Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 664
гр. Русе, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 19 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №8321 по описа на 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът А.М.Д. твърди, че с Решение № 49/14.02.2006 г. по
гр.д. № 797/2006 г. на РС Русе, на основание чл. 237 б „е" от ГПК Й.К.Д. бил осъден да заплати на ответника
сумата Д.И.С. от 7500 лева, дължима по Запис на заповед от 09.01.2004 г. с
падеж – 10.02.2006 г., ведно със законната лихва от 307,50 лева, въз основа на
него на 16.02.2006 г. бил издаден изпълнителен лист. На 13.03.2006 г. било образувано
изп. дело №12148/2006 г. по описа на СИС при Районен
съд – Русе, като последното извършено от взискателя
изпълнително действие било на 13.03.2006 г. С Постановление на ДСИ
изпълнителното производство било прекратено. На 07.05.2012 г. Й.К.Д. починал и
оставил за свои наследници по закон ищцата, като негова преживяла съпруга, К.Й.Д.,
В.Й.Д. и К.Й.Д.– негови синове. На 09.07.2014 г. било образувано изп. дело № 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х., с район на
действие Окръжен съд – Русе въз основа на горе посочения изпълнителен лист.
Поканите за доброволно изпълнение към 14.08.2014 г. показвали, че по този
изпълнителен лист имало начислени задължения в размер на 17 981,40 лева. С
Решение № 40/15.01.2018 г. по гр. дело № 6119/2017 г. по описа на РС – Русе,
било признато за установено, че К.Й.Д. не дължи на ответника сумата от 4495,35
лева, представляваща 1/4 от общото задължение по изп.
дело № 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х. на стойност 17 981,40 лева,
изчислено към 14.08.2014 г. Ищцата заявява, че в качеството и на длъжник към
настоящия момент и били удържани вноски по изп. дело
№ 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х., в
размер от 11 742,98 лева, считано от 24.09.2014 г. или три години и осем
месеца, след като била изтекла погасителната давност. Заявява, че още на
15.03.2011 г. било настъпило пълно погасяване на задълженията на починалия й
съпруг. Иска да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 11742,98 лева,
удържани по изп.д. № 20148320401699, преведени от
работодателят й на основание запорни съобщение, в
едно със законната лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателното и
изплащане; сумата от 2228,86 лева, представляваща обезщетения за забава върху
постъпилите удръжки, извършени в периода от 14.12.2015 г. до 12.11.2018 г.
Ответникът Д.И.С. оспорва предявения иск. Заявява, че не
била изтекла погасителната давност, тъй като същата била прекъсната , тъй като ищцата
била признала дълга на 27.08.2014 г., освен това заплатеното от нея било
доброволно, а не принудително.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение
№ 49/14.02.2006 г. по гр.д. № 797/2006 г. на РС Русе, на основание чл. 237 б
„е" от ГПК Й.К.Д. бил осъден да
заплати на ответника сумата от 7500 лева, дължима по Запис на заповед от
09.01.2004 г. с падеж – 10.02.2006 г., ведно със законната лихва от считано от
13.02.2006 г. до окончателното и изплащане и 307,50 лева разноски и на 16.02.2006 г. бил
издаден изпълнителен лист
Въз основа на този изпълнителен лист по молба
на кредитора, ответника в настоящото производство било образувано изп. д. № 12148/2006по описа на СИС при РРС. Последното изпълнително
действие по делото било извършено на 15.03.2006 г., видно от отбелязването в
печата на приложения Протокол.
На
07.05.2012 г. длъжникът Й.К.Д. починал и оставил за свои наследници по закон
ищцата, като негова преживяла съпруга, К.Й.Д., В.Й.Д.и К.Й.Д.– негови синове.
На
12.12.2012 г. осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК било прекратено
изп. дело 12148/06 г. по описа на СИС при РРС .
На
09.07.2014 г. било образувано ново изп. дело №
20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х., с район на действие Окръжен съд – Русе въз
основа на горе посочения изпълнителен лист по молба на кредитора срещу длъжника Й.К.Д.. В изпратените
до наследниците на Й.К.Д.
Покани за доброволно изпълнение към 14.08.2014 г. било посочено, че по този
изпълнителен лист имало начислени задължения в размер на 17 981,40 лева.
С
Решение № 40/15.01.2018 г. по гр. дело № 6119/2017 г. по описа на РС – Русе,
било признато за установено, че синът на ищцата К.Й.Д. не дължи на ответника
сумата от 4495,35 лева, представляваща 1/4 от общото задължение по изп. дело № 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х.на стойност
17 981,40 лева, изчислено към 14.08.2014 г.
На
ищцата, в качеството и на длъжник били удържани вноски по изп.
дело № 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х., сума в общ размер от 11 742,98
лева, считано от 24.09.2014 г. , което обстоятелство не е спорно по делото.
С
постановление от 19.12.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело спрямо
ищцата на основание чл.433, ал.2 от ГПК/л.319 от изп.
д./
Според
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза размерът на направени вноски, чрез запор от
трудовото възнаграждение на ищцата по № 20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х.възлизат
в общ размер на 11 742,98 лева, а обезщетението за забава от датата на
постъпване по сметка на ЧСИ до 11.12.2018 г. била в размер на 2228,86 лева. За
претендирания период от 14.12.2015 г. до 11.12.2018 г.
същата е в размер на 1358.48 лв.
Спорно
по делото е дали отговора от 27.08.2014 г. на работодателя Вите
Аутомотив България ЕООД на ищцата на изпратеното от ЧСИ запорно съобщение от 14.08.2014 г. представлява нейно
признание на дълга /л.21 по изп. д./ и дали заплатеното
по изпълнително дело от нея било доброволно или принудително.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Не се
спори по делото, че въз основа на решение № 49/14.02.2006 г. по гр. дело №
797/2006 г. на Русенски районен съд е издаден изпълнителен лист на 16.02.2006
г. От приложеното изпълнително дело № 1699/2014 г. по описа на ЧСИ с рег. № 832
и с район на действие Окръжен съд – Русе, се установява, че на 09.07.2014г.е
представен същият изпълнителен лист и е образувано изпълнителното дело срещу
длъжника Й.К.Д. за събиране на посочените в него суми в полза на взискателя Д.И.С.. Видно от релевираното удостоверение за
наследници на длъжникът е починал на
07.05.2012 г. т. е. към датата на образуване на изпълнителното дело, длъжникът
е бил починал, поради което делото е образувано срещу длъжник без процесуална
правоспособност. Липсата на процесуална правоспособност, предхождаща процеса, е
процесуална пречка за възникване на
валидно процесуално правоотношение. То не е възникнало както в лицето на
починалия, така и спрямо неговите наследници – в случая ищцата А.М.Д.. В този
смисъл всички доводи на жалбоподателя за прекъсване
на давността, поради предприетите действия за принудително изпълнение са
несъстоятелни. От друга страна А.М.Д. е конституирана като страна по невалидно
процесуално правоотношение, поради което
за нея не е възникнало задължението да удовлетворява по принудителен ред
вземането на Д.И.С.
От
друга страна, съдът намира, че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а в
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че от прекъсването на давността започва да
тече нова давност.
Видно
от данните по делото, ответникът в качеството на взискател
е поискал образуване на изпълнително производство за събиране на вземането и
такова е било образувано под № 12148/2006 г. по описа на СИС при РС – Русе, за
което е направено отбелязване в протокол на гърба на приложеното заверено копие
на изпълнителния лист. Призовка за доброволно изпълнение е била връчена на
27.03.2006 г., а последното изпълнително действие, съгласно същото отбелязване,
е от 13.03.2006 г. В конкретния случай, видно от същия протокол, е било налице
бездействие от страна на взискателя по изпълнителното
дело, поради което на 10.06.2013 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. Предпоставките за това са настъпили в
един по-ранен момент, тъй като прекратяването на производството от съдебния
изпълнител има декларативно, а не конститутивно
действие и тъй като последното изпълнително действие е прекъснало давността, то
това е моментът, от когато е започнала да тече нова погасителна давност за
вземането по чл. 117 от ЗЗД – т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. И тъй като
вземането е установено със съдебно решение, то новата давност е 5 години, а
същата е изтекла на 13.03.2011 г. Няма събрани доказателства в този срок
давността да е била прекъсвана. Или към момента на образуването на изпълнително дело № 1699/2014
г. давността за събиране на процесното вземане е била изтекла. В тази връзка
следва да се отбележи, че тълкувателните решения не са нормативни актове, за да
се поставя въпросът за действието им към момента на възникване на конкретното
правоотношение. Тълкувателните решения са актове на ОС на ВКС, които дават
разяснения по конкретни правни въпроси за преодоляване на противоречива и
неправилна практика за решаване на идентични спорове и имат характера на
задължителен акт за правораздавателните органи по тълкуването и прилагането на
закона.
За
пълнота на изложението съдът намира за несъстоятелно твърдението на ответника,
че отговора от 27.08.2014 г. на работодателя Вите Аутомотив България ЕООД
на ищцата на изпратеното от ЧСИ запорно
съобщение от 14.08.2014 г. представлява нейно признание на дълга. Тава е така,
тъй като съгласно чл.272, ал.1, т.5 от КТ без съгласие на работника или
служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за
…, запори, наложени по съответния ред, т.е. в конкретния случай без съгласието
на ищцата са направени удръжки от трудовото и възнаграждение.
Изложеното
сочи на извода, че ищцата не дължи изпълнение на задължението по изпълнително
дело № 1699/2014 г., като погасено по давност и като образувано против
процесуално неправоспособен длъжник, когото ищцата не би могъл да замести като
негов правоприемник.
С
оглед изложеното предявения иск е основателен и следва да се уважи изцяло, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 11742,98 лева, удържани
по изп.д. № 20148320401699 по описа на ЧСИ с рег. № 832 и с район на
действие Окръжен съд – Русе, в едно със законната лихва, считано от 12.12.2018
г. до окончателното и изплащане; сумата от 1358.48 лева, представляваща
обезщетения за забава върху постъпилите удръжки, извършени в периода от
14.12.2015 г. до 12.11.2018 г., като над нея до 2228,86 лв. следва да се
отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, разноските на делото направени от ищеца, са в тежест на ответника съобразно уважената част от
иска. Ищецът е направил разноски в общ размер от 2288.01 лв., от които 888.01
лв.- д.т, 100 лв.- възнаграждение за вещо лице и 1300 лв.- адвокатско
възнаграждение.т.е съобразно уважената част от иска на него му се следват 2145.46 лв.
На
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същият е
направил разноски в размер на 1000 лв., т.е. съобразно отхвърлената част от
иска му се дължат такива в размер на 62.29 лв., т.е. по компенсация ответникът
дължи на ищцата сумата от 2083.17 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати на А.М.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 11742,98 лева, удържани по изп.д. №20148320401699 по описа на ЧСИ И.Х., с район на
действие РОС, в едно със законната лихва, считано от 12.12.2018 г. до
окончателното и изплащане; сумата от 1358,48 лева, представляваща обезщетения
за забава върху постъпилите удръжки, извършени в периода от 14.12.2015 г. до
12.11.2018 г., както и сумата от 2083,17 лв. – разноски в производството.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД за сумата над 1358,48 до 2228,86 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него до страните.
Районен съдия: