№ 1483
гр. Варна, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ДАРИ 007“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Битоля 34 ет.3 ап.6, представлявано от
управителя А.Д.С., чрез пълномощник адв. Д. Д., Адвокатска колегия гр.Варна, с която
срещу „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА“ ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
ул.Студентска 1, представляван от проф.д-р инж. В.В., в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за присъждане на:
Сумата от 26 413.20 лева, неустойка, представляваща сбор от месечните наеми за
период от 16.05.2022 до 16.05.2027г., общо 60 месеца, на основание чл. 18, ал.5 от Договор
за наем №62 от 16.05.2017г., вр. чл. 92, вр. 79 от ЗЗД.
Сумата от 660 лева, представляваща дадена гаранция по Договор за наем №62 от
16.05.2017г. на основание чл.11, вр. чл.5, ал.4 от договора във вр.чл.79 от ЗЗД.
Настоява се за присъждане направените съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на претенцията:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, сочат на възникнало
между страните по делото облигационно правоотношение по договор за наем, прекратен по
вина на наемодателя преди изтичане на крайния срок по причини извън предвидените в
договора, за което страните са договорили дължима неустойка, както и връщане на внесен
депозит за участие в търга, трансформиран в гаранция за добро изпълнение на договора.
Сезиран е родово и местно компетентен съд. Доколкото вторият иск е подсъден на
районен съд, но като предявен с обща искова молба с иска, подсъден на окръжен съд, и
доколкото подлежи на разглеждане по реда на същото производство, няма пречка да бъде
приет за общо разглеждане, на осн.чл. 104, т.6 от ГПК.
Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по реда на Глава тридесет и
1
втора от ГПК Производство по търговски спорове.
По доказателствените искания на страните
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и
относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което
същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по
делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Искането на ищеца за представяне по делото на документи, подробно описани в ИМ,
е основателно, като същите са депозирани от ответника и третото-лице помагач на
ответника.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2
ГПК. За събиране на становищата им, допуснатите доказателства и одобряване на
постигнатата спогодба делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато
да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от „ДАРИ 007“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Битоля 34 ет.3 ап.6, представлявано от
управителя А.Д.С., чрез пълномощник адв. Д. Д., Адвокатска колегия гр.Варна, срещу
„ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА“ ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
ул.Студентска 1, представляван от проф.д-р инж. В.В., в условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове за присъждане на:
Сумата от 26 413.20 лева, неустойка, представляваща сбор от месечните наеми за
период от 16.05.2022 до 16.05.2027г., общо 60 месеца, на основание чл. 18, ал.5 от Договор
за наем №62 от 16.05.2017г., вр. чл. 92, вр. 79 от ЗЗД.
Сумата от 660 лева, представляваща дадена гаранция по Договор за наем №62 от
16.05.2017г. на основание чл.11, вр. чл.5, ал.4 от договора във вр.чл.79 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
Сочи се в исковата молба, че след проведен търг с тайно наддаване На 16.05.2017г.
между страните по делото е подписан Договор за наем №62/16.05.2017г., по силата на който
Технически университет-Варна", в качеството на наемодател, отдава под наем на „ДАРИ
007" ЕООД, като наемател, Поземлен имот-паркинг, находящ се в гр. ***за срок от 10
години, при месечен наем от 400 лева с вкл. ДДС, подлежащ ежегодно на актуализация,
съгласно чл.4 от Договора. Имотът, предмет на договора за наем е частна държавна
2
собственост, съгласно Акт №7766 за частна държавна собственост, който е предоставен за
безвъзмездно управление на ТУ Варна, по силата на Договор за предоставяне на
безвъзмездно управление на недвижими имоти-частна държавна собственост №161-
Н/29.09.2011г., /или №161-И/29.09.2011г., според писмо с изх. №5218 на ТУ Варна/,
сключен между Държавата и ТУ Варна.
След сключването па Договора за наем №62/16.05.2017г.иа 16.06.2017г.
