ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049
гр.Плевен,
17.08.2021 г.
Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито
заседание на седемнадесети август две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Снежина Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова и. административно
дело 1123 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във вр. с чл. 144
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по искова молба на С.С.Ш.,***
срещу ГДИН , град София, бул. „Ген. Н.
Г.Столетов“ № 21 с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 100 000 лева за периода 01.01.2018 г. –
17.09.2019 година за причинени неимуществени вреди от лоши битови условия в
следствен арест в гр. Разград – недостатъчна жилищна площ, неосигуряване на
отопление, лоши хигиенни условия, липса на проветрение в помещението,
неосигуряване на подходящо облекло, липса на достатъчно осветление, стари
дюшеци, наличие на дървеници, лоша храна, неоказана медицинска помощ.
Съдът с определение
№ 883/17.06.2020 година л. 50 по делото е предоставил на оспорващия безплатна
правна помощ по чл.21, т. 3 от ЗПП за процесуално представителство и е изпратил
същото на АС –Плевен за определяне на адвокат и такъв е определен.
С определение № 911 от 22.06.2020 година съдът е назначил адв. Ч.Д. за
служебен защитник.
С решение №102 от 16.02.2021 година съдът е отхвърлил искова молба на С.С.Ш.,***
срещу ГДИН , град София, бул. „Ген. Н.
Г.Столетов“ № 21 с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 30 000 лева за периода 01.01.2018 г. –
17.09.2019 г. за причинени неимуществени вреди от лоши битови условия в
следствен арест в гр. Разград – недостатъчна жилищна площ от 4 кв.м,
неосигуряване на отопление, лоши хигиенни условия – липса на течаща вода,
тоалетна, липса на проветрение в помещенията, неосигуряване на подходящо
облекло, липса на достатъчно осветление, стари дюшеци, наличие на дървеници,
лоша храна, неоказана мед. помощ, нарушение на реда на осъществяване на
свиждане.
По делото е постъпило писмо с вх. № 3495/08.07.2021 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил
правна помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде
издаден изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-342-9008/20.05.2021
г. , с което на адвокат адв Ч.Д. е
определено възнаграждение от 450 лева за осъщественото процесуално
представителство по делото.
Искането е изпратено за становище на страните.
Постъпило е на 36.07.2021 година становище от ответника, че искането е
неоснователно, тъй като е налице отхвърляне на исковата претенция.
Ищецът в молба от 26.07.2021 г. посочва, че се е отказал от служебен
защитник.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл.
6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия
смисъл са разпоредбите на чл. 2
и чл.
22 от ЗПП.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален
кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички
суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Втората
хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е
получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не
е осъдителен иск, а искова претенция за присъждане на обезщетение от
незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния
кодекс не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получИ.правна
помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл.
56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на
правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане вх. №3495/08.07.2021 година от председател на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана от адв. Ч. Д. правна помощ по
адм. дело № 1123 по описа за 2019 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/