Решение по дело №13067/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260583
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20201100513067
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              27.01.2021 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР В.

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №13067 по описа на 2020 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13067/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София срещу решение №141394 от 06.07.2020 г постановено по гр.д.№61965/2019 г на СРС , 141 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 956,13 лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 178,21 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г ; сумата от 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищцата е работила на 12-часови нощни и дневни работни смени при месечни графици и сумирано изчисляване на работното време и надлежно й е заплатен положения извънреден труд . До 02.08.2016 г е действала Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г , а след тази дата Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г . Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима за служителите на МВР , а в специалните наредби няма норма за превръщане на нощните часове в дневни часове с определен коефициент . Съгласно чл.187 ал.1,3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа , докато за държавните служители е разрешено полагане на 7 часа нощен труд .ЗМВР е специален нормативен акт и ЗДСл и подзаконови норми по приложението му не се прилагат субсидиарно . Свидетелят М.М.има личен интерес от изхода на делото и не е вярно , че служителите са били задължени да идват на работа преди определения час за започване на работа и че не могат да напускат работните си места . Инструктажът се е провеждал по време на 12-часовата смяна .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Решението на СРС е правилно и подробно мотивирано .  Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложима за служителите на МВР , тъй като е налице празнота в закона и иначе биха се поставили в неравностойно положение тези служители . Свидетелят М.М.има образувано дело срещу ответника , но това е без значение . Дори и по време на хранене ищцата не е прекъсвала да изпълнява служебните си задължения .   

 

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 20.07.2020 г и е обжалвано в срок на 24.07.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

 

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа  и правна страна :

За да уважи исковете СРС е приел , че в Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен , поради което трябва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 , като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение . Ищцата е положила нощен труд от 1170 часа и за разликата от 146 часа се дължат по чл.187 ал.6 ЗМВР 936,12 лева главница и 176,99 лева лихви за забава . Поради явяване всеки ден 30 минути по-рано за инструктаж на основание чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР се дължи обезщетение за извънреден труд от 956,13 лева и 178,21 лева лихви за забава .

Решението на СРС е частично неправилно . 

Според чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа  е нощен.

Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и  Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС , че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване .

 Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО  при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143.

В исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ.

Следователно , в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищцата , респ.да се достига до резултат на положен извънреден труд. Исковете за 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г и за сумата от 176,99 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г са неоснователни . След отмяна на решението на СРС в тази част исковете трябва да се отхвърлят .

По отношение на исковете за сумата от  956,13 лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и за сумата от 178,21 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г ; исковете правилно са уважени от СРС . Според показанията на св.М.М.всеки ден служителите на Аерогара София трябвало да се явяват 30 минути преди започване на смяната им за инструктаж . Инструктажът трябва да се приеме за действително отработено работно време , съответно за положен извънреден труд от ищцата . От това , че св.Младжов води дело срещу ответника не може да се заключи , че показанията му са недостоверни , а и ответникът не представя доказателства , че инструктажите на служителите са извършвани в рамките на работното им време  .

С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцата  сумата от 138,40 лева разноски пред СРС /по компенсация/ , а не 372,34 лева . Съответно се дължат от ответника в полза на СРС общо 204,38 лева разноски , а не 404,95 лева . Пред СГС разноски в размер на 64,48 лева /по компенсация/ се дължат от ответника .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №141394 от 06.07.2020 г постановено по гр.д.№61965/2019 г на СРС , 141 състав ; в частта , с което Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г; и в частта , в която  Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на М.С.Б. разноски пред СРС над 138,40 лева до 372,34 лева и в полза на СРС разноски над сумата от 204,38 лева до общо 404,95 лева  ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София да се осъди Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София  да й заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 936,12 лева възнаграждение за положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и превръщането им в дневен труд за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 176,99 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София е осъдена да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 956,13 лева възнаграждение за положен извънреден труд за време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за периода 01.07.2016 г – 30.06.2019 г , ведно със законната лихва от 29.10.2019 г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 178,21 лева  лихва за забава върху посочената главница от края на месеца следващ съответното тримесечие до 28.10.2019 г ; и сумата от 138,40 лева разноски пред СРС /по компенсация/.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР гр.София да заплати на М.С.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 64,48 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.