Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.01.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и пети януари две
хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №13067 по описа на
2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13067/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София срещу решение
№141394 от
06.07.2020 г постановено
по гр.д.№61965/2019 г на СРС , 141 състав ; с което въззивникът е осъден да
заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР
във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 956,13 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж
преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със
законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата
от 178,21 лева лихва за забава
върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019
г ; сумата от 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд от
разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за
периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г
до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева лихва за забава върху посочената главница от
края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищцата е работила на 12-часови нощни и
дневни работни смени при месечни графици и сумирано изчисляване на работното
време и надлежно й е заплатен положения извънреден труд . До 02.08.2016 г е
действала Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г , а след тази дата Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г . Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима за служителите
на МВР , а в специалните наредби няма норма за превръщане на нощните часове в
дневни часове с определен коефициент . Съгласно чл.187 ал.1,3 ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа , докато за
държавните служители е разрешено полагане на 7 часа нощен труд .ЗМВР е
специален нормативен акт и ЗДСл и подзаконови норми по приложението му не се
прилагат субсидиарно . Свидетелят М.М.има личен интерес от изхода на делото и
не е вярно , че служителите са били задължени да идват на работа преди
определения час за започване на работа и че не могат да напускат работните си
места . Инструктажът се е провеждал по време на 12-часовата смяна .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Решението на СРС е правилно и
подробно мотивирано . Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е приложима за служителите на
МВР , тъй като е налице празнота в закона и иначе биха се поставили в
неравностойно положение тези служители . Свидетелят М.М.има образувано дело
срещу ответника , но това е без значение . Дори и по време на хранене ищцата не
е прекъсвала да изпълнява служебните си задължения .
Въззивната
жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
20.07.2020 г и е
обжалвано в срок на 24.07.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
За да уважи исковете СРС е приел , че в Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г липсва регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен , поради което трябва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 , като в противен случай държавните служители в МВР биха се
поставили в неравностойно положение . Ищцата е положила нощен труд от 1170 часа
и за разликата от 146 часа се дължат по чл.187 ал.6 ЗМВР 936,12 лева
главница и 176,99 лева лихви за забава . Поради явяване всеки ден 30
минути по-рано за инструктаж на основание чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР се дължи обезщетение
за извънреден труд от 956,13 лева и 178,21 лева лихви за забава .
Решението на СРС е частично неправилно .
Според чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Трудът с 8-часова
продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в
интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява
специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се
обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа
годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според
който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично
е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д.
№ 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР е било
предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като
работните часове не следва да надвишат
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е
посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и
се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако
е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и
затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра
на вътрешните работи тарифна ставка. Не
могат да се споделят мотивите на СРС , че е налице празнота ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз
основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007
/НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване .
Според решение
№197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен
през нощта в дневни часове с коефициент 1,143.
В исторически план посоченият
коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП,
което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването
на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143.
Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в
дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ.
Следователно , в конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищцата ,
респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд. Исковете за 936,12
лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между
отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода
01.07.2016 г – 30.06.2019 г и за сумата от 176,99 лева лихва за забава върху посочената главница от
края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г са неоснователни .
След отмяна на решението на СРС в тази част исковете трябва да се отхвърлят .
По отношение на исковете за сумата
от 956,13 лева възнаграждение за
положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка
работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната
лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и за сумата от 178,21
лева лихва за забава върху
посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до
28.10.2019 г ; исковете правилно са уважени от СРС . Според показанията на св.М.М.всеки
ден служителите на Аерогара София трябвало да се явяват 30 минути преди
започване на смяната им за инструктаж . Инструктажът трябва да се приеме за
действително отработено работно време , съответно за положен извънреден труд от
ищцата . От това , че св.Младжов води дело срещу ответника не може да се
заключи , че показанията му са недостоверни , а и ответникът не представя
доказателства , че инструктажите на служителите са извършвани в рамките на
работното им време .
С оглед изхода на делото ответникът
дължи на ищцата сумата от 138,40 лева
разноски пред СРС /по компенсация/ , а не 372,34 лева . Съответно се дължат от
ответника в полза на СРС общо 204,38 лева разноски , а не 404,95 лева . Пред
СГС разноски в размер на 64,48 лева /по компенсация/ се дължат от ответника .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №141394 от 06.07.2020 г постановено по гр.д.№61965/2019 г на СРС , 141 състав ; в частта , с което Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от
гр.София на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86
ал.1 ЗЗД сумата от 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд
от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд
за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от
29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева лихва за забава върху посочената главница от
края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г; и в частта
, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на М.С.Б. разноски пред СРС над
138,40 лева до 372,34 лева и в полза на СРС разноски над сумата от 204,38
лева до общо 404,95 лева ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София да се осъди Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР гр.София да й заплати на основание
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 936,12
лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между
отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода
01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева лихва за забава върху посочената главница от
края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София е
осъдена да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 956,13
лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на
инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г ,
ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата
и сумата от 178,21 лева лихва за
забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното
тримесечие до 28.10.2019 г ; и сумата от 138,40 лева разноски пред СРС /по
компенсация/.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София да заплати на М.С.Б. ЕГН **********
от гр.София сумата от 64,48 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.