Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени
27.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Р.Цариградска
при секретаря Ирена Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело N 203 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по извършване на делба във втора фаза.
Ищцата
във втората фаза на делбата заема становище чрез пълномощника си да бъде одобрен
предявения на страните проекто-разделителен протокол и в дял на ищцата да бъде
възложен имотът с площ 3666 кв.м. в м. „С.“. Поддържа искането си, заявено със
сметната претенция да й бъде присъдено обезщетение за ползваните от ответното
дружество съсобствени имоти, тъй като не са платени дължимите по договора
арендни вноски и в резултат на неизпълнението договорът е прекратен.
Допусната е
за разглеждане по делото претенция на ищцата срещу ответника „А.“ ЕООД, гр.*** за заплащане
на сумата от 604,95лв. като обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за припадащата й
се част от ползите от съсобствените имоти за стопанските 2016/2017, 2017/2018 и
2018/2019г. - по 201,65лв. за година, изчислено на база 55лв/дка годишно. В
с.з. и в писмената си молба заявява, че ищцата е била лишена от правото лично
да ползва имотите през посочения период и те са ползвани от ответното
дружество. Признава, че дружеството е ползвало имота въз основа на договор за
аренда, но при цена 30лв./дка, при което собствениците могат да търсят обезщетение
за пропуснатите полза до разликата от средния пазарен наем, като се позовава на
ТР №7/2012г. на ОСГК. Претендира пълната сума на 55лв/дка с твърдението,че не е
получавала и по-ниския размер – на договореното рентно плащане.
Ответникът
„А.“ ЕООД, гр.*** чрез процесуалния си представител заема становище да
бъде обявен за окончателен проекто-разделителният протокол по отношение, като
бъдат формирани два дяла, съобразно представените проекто-скици и на него му
бъдат възложени в дял имотът в м. „М.“ и този в м.
„С.“ с площ 8333 кв.м. По отношение на
сметната претенция на ищцата оспорва същата като неоснователна и твърди, че
дружеството е ползвало имота на договорно основание, при установена в писмен
договор наемна цена, която е заплатена. Претендира разноски за процесуално
представителство по сметната претенция.
Ответниците
М.М.З. и Г.М.Г. не заемат становище по извършване на делбата.
Съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С влязло в
сила съдебно решение № ***/17.07.2019г.
по Гр.дело N***/19 на *** районен съд, е допусната делба между четирима
съделители – ищецът В.С.С., ответникът „А.“ ЕООД, М.М.З. и Г.М.Г. на следните недвижими имоти –
земеделски земи в землището на с.Д. Л., общ.***: 1. Нива,
трета категория, с площ 11 999 кв. м., м. „С.“, имот с идентификатор ***, номер по предходен план ***, при съседи: *** Нива, трета категория, площ 9999 кв. м., м.„М.“, имот с идентификатор ***, номер по предходен план ***, при съседи: ***. Делбата е допусната при права по 3/6 ид.ч. за „А.“ ЕООД и по 1/6 ид.ч. за останалите трима съделители.
В хода на
втората фаза от делбата, ответниците М.М.З. и Г.М.Г. са прехвърлили на
ответника „А.“ ЕООД собствените си идеални
части от двата процесни имота по силата на договор за покупко-продажба, оформен
с Нотариален акт №**, том **, рег. № ***, н.д. №*** от ***.2019г.
По делото е
изслушана съдебна технико-икономическа експертиза, която дава заключение, че
допуснатите до делба имоти са поделяеми и са оформени три дяла – един за
дружеството-ответник в размер на 3/6 ид.ч., един общ за отв.М.М.З. и Г.М.Г. в
размер на 2/6ид.ч. и за ищцата – 1/6 ид.ч., като са разделени и двата имота.
Предложени са два варианта за поделяне на нивите: първият предвижда поделяне на
нивата в м. „М.“ между ответниците по
делото-на два дяла, а на тази в м. „С.“ - на три
дяла, вкл. За ищеца. Вторият вариант предвижда поделяне на първата нива между
ищцата и ответното дружество и на втората – между ответниците по делото. И
двата варианта предвиждат пълно съвпадение между стойността на съответния дял и
признатите с решението по допускане на делбата права в съсобствеността.
Страните не са пожелали да се изготви нов вариант за поделяне след прехвърляне
правата на отв.З. и Г. на „А.“ЕООД и са
заявили съгласие да се подготви поделяне по наличната СТЕ, като и двамата са
изразили предпочитание към поделяне по вариант първи, като делът на ответното
дружество обедини предвидените дялове за тримата ответници.
