Р Е Ш Е Н И Е № 153
гр.
Сливен 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 133/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Р.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000181/19.03.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Р.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 13:10 часа на 19.03.2022 г.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, тъй като не е управлявал автомобила, не бил водач на същия, поради което отказал да бъде проверен с техническо средство. Твърди, че фактическата обстановка в оспорената ЗППАМ не отговаря на действителната, тъй като жалбоподателят не е бил на шофьорското място при проверката, а на задната седалка. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващия, лично и чрез пълномощника си адв. Н. поддържа жалбата.
Административния орган редовно призован не изпраща представител и не изразява становище.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 19.03.2022 г. оспорващият Р.Г.Г., заедно със с. си Д. М. Г. били в магазин „Кауфланд“ в кв. „Българка“ да пазаруват и да си платят сметките на каса на „Изипей“. Имали среща с А. В.С. – п. на жалбоподателя, за да си разменят телефонен номер на момче от град Ямбол. След това жалбоподателят и с. му потеглили с автомобила – БМВ, с регистрационен № ***, собственост на А. А. П., като съгласно показанията на свидетелите Г. и С. водач на автомобила е била Д. Г.. Свидетелите – п. с. Д.Д. и В.Р. на 19.03.2022 г. извършвали ППД и били в района на кв. „Дружба“. В същия ден имали съвместна операция със сектор „Криминална полиция“ и к. от „Криминална полиция“ им се обадил, че е видял жалбоподателя на паркинга на „Кауфланд“, заедно с ж. му, и всеки момент ще потеглят с автомобила, на който да извършат проверка. Двата автомобила се засякли на кръстовището на бул. „С. ***, като жалбоподателят преминавал на зелен светофар, а п. с. преминали на червен светофар, включвайки светлинно-звуковия сигнал и застигнали автомобила 50-ина метра по-късно след кръстовището. Свидетелят Д. заявява, че е видял на кръстовището, че Г. шофира, но когато е отишъл до автомобила вече на предната шофьорска седалка била ж. Свидетелят Р. посочва, че е видял, че след спирането на автомобила, който бил със затъмнени задни стъкла, нещо се размърдва, слязъл, изтичал и вече на предната седалка зад волана била една г, а Г. бил отзад. При извършаване на проверката, Г. заявил, че не е карал и отказал да му бъде извършена проверка за а. и н.
На 19.03.2022 г. с. на сектор ПП при ОД-МВР Сливен и. С.С. съставил, съгласно показанията на к. си, против Р.Г.Г. АУАН бл.№ 242156 за това, че на 19.03.2022 г. около 13:10 часа в гр.Сливен по бул. Георги Данчев до дом номер 40 в посока запад-изток управлява лек автомобил ,,БМВ" с регистрационен номер ***, собственост на А. А. П. ЕГН********** от гр. Сливен, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARDM-0202 за установяване употребата на а. в кръвта и отказва да му бъде извършен тест с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. номер ARJF 0012 за установяване употребата на н. в. или техни аналози. Издадени били талони за изследване номер 117401 и номер 117402 от 19.03.2022г. които също отказал, с което е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 22-0804-000181/19.03.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, по отношение на Р.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 13:10 часа на 19.03.2022 г. Като мотиви е посочено, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на а. в кръвта и н. и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на а. в кръвта и на употребата на н. в. и техни аналози.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът следва да им даде вяра.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което тези мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.
Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази ПАМ е допустимо само спрямо лице, което управлява МПС т.е. е водач по смисъл на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице, което откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да даде кръвна проба за установяване употреба на а. или друго у. в.. Прилагането на тази ПАМ спрямо лице, за което не е установено по безспорен начин, че е водач на МПС противоречи както на правната норма, така и на целите, които си поставя ЗДвП. (в този смисъл Решение № 504 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2009 г., VII о.)
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. По делото доказателствената сила на съставения АУАН бе оборена с показанията на разпитаните свидетели, които изясниха, че оспорващия в деня и часа на установяване на административното нарушение, не е управлявал лекия автомобил, собственост на А. П.. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че в момента на извършване на проверката от служителите на „ПП“ Сливен зад волана е била с. на Г., а същият е бил на задната седалка. От страна на административния орган не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващият е бил водач на МПС на 19.03.2022 г. около 13:10 ч. и в това качество е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на а. и н.
В този смисъл оспорената ЗППАМ е лишена от фактическо и правно основание.
Налице е отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.
Искане за присъждане на разноски оспорващият не е правил.
Ръководен
от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000181/19.03.2022 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: