Р Е Ш Е Н И Е
София, 30.06.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 2585 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на реда на чл. 435,
ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, чрез адв. Г.С.срещу отказ на
ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20208380408187.
Частният жалбоподател излага, че вземанията на
взискателя, за които е образувано изпълнителното дело, са погасени чрез
прихващане на 12.11.2020 г., преди образуването му от съдебния изпълнител на
30.11.2020 г. Твърди, че на 14.11.2020 г., въпреки извършеното погасяване, е
сключен договор за цесия между цедентите - Б. П.В.-М., А.М.М.и В.Н.В.и
цесионера - взискател по изп. дело С.К.Ц., като счита, че предвид извършеното
прихващане на 12.11.2020 г., договорът за цесия е сключен за несъществуващо
вземане. Счита, че съдебните изпълнители имат право да зачитат извършеното
прихващане, а техните постановления или протоколи, с които се произнасят
относно компенсацията са актове с констативно значение. Цитира практика на ВКС,
съгласно която органите на изпълнението имат правомощието да извършват проверка
на представените от страната, осъществяваща прихващане документи и да
преценяват дали е налице валидна компенсация. По изложените съображения моли
съда да отмени отказа на ЧСИ М.Б.да прекрати изп. дело № 20208380408187 като
неправилен и незаконосъобразен.
Взискателят по изп.дело С.К.Ц., чрез
адв. В.В.оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна и моли да бъде
потвърден изцяло отказът на ЧСИ М.Б.да прекрати изп.д. № 20208380408187 като
правилен и законосъобразен. Заявява, че ЧСИ нито може да зачете прихващането,
нито да го извърши сам. В разпоредбата на чл. 433 от ГПК не е предвидена
възможност за прекратяване на изпълнителното производство при извършено
прихващане на вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, с вземания на длъжника към трето лице. Счита, че надлежно
събиране на сумата означава процесната сума или да е постъпила доброволно от
длъжника по сметката на частния съдебен изпълнител, или тя да е била събрана
чрез прилагане на съответните изпълнителни способи. Останалите способи за
погасяване на изпълняемото право не могат да бъдат вземани предвид от частния
съдебен изпълнител, без спорът във връзка с тях да е бил разрешен със сила на
пресъдено нещо по реда на чл. 439 от ГПК, което може да стори единствено съдът
по исков ред. Според взискателят, органът по принудителното изпълнение е длъжен
да се подчинява на изпълнителния лист, и съответно да осъществява
производството до настъпване на основания за неговото прекратяване. Последното
ще бъде законосъобразно само ако погасяването на вземането е станало в рамките
на изпълнителното дело или ако е настъпило друго основание с прекратителен акт,
така, както е регламентирано в чл. 433 от ГПК.
ЧСИ М.Б.е депозирал мотиви
по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20208380408187 на ЧСИ М.Б.е
образувано на 30.11.2020 г. по молба на взискателя С.К.Ц., ЕГН **********, чрез
адв. В.В., със съдебен адрес: гр. София, ул********въз основа на изпълнителен
лист от 19.10.2020 г., издаден на основание чл. 404-406 и чл. 408 от ГПК и въз основа
на Решение № 105156 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 25810/2016 г. на Софийски
районен съд, 43 с-в , както и Решение № 5361 от 10.09.2020 г. по гр.д. №
12326/2019 г. на СГС срещу „Ю.Б.“ АД, седалище и адрес *** , за сумата от 13 872,72
лв. представляващи надплатена за периода от 13.05.2011 г., до 13.05.2016 г.
сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот, ведно със законната
лихва от 13.05.2016 г. до изплащане на вземането и 946,18 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Към молбата за образуване са приложени пълномощно и
договор за правна защита между взискателя и адв. В.В., с който е определено
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1 200 лв., платени в брой в
момента на подписване на договора.
На 30.11.2020 г. с изх. № 73348 е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, която е връчена в деловодството на дружеството
на 03.12.2020 г.
На 21.01.2021 г. е получено искане вх. № 04651 от
длъжника с молба изпълнителното производство да бъде прекратено. На същата дата
с разпореждане на частния съдебен изпълнител това е отказано, за което
жалбоподателят е уведомен със съобщение на 26.01.2021 г.
На 27.01.2021 г. длъжникът е изпратил частна жалба срещу
отказа да бъде прекратено изпълнителното производство.
На 04.02.2021 г. е уведомен процесуалният представител на
взискателя за постъпилата частна жалба, който е подал възражение на 08.02.2021
г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК, тъй като не са представени доказателства нито пред СИ, нито с
депозираната пред настоящият съд жалба, изявлението на жалбоподателя да е
достигнало до знанието на взискателя. Не се установява и извършено преди датата
на образуване на изпълнителното дело плащане от страна на длъжника "Ю.Б."
АД на дължимата парична сума в размера по изпълнителния лист, за която същият е
осъден да заплати на взикателя.
Прихващането действително е способ за погасяване на
насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, който настъпва при наличие
на предпоставките на чл. 103 ЗЗД и изявлението на едната страна да е достигнало
до знанието на другата страна, но в конкретния случай, както и с оглед
установеното от фактическа страна направеното изявление от банката длъжник за
прихващане не се установи да е достигнало до взискателя, т.е. то не е изпълнило
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
На следващо място следва да се посочи, че единствено при
твърдения за извършено извънсъдебно прихващане от банката длъжник, СИ не може
да издаде акт с конститутивно действие, а може само да констатира наличието на
компенсационни изявления, като само в случай, че прецени, че е налице
конекситет, само тогава разполага с правомощия по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК да
прекрати производството. От друга страна, направеното пред СИ изявление за
прихващане не може да послужи като основание за прекратяване на
изп.производство, тъй като СИ няма правомощия да извършва преценка дали са
налице предпоставките за това.
Пред вид изложеното, съдът не може да направи извод
погасяването да е настъпило, съобразно чл. 104, ал. 2 ЗЗД преди датата на
образуване на изп.дело, поради което и отказа на СИ да прекрати
изп.производство се явява законосъобразен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК*******, чрез адв. Г.С.срещу отказ на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното
производство по изп.дело № 20208380408187., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.