РЕШЕНИЕ
№ 629
Хасково, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VII състав, в съдебно
заседание на осми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700006 / 2024 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на
Х. А. А., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: [населено място], [жк], РПЦ на
ДАБ при МС, срещу Решение № 20272/07.12.2023 г. на Заместник - председател на
Държавна агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие
с приложимия материален закон. Обжалваният административният акт бил постановен
в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа,
били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че
причините жалбоподателката да напусне страната си на произход били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността й.
Административният орган
се позовал на справка вх.№ ЦУ-1316/04.09.2023 г. на Дирекция „Международна
дейност” на ДАБ, в която се съдържала обща информация за състоянието на
сигурността в [държава]. След като анализирал информацията в посочената справка
решаващият орган правилно преценил, че спрямо жалбоподателката са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ, но неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че
[държава] е трета сигурна държава и че жалбоподателката би могла да бъде
върната в [държава]. За да се приеме [държава] за "трета сигурна
държава", то за жалбоподателката следвало да съществува възможност да
поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва
от международна закрила като бежанец. [държава] ратифицирала Женевската
конвенция за бежанците и Протокола от 1967 г., но прилагала географско
ограничение спрямо търсещите убежище лица от неевропейски държави. През април
2014 г. [държава] приела нов Закон за чужденците и международната закрила, при
действието на който сирийците, влезли масово в [държава], първоначално получили
статут на „посетители“ (misafir) и впоследствие статут на временна закрила, без
обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се
гарантира, че ще останат в [държава], само докато трае военният конфликт в
[държава] и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се
отнася до определянето на [държава] за „сигурна трета страна“, възниквали
въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане,
залегнал в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция, член 3 от Европейската
конвенция за правата на човека (ЕКГТЧ) и член 3, параграф 2 от Конвенцията
против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
Наред с факта, че и в миналото [държава] имала практиката да връща обратно
кандидати за убежище от неевропейски държави, в неотдавнашните си доклади
международните правозащитни организации сигнализирали както за откази за влизане,
така и за масови връщания на сирийска територия. Също така в резолюция, приета
от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 20 април 2016 г., наред е
останалото се посочвало, че връщанията както на сирийци, така и на граждани на
други държави в [държава] противоречат на европейското и международното право.
Това показвало ясно, че няма гаранции за това, че принципът на забрана за
връщане се спазва ефективно.
Част от сирийската
територия, в която живеели кюрди, се контролирала от турската армия, като там
се извършвало етническо прочистване. Ето защо [държава] не отговоряла реално и
на друго изискване, визирано в пар. 1, т. 9, б. “б“ от ДР на ЗУБ за "трета
сигурна държава".
Принципът „забрана за
връщане“ (non-refoulement) бил основополагащ относно закрилата на бежанците.
[държава] принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани,
най-вече араби, за да ги засели в районите на [държава], където преди това
живеели сирийски кюрди.
С оглед гореизложеното,
жалбоподателката моли съдът да отмени Решение № 20272/07.12.2023 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК –
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е основателна,
предвид установеното в хода на производството, че сестрата на жалбоподателката
е получила хуманитарен статут. Предлага решението да бъде отменено, а
преписката да бъде върната на ДАБ за ново произнасяне.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба УРИ
10540-4308/31.07.2023 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София при
МВР, жалбоподателката (фигурираща в молбата с имената Х. А. Б. от [държава]) е
поискала закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ
молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ
при МС). Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 3818/08.08.2023
г. на РПЦ – Харманли. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на
Регистрационен лист рег. № УП 29040/08.08.2023 г., в който е вписана с имената
ХАНАН (собствено) АЛТАКАС (фамилно) АБДУЛБАСЕТ (бащино), от женски пол, родена
на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност -
арабин, вероизповедание - мюсюлманин-сунит, семейно положение - [семейно
положение]. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно
родителите й (починали), тримата братя и четирите сестри на чуждененката (по
отношение на които в регистрационния лист е налице отбелязване - [държава]).
Личните данни на чуждененката са установени въз основа на подписана декларация
по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същата не е представил документ за
самоличност.
С Писмо рег. №
УП-29040/28.08.2023 г. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от
Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. А. А.