наемодателят чрез представляващия го ректор дава съгласие чрез поставяне на резолюция от
лицевата страна на молбата на наемателя „ДАРИ 007" ЕООД за поставяне на временна
конструкция за Автомивка, състояща се от 5 клетки и два модула за вътрешно почистване.
След даването на съгласието на ректора на ТУ Варна ищецът „Дари 007" ЕООД
започва процедура по реализация на инвестицията. Твърди се, че е на „ДАРИ 007" ЕООД е
издадено Разрешение за поставяне №4-111/21.07.2017г. от Община Варна. На 14.08.2017г.
между Наемателят и ВиК Варна е сключен Предварителен договор за присъединяване на
водопроводната и канализационна система. На 14.08.2017г. е издадено Разрешително №196
за строеж на водопроводно отклонение. На 14.08.2017г. е издадено Разрешително №196 за
строеж на канализационно отклонение. На 28.08.2017г. е подписан Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, с цел осигуряване
на захранване в обект ПИ ***. На 01.11.2017г. е издадено Разрешение за строеж № 46/ГИ/,
по силата на което на „ДАРИ 007" ЕООД се разрешава да построи водопроводно и
канализационно отклонение за ПИ ***. На 07.12.2017г. е подписан договор за изпълнение
на строително-монтажни работи между наемателят и ВиК Варна ООД. През м.02.2018г.е
издадено Разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални
пространства. На 26.02.2018г. е издаден Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа за строежи от техническата
инфраструктура. На 23.08.2018г. са издадени два Акта за извършени СМР, Акт обр. 19. На
05.09.2018г. е издаден Констативен протокол №00551 ПР-565, с което е констатирано, че
необходимите възстановителни работи са цялостно завършени и качествено изпълнени в
срок.
Твърди се в исковата молба, че с писмо, относно сигнал с вх. № РД-21-9400-
296/26.07.2021г. Областна администрация изисква от ТУ Варна да прекрати Договор за наем
№62/16.05.2017г. с „Дари 007" ООД в едномесечен срок. На 23.11.2021г. ТУ Варна изпраща
до „Дари 007" ООД уведомление, изх. №5045/23.11.2021г., че Договорът следва да се счита
за развален със задна дата, считано от 20.11.2021г., като в срок до 30.11.2021г. следва да се
премахне преместваемия обект и имотът да се възстанови в първоначалния му вид.
След постъпил отговор от страна на „Дари 007" ООД, постъпил в ТУ Варна, с вх. №
на ТУ 5160 от 29.11.2021 г. и приложени документи ТУ Варна приема, че действително не е
налице нарушение на Договора за наем и изпраща писмо до Областния управител на гр.
Варна, изх. №5218/01.12.2021г., че преустановява предприетите мерки по разваляне на
договора за наем, както и изисква Договор №161-И/29.09.2011г. и Заповед № УИ-11-7704-
14/29.09.2011г., по силата на които имотът е отдаден за ползване от страна на Държавата на
ТУ Варна.
Твърди си, че на 07.02.2022г., с Писмо с изх. №587 ТУ Варна уведомява „Дари 007"
ООД, че считано от 04.03.2022г. ТУ Варна няма да бъде повече Наемодател по Договора за
наем№62/16.05.2017г., тъй като Договор за предоставяне па безвъзмездно управление на
недвижими имоти-частна държавна собственост №161 -Н/29.09.2011г. ще бъде прекратен,
по силата на едномесечно предизвестие, считано от датата на получаване на писмото
/03.02.2022г/.
На 10.05.2022г. имотът е предаден на Областна администрация, като при
предаването е присъствал и пълномощник на „Дари 007" ООД, г-н Р.Н., съгласно
пълномощно от 11.09.2017г.
Ищецът твърди, че по време на действието на договора и до неговото прекратяване
наемателят стриктно е изпълнявал договорните си задължения като ежемесечно е заплащал
3
договорената наемна цена, а при забава и съответната лихва.
Сочи се, че на основание чл.18, ал.5 от Договора за наем в случай, че наемодателят
своеволно изземе имота без да са налице причини за прекратяването на договора/съгласие
или вина на наемателя/, то той дължи на Наемателя неустойка в размер на наемните
възнаграждения за периода от деня следващ деня на самоволното изземване до крайния
срок, за който е сключен договорът за наем. Така след изземването на имота от ТУ Варна и
предаването му на Областна управа на 10.05.2022г. и предвид уговорения срок на действие
на договора наемодателят дължи неустойка за 60 месеца и 6 дена. Стойността на последната
издадена и платена фактура в размер на 440, 22 лева, при което наемодателят дължи
неустойка в размер на 26 413, 20 лева, която представлява сбор от месечните наеми за 60
месеца за период от 16.05.2022 до 16.05.2027г..
Твърди се в исковата молба, че към датата на прекратяване на договора наемателят
не дължи разходи по текущото потребление от временното ползване на имота-ток, вода и
др., поради което наемодателят дължи отделно и възстановяване на депозитът за участие в
търга, на основание чл.11, вр. чл.5, ал.4, представляващ дадена гаранция по Договор за наем
№62 от 16.05.2017г.който е трансформиран в гаранция-чл.5, ал. 4 от Договора. Последното
задължение е по фактура №**********/19.02.2019г. към ВиК и е платено на 19.02.2019г.
Настоява се за уважаване на исковете изцяло и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, вкл.адвокатски хонорар.
В срока по чл.367, ал. 1 от ГПК ответникът „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-
ВАРНА“ ЕИК *********, чрез пълномощник, представя писмен отговор в който оспорва
исковете като неоснователни. Сочи, че имота с идентификатор *** е бил предоставен
от Държавата на ТУ- Варна за безвъзмездно управление с Договор № 161-Н/29.09.2011 г.
Настоява, че прекратяването на договора за наем, сключен на 16.05.2017 г. от
наемодателя- ТУ- Варна е законосъобразно, тъй като са налице основанията за
прекратяването му по чл. 18, ал. 1, т. 2, предл. първо от договора, доколкото имотът следва
да се използва по предназначение – за паркинг, а наемателят е изградил в имота обект,
представляващ автомивка.
Твърди се, че изграждането на автомивката е станало без съгласието на ТУ. Сочи, че
с писмо вх. № 3482/16.06.2017 г. до помощник ректор инж. И.Р. „Дари 007" ЕООД само е
уведомило ТУ, че желае да постави временна конструкция за автомивка, а помощник-
ректорът е положил върху писмото резолюция, че това следва да стане съгласно договора за
наем.
Сочи се в отговора, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от договора за наем от 16.05.2017 г.
наемателят има право да извършва за своя сметка преустройства и подобрения на имота, ако
получи писмено нотариално заверено съгласие от наемодателя, което в случая липсва.
На следващо място се сочи, че договора за наем е бил прекратен от ТУ- Варна, не
само поради неизползването на наетия имот по предназначение, но и в изпълнение искането
на областния управител на област с административен център Варна с писмо № РД-21-9400-
296/10/ от 16.11.2021 г. в едномесечен срок да прекрати договора за наем, да премахне
преместваемия обект и да възстанови имота в първоначалния му вид. ТУ- Варна е бил
длъжен да изпълни искането на Държавата, която е собственик на имота, и затова няма вина
за прекратяването на договора за наем.
Конкретно се сочи, че договорът за предоставяне безвъзмездно за управление на
поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване: за паркинг в полза на ТУ-
4
Варна също е бил прекратен от Държавата като с писмо peг. № РД-21-9400-
296/15/01.02.2022 г. Областният управител е уведомил ТУ- Варна, че прекратява с
едномесечно предизвестие Договор № 161-Н/29.09.2011 г. на основание раздел IV, т. 1, б. б.
На 10.05.2022 г. ТУ- Варна е върнал имота на Държавата, като за връщането е бил съставен
приемо- предавателен протокол. След като договорът за безвъзмездно ползване на имота от
ТУ- Варна е бил прекратен, без да е налице виновно поведение на приобретателя не е
възможно договорът за наем да продължи да съществува, тъй като наемодателят вече няма
никакви права, включително и да отдава имота под наем. Счита се, че ако и наемателят да е
претърпял имуществените преди, че те се дължат единствено на действията на Държавата,
тъй като Държавата е разпоредила на ТУ- Варна да прекрати договора за наем, а по- късно е
прекратила и договора за предоставяне на имота безвъзмездно за управление.
Настоява се за отхвърляне на исковете.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа фактическите твърдения, на
които основа осъдителните си претенции, и оспорва възраженията на ответника.
Поддържа, че е налице съгласие на наемодателя за поставяне на временна
конструкция в имота, дадено след сключването на Договора за наем №62/16.05.2017г. на
лицевата страна на молбата от 16.06.2017г., на която Ректорът на ТУ Варна е дал своето
съгласие за поставяне на временната конструкция.
Счита, че нотариалната заверка на съгласието не е форма за действителност, т.к.
нотариална заверка единствено би удостоверила подписа на лицето, което се е явило пред
нотариуса. ТУ Варна е потвърдил даденото съгласие дори и с конклудентните си действия и
поведение, като е приемал без възражения плащанията за наемна цена, което е щяло да
продължи вероятно още 5 години, ако Държавата не бе прекратила Договора между тях.
Сочи се, че потвърждение за даденото съгласие идва и от страна на самия ТУ
Варна, който приема, че действително не е налице нарушение на Договора за наем и
изпраща писмо до Областния управител на гр. Варна, изх. №5218/01.12.2021г., че
преустановява предприетите мерки по разваляне на договора за наем, както и изисква
Договор №161- И/29.09.2011г. и Заповед № УИ-11-7704-14/29.09.2011г., по силата на които
имотът е отдаден за ползване от страна на Държавата на ТУ Варна, за които действия „Дари-
007" ЕООД е уведомено с писмо изх. №5218/01.12.2021г., приложено с исковата молба.
Липсва пречка несобственик да отдава под наем даден имот, по арг. от чл. 234 от
ЗЗД.
Твърди се, че Държавата е прекратила Договора, на основание пар.4, т.1, б. ,,б"-с
едномесечно предизвестие, а не по т. "г"-ползване на имота не по предназначение, което
дава основание да се предполага, че Държавата е била наясно за извършеното преустройство
и се е съгласила с даденото от Ректора на ТУ Варна съгласие за поставянето на автомивка.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК с отговора на допълнителната искова молба
ответникът изцяло поддържа въведените срещу заявените претенции възражения. Сочи, че
подписът върху писмо с вх. № 3482/16.06.2017г. не е положен от ректора. Както и, че след
като е уговорено писмено нотариално съгласие не е възможно съгласието да бъде дадено с
конклудентни действия и при уговорена писмена форма не е възможно съгласие да се дава с
конклудентни действия.
В отговор с вх. № 20582 от 05.09.2022г. третото лице – помагач на ответника,
Държавата, представлявана от Р.В.-Ж., министър на финансите на Р България, чрез
пълномощник юрисконсулт В.И., счита, че за ответника липсва правен интерес от
привличане на Държавата, представлявана по реда на чл. 31, ал. 1 от ГПК, като трето лице
помагач, доколкото договорът за наем с ищеца е прекратен с писмено уведомление от
23.11.2021г. поради виновно неизпълнение на договорно задължение от наемателя да
използва наетия държавен имот по предназначение, а Договорът за предоставяне
5
безвъзмездно за управление на имоти - частна държавна собственост № 161-Н/29.09.2011 г.
или с № 161-И/29.09.2011 г. (Договор № 161- Н(И)/29.09.2011 г.), сключен между ответника
и държавата е прекратен по отношение на процесния имот в по-късен момент на 03.02.2022
г. и на различно основание.
Твърди се, че имотът не е частна държавна собственост и не е предмет на
Договор № 161- Н(И)/29.09.2011 г. Последният е сключен в нарушение на императивни
правни норми, от орган, който не разполага с правомощие по закон да предостави право на
управление на държавен имот и не поражда изначално обвързващо спрямо държавата
действие. Твърди, че ЗВО не регламентира и не предвижда възможност за предоставяне на
държавните висши училища безвъзмездно правото на управление върху недвижими имоти
частна държавна собственост, не разрешава отдаването под наем на недвижими имоти
частна държавна собственост от висши училища.
