№ 9856
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110132944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е иск от Л. И. З. срещу Ц. Х. Х. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, определяне режим на лични
отношения и за издръжка-чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
В исковата молба Л. И. З. твърди, че на 29.08.2019 г. се е родило общото на страните дете –
И.-А Л.ов З.. Родителите са във фактическа раздяла. Посочва, че майката възпрепятства
контакта на детето с бащата. Майката искала от бащата да заплаща по 35 лв. на ден, ако
иска да го види. Бащата живее в гр. Б. и е далеч от детето, което живее в гр. С. заедно със
своята майка. Твърди, че същият иска да отглежда детето в гр. Б.. Сочи, че няма
регламентация на отношения между родителите. Ето защо предявява искове по чл. 127, ал.2
СК, с които иска от съда да определи местоживеенето на детето при майката, родителските
права да бъдат присъдени на нея, като се определи режим на лични контакти на бащата с
детето като посочения в исковата молба.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
оспорва исковете. Възразява на изложените в исковата молба твърдения. Посочва, че
условията в дома на ответника не са подходящи за отглеждане на детето. По време на
съжителството на родителите, бащата не се е включвал в грижите за детето. Не е помагал на
майката. Бащата не е пожелал да живее заедно с майката и детето и е останал в гр. Б..
Предявява насрещен иск, с който иска от съда да присъди упражняването на родителските
1
права на майката, като на бащата се определи режим на лични контакти. Иска съдът да
определи местоживеенето на детето при майката. Претендира издръжка в размер на 250 лв.,
считано от 05.08.2022г. до настъпване на причини за изменение или прекратяването й.
С отговора на насрещна искова молба ответникът по насрещния иск оспорва същия.
Възразява на твърденията, че в дома им е нямало условия за отглеждане на детето. Твърди,
че от раздялата през месец август 2021г. е заплащал издръжка. Посочва, че работата му е
свързана с туризъм-отдава под наем къща за гости и това не му позволява да живее в гр. С..
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за раждане, издадено
от Столична община, район С., е видно, че страните са родители на детето – И.-А Л.ов З..
Л. З. декларира минимален за страната осигурителен доход.
Майката Ц. Х. е докторант, редовна форма на обучение към Университет по архитектура,
строителство и геодезия. Получава стипендия в размер на 1000 лв.
ДСП-Я. в депозирания по делото социален доклад посочва, че детето живее с майката.
Бащата има собствена къща, която има добри битови условия за отглеждането на детето.
Работи на пълен работен ден и отделно отдава под наем къща за гости.
ДСП-С. посочва в доклада, че детето се отглежда от майката. Майката и детето живеят в
жилище под наем. Майката има подкрепата на своите родители в отглеждането на детето.
Детето е посещавало родителки кооператив, а от месец септември и държавна детска
градина.
Лично изслушана майката по реда на чл. 59, ал.6 СК заявява, че желае да упражнява
родителските права върху детето. Иска да се определи режим, който да е съобразен с
разстоянието между С. и Я..
Лично изслушан бащата заявява, че иска майката да упражнява родителските права,а детето
да бъде при него за по-дълъг период от време. Заявява пред съда, че през съботата и неделя е
зает, тъй като тогава има работа. Иска от съда режим на лични контакти пре з седмицата и
през ваканциите.
По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел Е. А. Х., чиито показания
съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК. Видно от тези показания страните са разделени,
като детето живее със своята майка. По време на съжителството родителите на детето не са
се разбирали. Първоначално са живели извън С., в къщата на бащата, а впоследствие се
преместват в гр. С.. Живели са в имот, собственост на свидетелката. Бащата е ограничаван
от контактите му с детето. Бащата е идвал да вижда детето и успявал да го види за десет
минути. Установява се, че бащата не може да спазва режима на лични контакти, тъй като
живее далеч от С.. Майката полага необходимите грижи за детето.
От показанията на св. М.Д., които съдът кредитира се установява, че майката полага основни
грижи за детето. Тя заплаща всички разходи, свързани с апартамента, в който живеят с
2
детето. Между майката и детето има емоционална връзка.
От изготвената и приета от съда съдебнопсихологична експертиза, която съдът кредитира,
като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че и двамата родители
притежават родителски капацитет. Отчетено е като проблемна област- взаимоотношенията
между родителите, както и параноя при бащата Л., която е придружена с със странни мисли
и идеи за преследване. Това е посочено за рисков елемент при отглеждането на детето.
Детето е емоционално привързано и към двамата си родители.
Установява се, че детето е обличано в женски дрехи, което според вещото лице може да
повлияе объркващо за психиката на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и писмени доказателства/,
както и възрастта на детето, и емоционалната му привързаност, съдът намира, че е в негов
интерес упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка,
където да е и местоживеенето му.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите,
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай се установи, че майката притежава необходимия родителски
капацитет. Тя полага грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето.
Майката е осигурила всички необходими условия за отглеждане на детето. Заплаща всички
битови разходи. Домът е с отлични условия. Детето посещава детско заведение. Майката е
докторант и получава стипендия. Има достатъчно време, за да се грижи за детето.
При тези съображения съдът при преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК
приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на майката.
Относно мерките за лични отношения:
3
По делото се установи, че бащата е грижовен към детето. Има желание да се вижда с него
през седмицата и през ваканциите. При определяне на режим на лични контакти на бащата с
детето съдът държи сметка за обстоятелството, че бащата живее в гр. Б., а детето в гр. С..
Не е в интерес на детето да пътува непрекъснато между различните градове. И.-А през
седмицата посещава детска градина, а скоро ще навърши и училищна възраст. Противоречи
на интереса на детето през седмицата детето да бъде отделено от ежедневната му среда, да
не посещава детска градина и да пътува до гр. Б.. Бащата следва да положи усилия, за да
може да се вижда с детето през почивните дни. Заявеното от него пред съда, че не може да
спазва режима на лични контакти, защото има работа, е неоснователно. Работата, която има
предвид, е частният му бизнес с отдаване под наем на къща за гости. Няма фиксирано
работно време и при желание може да вижда и взима детето през почивните дни, когато то
няма ангажименти.
С оглед установената фактическа обстановка, приетите по делото доказателства и социален
доклад, както и обстоятелството, че бащата полага грижи за детето,налице е емоционална
връзка, дава основание на съда да определи посочения в диспозитива на решението, режим
на лични контакти.
Относно издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
4
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага преимуществено грижи за него.
Макар бащата да декларира минимален за страната месечен доход, то се установи, че
същият отдава под наем къща за гости и реализира допълнителен доход. Ето защо и съдът
приема, че ответникът реализира търговска печалба, която е в размер над минималния за
страната.
СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури нормални условия на развитие
на детето, съобразено с искането на майката и доходите на родителите, е в размер на 600 лв.
При това положение съдът приема, като съобразява факта, че родителите полагат основни
грижи за децата си /виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на детето
съобразно възрастта му, както и че ответникът е в трудоспособна възраст и същият не
доказва причина за неполагане на труд, намира че същият следва да заплаща месечна
издръжка в размер от 250,00 лева, считано от 05.08.2022г. до настъпване на причина за
нейното прекратяване или изменение ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й заплащане.
При плащане от страна на бащата по време на производството, при евентуално
принудително изпълнение, съдебният изпълнител следва да съобрази направените от Л. З.
плащания.
По разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о.,
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху опредЕ.та издръжката в
размер на 360лв.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето И.-А Л.ов З.,
ЕГН:********** на неговата майка Ц. Х. Х., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето да е при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. И. З., ЕГН: ********** с детето И.-А
Л.ов З., ЕГН:**********, както следва:
-всяка четна седмица от годината (2, 4, 6, 8 и т. н.), с преспиване от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не
5
касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на децата;
-30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
разделени на два пъти по 10 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи
дните на платения си годишен отпуск до 31.05;
-всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до
18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
-по време на пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великденските празници (в
случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за Великденски празници през
съответната година, прилага се режима относно тези празници)-за първата половина на тази
ваканция през четни години, а през нечетни - за втората половина;
-всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните
празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна
година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на
Светлия понеделник;
-ежегодно за два часа на рождения ден на детето, в случай, че 29.08 не попада в
определения му режим на контакти, както и за рождения ден на бащата от 16 часа на 15
септември до 18 часа на 15 септември.
Определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните
контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна
уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Л. И. З., ЕГН: ********** да заплаща на И.-А
Л.ов З., ЕГН:**********, действащ чрез своята майка Ц. Х. Х., ЕГН:********** месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от 05.08.2022г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при забава за
всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Л. И. З., ЕГН: ********** да заплати в полза
на СРС държавна такса в размер на 360 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7