№ 413
гр. П., 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на петнадесети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Минка П. Трънджиева
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. ИЛ. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес :
гр. В., , ул. „Св. И.Р. „ № 4 с адрес за призоваване : гр. П., ул. „И.В. „ № 18 , ет.2, офис 12 ,
против Определение №332/ 21.06.2022 г. на В.ски районен съд, постановено по гр.д. №868/
2021 г., с което на основание чл. 129 и чл.130 ГПК е прекратено производството по делото
и са присъдени в тежест на жалбоподателката сторените в производството разноски.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното
определение на ВРС. Твърди се , че районният съд не е взел предвид молба подадена в срок
от ищцата – жалбоподател, с която е отстранила нередовностите на подадената искова
молба съгласно указанията на съда. Твърди се , че по делото е налице редовно връчване на
книжата само на личния адрес на ищцата ,а съобщенията връчени до адв. Я. са били връчени
на дата, на която същата не е била надлежно упълномощена по процесното производство.
Съдът превратно тълкувал разпоредбите за упълномощаването по смисъла на чл. 33 и чл.
34 ГПК , поради което неправилно е приел, че книжата по делото са редовно връчени на
упълномощено от ищцата лице. Моли за отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор,чрез своят
процесуален представител, в който е изложил съображения за неоснователност. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
ПзОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт -
преграждащо хода на производството определение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за този
извод са следните:
Видно е от данните по делото, че в полза на ищцата М. ИЛ. Д. против ответницата
1
Т. АТ. Г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д.
№403/2021г. по описа на ВРС - за сумата от 4063,00 лв. дължими по запис на заповед от
04.05.2020 г. , като след постъпило в срок възражение от длъжникът, съдът е дал
съответните указания за предявяване на установителен иск по ч. 422 ГПК.
С определение № 199 / 13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 403/ 2021 г. по описа на ВРС ,
потвърдено с определение № 350 / 14.12.2021 г. на ПзОС по в.гр.д. № 811 / 2021 г.
издадената заповед за незабавно изпълнение е била обезсилена на основание чл. 415 ал.5
ГПК.
Производството, в хода на което е постановено прекратителното определение, е
било образувано по предявен иск от М. ИЛ. Д. против ответницата Т. АТ. Г. с правно
основание чл. 422 ГПК въз основа на посочената по-горе заповед за изпълнение. В хода на
същото производство с определение № 347/ 01.06.2022 г. по чл. 140 ГПК , съдът е изготвил
доклада си по делото и е дал съответните указания, включително на основание чл. 129 ал.4
ГПК е указал на ищцата да обоснове правния си интерес от предявяване на положителен
установителен иск с оглед постановеното обезсилване на издадената заповед за незабавно
изпълнение, да формулира съответен петитум и да довнесе дължимата държавна такса по
сметка на ВРС.Изрично са били указани и последиците от неизпълнението на посочените
указания.
Безспорно от книжата приложени по делото се установява, че съобщението за
това определение е връчено редовно на ищцата на линия й адрес на 05.06.2022 г. , като по
делото е изпратено съобщение и до адв. Я. получено лично от нея на 10. 06.2022 г. макар, че
действително към този момент, адв. Я. е извършвала процесуални действия по делото от
името на ищцата,без да е била представила пълномощно за надлежно процесуално
представителство или изрично да се е посочила като съдебен адресат. Ищцата е подала
молба вх. № 2909/10.05.2022 г. , в дадения от съда срок, но в същата молба е приповторила
дословно всички обстоятелства изложени в исковата молба и отново е заявила , че
поддържа заявения от нея установителен иск, като е формулирала петиум в този смисъл.
С обжалваното в настоящото производство определение, районният съд след като
е констатирал, че при наличието на обезсилена заповед за изпълнение, ищцата няма правен
интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК и същата не е
изпълнила в срок указанията на съда – е постановил определение с което производството по
делото е било прекратено на основание чл. 129 и чл. 130 ГПК и е присъдил разноски в полза
на ответната страна.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно е приетото от районния съд, че предявеният установителен иск е
недопустим за установяване вземането на ищцата при обезсилена с влязъл в сила съдебен
акт заповед за незабавно изпълнение. Обезсилената заповед не може да обоснове правния
интерес от предявяване на положителен установителен иск.Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните
2
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за
изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено
възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.
Тук следва да се посочи и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
(Решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.
№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно
основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието
чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност.
С оглед на това и въззивният съд счита, че липсва правен интерес от
установителен иск за вземанията, за които вече не съществува заповед за незабавно
изпълнение / поради нейното обезсилване /. Ищцата би могла да ги претендира с осъдителен
иск, но такъв не е предявен. Всички други изложени в частната жалба възражения за
липсата на надлежно упълномощаване на адвоката , извършвал процесуални действия по
делото са неотносими и в случая са без каквото и да било правно значение.
По горните мотиви въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за тази
инстанция има ответникът по жалбата, на претенция за присъждане на такива разноски не е
предявена , поради което съдът намира , че не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 332/ 21.06.2021 г. на В.ски районен съд,
постановено по гр.д. №868/ 2021 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.274, ал.4 ГПК, вр. с чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4