Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 22.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 549 по описа за 2020г. и взе предвид
следното:
Предмет на делото са предявени от „И.“ АД
обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Б.С.Г.“ ЕООД /в ликвидация/ дължи сумата
100 000,00 евро – част от главницата, дължима по договор за кредитна линия
№02-07К/2007г., и сумата 150 000,00 евро – част от лихвите за забава,
дължими върху главницата по договора за кредитна линия за периода от
27.09.2009г. до 13.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №47748/2017г. на СРС, 42 с-в.
Ответното дружество оспорва исковете с
възражения за изтекла погасителна давност.
Сключването и съдържанието на процесния
договор за кредитна линия и анексите към него, размерът на усвоените суми по
договора, както и твърдяните от ищеца общи размери на непогасените вземания за
главница (150 000,00 евро) и лихви за забава за периода от 27.09.2009г. до
13.07.2017г. (320 203,38 евро) не са оспорени от ответника и са признати
за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с
доклада на делото.
Също безспорно е между страните, че с договор
за цесия от 29.02.2012г. вземанията са прехвърлени от ищеца на „Н.С. Г.“ ЕООД, но
договорът за цесия е развален със споразумение между цедента и цесионера от
15.03.3017г.
Спорът между страните се концентрира и изчерпва
върху въпроса погасени ли са изцяло или частично съдебно предявените вземания
на ищеца за главница и лихви по давност в периода преди 14.07.2017г. – датата
на подаване на заявлението на ищеца, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. №47748/2017г. на СРС, 42 с-в, на която дата давността
е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на вземанията давността е
започнала да тече на 27.09.2009г. – най-ранният падеж на непогасените вземания
за главница и лихви по процесния договор за кредитна линия.
Представените с исковата молба писмени признания
от 20.02.2012г., 02.02.2015г. и 27.03.2017г. обективират изрични изявления от
управителя на ответното дружество за признаване по основание и размер на
задълженията на дружеството за главници и лихви по договора за кредитна линия и
съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД прекъсват давността по отношение на признаните вземания
на посочените дати.
Оспорването от ответника на автентичността на
положените подписи от управителя му С.Х.С.върху цитираните признания е
опровергано от заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото.
Оспорването от ответника на истинността на
датите върху признанията не е доказано със събрани в производството
доказателства.
При последици на доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че давността по отношение на процесните
вземания е прекъсната на посочените дати и тъй като всички периоди между датата
на изискуемостта на най-ранните вземания и датите на прекъсване на давността са
по-кратки от предвидения в чл. 110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок, но и от
предвидения в чл. 111 ЗЗД кратък тригодишен давностен срок, възраженията на
ответника за погасяване на вземанията поради изтекла давност са неоснователни.
Установителните искове следва да бъдат
уважени за пълните им предявени размери, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от
тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) на
ищеца следва да бъдат присъдени разноските, които е направил за заповедното и исковото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че „Б.С.Г.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление *** дължи на „И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** сумата 100 000,00 евро – част от главницата, дължима по
договор за кредитна линия №02-07К/2007г., ведно със законната лихва от
14.07.2017г. до изплащането, както и сумата 150 000,00 евро – част от
лихвите за забава, дължими върху главницата по договора за кредитна линия за
периода от 27.09.2009г. до 13.07.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №47748/2017г. на СРС, 42 с-в.
ОСЪЖДА „Б.С.Г.“ ЕООД /в
ликвидация/ с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 15 418,72 лева – разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: