (видно
от приложената на л. 14 докладна записка). Следователно при извършеното служебно
прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал. 11 да изиска и получи
регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на водача, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича най-малко от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от
закона не е скрепено с точно определен срок.
Оттук следва, че не може да се очаква от водача да е могъл да предполага, че
регистрацията е действително прекратена, както би било примерно в случая по чл. 143, ал.
15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили това
прекратяване. Видно от приложената на л. 30-31 справка се установява,че в случая
договорът за застраховка гражданската отговорност е изтекъл на 01.02.2022 г. и считано от
тази дата автомобилът е бил без валидна застраховка. Проверката е извършена от
служителите на Гаранционния фонд на 06.02.2022 г., писмото на фонда до Сектор „ПП“ е
изпратено по електронен път на 11.02.2022 г. , а самата регистрация е прекратена на
09.03.2022 г. – т.е. дори хипотетично да се приеме, че собственикът или ползвателят би
могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно регистрацията на
автомобила ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не може да се обоснове
извод, че той може да е наясно кога точно съответните органи ще решат да извършва (дали
въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд ще информира Сектор
„ПП“ и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят регистрацията на база на
това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична
база данни, в която собствениците на автомобили или водачите да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се е
случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на
11.03.2022 г. Д. е знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че
регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказа за образуване на ДП.
Както се приема в актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 1497/
15.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 1765/2021 г. на АдмС-Бургас : „липсата на уведомяване на
4
лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП…“ и Решение № 394/21.03.2022 г. по к. н. а. х. д № 41/2022 година на АдмС-Бургас:
„Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е
реализирано своевременно преди съставяне на АУАН, то не е изпълнен фактическият
състав на чл. 143, ал. 10 от ЗдвП. Следва да се отбележи, че регистрационните табели на
автомобила са били на предназначените за това места, поради което на водача не може
да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е
осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП…“.
В горепосочения смисъл са и - Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838
/ 2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени, но само В ЧАСТТА , относно наложеното наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, доколкото както вече стана
дума – в останалата си част НП е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол.
Между другото не може да се подмине и че в конкретния случай автомобилът не е
бил в движение, когато е било констатирано, че е с прекратена регистрация. Д. го е
преместил по нареждане на контролните органи, поради което и не може да се приеме, че с
изпълнението на тяхното разпореждане той е извършил нарушение.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003077/24.11.2022 г., издадено от
Началник на група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, В ЧАСТТА , с която за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Д. И. Д. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6