По силата на чл. 15, ал. 2 от ЗДС областният управител може да предостави на
общини и ведомства управлението на имот частна държавна собственост за
осъществяването на техните функции.Техническият университет - Варна е юридическо лице,
което обаче не е юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно ЗВО или специален
закон, и не е ведомство по смисъла на § 2 ДР на ЗДС (така и Решение № 203 от 19.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1758/2013 г., IIг. о., ГК, докладчик съдията В.М.). По силата на закона
областният управител разполага с правомощието единствено да предостави на юридическо
лице, каквото е ответният университет, имот частна държавна собственост въз основа на
договор за наем (чл. 19, ал. 3 от ЗДС).
Сочи се, че както ответникът, така и ищецът, не са приложили в цялост Акт № 7766
за частна държавна собственост от 24.03.2011 г. и най-вече описаната в него Заповед № УИ-
11- 7704/29.09.2011 г. на Д.С. - областен управител на област с административен център
Варна и М.А. - Главен счетоводител в Областна администрация - Варна. Заповедта е
издадена въз основа на искане на помощник ректор на Техническия университет - Варна за
предоставяне на държавни имоти за задоволяване на жилищни нужди на членове на
академичния състав.
От предмета на договора за наем, от твърденията на страните и от доказателствата по
делото е безспорно, че този договор не обслужва жилищните нужди на академичния състав
на университета, нито чрез него се обслужват функциите на университета, посочени в чл. 6
от ЗВО.
Държавата чрез процесуалния си представител по чл. 31, ал. 1 от ГПК не е страна по
Договор за предоставяне безвъзмездно за управление на имоти - частна държавна
собственост № 161-Н(И)/29.09.2011 г. и по силата на ЗДС не разполага с правомощие да
предостави за безвъзмездно управление имоти частна държавна собственост; не разполага с
правомощие и не е отправила каквито и да е властнически изявления, писма с
искания/разпореждания за прекратяване на договора за наем № 62/16.05.2017 г., сключен
между ищеца и ответника; не разполага с правомощие да прекрати едностранно Договор за
предоставяне безвъзмездно за управление на имоти - частна държавна собственост № 161-
Н(И)/29.09.2011 г. и/или договора за наем № 62/16.05.2017 г. по отношение на имот с
идентификатор ***.; не разполага правомощия да управлява недвижим имот частна
държавна собственост с идентификатор ***.
Твърди се, че договор № 161-Н(И)/29.09.2011 г. е нищожен, сключен въз основа на
нищожна заповед, издадена от некомпетентен орган при нарушение на материалния закон и
на административно производствените правила. Твърди се недействителност на Заповед №
УИ-11-7704/29.09.2011 г. на Д.С. - областен управител на област с административен център
Варна
Твърди се, че нито в ЗВО, нито в ЗДС, законодателят е регламентирал възможност за
предоставяне безвъзмездно правото на управление на недвижими имоти частна държавна
6
собственост в полза на държавни/частни висши училища от областните управители.
Законодателят не е предвидил и възможност обособени части от недвижими имоти частна
държавна собственост или целият имот, какъвто е настоящият случай с процесния паркинг,
да се отдават под наем от висшите училища.
На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДС имотите и вещите - държавна собственост, се
управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с
грижата на добър стопанин.
При всички случаи когато имотът частна или публична държавна собственост се
ползва не по предназначение правото на управление се отнема (чл. 17, ал. 2 от ЗДС).
С Договор № 161-Н(И)/29.09.2011 г. на ответника в нарушение на ЗДС и на ЗВО е
предоставено управлението на недвижими имоти частна държавна собственост. Доколкото
имотите частна държавна собственост са предоставени за задоволяване на жилищни нужди
на академичния състав на университета, същите не могат да бъдат отдавани под наем на
трети лица от ответника. Следва да се посочи, че ЗДС и ППЗДС предвиждат предоставянето
на ведомствени жилища и имоти за жилищни нужди от органа на когото са предоставени
правата за управление, възмездно, въз основа на сключен по установения в закона ред
договор за наем (чл. 22 и сл. от ЗДС).
