Разпореждане по дело №3527/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 44470
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110103527
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 44470
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103527 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 17479 от 23.01.2023г., подадена от В. М. П.
срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от
4869,59 лева, представляваща вземане по договор за потребителски кредит от 29.05.2017г.,
за което е образувано изпълнително дело № 20219190400150 по описа на ЧСИ Сийка
Анадолиева.
Съгласно исковата молба и молбата-уточнение от 13.03.2023г. ищецът основава иска
си на твърдението, че е заплатил процесната сума на 30.01.2019г., както и че давността за
вземането е изтекла към 2022г.
При извършената от съда служебна проверка за допустимост на предявения иск съдът
констатира, че същият е процесуално недопустим по следните съображения.
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, искът за оспорване на изпълняваното
материално право може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
хипотезата на издадена заповед за изпълнение, искът може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, т.е. след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото по аргумент от чл. 424, ал. 1
ГПК влизането в сила на заповедта за изпълнение има преклудиращ ефект по отношение на
възраженията, които длъжникът е могъл да наведе в рамките на срока за възражение. По-
късното релевиране на такива възражения е възможно единствено при наличието на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Съгласно задължителните
указания, дадени с т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
навеждането на твърдения за такива обстоятелства е от обуславящо значение за
допустимостта на иска.
От служебно изисканото за послужване ч.гр.д. № 47040/2020г. по описа на СРС, 68-ми
състав, по което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която е
образувано изп.д. № 20219190400150 на ЧСИ Сийка Анадолиева се установява, че за
процесното вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 04.11.2020г. Видно от приобщената по реда на чл. 418, ал. 5
ГПК покана за доброволно изпълнение с разписка за получаване, заповедта за изпълнение е
била връчена на ищеца В. М. П. на 06.06.2021г. и същият не е подал възражение срещу нея,
поради което заповедта е влязла в сила на 07.07.2021г.
При това положение и предвид посочената по-горе преклузия за оспорване на
1
вземането на основания, които длъжникът е могъл да изчерпи в срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение, ищецът не може да оспорва дължимостта на процесното вземане
поради твърдяното от него плащане 30.01.2019г. нито въз основа на погасителна давност,
текла към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая ищецът не твърди
наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са
могли да му бъдат известни до изтичане срока за подаване на възражение или с които не е
могъл да се снабди в същия срок, поради което искът не подлежи на разглеждане и по реда
на чл. 424 ГПК.
Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск е процесуално
недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 17479 от 23.01.2023г., подадена от В. М. П. срещу
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2