Решение по дело №559/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 393
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20222230100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Сливен, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100559 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 СК за
изменение на ползването на семейното жилище, поради изменение на обстоятелствата
настъпило след влизане в сила на решението за прекратяване на гражданския брак между
страните.
В исковата молба ищцата З.Т. П.а, ЕГН: ********** от гр. **** твърди, че гражданският им
брак с ответника М. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. **** бил прекратен с Решение №
260114 от 02.03.2021 г. по гр.д. № 4068/2021 г. на СлРС с утвърдено споразумение между
страните по силата на което било предоставено ползването на семейното жилище и на
двамата. Семейното жилище представлявало апартамент с идентификатор № ****, с
административен адрес в гр. ****, целия с площ от 64,19 кв.м., с прилежащи части: складово
избено помещение № 3, с площ от 2,65 кв.м. и 1,29 % ид.ч. от общите части на сградата.
Твърди, че с Решение № 353 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 1341/2021 г. на СлРС било признато
за установено, че била по отношение на ответника едноличен собственик на семейното
жилище. Заявява, че ответникът не бил заплащал режийните разноски и само тя била
заплащала данъците и консумативите. След прекратяването на брака отношенията им се
били влошили и възникнали конфликти между тях, поради което било невъзможно да
ползват съвместно жилището. Имотът вече не бил съсобствен и било отпаднало
основанието за ползването му от ответника.
Моли съдът на основание чл. 56, ал. 6 СК да предостави ползването на семейното жилище
единствено на нея и да осъди ответника да освободи семейното жилище. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава обстоятелството, че гражданския брак между страните е
прекратен с одобрено между страните споразумение по силата на което им е предоставено
съвместното ползване на семейното жилище. Счита, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 56, ал. 4 СК и да се вземе предвид жилищната нужда на ответника и
липсата на нов сключен от него граждански брак. Посочва, че е във влошено здравословно
1
състояние след претърпян мозъчен инфаркт и получава пенсия в размер на 388, 25 лв.
Твърди, че не притежава друго жилище и не било вярно, че отношенията им с ищцата се
били влошили след прекратяването на брака им, както и че не бил заплащал режийни
разноски. Обитаваното от тях жилище било семейно и към настоящия момент. Моли съдът
да отхвърли иска като неоснователен.
С определение по чл. 140 ГПК № 971 от 08.04.2022 г. съдът е отделил като безспорно
между страните обстоятелството, че по силата на влязло в сила решение гражданския брак
между страните е бил прекратен като е било одобрено споразумение за взаимно ползване на
семейното жилище между страните. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че
следва да докаже следните обстоятелства: изменение на обстоятелствата обусловили
предоставянето на ползването на семейното жилище и на двете страни с одобрено от съда
споразумение, а именно че жилището е станало лична собственост на ищеца, отношенията
между страните са се влошили след прекратяване на брака . Съдът е указал на ответника, че
следва да докаже, че съвместно обитаваното от страните жилище продължава да бъде
семейно жилище, както и жилищната си нужда, влошеното си здравословно състояние и
затруднено материално положение и наличието на търпими отношения с ищцата.
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на
страните, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Гражданският брак на ищцата с ответника М. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. **** е
прекратен с влязло в сила Решение № 260114 от 02.03.2021 г. по гр.д. № 4068/2021 г. на
СлРС с диспозитива на което е утвърдено споразумение между страните по силата на което
е предоставено ползването на семейното жилище и на двамата. Семейното жилище
представлява апартамент с идентификатор № ****, с административен адрес в гр. ****,
целия с площ от 64,19 кв.м., с прилежащи части: складово избено помещение № 3, с площ от
2,65 кв.м. и 1,29 % ид.ч. от общите части на сградата. С влязло в сила Решение № 353 от
05.08.2021 г. по гр.д. № 1341/2021 г. на СлРС е признато за установено, по отношение на
ответника, че ищцата е едноличен собственик на семейното жилище на основание чл. 23
СК.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 56, ал. 6 СК. За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 56, ал. 6 СК, следва да бъде установено, че след влизане в сила на
решението, с което е предоставено на съвместното ползване на семейното жилище на
страните, са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение за
предоставяне на ползването по чл. 56, ал. 5 СК..