Оспорва се клаузата на чл. 18, ал. 5 Договор № 62/16.05.2017 г. като нищожна на
самостоятелно основание поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че за двете
страни е предварително известно, че сключвайки въпросния договор с предмет чужд
недвижим имот, който е подчинен на особен режим на управление, без разрешението на
собственика държавата, нарушават императивни материалноправни норми. Уговорката за
неустойка в чл. 18, ал. 5 от Договор № 62/16.05.2017 г. излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Твърди се, че дори и клаузата на чл. 18, ал. 5 от Договор № 62/16.05.2017 г. да не е
нищожна, от твърдените факти и обстоятелство от двете спорещи страни е видно, че
правопораждащият факт за вземането за неустойката в полза на ищеца не се е осъществил.
На следващо място се сочи, че между страните по делото не е спорно, че „Дари 007"
ЕООД е изградило автомивка в наетия имот частна държавна собственост и съответно, че
имотът не се ползва по предназначение, което съставлява пълно неизпълнение на главно
задължение по чл. 1, ал. 2, чл. 6, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора за наем и най-вече
нарушение на законовата разпоредба чл. 14, ал. 2 от ЗДС. Страните са договорили, че
развалянето на договора за наем настъпва автоматично без да е необходимо да се отправи
предизвестие, в случай че наемателят ползва имота не според предназначението му в чл. 18,
ал. 1, т. 2, предложение първо от договора за наем. Счита се, че договорът за наем е развален
автоматично на уговорено от страните в него основание поради неизпълнение на
задължението на „Дари 007" ЕООД, считано от деня следващ деня на установяване на
неизпълнението от страна на наемодателя.
Поддържа се, че наведеното от ищеца твърдение за наличие на разрешение на
наемодателя за промяна предназначението на имота и за неговото преустройство е правно
необосновано и изцяло недоказано. Поддържа се, че искането е адресирано до помощник -
ректор, по отношение на който липсват доказателства да е оправомощен от законния
представител на висшето училище да даде подобно разрешение, с което ще се измени
договора за наем. Резолюцията по молбата не обективира ясно и категорично съгласие от
името и за сметка на наемодателя за изграждане и функциониране на автомивка в паркинг
частна държавна собственост. Страните в договора за наем са договорили процедура, която
в отношенията им следва да бъде спазена при искане за извършване на преустройство и/или
на подобрения в имота, посочена в чл. 8 от Договор № 62/16.05.2017 г. за наем. Ищецът не е
ангажирал доказателства за спазване на процедурата - заплатен депозит по чл. 8, ал.1, т. 1 от
договора; документи по чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора; нотариално заверено съгласие от
наемодателя по чл. 8, ал.1, т. 3 от договора.
По отношение на иска за неоснователно обогатяване за сумата от 660.00 лв. третото-
7
лице помагач на ответника намира същия за неоснователен като сочи, че ищецът не е
представил никакви удостоверителни документи с исковата молба и с допълнителната
искова молба от съответните дружества, доставящи вода и ток, от които да се направи извод
за наличието на основание за освобождаване на гаранцията. Въведено е възражение за
погасяване по давност на правото на иск за сумата от 660.00 лв. предвид развалянето на
договора от наемодателя.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:
Ищецът следва да докаже фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, а именно -
наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка и нейния размер.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си, съгласно
уговореното по договора, както и въведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
ДОПУСКА до събиране в открито съдебно заседание писмените доказателства,
представени от ищеца, ответника и третото лице, помагач на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на третото-лице помагач на ответника за
отмяна на Определение № 1227/09.08.2022г., постановено по т.д. № 329/2022г., на
осн.чл.253 от ГПК.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към възможността за
извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по медиация или друг способ за
доброволно уреждане, като указва, че на основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 329/2022г. на 10.11.2022г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящето определение. На ищеца да се връчи и препис от ОДИМ и отговор от третото-
лице помагач на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8
9