№ 4839
гр. София, 07.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Атанас Н. Атанасов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
и прокурора С. П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно
административно наказателно дело № 20251100606184 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 12:23 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и САНКЦИОНИРАНО ЛИЦЕ К. С. Ч., редовно
уведомен, не се явява
За него се явява АДВ.С. С., назначена за служебен защитник.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА същото с прочитане на депозирана по делото жалба срещу
решение на СРС.
АДВ.С.: Поддържам жалбата.
Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата.
Нямам доказателствени искания.
1
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания от страна на страните, счете делото
за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ.С.: Считам, че така постановеното решение по АНД №13707/2025
г. на СРС, НО, 10 състав е неправилно и необосновано.
Съдът е приел, че е налице дребно хулиганство по смисъла на УБДХ,
като от обективна страна лицето - нарушителят К. Ч. е нарушил обществения
ред и спокойствие като е проявил непристойно поведение, изразено в
употреба на неприлични думи спрямо две лица, като е приел, че деянието
следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на чл.1 от
УБДХ и същото е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не
съставлява престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Считам, че по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ нарушителят не е отправил
и не е извършил непристойни прояви, които да са изразени в ругатни, псувни
пред повече хора в сбиване или други подобни действия, с което да е нарушил
обществения ред и спокойствие.
Не споделям извода на първоинстанционния съд, че Ч. е отправил
обидни думи към повече от едно лице, като е употребил неприлични изрази
към свидетелката А.В.Т., както и към свидетелката Р.К.А., която е служителка
в храм „Св. Седмочисленици“.
Нарушителят не е извършил такива действия, поради което той лично
заяви, че не е съгласен с така изложената фактическа обстановка в акта за
административно нарушение, който му е съставен.
Той не е отправил обидни думи и обидно държание, и спрямо
полицейския орган, който е присъствал на неговото задържане.
Полицейският орган всъщност не е присъствал на самите действия
извършени от извършителя Ч., тъй като е задържал същия около пет, десет
минути след деянията, които се счита, че той е извършил в храма.
2
Също така той твърди, че не е влизал изобщо в този храм
„Св.Седмочисленици“, докато в акта е отразено точно това, а той е бил пред
вратата на този храм, дори не е влизал вътре.
Считам, че дори съдът да приеме, че има такива извършени действия в
решението на първоинстанционния съд при индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на Ч., съдът е
дал превес на отегчаващите вината обстоятелства, на първо място
обстоятелството, че той е съден два пъти. Считам, че при преценка вида на
наказанието, което следва да се наложи съдът действително възприема, че
това наказание следва да бъде „глоба“, но като се вземе предвид и наличието
на смекчаващи вината обстоятелства, а именно че не са настъпили никакви
обществено опасни последици деянието не се отличава с висока степен на
обществена опасност, също така не е продължило дълго.
Също да се вземе предвид и обстоятелството, че той е безработен, аз
считам, че би могло да се наложи наказание в нисък размер.
Съдът е приел, че наказанието, което следва да бъде наложено на
основание на чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ, следва за бъде „глоба“ в размер на 300
лева, но считам, че този размер не е съобразен с целите на закона, а от друга
страна с тежестта и степента на обществената опасност на нарушението, както
и с имотното състояние на нарушителя.
Поради това, моля да отмените първоинстанционното решение като
прекратите преписката и да не се налага наказание на нарушителя Ч. или да го
измените като бъде определен минималния размер глоба 100 лева на
наложеното наказание, като такова наказание което бъде определено,
доколкото се има предвид и какво е неговото имотно състояние би било в
разумни граници, и би постигнало целите на превенцията.
Считам че поведението му към този момент не застрашава с нищо
обществения ред и за в бъдеще той би се предпазвал от подобни прояви.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на К. Ч.
депозирана чрез защитника му адв.С. и да потвърдите решението на СРС, с
което жалбоподателят е признат за виновен в извършване на административно
нарушение по УБДХ като правилно, законосъобразно и обосновано.
3
Намирам наложеното наказание също за законосъобразно и
справедливо.
Моля да потвърдите решението на СРС.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание, СЪДЪТ обяви публично своя съдебен акт в
присъствието на страните.
СЪДЪТ след като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, прие за установено следното:
Производството е по реда на УБДХ.
Обжалвано е решение на СРС, с което по отношение на К. С. Ч. е била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 300 лева за
извършено от него нарушение по смисъла на чл.1 ал.3 УБДХ.
Извършвайки собствен анализ на доказателствата по делото,
настоящият въззивен състав счете, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно.
Районният съд е извел обосновано всички необходими законови
предпоставки, касаещи авторството и виновността на конкретното деяние,
извършен е цялостен и пълен анализ на всички приобщени по делото
доказателства.
Правилна е и дадената от съда правна квалификация на извършеното от
К. Ч., а именно нарушение по УБДХ. В случая действително се касае за
непристойна проява от негова страна по отношение на две лица, включително
и спрямо пристигналите на място полицейски служители, като всичко това се
е случило в храм „Св. Седмочисленици“ в гр.София, което още веднъж и на
собствено основание показва завишената степен на обществена на опасност на
както на деянието, така и на дееца.
Правилно и законосъобразно е била определена и санкцията на
нарушителя К. Ч., като същата изцяло е съобразена с обществената опасност
на извършеното и на неговата личност.
В този смисъл съдът не намира основание за ревизиране акта на
първоинстанционния съд.
4
Жалбата на защитата следва да бъде оставена без уважение, а решението
потвърдено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.09.2025 г. по АНД №13707/2025 г. по
описа на СРС, НО, 10 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от съдебния протокол, след неговото изготвяне, да бъде
предоставен на служебния защитник.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.30
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5