Основанията за прекратяване на ползването са различни с оглед собствеността върху
жилището и основанието, на което е предоставено ползването му. Когато жилището е било
съсобствено на съпрузите, ползването се разпределя от съда съобразно критериите по чл. 56,
ал. 5 СК. В случая ползването е предоставено при действието на чл. 56, ал. 5 СК. Решението
за прекратяването на гражданския брак между страните е постановено на 02.03.2021 г. и в
частта, в която е предоставено съвместното ползването на семейното жилище на двамата
съпрузи е влязло в сила на 02.03.2021 г. Като е извършвал преценката си, съдът е имал
предвид обстоятелството, че към онзи момент семейното жилище е било съпружеска
имуществена общност. С влязлото в сила на 30.11.2021 г. решение № 353 от 05.08.2021 г.
обаче е прието за установено, че ищцата е едноличен собственик на имота поради наличие
на пълна трансформация на извънсемейни средства за придобиване на процесното жилище
на основание чл. 23 СК. Следователно са отпаднали предпоставките за възлагане ползването
на семейното жилище, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, съгласно която, когато
2
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище
съдът предоставя ползването на единия от тях като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства,
тъй като към настоящия момент семейното жилище не е съсобствено между двамата
съпрузи, а е признато за еднолична собственост на единия от двамата съпрузи на основание
чл. 23 СК. С оглед липсата на съсобственост между бившите съпрузи по отношение на
семейното жилище, за съда не съществува основание да преценява наличието на други
предпоставки за предоставяне на ползването на семейното жилище по отношение на
съпруга ответник, който вече не е собственик сред които е и неговото здравословно
състояние, което безспорно от представените по делото писмени документи е влошено. Не е
налице и хипотезата предвидена в чл. 56, ал. 2 СК съгласно която, когато има ненавършили
пълнолетие от брака деца и семейното жилище е собственост на единия от съпрузите съдът
може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, тъй като няма родени от брака непълнолетни деца.
Следователно е налице съществено изменение в обстоятелствата, при които е предоставено
съвместното ползване на семейното жилище на двете страни– прогласено е с влязло в сила
решение, че собственик на имота е единствено ищцата.
Тъй като има съществено изменение в обстоятелствата, при които е било предоставено
правото на ползване, а именно семейното жилището е станало еднолична собственост на
ищцата на основание на влязло в сила решение, то искът за промяна в ползването чрез
прекратяването му от страна на ответника се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване само от ищцата като
негов едноличен собственик и да се прекрати ползването му от ответника.
Предвид уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 525 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 260164/02.03.2021 год., постановено по гр. дело N4068/2020 г. по
описа на Сливенски районен съд, с което ползването на семейното жилище, придобито по
време на брака, представляващо апартамент с идентификатор № ****, с административен
адрес в гр. ****, целия с площ от 64,19 кв.м., с прилежащи части: складово избено
помещение № 3, с площ от 2,65 кв.м. и 1,29 % ид.ч. от общите части на сградата е
предоставено за съвместно ползване на З.Т. П.а, ЕГН: ********** от гр. **** и М. ИЛ. П.,
ЕГН: ********** от гр. ****, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ едноличното ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент с идентификатор № ****, с административен адрес в гр. ****, целия с площ от
64,19 кв.м., с прилежащи части: складово избено помещение № 3, с площ от 2,65 кв.м. и 1,29
% ид.ч. от общите части на сградата на З.Т. П.а, ЕГН: ********** от гр. ****.
ПРЕКРАТЯВА ползването на М. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. ****, предоставено му с
решение № 260164/02.03.2021 год., постановено по гр. дело N4068/2020 г. на СлРС на
семейно жилище, представляващо апартамент с идентификатор № ****, с административен
адрес в гр. ****, целия с площ от 64,19 кв.м., с прилежащи части: складово избено
помещение № 3, с площ от 2,65 кв.м. и 1,29 % ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. **** да освободи семейното жилище,
3
представляващо апартамент с идентификатор № ****, с административен адрес в гр. ****,
целия с площ от 64,19 кв.м., с прилежащи части: складово избено помещение № 3, с площ от
2,65 кв.м. и 1,29 % ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН: ********** от гр. ****, да заплати на З.Т. П.а, ЕГН: **********
от гр. **** сума в размер на 525 лева съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4