молба за закрила. В писмо с рег. № М-21359/18.10.2023 г. (рег. №
УП-29040/19.10.2023 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция
„М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателката е
проведено интервю на 07.09.2023 г., в което същата е заявила, че е родена в
[населено място] на 25.08.2000 г., където живяла до месец май 2023 година, след
което отишла в Д. А. и оттам напуснала [държава]. Завършила за детска учителка
преди две години, но никога не била работила. [семейно положение] била от месец
юни 2023 година, бракът бил сключен в Д. А., имала документ за сключен
религиозен брак от шейха в [държава]. Познавали се със съпруга си от месец май
2023 г. Освен съпругът й, в България била и сестра й Разан, която пристигнала
тук няколко дни след нея. Родителите й били починали, тримата й братя и трите й
други сестри се намирали в [държава].
Напуснала [държава] през
месец юни 2023 година, след като се оженила. Напуснала страната заради войната
и лошите условия на живот, липсата на сигурност. В района на Д. А. условията
били много лоши. Постоянно се страхувала.
Не била членувала в
политически партии, нито била арестувана. Не била осъждана и нямало заведени
съдебни дела срещу нея. Нямала проблеми с официалните власти в [държава]. Не
била жертва на насилие и нямало заплахи към нея. Нямала проблеми заради
принадлежността си към арабската етническа група или заради изповяданата
религия.
Пристигнала в [държава]
нелегално, заедно със съпруга си. Установили се в Истанбул, при роднина на мъжа
й. Не била посетила пунктовете за регистрация на ****, защото гонели ****. Още
от самото начало искали да влязат в България. Жалбоподателката заявява, че
нямала проблеми с властите в [държава], никой не я бил принуждавал да се връща
в [държава].
На 26.07.2023 година
влязла в България нелегално. Оградата преминала с помощта на стълба. Не искала
да се върне в [държава], защото не вярвала, че ще стане, както преди.
С Решение №
20272/07.12.2023 г., Заместник-Председателят на Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на Х. А. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е
връчено на 22.12.2023 г. на чуждененката срещу подпис и при налично
удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира,
потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на
28.12.2023 г. и регистрирана с рег.№ УП-29040/28.12.2023 г.
В хода на производството
жалбоподателката представя по делото Решение № 14847/13.10.2003 г. на
Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на Р. А. А. (според
жалбоподателката, нейна сестра, по който факт не се спори) е отказано да бъде
предоставен статут на бежанец, но е предоставен хуманитарен статут по чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на
акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл.
84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На първо място, Решение
№ 20272/07.12.2023 г. е издадено от компетентен административен орган -
Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл. 52, във връзка с чл. 48,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ (Заповед № 03-15/03.05.2022 г. на
Председателя на ДАБ), в установената писмена форма, поради което не са налице
основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла
на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
На второ място,
производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането
на Х. А. А. като чужденец по подадена от нея молба за международна закрила (чл.
68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от
Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във
връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. Становището на ДАНС е задължително за
административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност,
но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила
за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния
случай подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва
да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. А. А., в случай,
че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по
постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на
предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведени
е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка
с подадената молба, а на молителката е предоставена възможност да даде подробни
обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни
интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и
безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на
ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на
международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ
индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне
на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на
хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителката Х.
А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и
да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт
съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.
На трето място, следва
да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в
съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 4-5 от АПК).
Съгласно чл. 75, ал. 2,
изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се
преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се
ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие,
включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да
получи международна закрила. От страна на компетентния орган е извършена
преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителката, и писмените
доказателства в административната преписка по издаването на акта, като е
изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса,
религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които
са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния
случай жалбоподателката не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо
нея преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от
ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни нейни права или да е осъществена
съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права,
достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителката не заявява да е
преследвана поради етническата или религиозната си принадлежност, както в
страната по произход - [държава], така и в страната, в която е пребивавала след
това – [държава]. Същата не е била и политически ангажирана, като липсват
данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителката преследване по
смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.
Елементите от личната
бежанска история на жалбоподателката не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ
за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и
свободно изложената от жалбоподателя история при провеждане на интервюто,
следва да се приеме, че не се установява същата да е била обект на преследване
по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийската гражданка не е споменала нито една
основателна причина, поради която не би могла да се завърне в [държава].
Цялостният анализ на обясненията й доказва недвусмислено, че лицето е напуснало
[държава] изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически
мигрант. Поради това правилно е формиран от административния орган извод, че
искането на чуждененката за предоставяне на международна закрила (статут на
бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2
ЗУБ).
От компетентния орган е
извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителката, и
писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването
на акта, относно въпроса следва ли да й бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от
ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Не
се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо
жалбоподателката, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително и като
осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителката, че
същата не е била арестувана или осъждана в страната си по произход, нито в
[държава] (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че да е била подложена на
посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за
изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл.
9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По отношение на предпоставките да се предостави
хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската
история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че
към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход. Този
извод се формира и въз основа на справката от 04.09.2023 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ на МС относно С. а. р.. Поради това са налице
предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт“. Констатира се и реална опасност от тежки
посегателства спрямо жалбоподателката, следствие на събития, настъпили, след
като е напуснала държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно
правилото на т. 39 от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07,
само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото,
където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там
да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се доказва, че то се
намира в специфичен риск. С т. 39 от цитираното решение на СЕС се въвежда
обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия
закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава
закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се
характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е
интензитетът на безогледно насилие в страната. (Решение № 15458 от 14.12.2020
г. по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС). Липсват данни по делото, че
закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата,
партии или организации, включително международни организации, които контролират
държавата или значителна част от нейната територия, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.
Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в която
чуждененката да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да
се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.
В конкретния случай е
изследвана възможността жалбоподателката да се ползва със закрила от друга
държава, в която тя е пребивавала - [държава]. Последната попада в обхвата на
понятието „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ.
Съгласно дадената легална дефиниция, това е „държава, различна от държавата по
произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал
и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която
съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да
поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна
закрила като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде
допуснат до територията на тази държава“. От изявленията на молителката в проведеното
интервю се констатира, че същата, пребивавайки в [държава], не се е опасявала
за живота или свободата си, не е била изложена на опасност от преследване или
тежко посегателство. Видно от представената справка от 04.09.2023 г. на
Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС за положението на сирийските
бежанци в [държава], сирийските бежанци се регистрират от турските власти,
предоставя им се временна закрила, като същите разполагат с достъп до основни
права и услуги. Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за
временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права
и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до
образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните
органи.
Не може да се приеме, че
актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство
в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. „г“
ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила
/LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански
статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и
достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила,
включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след
регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя
до овладяване на военния конфликт в [държава], тъй като тогава сирийските
граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход, без да се страхуват
от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия.
Не могат да бъдат
споделени и възраженията на жалбоподателката, че в настоящия случай липсва
задължителната предпоставка по § 1, т. 9, б. „б“ ЗУБ, съгласно която [държава]
се преценява като трета сигурна държава, ако на нейната територия чужденецът е
защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за
преследване и застрашаване на правата му. Според действащия в [държава]
Регламент за временна закрила, под термина „временна закрила“ се разбира статут
на закрила, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат
страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни и са
пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и
временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат
оценени на индивидуална основа“ (член 3, буква „f“). Съгласно чл. 6, ал. 1 от
този Регламент, никой, попадащ в неговия обхват, не може да бъде връщан на
място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или
унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или
свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група или политическо
мнение. Ето защо правилно е формиран от административния орган извод, че
искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен
статут) следва да бъде отхвърлено като неоснователно - чл. 75, ал. 1, т. 4 от
ЗУБ.
Не се сочи наличието на
предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ,
а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините,
посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото се доказа, че в територията
на държавата по произход са застрашени животът или свободата на чужденеца и
същият би бил изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но същият може да се завърне в
[държава], за него не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал.
3 от ЗУБ.
Липсват и предпоставки
за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Тези
разпоредби извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут
на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато
член на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е
предоставен хуманитарен статут. В тази връзка действително по делото бяха
представени доказателства, от които се установява, че е бил предоставен
хуманитарен статут на сестрата на жалбоподателката. В тази връзка обаче следва
да се има предвид легалната дефиниция на семейство, посочена в § 1, т. 3 от ДР
на ЗУБ, съгласно която сестрите на оспорващата не попадат в кръга на лицата от
тази категория.
С оглед гореизложеното,
следва да се приеме, че Решение № 20272/07.12.2023 г. на Заместник-председателя
на ДАБ при МС е законосъобразно издаден административен акт, поради което и
жалбата на Х. А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.
А. А., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: [населено място], [жк], РПЦ -
Харманли на ДАБ, срещу Решение № 20272/07.12.2023 г. на Заместник-Председател
на Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
|