РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Плевен, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430103428 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. В. ЛЮБ., от ***, ЕГН **********, като баща и законен представител на
ЛЮДМ. Н. ЛЮБ. ЕГН ********** против М. Б. Д. с ЕГН **********, в която
се твърди, че ответницата е майка на малолетния Л.Н., като с влязло в сила
решение по *** по описа на РС Плевен била осъдена да изплаща ежемесечна
издръжка на сина си в размер на 110 лева, а с Решение № *** на *** по ***
издръжката била увеличена на 160 лв. Навеждат се доводи, че от момента на
определяне на този размер на издръжката до настоящия момент са изминали
повече от четири години и са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, при които е била определена. Увеличили са се нуждите на
детето от храна, облекло, учебни пособия и материали, които се заплащат.
Излага се, че към настоящия момент бащата е безработен с минимална помощ
от *** а ответницата пребивава трайно в ***, където най - вероятно работи.
1
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с
което да бъде изменен размера на издръжката, дължима от ответницата на
детето ***, като се присъди издръжка от 300лв. месечно.
Ответницата М.Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва претенцията по размер.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и се установява от приложеното удостоверение
за раждане, че ответницата М.Д. е майка на детето ЛЮДМ. Н. ЛЮБ. – роден
на ***, а ищеца Н.Л. е негов баща.
Безспорно е също така и е видно от приложеното гр.д*** по описа на
***, че с Решение *** влязло в законна сила на 26.05.2022г., ответницата е
осъдена да заплаща издръжка за сина си *** в размер на 160лв. месечно,
считано от 29.01.2018г. до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване.
От представения препис на удостоверение ***, издадена от *** се
установява, че детето *** през учебната 2021/2022г. е бил ученик в соченото
училище в *** и посещавал редовно занятия.
Установява се от представените преписи на Заповед *** на управителя
на *** за прекратяване на трудов договор *** и регистрационна карта,
издадена от ***, че ищеца Н.Л. не работи по трудово правоотношение от
18.04.2022г. и е регистриран като безработен.
Ответницата е представила извлечения от банкова сметка, в които е
удостоверено общо изплатени от работодател суми в размер на 1 203,51
паунда за месец юни 2022г.
Представен е също така от ответницата договор за наем от 04.06.2022г.,
сключен от същата и трето за спора лице, в качеството на наематели, по който
е уговорена месечна наемна цена за обитавано жилище в размер на 700
паунда. С оглед на това, че се касае за двама наематели, припадащата се на
ответницата наемна цена следва да се приеме на 350 паунда.
Ищецът признава, в това число при извършеното социално проучване и
в съдебно заседание, че е получил обезщетение за безработица за периода от
2
м.май 2022г. до м.август 2022г., включително, в общ размер на 1 260лв., както
и че работи като ***, от която дейност реализира месечен доход от около 170-
180лв. В съдебно заседание ищецът признава, че при възможност работи по
граждански договор като общ работник, като прихода от тази дейност е
непостоянен, а в зависимост колко пъти са го ангажирали, като заплащането
му в такива случаи било около 50 лв. дневно.
В о.с.з. на 09.09.2022г. е проведен разпит на допуснатата по искане на
ищеца свидетелка ***, която е и негова майка. Същата излага в показанията
си, че познавал бащата и детето. Сочи, че живее със сина си и своя внук *** в
едно домакинство, като помага в грижите за детето. Твърди, че синът й се
стремял да работи, каквото му е възможно, за да се грижи за сина си, но не
знаела дали доходите му надхвърляли 300лв. месечно. Твърди, че майката
изплащала определената й ежемесечна издръжка, но рядко давала нещо
допълнително по повод на празници.
В изготвения по делото социален доклад от *** се излагат
обстоятелства, споделени от бащата, свързани с доходите му и нуждите на
детето, които се установяват и от събраните в настоящото производство
доказателства.
При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното :
Безспорно е, че за ответницата съществува безусловно задължение да
издържа своето малолетно дете, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по делото, че размерът на издръжката,
която ответницата дължи на сина си е определен към месец януари 2018г. От
този момент до завеждане на настоящото производство е изминал един
период от повече от четири години, през който безспорно се е изменил
размера на минимално дължимата издръжка от родителя, както и има
настъпила промяна в социално – икономическите условия в страната, а детето
е вече ученик в седми клас към момента на приключване на съдебното
дирене. При тези обстоятелства, съдът намира, че следва да се приеме
наличие на основанията по чл.150 от СК за изменение на дължимата от
майката в полза на детето *** издръжка.
При определяне размерът на издръжката, съгласно нормата на чл.142 от
СК, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето, което има право на
3
издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателно е
определен само минималния размер на издръжката, която родителят дължи на
детето си - една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142,
ал.2 от СК). Считано от 01.03.2022г. МРЗ е в размер на 710лв. или една
четвърт от нея се определя на 177,50лв.
В конкретния случай, при определяне на необходимата на детето ***
месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на тринадесет годишна възраст и
започва седми клас на обучението си. Не са налице данни за специфични
необходимости, налагащи разходване на извънредни средства, но стоят
ежемесечните обичайни разходи за храна и други консумативни разходи,
свързани с ежедневието; закупуване на облекло; обувки; пособия и
материали, свързани с учебния процес; разходи за книги и развлечения; за
почивки. При изслушване на детето се установи, че спортува баскетбол и има
интерес в тази насока, което несъмнено е свързано с разходи за спортно
облекло и по възможност за професионални тренировки. При тези
обстоятелства, съдът счита, че ежемесечната сума, която би могла да
задоволи нормалните потребности на детето е в размер на около 400лв.
месечно.
Съдът счита, че майката следва да осигурява 250лв. от тази издръжка, а
бащата да поеме останалата. Установи се, че майката живее в друга държава,
където реализира по-висок доход от бащата. Вярно е, че и ежемесечните й
разходи са по-големи, но съдът намира, че при установените по делото факти,
без затруднение може да отдели за издръжка на сина си сумата от 250лв.,
която е равностойна на около 111 британски лири по курса на БНБ. Следва да
се има предвид, че задължението към детето *** е безусловно, за разлика от
задължението към навършилото пълнолетие и обучаващо се във висше
учебно заведение друго дете на ответницата.
Съдът приема, че бащата е в състояние и следва да осигурява
останалата част от нужната на детето месечна издръжка – в размер на 150лв.
(при приетия общ размер на дължимата от 400лв.). Този родител е в
трудоспособна възраст и без данни за влошено здравословно състояние,
поради което би могъл да реализира месечен доход, позволяващ му
осигуряване на такава издръжка. Съдът отчита, че бащата към момента няма
постоянен доход по трудово правоотношение и полага непосредствените и
4
ежедневни грижи за сина си, които също са оценими, като това съобразяване
мотивира определяне на по-ниския размер на дължимата от него парична
сума за участие в издръжката на детето.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан до размера на сумата от 250лв. и следва да бъде
уважен като такъв, а в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответницата да
заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху увеличения размер
издръжка в размер на 129,60лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката
определена по гр.д*** по описа на Плевенски районен съд, като ОСЪЖДА
М. Б. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето ЛЮДМ. Н. ЛЮБ. с
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н. В. ЛЮБ. с
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от
22.06.2022г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер месечна
издръжка от 300лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК М. Б. Д. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 129,60лв.,
както и 5 лв. такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 20.09.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6