О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 382 05.12.2017г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на пети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа административно дело № 338 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК във вр. с чл. 285 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба от М.М.М. и Д.Н.К..
С
Определение №298/29.09.2017г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба,
подадена от Д.Н.К. и е прекратил производството в тази му част. Определението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С
Разпореждане от 11.09.2017г. съдът е оставил без движение исковата молба с
указания към М.М.М. за отстраняване на констатираните нередовности. На 19.10.2017г.
по делото е депозирана поправена искова молба с вх.№ 4206/19.10.2017г.,
подадена от адв.А.М., в качеството й на процесуален представител на М.М.М.,
назначена на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ. В допълнителната
искова молба се сочи, че исковата претенция на М.М. е за присъждане на
обезщетение в размер на 70000лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 24,
25 и 26.04.2017г. по времето на престоя му в Затвора гр.Стара Загора, следствие
от незаконосъобразни действия, извършени от служители на Затвора – Стара Загора,
уронващи човешкото му достойнство.
В
съответствие с така направеното уточнение съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на лишения
от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3 от същия
закон.
В
първоначалната си искова молба ищецът е посочил като съдебен адрес ***/. Във
връзка с изискана от съда от Началника на Затвора гр.Стара Загора справка за
осъденото лице М.М.М., по делото е постъпило писмо с изх.№ 1896/ 04.08.2017г.,
в което е посочено, че л.св.М.М.М. *** на 13.07.2017г.
В
представения от ответника Главна дикция „Изпълнение на наказанията” писмен
отговор на исковата молба, се прави изрично възражение относно местната
подсъдност на делото, като се твърди, че компетентен да разгледа предявения от М.М.М.
иск е Административен съд – Варна. Като
основание за това сочи обстоятелството, че ищецът е преведен за доизтърпяване
на наложеното наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Варна, считано от
13.07.2017г., поради което с оглед процесуална икономия и икономия на бюджетни
средства, свързани с разходите по неговото конвоиране от гр.Варна до гр.Стара
Загора за участие в съдебно заседание, а така също и наличните здравословни
проблеми на М., делото следва да бъде разгледано от съда по настоящия адрес на М.М.М..
Като
съобрази изложеното по-горе и постъпилите по делото доказателства, и като взе
предвид разпоредбите на АПК и ЗИНЗС, касаещи подсъдността на исковете по чл.284
от ЗИНЗС, съдът намира, че делото към настоящия момент е местно подсъдно на
Административен съд – Варна, по следните съображения:
Предявеният
иск е с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС. Съгласно чл.285, ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като в ал.2
местната подсъдност е уредена алтернативно – искът се разглежда от
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения, без да са предвидени критерии за превес на единия спрямо другия съд.
С
промяната на чл.133 от АПК
(изм. - ДВ, бр.104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014г.) и съгласно новата ал.5
от същия член, исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или
седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал.1-4. Т.е.
във всички случаи искът се предявява пред съда по адреса на ищеца, включително
и в хипотезата на предявен иск за обезщетение за вреди вследствие на
незаконосъобразни действия. В случая сме изправени именно пред такава хипотеза.
Нормата на чл.133, ал.5
от АПК се явява специална по отношение определяне на местната
подсъдност по предявени искове за обезщетения и, считано от 04.01.2014г., с нея
изрично е уредена подсъдността по такива искове. Следователно по силата на
цитираната разпоредба на чл.133, ал.5
от АПК, по който процесуален ред се разглеждат, исковете за
обезщетения са местно подсъдни на съответния административен съд по адреса
(местонахождението) на жалбоподателя, а в случая това е Административен съд
Варна.
Тъй като от
13.07.2017 г. местонахождението на ищеца е в Затвора гр.Варна (изрично
установено от писмото на Началника на Затвора гр.Стара Загора) и следователно
настоящият адрес на М.М.М. към настоящия момент е в гр.Варна, то компетентният
съд да разгледа предявения от М. иск, по правилата на местната подсъдност,
уредени в специалната разпоредба на чл.133, ал.5
от АПК, се явява Административен съд - Варна. Разглеждането на
делото от последния съд е мотивирано и от обстоятелството за процесуална
икономия и икономия на средства за бюджета на съдебната власт, тъй като при
желание на ищеца да присъства в откритите съдебни заседания той трябва да бъде
конвоиран от гр.Варна до гр.Стара Загора и обратно за всяко насрочено
заседание.
По тези
съображения образуваното съдебно производство по адм.д.№ 338/2017г по описа на
Административен съд Стара Загора следва да се прекрати и делото да се изпрати
по подсъдност на Административен съд -Варна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.135, ал.2
във връзка с ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д.№ 338/2017г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
ИЗПРАЩА
ПО ПОДСЪДНОСТ делото на Административен съд - Варна.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на страните, за сведение.
СЪДИЯ: