Решение по КНАХД №613/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна (ОО АА), подадена чрез мл. експ. В. К., срещу Решение № 151 от 10.02.2025 г. по АНД № 2529/2024 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0002838 от 15.05.2024 г., издадено от касатора, с което на Н. Х. Х., [ЕГН], за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановки и неправилно е приложил материалния закон, като постановеното решение е и в нарушение на процесуалния закон. Касаторът намира за неправилни мотивите по отношение липсата на основание за кредитиране на товарителницата, иззета като доказателство и приложена по делото. Сочи се, че съгласно чл. 371 от Търговския закон ТЗ), товарителницата като документ служи като доказателство, че обективираните в нея факти и обстоятелства, както и посочените данни са идентични с реално съществуващите и извършени действия по теглене на товара, по извършване на превоза от съответния водач и др. Изтъква се, че е налице положен печат и подпис от дружеството – „Транс Спед 67“ ЕООД, с което полагане същият удостоверява и потвърждава всички данни, изписани в документа, както и тонажа в графа „тегло“. Според оспорващия от съществено значение е, че съгласно чл. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г., служител на дружеството, в случая водачът задължително присъства при натоварването, като е натоварен със задължение да следи това действие да се извършва в рамки и съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Направен е извод, че при законосъобразно извършване на действия, касаещи извършване на превоза, водачът е присъствал при товаренето, запознал се е с отразените стойности на тонажа, което е свел до знанието на превозвача, който от своя страна е издал процесната товарителница, която е следвало да бъде кредитирана от съда, доколкото и не са събрани доказателства, оборващи обвинението. Касаторът се позовава и на даденото обяснение от водача в хода на крайпътната проверка, потвърждаващо обстоятелствата по извършения превоз. В условията на евентуалност се поддържа, че ако въззивният съд счита, че товарителницата и експедиционната бележка са документи, негодни по своя характер, е следвало да събере служебно допълнителни доказателства – например да задължи „Еко Виста“ ООД и/или превозвача да предоставят оригинал на издадената експедиционна бележка. На следващо място се навеждат доводи, че при извършване на проверката водачът не е оспорил експедиционната бележка и не е поискал претегляне на ППС, респ. не е имало пречка удостоверените с експедиционната бележка факти и обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, а и че с представените от водача документи, същият се е задължил да предаде именно обективираното в тях количество на лицето, посочено като получател в същите. Изтъква се наличието на идентичност на посочения в товарителницата и пътния лист маршрут и съответствие във времето на осъществяване на превоза, както и че посочената в процесната кантарна бележка обща маса не е оспорена от водача в хода на въззивното производство. Твърди се, че доколкото общата маса на процесното ППС е била установена по несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на теглото не е била необходима, след като такова искане не е било направено от самия водач, като се излагат доводи за неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ е неприложима в случая, като се позовава на съдебна практика. Искането е решението на РС – Варна да се отмени, като се потвърди НП. В условията на евентуалност се отправя искане да се отмени обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане, с указания на въззивния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Н. Х. Х., по съображения, изложени в депозирано чрез процесуален представител становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане решението на РС – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт - по аргумент от чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, приложим по препращане от чл. 63в ЗАНН.

От фактическа страна районният съд приема за установено, следното: На 29.02.2024 г., около 05:13 часа, в гр. Варна, ЮПЗ, пристанище ПЧМВ, е бил спрян от служители на Автомобилна администрация - Варна влекач марка ВОЛВО ФХ с рег. № [рег. номер] от кат. №3, с прикачено към него полуремарке марка ВИЛТОН НВЗ с рег. № [рег. номер] от кат. 04, с водач Н. Х. Х.. След проверка на представените от Х. документи, било установено, че управлява ППС като извършва обществен превоз на товари – пшеница, по маршрут от гр. Обнова до гр. Варна, съгласно пътен лист № 719700/19.02.2024 г. и товарителница № 114965/27.02.2024 г. Било прието, че Х. извършва превоз на товари – пшеница със съчленено ППС, състоящо се от МПС с рег. № [рег. номер], с две оси и полуремарке с рег. № [рег. номер] с три оси с обща маса 47180 кг, видно от кантарна бележка № 33 от 27.02.2024 г. и товарителница № 114865 от 27.02.2024 г., която надвишава допустимата максимална маса за движение на пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг със 7180 кг, установена от МРРБ.

За неоснователни са приети възраженията на наказаното лице за некомпетентност на органите, съставили АУАН и издателя на НП, както и по отношение посочената дата на извършване на нарушението, която съвпада с датата на проверката, както и във връзка с посочените нарушени правни норми. Направен е извод, че АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат формално изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

За да отмени НП, РС – Варна приема следното:

Процесният случай попада под действието на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона, е с общо тегло 47180 кг.

Като се позовава на чл. 35, ал. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, е приел, че задължение за контролните органи за измерване със средство за измерване е въведено само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от цитираната наредба. Предвид, че в случая не се прави проверка за съответствие, е достатъчно данните за масата на ППС да се извлекат от превозните документи, стига в тази насока да няма изрично възражение от проверяваното лице.

Независимо от отчитането, че данните в кантарната бележка не са оспорени по никакъв начин, районният съд приема, че в нея не съдържа всички изискуеми данни, липсват подпис на лицето, което е издател, подпис на клиент, не е посочен и вида на измервателното средство, за да се приеме, че същото е одобрен тип и е минало съответната проверка. Пояснил е, че принципно след като нарушението е установено по документ представен от самото наказано лице, в негова тежест е било да опровергае съдържанието им, но само, когато документът е изряден от формална страна, какъвто в случая документът не е. Направен е извод, че наказващият орган, позовавайки се на неизрядни от формална страна, неправилно е приложен материалния закон, тъй като нарушителят е бил наказан за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършил.

Решението на РС – Варна е неправилно.

При формирането на посочените изводи РС – Варна не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е неправилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства и неправилно е отнесъл фактите към правото.

Изводът на въззивната инстанция за недоказаност на процесното нарушение не е направен въз основа на съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото. Този извод е обоснован от районния съд единствено с липсата на всички изискуеми данни в представената при проверката кантарна бележка, независимо от отчитането, че липсва възражение от страна на наказаното лице при извършената проверка на място, а и в материалите по преписката липсва оспорване на данните в кантарната бележка.

Фактът, че водачът представя на контролните органи въпросната кантарна бележка, която придружава извършвания обществен превоз на товара, сочи най-малкото, че към момента на проверката водачът удостоверява, че превозваният товар е именно с посоченото в кантарната бележка тегло. В този смисъл е без значение, че процесната кантарна бележка не съдържа подпис на издателя й и на клиента, а и на данните за измервателното средство.

Освен това при съпоставка на посочените в Кантарна бележка № 33 от дата 27.02.2025 г. данни със съдържанието на Товарителница за обществен превоз в страната № 114865 от 27.02.2025 г. се установява, че съвпадение по отношение на изпращача на стоката, мястото на натоварване, регистрационния номер на камиона, вида на превозваната стока, теглото на стоката – както бруто, така и нето, и тара.

В товарителницата е посочено, че изпращач е „Молинели“ ООД, чрез „Билдком“ за „Си ейч ЕС“, превозвач е „Транс спед 67“, а получател „Си ейч ЕС“. Съгласно § 1, т. 30 от Закона за автомобилните превози – товарителница е товарителен запис по смисъла на чл. 371 ТЗ, т.е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката е предадена от изпращача на превозвача. Съгласно представените от водача документи, същият се е задължил да предаде именно това количество на получателя. Данните в товарителницата съответстват изцяло на отразеното в кантарната бележка.

По своята доказателствена същност посочените документи са частни свидетелстващи документи и предвид приемането от водача на превозното средство на товара във вида и количеството посочени в тях, безспорно се явяват доказани удостоверените в тях факти относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, и съответно съвкупно с останалите доказателства, установяват извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП.

Както и въззивният съд е отбелязал, отразяването в АУАН на посочената в кантарната бележка и товарителницата обща маса от 47180 кг не е било оспорено от водача, който неминуемо, след като ги е представил на контролните органи, е бил запознат със съдържанието им, поради което следва да се приеме, че масата на управлявания от жалбоподателя състав от ППС е била установена по несъмнен начин от превозните документи и отделна проверка на теглото не е била необходима.

По отношение на приетото от въззивния съд, че в кантарната бележка не е посочен видът на измервателното средство, за да се приеме, че същото е одобрен тип и е минало съответната проверка: Видът на измервателното средство не е сред реквизитите на кантарната бележка, поради което ирелевантно е дали същото е посочено в кантарната бележка, а и по въззивното дело са представени доказателства от управителя на „Еко виста“ ООД за измервателното средство, с което е извършено притеглянето, обективирано в кантарна бележка № 33/27.02.2024 г.

От представените от водача при проверката кантарна бележка, товарителница, пътен лист № 719700 и писмено обяснение от водача, а и от останалите доказателства по въззивното делото, разгледани поотделно и в съвкупност безспорно се установява, че брутното тегло на ППС с товара е 47180 кг. Тоест безспорно е установено извършването на процесното нарушение от водача, а именно на задължението по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Допустимото максимално натоварване на ППС от вида на това, управлявано от Х. е 40 тона.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд по отношение неоснователността на възражението на наказаното лице, че при съмнение за претоварване на ППС, би следвало да бъде претеглено от сертифициран кантар на контролните органи, за да бъде безспорно установено каква точно е общата маса на ППС.

Проверката на измерващото средство въз основа на Закона за измерванията не е била дължима, тъй като процесното МПС не е такова, попадащо в хипотезата на чл. 35 от Наредба № 11/2001 г., където се въвежда проверка (само на ГКПП и то от Агенция "Митници) със средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, но то касае влизащи и напускащи страната извънгабаритни ППС за които е заплатена такса и е издадено разрешително, какъвто не е настоящият случай, с оглед на което възражението, направено в тази насока относно нарушение на нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. е неоснователно. Освен това от показанията на актосъставителя се установява, че още към момента на проверката нарушителят е бил в известност за тези обстоятелства и не ги е оспорил, тъй като сам е представил документите доказващи претоварването. Следователно нарушението е извършено от обективна страна с всички съставомерни признаци.

От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя виновно, умишлено, с ясното съзнание за обществено опасния характер на деянието, за конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му маса, както и за общественоопасните последици от деянието, настъпването на които е целял или допускал. По отношение на вината следва да се посочи и че според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН административните нарушения са извършени виновно и когато са осъществени по непредпазливост. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на изискването натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Законодателят е вменил задължение на водача да присъства и да следи товарът да съответства на максимално допустимата маса на превозното средство. След като не е изпълнил това свое задължение и при положение, че нормативната уредба предвижда санкция за водач, извършващ нарушение от вида на процесното, като е приел да управлява автомобила, с посочената в кантарната бележка маса дори да се приеме, че не се е осведомил за масата на товара, санкционираният водач е действал най-малкото по непредпазливост, поради което и не би могъл да се позовава на липса на вина при извършването на деянието.

Относно компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, с оглед изменението на нормата на чл. 166, ал. 1, т. 8 ЗДвП, която предстои да влезе в сила от 07.05.2026 г.:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че /движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура". Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП. С ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., нормата на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед № РД-08-107/29.02.2024 г., според т. 6 от която началниците на ОО на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.

Настоящата инстанция намира за правилен изводът на районния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но не и за недоказаност на осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение. Правилно административнонаказващият орган е определил правната квалификация на процесното деяние и правилно е пристъпил към ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Във връзка с правната квалификация на нарушението съдът съобрази обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 5 от 2023 г. Възобновено е след постановяването на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г., с което съдиите са се произнесли по поставените по тълкувателното дело въпроси. В Тълкувателното постановление се приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От приложените писмени доказателства е видно, че касаторът е имал качеството водач на превозното средство, но не е бил негов собственик, не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза и не е наредил извършването му. Правилни са следователно изводите на въззивния съд, че наказващият орган надлежно е издирил нарушената разпоредба и относимата към нея санкционна норма.

Обжалваният съдебен акт е постановен преди произнасянето на Конституционния съд с Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., с което нормата на чл. 189з ЗДвП е обявена за противоконституционна, поради което въззивният съд не е имал основния да обсъжда въпросът за приложението на чл. 28 ЗАНН. Независимо от това следва да се отбележи, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен. За приложението на посочената разпоредба е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, във връзка с които същото да се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а в случая такива не се констатират.

Предвид направените с ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., изменения в ЗДвП, съдът следва да отбележи, че новата редакция на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на административното наказание за нарушение от вида на процесното – "глоба" в размер на 3 000 лева. Към момента на извършване на нарушението, разпоредбата, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е предвиждала наказание от 500 лв. до 3 000 лв. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН новата редакция на нормата не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като по-благоприятната за нарушителя е старата такава.

Настоящия състав на съда обаче намира, че независимо от законосъобразност на определена санкцията като вид, с НП незаконосъобразно е определен размерът на наложената глоба. Действително, превозното средство е било значително претоварено- максимално допустимата маса е надхвърлена с по-малко от 20 %, което основателно е изтъкнато в наказателното постановление като отегчаващо обстоятелство. По делото обаче липсват данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си. Очевидно мотивът за извършването на нарушението е избягването на подобни негативи, а не неуважение към относимата към дейността му нормативна уредба. При това положение и доколкото според разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определянето на наказанието следва да се вземат предвид подбудите за извършването на нарушението, съдът намира за законосъобразно и справедливо санкцията да е в минимален размер, а имено-глоба в размер на 500 лева, която се явява съответна на критериите, заложени с нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и се преценява като достатъчна за постигането на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН.

Така приетото от съда налага отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество, като се измени НП по отношение на размера на наложената глоба от 2 500 лева, която да се намали на 500 лева.

На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 42 лв. за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от жалбата /при определен размер от 80 лева за въззивното производство и 130 лева за касационното такова/.

На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съобразно уважената част от жалбата, но предвид липсата на претендирането на разноски, то не следва да се присъждат такива. Разноски се дължат на ответника по касация за производството пред въззивния съд, съобразно уважената част от жалбата, които са в размер на 400 лв.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОТМЕНЯ Решение № 151 от 10.02.2025 г. на Районен съд - Варна по АНД № 20253110202529/2024 година., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002838 от 15.05.2024 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна Администрация“ – Варна, с което на Н. Х. Х., [ЕГН], за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500 лева на 500 лева.

ОСЪЖДА Н. Х. Х., [ЕГН], да заплати на ОО „Автомобилна администрация“ Варна, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 42 /четиридесет и два/ лева.

ОСЪЖДА ОО „Автомобилна администрация“ Варна, да заплати на Н. Х. Х., [ЕГН], разноски по делото за адвокатско възнаграждение по АНД № 2529/2024 г. на Районен съд Варна, адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.