Р Е Ш Е Н
И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар
Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 604 по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
7811/23.12.2019 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В. М., срещу
Решение № 373 от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 607/2019 г. по описа на
РС-Провадия, ГО, 3-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в
отношенията между страните, че А.О.Е., ЕГН
**********,***, действащ чрез адв. Н. и адв. Георгиева, не дължи на въззивника, сумата
в размер на 1051.48 лева /хиляда
петдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща паричната стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 22.04.2019 г.,
начислена след корекция на сметката за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018
г., за обект на потребление, находящ се в с. Добрина, община Провадия, област
Варна, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
Във въззивната жалба се навеждат
подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за установени фактически
положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен
материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с
който се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Въззивникът оспорва изводите на РС-Варна досежно
липсата на правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник,
като излага подробни доводи, за това че е налице такова, а именно чл. 48, ал. 1
от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че е осъществен правопораждащият
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел.
енергия, защото процесният електромер не съответства на метрологичните
характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергията и на техническите изисквания, което е довело до неправилно и
неточно измерване на потребената ел. енергия. Излага се, че въззивното
дружество е носител на субективното потестативно право да изчисли размера на
консумираната ел. енергия за до 90 дни по методиката, установена в чл. 48, ал.
1 от ПИКЕЕ. Сочи, че количеството ел. енергия за корекция се изчислява за
период от датата на констатираното неточно измерване до датата на монтажа на
СТИ или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Поддържа,
че е спазена процедурата при извършената проверка, както и
нормативнорегламентираната методика при остойностяване на доставеното
количество ел. енергия, като цените са съобразени с тези, които са одобрени от
ДКЕВР за процесния период.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият
е подал писмен отговор на въззивната жалба. В отговора се твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което депозираната
въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение. Въззиваемият оспорва доводите на въззивника за наличие на правно
основание, от което да произтича гражданското притезание, предмет на настоящото
производство, доколкото към дата на проверка са отменени правилата на ПИКЕЕ,
уреждащи процедурата и условията за установяване на предпоставките за
извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период.
Поддържа, че не е доказан и фактът, че количеството ел. енергия е реално
доставено. Сочи, че СТИ е собственост на търговското дружество и върху него
пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на
СТИ. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на
сторените разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Л. М. поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените
разноски в хода на производството. Изрично сочи, че не прави възражение за
прекомерност.
Въззиваемият, редовно
призован за същото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С
молба с вх. № 12487/26.05.2020 г. въззиваемият моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Моли и за присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.
д. № 607 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен
отрицателен установителен иск от А.О.Е. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1051.48 лева /хиляда
петдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
паричната стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 22.04.2019 г.,
начислена след корекция на сметката за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018
г., за обект на потребление, находящ се в с. Добрина, община Провадия, област
Варна, с абонатен № ********** и клиентски № **********.
В исковата молба ищецът излага
твърдения, че въз основа на извършена от служители на „Енерго - Про Мрежи“
АД проверка на електромер №
1114171564260922, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №
529/09.04.2019 г., ответното дружество е осъществило корекция на дължимата от
ищеца сума за потребена ел. енергия, като е начислило допълнително количество
ел. енергия за периода 15.12.2017 г. - 14.03.2018 г., чиято стойност е в общ
размер на 1051.48 лева. За тази сума е издадена фактура от Енерго-Про Продажби
АД № **********/22.04.2019 г. и Справка № 52299_DCC8, издадена от ЕРП Север. Твърди,
че не дължи посочената по - горе сума, тъй като не е осъществил реално
потребление на определеното от ответното дружество в корекцията допълнително
количество ел. енергия. Възразява, че процесната сума е изчислена от ответника
не въз основа на показанията на съответното СТИ, а по приета от самия него
формула, при отсъствие на обективно необходимите предпоставки. Оспорва изцяло
констатациите, отразени във фактура № **********/22.04.2019 г., справка №
52299_DCC8 издадена от ЕРП Север и Констативен протокол № 529/09.04.2019 г.
Счита, че протоколът е съставен в нарушение на релевантните разпоредби на ОУ
ДПЕЕП, тъй като не е подписан от него в качеството му на ползвател или на член
от домакинството му, не е бил известен за проверката, поради което и не е присъствал
при осъществяването ѝ. Оспорва също начина и методиката, по които е
начислена сумата по посочената партида, като твърди, че са неправилни и
незаконосъобразни. Всички начислени по партидата периодични месечни сметки били
изцяло и своевременно заплатени, въпреки че доставчикът не бил представил
конкретни данни за законово монтиране и сертифициране по реда на Закона за
измерванията и правилата за измервателните средства за търговско измерване на
съответния електромер. Изследването на БИМ било извършено повече от година след
демонтажа на електромера. Твърди, че за процесния период е консумирал
електрическа енергия, която е заплащал. Според ищеца осъществените действия са
в противоречие със съществуващите правни норми и са извършени при отсъствие на
предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия, какъвто е
настоящият ответник, да извършва едностранна корекция на потребената
електроенергия и в частност за релевирания период. В договора за продажба на
ел. енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължи
процесната сума, а и в качеството му на страна по същия не бил изразявал
съгласие с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за
минал период на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел.
енергия. Твърди, че като потребител не дължи процесната сума на ответника, а
той, съгласно издадения му лиценз, има право единствено и само да продава ел.
енергия, но не и да принуждава потребителите да поемат задължения за заплащане
на суми чрез спиране на ел. захранването на обектите. Твърди също, че Общите
условия за договорните отношения на двете търговски дружества – „Енерго - Про
Продажби“ АД и „Електроразпределение Север“ АД, с контрагенти не са приети по
надлежния ред, респ. той не е запознат със същите и поради това са неприложими
в отношенията му с дружествата. Към датата на осъществяване на проверката в
правната действителност не съществувал нормативен акт, който да регламентира
правото на електроразпределителните дружества да коригират едностранно обема и
стойността на доставената ел. енергия на съответния потребител за минал период
от време. Счита, че съставеният констативен протокол няма, характер на
официален документ, а представлява частен свидетелстващ такъв, поради което
няма материална доказателствена сила в гражданския процес. Твърди, че
търговецът няма право да претендира заплащане на ел. енергия, която не е
доставена и потребена, съгласно чл. 120 ЗЕ, чл. 28 от Наредба № 6/09.06.2004 г
за ПППЕЕПРЕМ и чл. 86 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
регламентиращи въпросите за собствеността, поддръжката и контрола на средствата
за търговско измерване, което е в тежест на съответните дружества, които на
основание чл. 186а от ЗЗД носят и риска от случайно погиване или повреждане на
родово определената вещ. Твърди, че сред документите, които е получил във
връзка с извършената корекция, липсва такъв, сочещ състоянието на електромера
при монтирането му, както и датата и изправността му при последната осъществена
текуща проверка. С оглед на това не било възможно да бъде установен и начинът,
по който ответното дружество е определило периода на корекцията, както и
отчетен ли е и по какъв начин допустимият процент на грешка, който
производителите са установили в характеристиките на този вид СТИ. Твърди, че
задължението за монтиране на СТИ, както и за неговата поддръжка, с оглед
техническа изправност и точно отчитане, е изцяло на ответното дружество, поради
което е незаконосъобразно резултатът от допусната неизправност, обективирана в
корекция на сметка, да се вмени във вина на потребителя, за когото не
съществува както задължение, така и възможност да проверява състоянието на СТИ.
Твърди също, че извършената „корекционна процедура“ се основава на нищожни
правни норми. Наред с това тези норми противоречали и на нормата на чл. 82 от ЗЗД, определяща пределите на договорната отговорност, която винаги е
отговорност за виновно поведение. Същите били нищожни и на основание чл.146,
ал.1 ЗЗП, тъй като поставяли потребителя в неравноправно положение с насрещната
страна по договора. Възразява в процесния обект да е било потребено количество
енергия, раняващо се по стойност на търсената от ответника сума. Счита, че
съответното СТИ, с което е измервана консумираната ел. енергия, не е от одобрен
тип, същото не е заявено в БИМ съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗИ, спрямо него не е
проведена първоначална и последваща проверка, съгл. чл. 26, ал. 1 от ЗИ, т. е.
електромерът е напълно негоден да осъществи предназначението си, а именно да
отчита вярно ел. енергията, доставена на процесния обект. По тези съображения
моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби”
АД, чрез адвокат В. М., в който
се твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 37, вр. с чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Не
оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение. Твърди, че приетите и одобрени по съответния ред Общи
условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, без да
е необходимо изричното му писмено съгласие. Твърди, че енергийното предприятие има
правото да извърши корекция на сметките на абонатите, при наличието на
конкретни предпоставки предвидени в Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕЕМ.
Сочи, че процесното средство за търговско измерване е собственост на
„Електроразпределение Север” АД според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, но съгласно чл. 44
от ЗИ лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват
техническата им изправност и правилната употреба. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. Сочи, че неправомерното въздействие върху средството за
търговско измерване не е необходимо да е пряк резултат от поведение на самия
потребител. Фактическият състав, от който възниква правото на ответното
дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включва като елемент
наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на
което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа
енергия. Извършената процедура не представлява и няма характер на санкция към
потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизира цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Счита, че корекционните
договорни клаузи от ОУ на ДПЕЕЕМ не са неравноправни, защото с тяхна помощ се
коригира фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната
електрическа енергия от потребителя не е отчетена напълно или частично и съответно
не е заплатена от него. Неизмерването на част от реално пренесената и потребена
електрическа енергия посредством извършена манипулация върху електромера, води
до неравновесие в правата и задълженията на страните, защото възниква нееквивалентност
на престациите. Твърди, че корекционната процедура е изцяло законоеъобразна,
като при извършването ѝ е спазен редът по чл. 34, чл. 37 и чл. 38 от ОУ
на ДПЕЕЕМ. Всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество
да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен
правопораждащият фактически състав: „Електроразпределение Север” АД е дружество
с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138- 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ
на ДПЕЕЕМ, в кръга от компетенции на служителите на дружеството било
извършването на периодични проверки, те разполагали с необходимото оборудване и
квалификация. Дружеството нямало вменено задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху средствата за търговско
измерване.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не
е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава
на ищеца
електрическа енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 14.03.2018 г. служители на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114171564260922 на обект на ищеца А.О.Е.,***, в присъствието на свид. А. А.и М. М. –
работници в процесния имот. Електромерът е
демонтиран, пломбиран с № 285407
и е изпратен за проверка в БИМ при показания 009303 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 010049 – дневна
тарифа /Т2/ и 006681 – върхова тарифа /Т3/. Тези обстоятелства
са обективирани в Констативен протокол № 1301316, който е подписан от
служителите в присъствието на
свидетелите.
От Констативен протокол № 529/09.04.2019 г. на Българския институт по метрология се установява, че
по кутията отсъстват механични дефекти, на клемите,
на клемния блок на електромера. Налице са необходимите обозначения на табелката
на електромера. Констатирано е още, че е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера. Ключ, реагиращ на отварянето на капака на електромера, залепен към
основата си. Крачетата на бобините са съединени – в първа и втора измервателни
системи. Електромерът не позволява софтуерно да бъде прочетен. Същият не
съответства на метрологични и технически характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение Север“
АД е съставило справка за корекция № 52299_DCC8 от 10.04.2019 г. за обекта за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., като видно от същата периодът обхваща общо 90 дни и общото начислено количество ел. енергия за
процесния период е 5652.27 квтч. Издадена е и фактура № **********/22.04.2019
г. за сумата от 1051.48 лева.
От
заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че е невъзможно да бъде
измерена цялата, потребена от ищеца – абонат електрическа енергия в периода,
посочен в корекционната сметка, поради което е приложена корекционната
процедура за фикционно изчисление на доставеното количество електроенергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Констатира се още, че процесният
електромер е с измерена грешка F – минус – 67.77 % при максимално допустима грешка
минус 2%. Установява се още, че е налице неотчитане от измервателната схема на
СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електрическа енергия.
Математическите изчисления по извършената корекционна процедура, съгласно
съответната методика за аритметично точни. Количесвтото електроенергия,
изчислено по корекционната справка може да бъде реално доставено до абоната,
съобразно пропускателната способност на присъединителната линия и
присъединителните съоражения. Доставено е процесното количесвто ел. енергия до
процесния обект, съобразно представената фактура и количестото отразено в
същата, както и отговаря на цените, одобрени от КЕВР за процесния период.
В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че не може да се установи точният момент /дата и час/ на повреждането
на електромера, но доколкото същият не съответства на метрологичните изисквания
е налице техническая неизправност на самия електромер..
При
така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният
акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки
за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени
в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на
императивни правни норми.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на
абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В правната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за
извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от
компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява
и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат
от техническа неизправност на СТИ, която предвид характера ѝ препятства
отчитане и визуализиране на показания на СТИ. Доколкото СТИ обаче е собственост
на електроразпределителното дружество, то негово задължение е и поддържането му
в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено задължение по
извършване на проверки относно техническата му изправност.
Наред
с изложеното, служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ
бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от
Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС
на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са отменени и чл. 48 –
51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна и
действа занапред.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ не са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 14.03.2018 г. – след частичната отмяна на
ПИКЕЕ. Отделно, действащата към датата на проверка разпоредба на чл. 48 от
ПИКЕЕ, не може да се приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ
/чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ/ към датата на проверката не могат сами по себе си да
покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция, което
обуславя извода за липса на законово основание, от което да произтича
гражданското притезание на въззивното дружество. В отменените разпоредби се
съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи
като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47
от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия към този
момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на закона.
Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на сметката
по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК
Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от
ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в
сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на
съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото
процесният констативен протокол е съставен след частичната отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по който се
извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото,
тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно
със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобиколят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
За
пълнота следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав напълно споделя
трайната съдебна практика на ВКС досежно едностранната корекция на сметка за
минал период въз основа на ОУ на дружеството-оператор. В редица решения на
касационната инстанция, постановени след допускане до касационно обжалване на
въззивни решения именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е
допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни
(напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010
г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.
д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ
т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год. на ВКС на РБ,
Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ, регламентиращи
възможността доставчикът едностранно да коригира сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период, са неравноправни, поради което са
нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ
резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от
делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за
защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да
бъде уваженна. Същият претендира разноски в размер на 300.00 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и
съдействие, имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 373 от
06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 607/2019 г. по описа на РС-Провадия, ГО,
3-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“,
бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА
ЗАПЛАТИ на А.О.Е., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 300.00
лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.