Пазарната
оценка на имотът в м. „М.“ към момента
на изготвяне на заключението е 9999лв., а този в м.“С.“ – 11 999лв. Вещото лице е изготвило два
варианта за разпределение на имота, които счита за съобразени с изискванията на
ЗСПЗЗ и дяловете на страните. Първоначално страните не са предприели действия
по изготвяне на проект и скици за новообразувани имоти по предпочетен от тях
вариант, но в с.з. на 18.11.2019г. е постигнато съгласие ищцата да задвижи и
поеме разноските за това. В последното по делото съдебно заседание ищцата е
представила скици-проект от 02.01.2020г. за поделяне на втория делбен имот,
ведно с удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри на СГКК Велико Търново за формиране на два нови имота
от същия. Приложена е цялото проекта документация. Въз основа на тези материали
съдът е предявил на страните проекто-разделителен протокол по Вариант ІI от заключението на съдебната технико-икономическа
експертиза. Няма възражения по предложеното разпределение.
По отношение
на сметните претенции по делото е представен договор за аренда на земеделска
земя от ***2015г. между Д. Е. Т. от гр.***, чичо на
ищцата и към онзи момент съсобственик на имота, като арендодател и ответника „А.“ЕООД като арендатор с предмет двете процесни ниви.
Договорът е сключен за целите имоти с обща площ 21.998 дка за срок от десет
стопански години и арендна вноска от 30лв./дка. Ответната страна не спори, че
обработва процесната нива. Видно от представените РКО №**/28.09.2017г. и без номер от същата дата, на ищцата
са изплатени от ответното дружество по 110лв. за стопанските 2016/2017г. и
2015/2016г. Не е установено плащане за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г.,
за които също се претендира обезщетение. На вещото лице изготвило СТИЕ е
възложено и определянето на средния пазарен наем за посочените имоти за
процесния период. Според заключението, средният наем или рента в землището на
с.с. и за трите стопански години е в размер на 55лв./дка или за частта на
ищцата (1/6 ид.ч. от 21.998дка – 3,666дка) – по 201,63лв. годишно.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
При избор по кой способ да се извърши
делбата следва да се изхожда от квотите
на страните и вида и броя на допуснатите до делба имоти. В настоящия случай по
отношение на двата имота, допуснати до делба, ищцата има по-малък дял от 1/6
ид.ч. който се равнява на 3.666 дка, а ответното дружество е придобило дяловете
на всички ответници и притежава 5/6 ид.ч. от двата имота. Делът на ищцата не
позволява тя да добие реален дял и от двата имота, поради което и двата
варианта на СТЕ предлага да се оформи за нея нива с площ 3.666дка от първия или
от втория имот. Съставена е скица-проект за два новообразувани имота от нивата
в м. „С.“, за което страните са постигнали
съгласие и е единственият постъпил по делото. Предявен е проекто-разделителен
протокол при който в дял на ищцата се възлага новообразувания имот с площ 3.666
дка, а за ответното дружество новообразуван имот от 8.333 дка и първият делбен
имот. Страните на са изразили възражения.
Следва да
бъде обявен за окончателен съставения и предявен проекто-разделителен протокол.
Всяка от
страните следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си съгласно
СИЕ, а именно, стойността на дела на ответното дружество е 18 332 лв., а
на ищцата – 3666лв., при обща стойност на делбените имоти 21 998лв. Така
дължимата държавна такса е в размер на 733,28лв. за ответника и 146,64лв. за
ищцата за извършване на делбата.
По отношение
на сметната претенция, предявена от ищцата за обезщетение за ползването на
допуснатите до делба имоти само от ответника през стопанските 2016-2017,
2017-2018 и 2018-2019г., е безспорно, че ответното дружество ги е ползвало през
процесния период въз основа на сключен договор за аренда от 2015г. с арендодател чичота на ищцата и към онзи
момент съсобственик на имота при уговорен срок на договора от десет години.
Ответникът е станал съсобственик на същата дата 18.03.2015г. като е получил под
формата на дарение 1/6 ид.ч. от процесната нива, след което закупил още 2/6
ид.ч. от нея. Нотариалните актове са вписани в Служба по вписванията *** под номер във входящ регистър *** и ***, а договорът
за аренда под №***. С оглед
хронологията на вписванията ответното дружество първо е станало арендатор на
имота и по-късно съсобственик, а към процесния период е обработвал 1/2 ид.част
имота като съсобственик и 1/2 ид.ч. като арендатор. Предвид разпоредбата на
чл.3 от ЗАЗ към датата на сключване на договаря за аренда само с единия
съсобственик, същият е произвел действие за целия имот за срока на договора –
10 години. ЗАЗ тогава предвижда отношенията между съсобствениците да се уреждат
съгласно чл.30, ал.3 от ЗСобствеността. След като става съсобственик,
ответникът не губи качеството си на арендатор за частта на ищцата и техните
отношения остават подчинени на договора, а не на разпоредбите на чл.30, ал.3 от
ЗС. Ищцата има право да получи полагащата й се съобразно правата в
съсобствеността част от рентното плащане или 1/6 от цената от 30лв./дка, но заявената
сметна претенция не е на основание договора за аренда, а на основание чл.30,
ал.2 от ЗСобствеността. По договорът за аренда гражданските плодове от имотите
– договореното рентно плащане за ищцата е в размер на 109,98лв. за всяка от
стопанските години. Ответникът е заплатих 110лв. на ищцата за пълната от трите
процесни години – 2016/2017г., което ищцата признава, но не доказа да е
заплатил рента за следващите две. Въпреки това, тъй като посочената сума е
дължима на договорно основание, а се претендира на основание неоснователно
обогатяване, предвид липсата на изменение на основанието на сметната претенция,
искът за заплащане на обезщетение с правно основание чл.30, ал.2 от ЗС се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За разликата до претендираните
50лв/дка, които ищцата претендира на същото основание – чл.31 ал.2 от ЗСобств и
счита, че й се дължи обезщетение в размер на реалната пазарна наемна цена,
когато е по-висока от договорената, съдът намира доводите й за неоснователни.
Цитираното Тълкувателно решение №7/2.11.2012 г. на ВКС по т.д.№7/2012г. на ОСГК
дефинира понятието „лично ползване“, като дава задължително тълкуване, че
такова е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Настоящият случай не касае лишаване на
съсобствениците на събирането на добиви и ползване на вещта, а за събиране на
гражданските плодове от имотите /наем/рента/ от всички съсобственици като
арендодатели. Марак ищцата да не е подписала договора за аренда, той я обвързва
и тя е била запозната с него – получавала е плащания, като не е възразила за
размера, не е оспорила договора, не е поискала увеличаване на цената, каквото
възможност дава ЗАЗ, вкл. по съдебен ред. Реално ищцата е получавала
договорените граждански плодове от съсобственик имоти и те не са ползвани само
от ответното дружество в качеството му на съсобственик, а на арендатор.
Ищцата,
предвид неоснователността на сметната претенция дължи заплащане на държавна
такса в минималния размер по чл.1 от Тарифата -
50.00 лева.
Направените
от страните разноски за адвокатски възнаграждения следва да останат така, както
са сторени, доколкото в делбеното производство всяка страна е едновременно ищец
и ответник. Разноските на ответника по сметните претенции, предвид отхвърлянето
им и установеността на размера на адвокатското възнаграждение за
представителство и защита по тях, следва да му бъдат възстановени от ищцата.
Същите са в размер на 300 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
за окончателен следния разделителен протокол:
Дял І (първи) за съделител с квота 5/6 ид. части се
ВЪЗЛАГА и става изключителна собственост на „А.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище/адрес на управление гр.***, ул.„*** ”№**, ет.*, представлявано от Г. П. Г. - управител и се състои от:
1. Поземлен
имот с идентификатор № ***, начин на
трайно ползване –нива, с площ 9999 кв.м., трета категория, местността „М.“, по ЗККР на с. Д. Л. общ. ***, при съседи: ***
Стойността на
имота е 9 999лв.
2. Поземлени
имот с идентификатор № ***, с площ 8
333 кв.м, начин на трайно ползване –нива, трета категория, в местността „С.“, при съседи: ***
Имотът е
образуван от поземлен имот с идентификатор ***.
Стойността на
имота възлиза на 8 333 лв.
Стойността на
Дял І (първи) възлиза на 18 332 лв.
Дял ІІ (втори) за съделител с квота 1/6 ид.
части се се ВЪЗЛАГА и става изключителна собственост на В.С.С., ЕГН **********
*** и състои от:
Поземлен имот
с идентификатор № ***, площ 3 666
кв. м, начин на трайно ползване - Нива, трета категория, в местността
„С.“ по ЗККР на с.Д. Л., при съседи:
***
Имотът е
образуван от поземлен имот с идентификатор ***.
Стойността на
Дял ІІ (втори) възлиза на 3 666 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С., ЕГН ********** *** против „А.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище/адрес на управление гр.***, ул. „*** ” №**, ет.*, представлявано от Г. П. Г. –управител, иск с правно основание чл.31 ал.2 от
Закона за собствеността за уреждане на сметни отношения помежду им, а именно:
за осъждане на „А.“ ЕООД да й заплати сумата от
604,95лв. - обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС за припадащата й се част от ползите от съсобствените имоти за стопанските
2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
В.С.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище/адрес на управление гр.***, ул. „***” №**, ет.*, представлявано от Г. П. Г. –управител сумата от 300лв. /триста лева/ за
разноски по сметната претенция за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.С.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на дела
си в размер на 146,64лв. /сто четиридесет и шест лева и шестдесет и четири ст./
и държавна такса за разглеждане на сметната претенция в размер на 50.00лв.
/петдесет лева/ по сметка на РС – Павликени.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище/адрес на управление гр.***, ул. „***” №**, ет.*, представлявано от Г. П. Г. –управител, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 733,28лв. /седемстотин тридесет и три лева и
двадесет и осем ст./ по сметка на РС –
Павликени.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